Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Говорете на любимите си хора докато са живи. Радвайте им се, карайте ги да се усмихват. Бъдете с тях тогава, когато могат да ви чуят. След това и да говорим на гробовете - смисъл няма. Самозаблуждаваме се, че ни чуват и ни става по-леко, но няма смисъл. Моите съболезнования!

7.   Отиди на църква, запали свещ, помоли се за душата й. Поне това може да направиш и ако тя има нужда от нещо е именно това. Благодари, че си познавала такъв човек, че те е гледал и галил, и аз имам хубави спомени за "баба". Амин!

8.   Мойте съболзнования.

9.   Моите съболезнования!

Не се измъчвай, че не си могла да отидеш преди или сега... Ти си я обичала и уважавала, докато е била жива. За разлика от повечето хора, които оценяват близките си едва след смъртта им, ти си я оценила и преди това.
Не се самообвинявай!

10.   Разплаках се. Спомних си за моята баба, която почина много, много отдавна - преди повече от 30 г., но още я помня, още минавам покрай къщата, която не е наша, а живеехме под наем заедно с родителите ми, баба и дядо. Толково много години минаха, имам големи деца, а след някоя година предполагам самата ще съм баба, но още я помня. Кръстена съм на нея, единствената й внучка бях, защото баща ми е едно дете и братя и сестри нямам и тя много ме обичаше, отгледа ме и със смъртта й сякаш част от мен, от детството ми си отиде. Баба също почина от болест навремето, но по-ненадейно и бързо. Бях на погребението й, но незнам за добро или за лошо. защото тази смалена наполовина, съсухрена женица нямаше нишо общо с моята баба. Не страдай, че не си я виждала след заболяването и не си била на погребението. За нея тогава вече е било все едно. Не за болните и мъртвите, а по-скоро за нас живите правим всички неща, които да ни успокоят, да ни накарат да мислим, че сме изпълнили дълга си към обичните хора. Тези хора, които за съжаление не разбират нищо и само вегетират, а когато умрат - за тях дали сме били или не там няма значение. Важното е е, че в сърцето ти споменът за нея, за твоята баба ще остане. Повярвай ми и колкото години да минат тя ще си е там в сърцето, в мислите ти когато ти е тъжно или весело, винаги.

11.   Благодаря на всички за милите коментари.
Снощи, когато слагах малката да спи, и казах, че има една баба Руска, на която Господ духна свещичката и те отлетя на небето и стана звездичка. И че тази звездичка ще ни осветява пътя и ще ни пази.
Аз ще ида на гроба на моето баби. Само чакам нашите да се върнат, за да мога да оставя детето на майка. Ще ида или с мъжът ми, защото той не познава роднините на майка ми, или сама.
Може би ще ида сама. За да си кажа последно сбогом с моята баба.
Днес е погребението и точно около 16 часа аз ще съм навън с детето. Тогава я погребват. Ще ида в църквата и ще запаля свещичка. И за другата ми баба ще запаля, и за дядо.
Сега ще се съберат. Много се обичаха приживе и са се оженили по любов. Някога ми беше дала да им чета любовните писма (беше ги събрала в папка). Ние и се смеехме, защото бяха някак наивни, но вътрешно съм и завиждала благородно, защото няма такава любов. Поне аз не съм изпитала и никой не ме е обичал така, както дядо я обичаше. Сега той си я прибра.

12.   Съжалявам за баба ти :( Дано е на по-добро място..

МАКИ-ЧАН

13.   Моите съболезнования! :(.. И според мен трябва да намериш, някого на когото да оставиш детето си и да отидеш да изпратиш баба си. Както казаха по - нагоре - Помни я с добро. Тя няма да спре да живее в сърцето ти докато ти не го поискаш.

14.   Моите съболезнования!

15.   Съболезнования и от мен!
Номер 10 мисли горе-долу като мен/или аз като нея/... Починалите, телата им там изложени, нямат нищо общо с хората, които сме познавали, обичали, живяли с тях... Остават спомените, обичта и вярата, че са на по-добро място.
На гробища не ходя отдавна, не само че се съсипвам, ами и не виждам общо пръстта с душата на човека, когото съм обичала. За мен той просто не е там.. Често сънувам починалите си родители, домът ни, но на гроба им не стъпвам... Те са някъде вътре в мен, а не под пръстта.
Дано сте разбрали какво имам предвид...

16.   до 15: душата е вечено жива, а както е обещано един ден тялото ще възкръсне. Ние пазим близките си в нашите спомени, но реално те са там някъде, на небето, но си мисля, че е неуважение да не се ходи на гробищата. Аз съм ходил на баба и дядо и като видя снимките, виждам мястото, където са положени и още по-силно осъзнавам, че те не са отлетяло минало, останало в спомените, а една жива реалност и един ден ще се видим отново.

17.   Мойте саболезнавания, моята баба почина преди 40 дни, последните и дни бяха ужасни, отиде да живее при дъщерите й - бобо ми беше сестра на дядо който е баща на тате - те не се грижеха мноо за нея и не и даваха да яде, хвана анемия, бранхо плевмония получи инфаркт, и 2 инсулна, и така почина. Преди 6 години почина другата ми баба - на баща ми майка - тя ме гледаше всеки ден когато бях на 5 годинки и по - голяма, много я обичах, още си спмням името й, вкусната храна която м иготвеше и милите и думи, беше страхотна, о когато станах на 7 тя се разболя, получи рак на гърдата, за да оздравее трябваше да изрежет цялата и гърда, но тя недаде, искаше да изрежат амо центъра на болестта, без разсейките, 2 години беше на легло. Спомням си как аз тръгвах на училище отидах в стаята в който тя лежеше и и казах - чао бабо, като се прибера ще дойда при теб, и я целунах. Всеки ден се молех на Бог да я спаси, но ето че денят дойде. Аз тръгнах на училище с обеанието и мисълта за нея, на обйд другата ми баба - майката на мама - дойде да ме земе, и ме заведе у тях. Ттате ме прибираше обратно във вкъщи след работа. Стана 5 и 30 - тогава тате ме зима - той дойде, и аз тръгнах, но тогава му звънна телефона, той само седеше и слушаше, каза чао и затвори телефона, обърна се към мен и ми каза, че трябва да отиде на командировка и вечерта мама ще ме прибере, аз се съгласих, чаках мама, за да се прибера и да кажа на баба Пенка - моля модераторите да не скриват името тя почина - как е минал денят ми, ето че мама дойде, но не се прибрахме, тя ми обясни, че ще спим при майка й - аз се съгласих, звънях на телефона вкъщи, но никой не ми дигаше, легнах си. През нощта телефона звънна, аз се събидух, мама отиде и вдигна, от това което говореше разбрах, че баба е поченала - моята мила баба вече я нямаше!! - Аз станах и започнах да плача, мама ме попита защо плача, данеби да съм сънувала кошмар, аз не и говорех, само плачех и клатех глава. Мама отново ме попита какво има аз и казах че знае и продължих да плача, цяла нощ плаках, ях се подула като домат. На сутринта мама отиде ва погребението - естествено не ми каза - аз останах да чакам леля - сестрата на мама - тя ме заведе към обяд в къщата ни, там всички плачеха, бяха облечени в черно, аз седях потресена осъзнавайки, че са погребали жената която ме е гледала толкова години, тази страхотна баба, изтичах в моята стая, седнах точно насредата на стаята и започнах да плача разлеждайки албума, дядо - съпруга на баба Пенка - влезе в стаята, аз го попитах защо не ми казаха, той ми каза, че той е искал, но мама и тате не са дали, аз продължих да плача, след случката не говорих няколко дни. Бях в депресия, бях потресена беше ужасно!! Знам какво ти е.

18.   Много трогателно направо да се разплача макар че съм момче
на 19
е, моите съболезнования знам че много я обичаш и винаги ще има добро място за нея пожелавам й където и да е винаги да е със теб и да ти помага дори когато вече я няма ;(((

19.   Не знам, трябвало е да отидеш да я видиш. И аз съм виждал моите дядовци, страдащи от тежестите на староста, но това не е накърнило спомена ми за тях.