Как да кажа на родителите си че съм обратна? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (110758)
 Любов и изневяра (26724)
 Секс и интимност (12996)
 Тинейджърски (21243)
 Семейство (5711)
 Здраве (8790)
 Спорт и красота (4501)
 На работното място (2693)
 Образование (6851)
 В чужбина (1468)
 Наркотици и алкохол (1023)
 Измислени истории (780)
 Проза, литература (1634)
 Други (16198)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Как да кажа на родителите си че съм обратна?
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 3048 пъти
Осъзнавам, че много от коментарите ще бъдат "Откажи се от тази мода", "Трябва да те види психиатър" или дори ще ме анатемосват. Това не е от значение, понеже съм сигурна, че ще получа и някой друг ползотворен съвет, така че ще си опитам късмета все пак.
Историята ми накратко е следната.

В момента съм на 23 години. Отраснала съм в семейство с баща алкохолик и побойник, повярвайте ми, не беше никак лесно детство. Да, осъзнавам, че вероятно това е допринесло за сексуалната ми ориентация. Както и да е...

Нашите се разведоха, когато бях на 10, баща ми замина за друг град и аз останах да живея с майка ми. Сега уча в друг град, а тя е в чужбина, но продължаваме да сме си доста близки. С него, разбирате, не чак толкова, но сега той почти не пие, има страхотна жена, която много го е променила и отношенията ни са вече малко по-нормални. Дори наскоро ходих с тях на почивка за няколко дни, за миг го почувствах доста близък и започнах да се чудя дали да не му споделя за предпочитанията си. Изчаквах удобния момент, но темата за хомосексуалистите случайно се повдигна неочаквано и след коментара, че щом можем да затворим в лудница някой, който се мисли за Наполеон, защо да не можем да затворим и мъж, който обича мъж.

Бях шокирана, естествено веднага си избих от главата идеята да му кажа. Разбира се това ме разколеба и относно майка ми. Въпреки, че съм сигурна, че тя не е на това мнение, защото един път бяхме обсъждали нещо подобно и тя каза, че за нея не е важно с кого съм, а само да съм щастлива. Все пак се притеснявам, че ще я разочаровам, а като единствения човек, който е правил всичко за мен и аз обичам невероятно много, някак си не ми се ще. Винаги съм си казвала, че ще и призная, ако някога намеря момиче, което наистина си заслужава. И ето на, и това се случи!

Заедно сме от 8-9 месеца, на практика още на втория месец заживяхме заедно и нещата все още са страхотни. Тя е невероятна - мила, възпитана, образована, интелигентна, забавна и още куп други. Наистина е невероятен човек! И майка ми, и баща ми я познават, въпреки, че за тях е просто "една приятелка", но за мен наистина е много важен човек. Но тя не е единствената причина, поради която искам да споделя с майка ми, както вече разбрахме, дума да не става, а и без това не сме си достатъчно близки, за да ме тревожи дали той знае.

Другата причина е, че чувствам, че постоянно трябва да крия част от себе си, която до някаква степен ме определя като човек, трябва да лъжа майка си, и то не "не, мамо, не пуша", а за истинското ми аз. Майка, както вече казах, ме познава доста добре и усети, че явно има някой в живота ми, почна да ме разпитва, аз, естествено, казах, че се срещам с едно момче. Тя иска да го види на снимка или като си дойде в България, а аз все и казвам, че нямам негова снимка, а за тогава ще видим. Е, 100% се е усетила жената, че има нещо гнило, ама нищо не ми казва по въпроса. Лъжа я от както с приятелката ми сме заедно и това вече ужасно почва да ми тежи, но от друга страна ме притеснява да не би признанието ми да облекчи мен, но да натовари нея. Не искам да стане така.

Нямам представа какво да правя, въпреки че съм сигурна, че ако опознае още приятелката ми, ще я хареса още повече (впечатленията и от нея така или иначе са добри). А и мен крепят думите й, че иска просто аз да съм щастлива... И все пак...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 4 месеца
hash: 5aa16f370e
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Е, на 23 си, животът си е твой - няма да им хареса, но и няма как да те спрат. Не можеш да се криеш вечно, издебни що-годе подходящ момент и го сервирай. Дано да живееш на място с по-толерантни нрави, защото не толкова родителите, а околните ще ти създават дертове с отношението си.
Мечо Пух

 
  ...
преди: 10 години, 4 месеца
hash: adaba0cbe0
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Аз съм на мнение, че благодарността към родителите си има граници и не трябва да ти е гадно за избор, който теб лично те прави щастлива. Все пак този живот си го живееш ти, не майка ти или баща ти. Може и да не им хареса, но ти не трябва да се чувстваш зле от това. Всеки един родител трябва да е щастлив, ако детето му е щастливо, а ако не е и се срамува от него, тогава това говори зле само и единствено за родителя. Няма какво да го мислиш дали ще ги натовариш или не. И те не са мислели, когато са те товарили като малка и си ставала свидетел на сцените им. Аз на твое място щях да изчакам още известно време да видя как ще потръгнат нещата и тогава да кажа на майка си. Сигурна съм, че ще се справиш, защото не си самичка. Успех с приятелката ти и с вашите.

Annie

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker