 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Парите !
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2590 пъти
Парите!!! Защо винаги имат толкова голямо значение!
До преди 3 години всичко си беше наред майка ми работеше за заплата 400 лв. а баща ми за 1 000 лв. Но тя не харесваше работата си! Баща ми я насърчи да напусне и да потърси работа по нейната специалност, която е начален учител. Оттогава тя е безработна!
Постоянно опитва в нашия град в съседни села. Но рядко я викат и то само, за да замества. Проблемите не свършват до там баща ми го съкратиха и го пратиха на заплата два пъти по малка т. е. 500 лв. Тогава майка ми предложи да замине за Германия понеже тя знае перфектно немски, но баща ми каза, че всичко ще се оправи и да не заминава ( Може би той не иска, защото тя се грижи за къщата, за баба ми, която е болна и не може да се оправя сама ).
Честно казано и аз не искам, защото договора е за 3 години, а знаете аз съм момиче на 15 години и повече от всякога се нуждая от майка си! Споделям и всичко и обичам подкрепата и! Но как да живеем толкова хора с една мижава заплата! 5 човека ( баща ми, майка ми, сестра ми, баба ми и аз ). Започнахме да се отказваме от много неща! Пращат ни на училище с по много малко пари! И просто не ни е лесно! Знам, че в тая криза всички са зле, но не издържам! Гадно ми е и като виждам тъгата в техните очи, че не могат да ни дадат всичко, от което имаме нужда! Искам нещата да се оправят!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: caff954b7b |
|
1. Майка ти да заминава за немските територии. Иначе ще става по-лошо.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 94e220f980 |
|
2. Здрасти, поздравявам те за добре написаната история. Виждам себе си в теб - майка ми дори има(ше) същата професия. Всеки ден се прибираше, изтормозена от чуждите деца, за да ни се развика за най-малката глупост - на тях не можеше, забранено е, нали?
Идва си майка, изцедена и изтощена, сяда на канапето, отидаш да я погалиш по косата, а кичурът ? остава в ръцете ти. От тебешира имаше заболяване някакво и на кожата на лицето... Заплата не ? плащаха с месеци, а тя беше мизерна. Имаше един момент (през 97-ма), когато държавата действително беше фалирала (като Гърция днес, но на нас никой не ни помагаше). На татко спряха да му плащат заплата, работеше за държавното Енерго.
Гладувахме, ровихме по мазето за някаква зимнина, гледахме прасе в градината (в града! ), което хранихме с отпадъците от една мандра - но понеже всички гледаха подобни прасета, дори по терасите в блоковете, много отпадъци не стигаха до нас. С майка мъкнахме туби от по 20 л. отпадък при продукцията на сирене в 20 ч. при -20 градуса на авто-стоп. Ако някой ни вземеше, иначе трябваше да плащаме 6000 лв. за билетчета...
Ужасни времена. Ние все някакси изкарахме зимата - баба с пенсия от 5 долара, майка със заплата от 20 долара, татко с 35 долара (ако им ги изплатиха). Заяждах се за някакви дънки, отиде една цяла заплата на майка...
Какво искам да кажа - минали сме и през по-лошо и като държава, и като общество (мутренски времена) и много от нас точно на твоята възраст. Ето, завършихме, някои в чужбина, работим и днес можеш да ни видиш с лъскави коли, в дискотеките и ресторантите - а до вчера бяхме голтаци, ходехме със закърпени, лепени обувки и якета... И твоето време ще дойде! И родителите ти ще се измъкнат, най-важното е да се държите като семейство ЗАЕДНО.
Имах съученички, чиито майки тогава заминаха в Гърция на гурбет. После родителите им се разведоха, липсваше и всякакъв контрол за децата. Братът на такава съученичка забремени ученичка, ожениха го на 17-18. Моята съученичка тогава трябваше да се грижи за семейството, за домакинството, ходише във ваканцията при някакъв чичо срещу заплащане да работи по нивите му.
Ужасни времена.
Но ето - минаха се.
Днес татко печели достатачно, за да може майка да не работи омразната си работа. Има частни ученици и с това си изкарва джобни. На баба пенсията ? я изплащат редовно и е към 250 лв. вече. Доволни са си, не плащат наеми. Имат малко разходи.
Ние-децата завършихме, стъпихме си на краката.
И вашето време ще дойде, скоро всичко ще се оправи, но подкрепям баща ти, че не бива майка ти да ходи сама на гурбет някъде. Това ще е краят на семейството ви!
Колко му трябва на човек? Гладна ли си? Жадна ли си? Имаш ли един чифт обувки? Ходиш ли на училище?
Мисля, че това за сега ти стига. Мотивирай се ти да не живееш така, да предложиш повече на децата си, УЧИ, ОБРАЗОВАЙ СЕ, другото ще се нареди.
ж. 27
П. П. О, колко имам да разказвам за онези времена, и макар, че бяхме гладни, боси и нямахме парно, това ми бяха най-милите години. Бях на лагер в гладната 1997-ма, нямахме хляб, а джобните, които ми дадоха в рамките на 10 дни се обезцениха - гледаш, как всеки ден цените стават двойни, тройни, не можеш един кроасан да си купиш. Ядохме мухлясали кроасани - едната отива, купува - разбира се мухлясал (стар, брашно нямаше в цялата държава) - ядяхме немухлясалото, после отиваш и се оплакваш, че бил мухлясал- дават ти друг, ядеш пак немухлясалото - отиваш, сменяш кроасана (до три пъти ставаше) и пак лапаш...
Бъди щастлива, че имаш семейство, другото са подробности - гъз знае 2 и 200!
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 76afc7eb02 |
|
3. Авторке, разбирам че се тормозиш от състоянието у вас. Но това са решения, които вашите трябва да вземат. Според мен няма нищо лошо майка ти да замине, ако работата е сигурна и доходите прилични. Пък може след това и цялото семейтво да се преместите при нея. Виж, че тук няма живот. А образованието в Германия е престижно. Замисляли ли сте се за подобен вариант? Аз имам много приятелски семейства, които направиха така. Първо единия замина, а след това и цялото семейство. И си оправиха живота за няколко години.
ПП - Номер 2 какви глупости говориш? ! Аз съм година по-голяма от теб и точно 97 бях на лагер в ММЦ и си прекарах страхотно. Нито сме яли мухлясали кроасани, нито нещо подобно. Бъркаш годините ми се струва... Плюс това си имах достатъчно парички и всичко останало. Съжалявам за личностната ти трагедия, но не мисля, че е била национална.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 94e220f980 |
|
4. До 3 - е, ако има по-голяма национална трагедия от 97-ма година в следвоенната история на България, кажи?
Аз лично бях на Шкорпиловци на лагар. Лелките бяха “приватизирали“ хляба и продуктите за семействата си. Имаше само достатачно праскови и шампоан за въшки (бяха плъзнали из целия лагер) - останалото си го бяха разделили учителите, персонала. Особено месото и хляба бяха скътали.
Не знам, ти дали си спомняш, но имаше умряли хора от глад - в един дом над 10 деца. Пенсионери, държавни служители, всички без заплати. Частен бизнес при инфлация от 1000 %????
Аз добре си спомням това време.
Колкото до емигрирането на семейство в Германия? Ами езикът? Ами дискреминацията? Ами работа за бащата? Ами наемът, другите разходи? Разходите, за да се установят изобщо там?
И все пак е по-добро решение от това, жената да отиде на гурбет. Няма почти семейство, изкарало такова изпитание.
97-ма си беше гадна година, трагична. Следващите години също не бяха лесни. Завърших 2003-та и до последно имахме дървени ваканции, а в училище поддържаха малко над 15 градуса зимата, за да не ни затворят. Но както и да е - годините минават, децата порастват.
Днес не ми дреме, че някога сме нямали хляб, а във влаковете се транспортираха кокошки и прасета от селата. Семейството ми живее добре. Има бедни години, има и по-добри времена. Просто е важно семейството да е сплотено, да има разбирателство. Парите не могат да купуват всичко. Имах съученичка, чиито баща живееше в САЩ и тя имаше страшно много джобни, а майка ? живееше като кралица, е и? Приятелките ? я използваха за парите, а майка ? беше известна лека жена в града. Тя забременя на 17 и завърши задочно само средно. Днес е разведена, бащата не изпраща вече пари, живее бедно.
Пари или здраво семейство?
Определено семейството!
90-те бяха ужасни, емиграцията и гурбетът оставиха много деца без родители, баби и дядовци се превърнаха в детегледачки. В Румъния вече са почнали да отнемат родителските права на подобни родители и да настаняват децата им в приемни семейства. С право.
ж. 27
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 86360ed87d |
|
5. Не те знам в къв лагер си била, номер 3, ама и аз помня '97ма, а съм една година по-малка от номер 2. И кво е това "семейство", в което майката отива в чужбина сама? Съвсем си подменихте ценностите вече!
Номер 2, евала за коментара! Напълно съм съгласна.
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: caff954b7b |
|
6. И защо да не отиде майката на гурбет? Като е по-подготвена, знае езика, а това е най-важното. Там няма да я изядат. А дъщерята да хваща да учи немски и да си биене камшика за натам.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 58d695122b |
|
7. И аз харесвам коментара на номер 2. 1997 г. имаше стачки против правителството на Виденов, което доведе страната да пълен банкрут. Парите се обезцениха и за един ден от стотици станаха на единици, така че нищо не можеше да се купи. Спестяванията на хората им служеха за преживяване. Продадох златен медалион и с тези пари купих две кисели млека.
А Германия - толкова много българи отидоха на там и досега не съм чула някой да е казал лошо за Германия. Всички говорят само хубави неща за живота си там, макар и да са били само гастарбайтери. Но и в България да останете, стига ти да можеш да си намериш добра работа като завършиш, пак ще е добре. Но за съжаление мизерията няма да ти помогне да си продължиш образованието и ... май майка ти е права с идеята за заминаване.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: a56a7c3da6 |
|
8. Номер 4, аз познавам много семейни хора, които емигрираха и не са си загубили семейството, дори напротив. Пример са и мои близки роднини, които дори си родиха второ детенце там където са, успяха да си купят голяма къща и живеят добре и спокойно. Нещо, което тук нямаше да успеят да постигнат. Други близки приятели пак за има няма 2-3 години се установиха, ходят на почивки, карат нови коли, живеят в голям апартамент на централно място, а децата им учат там и говорят езика без грам акцент. Езика е най-малкия проблем. На място го научаваш без да се усетиш. За няколко месеца и вече говориш свободно и разбираш всичко. Не емиграцията, а безпаричието убиват семейства. Вярно, че е трудно в чужда страна, но е още по-трудно да мизерстваш в собствената си. Света е голям..
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
