Скарах се с родителите ми и това ужасно ми тежи.
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2999 пъти
Здравейте,
Не съм тинейджърка и вече не живея с родителите си вече от близо 4 години. Аз съм на 26. 3 години и нещо живяхме в един и същи град, но в двата края и се виждахме веднъж на 1-2-3 седмици. Оставиха ме сама в стария ни апартамент. От няколко месеца съм в чужбина с приятеля ми.

И сега поводът за скарването е това, че за да заминем за тук изтеглих кредит, не особено голям - 2000лв. за да мога все пак да имам нещо подсигурено при лошо стечение на обстоятелствата тук. Не им казах защото не сметнах за нужно и сега ме обвиняват за това. Казват, че крия от тях, че не можели да ми вярват и т. н. Нека също така отбележа, че съм им оставила дебитна карта, в която има пари за покриване на вноските до сега и още 2 месеца. Превеждаха ми поетапно заплатите от бившата фирма в бг. След като тези пари свършат ще им изпращам, не ми е проблем с парите които изкарвам тук. Другото за което се сърдят е че имам още един семестър магистратура в България за което са платили те. Резервирала и платила съм билет за самолета точно преди изпитите. Страшно обидно и гадно ми е.

Не на последно място ме обвиняват, че съм ги изгонила от стария ни апартамент и то чуйте как. При положение че те с месеци декорираха и обзавеждаха новия, избираха удобна вана легло и т. н, аз реших да си взема малко кученце чихуаха, за което им казах предсвършен факт. Проблемът идва от там, че майка ми гледа котка и въпреки че кученцето беше малко те не се разбраха и котката бие кучето, т. е. трудно живеят заедно. За това разбира се аз няма как да предполагам че би станало преди да взема кученцето. Сега те ме обвиняват, че съм взела кучето за да ги изгоня. Всъшност майка ми го заобича много и го взема понякога през уикенда при котката докато живеех в България.

Много ми е болно и тъжно. Днес при разговор с тях, заради нападателния им тон се разплаках и им затворих. Не ме потърсиха повече и аз не го направих. Не знам какво да правя, не искам да съм скарана с тях, може би и те си имат гледна точка, но това е моята. Аз съм единствено дете, но никога не са ме глезили. Тъжно ми е, че така се получи и сега дори ми идва да се разплача.

Кажете ми моля ви какво мислите и на някого случвало ли се е подобно нещо?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 6 месеца hash: 492484dc2c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Колкото повече остаряват, толкова по-големи егоисти стават хората. Какво да ти кажа, живей си живота, помагай им с каквото можеш и не се впрягай за глупости. И моята свекърва така обича да обвинява, това е начин да те накарат да се чувстваш виновен и да им помагаш всячески. Успех, намери собствената си хармония, създай твое семейство и по-далеч от старите, за да не ви се месят.

 

...

преди: 12 години, 6 месеца hash: 5bc2007535

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не знам, но диагнозата на родители егоисти и еснафи е страшна. За нея няма лечение, тя е по-страшна и от рак, и от СПИН, от всичко. Бъди далеч от тях и най-вече-пази се, мисли, не ставай като тях!

 

...