Споделена история от Любов и изневяра |
Промяна в отношенията
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2092 пъти
Pдравейте, искам да споделя историята си и аз съвсем анонимно, защото не знам вече на кого да кажа, да се наплача и да ми олекне, макар, че нищо няма да се оправи с рев, но от известно време само това правя...
Става въпрос за това, че приятелят ми има дете, той е на 30, аз на 22. Събрахме се с голяма любов, и не след дълго заживях при него, каза ми че всичко с жена му е приключило, не по моя вина, но впоследствие се оказа че не е било точно така. Много трудно свикнах с мисълта за детето, доста консервативна съм по тая тема, но го обичах адски и загърбих морала си. След развода, детето отиде с майка си да живее в друга държава и приятелят ми всъщност си остана само мой, нямаше с кого да го деля... всичко беше наред в началото, казваше, че съм всичко което иска и че нищо не му липсва с мен, но започнаха приказите на околните и всичко се промени.
Родителите му започнаха да ме обвиняват косвено, че аз съм виновна че внука йм не е до тях и им липсва, всъщност бях изолирана от всички Започнах и аз да се отбранявам и започна неразбирателството и кавгите. Приятеля ми ме опреква, че не уважавам роднините му, аз се обиждам от това, че не защитава мен, а тях и така.... живота ни се вгорчи от странични хора. Страшно много ни охладняха отношенията и започвам да забелязвам как вече се отдръпна от мен, не ме уважава както преди, не ме гледа дори както преди, това ме убива.
Обясних му какво ми тежи, че искам да си върна старото му отношение, но нещата не се променят, пробвах да си взема малко багаж и да изляза на квартира, да видя реакцията му, но не бях удовлетворена от изхода, след много рев и приказки се върнах и нещата се повториха... Обожавам го, искам да си останем заедно и да се върне всичко както си беше, но НЕЗНАМ КАК.. искам съвет от вас:(((((
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: e809423664 |
|
1. Огънят огасне ли колкото и да го търсиш ще намериш само пепел!
Момиче на 15.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 782071eba4 |
|
2. Каквото и да правиш все тая... затова или си го търпи, или събери сили и се махни като не ти харесва това положение. Не разбирам жени, които не харесват отношенията си с половинките и въпреки това стоят и си натискат парцалите, защото много ги обичали. Ами като го обичаш, ще си го търпиш какъвто е... обичащия човек не иска да променя нищо в другия, той продължава да си го обича без претенции да го променя. На теб щом не ти понася, значи твоето не е обич, ами навик или страх да не останеш сама. В крайна сметка като не ти харесва връзката, потърси човек, който ще се държи с теб както искаш. Но за тази цел трябва да поостанеш сама и да се огледаш за друг.
Doriana
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: d0a13c6c02 |
|
3. Работата е там че той не беше такъв, аз не съм се мъчила да го променям, просто когато се промени отношението му към мен, исках да си върна, старото време, но явно това е вече мираж_авторката
|
|
