Моята изповед... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91126)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21213)
 Секс и интимност (10656)
 Тинейджърски (19593)
 Семейство (4470)
 Здраве (7414)
 Спорт и красота (3877)
 На работното място (1934)
 Образование (5388)
 В чужбина (1190)
 Наркотици и алкохол (883)
 Измислени истории (713)
 Проза, литература (1438)
 Други (12186)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Моята изповед...
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 5171 пъти
Уморих се от толкова болка. Разделих се с мъжа, когото обичах безумно от 2 години и 2 месеца. Родих му дъщеря-сега е само на 10 месеца... и остава без баща. Като че ли досега го имаше. Баща и работи в друг град и почти не ни вижда. Писна ми да съм сама.


Цял живот исках само едно- да имам семейство и мъж до себе си. И точно това не получих. С мъжа, за когото се омъжих преди 15 години и баща на големия ми син, нищо не стана-пълен провал. Несериозник, лекомислен и хаймана. Хайде, тогава бях на 22 год... Грешка на младостта. Разведох се. След 2 години заживях с един Боби. Прикрит и самовлюбен, прикрит и самовлюбен никога де се знаеше кога ще работи през нощта или през деня. Съсипа ми нервите заради проблеми с разпътна дъщеря от предишен брак. Отнесох го аз, а нямах никаква вина. Имах връзка с един Росен-т ой пък не искаше да се обвързва.


И сега Стефан. Обичахме се безкрайно, заживяхме заедно, бояхме се ще можем ли да имаме деца- той нямаше, а аз копнеех за дъщеря. Боже, как се зарадвахме, като забременях! Обаче криво излязоха пак всички сметки и всичко с времето рухна. Той работи в друг град, дори не и за висока, а по-скоро със ниска заплата. Но там всичко си има- платена от фирмата квартира, ток,телефон, че и компютър. И най-важното-свобода и липса на ангажименти.

Твърде късно разбрах, че и Стефан е като другите. Детето му се появи късно в живота му. Беше вече свикнал да живее много години без семейство и отговорности. Така и не можах да се преборя с работата му, която освен всичко е ниско платена, а тук дори като продавач в магазин би изкарвал повече. Често оставах без хляб, без елементарни неща от бита, сина ми гризеше филийки, а дори и на бебето взе да не достига мляко... Напоследък мизерието расте със страшна скорост и се чувствам все по-изтощена. Вече съм се стопила на 46 кила, а бях 52... Детето вече почва да го забравя, макар че се закача с него, като е тук.

Много месеци говорих с него с добро- да се опита да намери работа в София, да е инициативен, по-смел, длъжен е за детето да се бори. Не та не! Само се крие зад паравана, че няма голям избор на работа в днешни дни. Което съвсем не е така.

И без да задълбавам в подробности,стигнах до извода, че от 15 години ми се случва едно и също нещо под различна форма- мъж, който не желае да поеме отговорност и не иска да живее с мен всъщност. Един ще се прибира по нощите, друг ще работи в друг град, трети не иска въобще да живее, с който и да било. Писано ми е да бъда сама. А повярвайте ми, считам се за свестен, разбран и най-вече отговорен човек. Познавам качествата си и недостатъците си. Не търся богаташ- ще ме е страх от него, ще иска да ме купи. Не търся мъж с висока заплата- ще каже рано или късно, че ме храни. Не търся и бедняк, който живее по мазета и квартири- може да ме използва. Почти всичките ми връзки са с такива хора и вече се съмнявам защо са били с мен. Макар с ниска заплата, материално съм била по-добре осигурена от всички тях- единствен наследник на баща си, 2 апартамента на мое име, плюс местенце в едно градче.


Иска ми се да попитам мъжете- толкова ли ви е страх да живеете с жена? Толкова ли малко кураж имате да поемете отговорност, когато и жената до вас ще поеме такава? Стимул и воля ли е за вас едно дете, или само гордост, че сте го създали? Семейство в два града прави ли се? Бихте ли казали на човека до вас-„аз те храня”? Има ли мъж, който работи в София, иска да остане тук, а не да се чуди в кой град на България да хукне? Има ли човек с нормално материално положение, прилична заплата и човещина в себе си? Има ли мъж, който желае да прекарва кротко и спокойно вечерите у дома си, със семейството си, след работа? Има ли мъж, който би приел със сърцето си чуждо дете? Който не се налива като пън? Не съм въздържател, напротив! Пийвам си прилично от всичко по малко и пуша. Нищо човешко не ми е чуждо. Но имам лимит и самоконтрол и знам за себе си колко и докога. Не искам аскет, нито надут пуяк.

Вече нямам години да създавам нещо друго. На почти 38 години съм- не искам да се хваля, повече от 30-33 години не ми дават. Но все още обичам мъжа си... Иска ми се да чуя и чуждо мнение. Има ли смисъл да се боря и да търся нещо ново? Как да се закърпи старото, когато има много болка и тя пречи на нормален контакт? Не вярвам да се съберем. Егото и гордостта на мъжа са страшни. Все по-трудно ще е да повярвам на мъж...

Някога и някъде в книга бях прочела, че с едно дете не жената връзва мъжа, а той нея.Защото жената отглежда децата и е неотлъчно до тях- преобува ги, мие ги, храни ги...Няма как да излезе някъде навън, особено с малко бебе. Приятелките рядко идват. Като няма баба и дядо, детето остава само в майчините ръце. Когато е вечер, си е вкъщи. Мъжът е навън. През деня го няма- или е въобще в друг град...
А жената остава сама.Мъжът-не.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 6 месеца
hash: 1c29c00f5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Не искам да те коря, обаче истината е, че сама си си виновна. "Човек се учи от грешките си", ти за толкова години така ли не се поучи от твоите, че накрая се закопа още повече като забременя, а мъжа ти не иска да си бъде със семейството и да си гледа детето. Не ме разбирай грешно, знам, че децата са най-голямата радост в живота, ама не е честна спрямо бебенцето тази твоя грешка, защото като порасне и почне да пита за татко, а татко го няма какво ще правиш?

Едното ти дете вече е без баща, т.е. с такъв, който не се интересува от него, сега и другото обричаш на това. Да не говорим как ли възприема сина ти многобройните ти връзки. Не че нямаш право на личен живот, напротив, но не мисля, че той трябва да бъде пряк свидетел.

Не те съдя, просто те съветвам опитай се поне веднъж след толкова много грешки да постъпиш правилно. Сега с 2 деца нямаш право да си такава егоистка.

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: dbc2c215a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Е, такъв е живота... моя мъж почина на 29 години, дъщеря ни беше тогава на 5... а неговите родители ме обвиняваха за смъртта му. Нямах вина... беше точно покрай преврата, ликвидираха предприятието ни...
Останах сама с едно дете на 5 години, без работа и с 12 000 лв. стари пари, заем за жилище, който той беше изтеглил, да изплащам...Баба и дядо? Баща ми беше в болница с тежка диагноза. Майка ми, в къщи на легло...

И до сега съм сама... не съм имала никой през тези години...
Защо ти разказвам това? За да ти кажа, че това е живота, на никого не му е лесно...
Но, гледай напред. Забрави старото... Мъжете обичат те да са отгоре. Като видят че не са, ги хваща страх, наистина не искат да поемат отговорност. Но това не значи че трябва да им се подлагаш, нито да им слугуваш...
Не мисли за миналото. Не мисли, че следващия ти приятел ще е като предишния... има надежда, дори и за нас

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 6cef8c396f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Благодаря ти, номер 2!Но мислиш ли, че имам право на друг шанс, на нов живот? Някой може ли да ме поиска с две деца?

Номер 1 ,може и да си права донякъде, но ако мислиш, че съм навирала връзките си пред очите на сина ми, много грешиш. Синът ми въобще не помни Боби ,защото нямаше и 5 годинки, не познава Росен, а Стефан прие детето ми като свое. Синът ми никога не е бил пряк свидетел на връзките ми-грешиш.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 3e95fb0c2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Със сигурност "някой" може да те поиска,дано този някой да ти е истински добър приятел, защита и опора на децата ти.Това
ти пожелавам

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: bcec22f060
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   В живота няма лесни неща, първо трябва да изминеш трудният път и да осъзнаеш какви грешки си допуснала и дали огромна част от тях са по-твоя вина.Да,ти искаш да имаш свое собствено семейство,мъж който се раздава на детето си,но все нещо се случва.Няма идеални хора.Всеки е различен сам по себе си.Дори една отговорност не могат да поемат-да отгледат едно невинно създание което няма никаква вина за всичко това.

Не ме разбирай неправилно, но ти самата запитала ли си какво ще каже детето след години когато каже къде е татко? Сега и другото дете обричаш на това.. Не те упреквам, но помисли за грешките които правиш....

Забрави миналото,продължи напред.Мъжете обичат точно това да правят деца и след това да не поемат отговорност.Аз си мисля само едно-че търсиш копие на първият ти мъж в другите...Трябва ти мъж който да те обича и да поема отговорност за случвалото се...

 
  ...


...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 1c29c00f5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   От Номер 1: Ти си се захванала за най-малкото от моя коментар. Както казах не съм искала да те обидя, ако така си се почувствала, но трябва да приемеш едно честно странично мнение, а то е че сега на първо място НЕ СИ ТИ !
Ако се оставиш на течението не се знае къде ще те отведе, може би до нов съпруг, който наистина да си струва, но това НЕ БИ ТРЯБВАЛО да ти е самоцел.

Отново повтарям всичко е с най-добри чувства, наистина!

 
  ... горе^
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 36f693e97b
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

7.   Мисля,че грешката ти е била лошата преценка на мъжете -бащи на децата ти.
Нещата се преценяват ПРЕДИ да родиш дете, а не СЛЕД това.

Все пак ти пожелавам щастие и късмет. Ако трябва ходи на психотерапевт, но за мен основният ти проблем е лоша преценка. Нямаш изграден критерий (или имаш погрешен такъв), някъде грешиш в преценката-не преценяваш човека отсреща, за да съобразиш поведението си, а директно отиваш в твоята цел и след настъпилите поражения , си казваш:Ама той не струвал. ДА, но тези неща са ясни ПРЕДИ това, само че ТИ не ги ВИЖДАШ. Други биха ги видели и не биха направили твоята ГРЕШКА!
Имаш нужда от добър психотерапевт според мен.Да ти преобърне така душата, че да станеш друг човек.

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 6cef8c396f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   До номер 7.Дадох си сметка за това,което казваш,много отдавна.Греша в преценката си и нямам изграден критерий.Знаеш ли как ми изградиха критерия моите родители?Осиновили са ме/макар че няма голямо значение родни или не/ на 48 и 46 год. съответно!Повечето ми партнори са минимум с 10 години по-големи и нагоре.Включително Стефан.Аз самата го считам за нормално!А природата е казала докога да имаме деца-докато сме млади!Моите родители са се опълчили на това-ето резултата,поколения нещастни хора заради тяхна грешка.

Но въпроса е какво да се прави сега!И че в младите няма какво да ме привлече.Искали са само да минат през леглото ми,но не и да са с мен-и с която и да е друга.Без отговорности и ангажименти.
Мога да разсъждавам дълго какво имат едните и другите и какво не.Въпросът е,че психиката ми и вижданията ми са променени от 8-месечна възраст досега.Как ще ги променя,като са били през целия ми живот?!
За психоаналитик забрави.Нямам пари...и скоро едва ли ще имам.Боря се за млякото на дъщеря си и за нищо друго.

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: d4c8d53358
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   От номер 7: Вярвам ти,че нямаш пари, но някак си не ми се връзва с материалното състояние,което споменаваш. Казваш,че имаш 2 апартамента- не е ли възможно да дадеш под наем поне единият?
Доколкото разбрахме- в София при това.
В момента това е само въпрос, който задавам на себе си. Отговор от теб не искам.

Не мисля,че възрастните ти родители трябва да бъдат единствена причина за твоя избор. 10 години разлика с партньора не са фатални. Дали твой връстник или 10 год. по-възрастен-когато не успяваш добре да прецениш човека-възрастта няма значение.

Не знам-имам чувството,че тайно си се надявала с появата на дете да промениш човека. И при първия, и при втория сега. Това е много голяма грешка, но вече няма да я коментираме.
Въпреки,че е лесно да се дават съвети отстрани, самата аз си давам сметка, че всеки човек си има съдба. Просто може би твоята е такава....Това НЕ Е фатализъм, но наистина понякога не е ясно защо някой постъпва по определен модел и защо му се случват все един тип изпитания (да ги наречем грешки), докато други просто ''са си паднали на късмета''-както се казва.

Бъди оптимист, гледай си дечицата с вяра и любов към тях и кой знае-може би ще срещнеш тепърва Истинския. Пожелавам ти го!

 
  ... горе^
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 6cef8c396f
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

10.   В единия апартамент живее баща ми-все още е жив,възрастен и цял живот не сме се разбирали.Да,имам два имота на мое име,но не значи,че имам пари кеш.От повече подробности няма смисъл.

Повече от 10 години са,дори много повече от 10...
А детето решихме и двамата да го имаме,той така го искаше,демонстрира желание за отговорност и отглеждане на бебе,че беше невъзможно да не му повярваш.Аз копнеех за това дете от години.
Той сам демонстрира желание за промяна,но мисля,че тайничко на него му се искаше хем да има дете и жена,хем да си е свободен и необвързан.Уви,двете са несъвместими.

Практически за 10 месеца е бил тук не повече от 4-5.Бременността си я изкарах практически самичка,идваше само събота и неделя и се върна за 1 месец около раждането.
Нямам намерение да променям никого-сам животът налага промени.
А истинския...май беше Стефан.Не се ражда дете от кой ти падне,а от мъж,който обичаш...
Когато гледам усмивката на дъщеря си,забравям света.За нея бих направила всичко.

 
  ...

...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 85b5b77603
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Гледай си децата. Щом усмивката на дъщеря ти ти дава сили, не мисли за мъж. Ако се появи истинският, ще те намери сам. А когато финансово стъпиш на краката си, можеш да намериш мъж - т.е. трето дете за което да се грижиш.

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 756c9191df
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Ти си страхотен човек отглеждаш две деца. Това е и голяма отговорност. Явно си и силна щом търсиш нещо прекрасно като любовта, толкова упорито и последователно.
Умна си и знаеш, че сега имаш три важни задачи:

1. да работиш и да изкарваш пари за децата
2. да отглеждаш децата
3. да оцелееш психически и физически след поредното разочарование.

А относно мъжете. Аз не познавам нито щастливо омъжени жени с деца, нито щастливо неомъжени такива, явно проблемът е в устройството на обществото, а не в теб.

Ти си сбъркана защото обществото ти е набивало в главата приказки щастливата булка - сапунки и холивуд на екс, за пепеляшка, спящата красавица, вечна любов, принцове, а те не съществуват в живота. В живота принцът си гледа спокойствието, не е готов да ти донесе кафе, а камо ли да убие дракон за да спаси теб.
Просто се стегни в кръста и да знаеш реалността ще ти е от полза. Събуди се изпий едно кафе и си кажи:
аз съм силен човек със стойност отглеждам сама две деца и съм супер.

Аз си мисля, че българската жена при липса на защита на извънбрачните деца и при унизителната максимална задължителна издръжка, трябва да ражда деца само ако може да ги отгледа сама, при "мъжете" дето щъкат наоколо, за които тоговорност е непозната дума и им трябва речник на чуждите думи да я разберат.
Не ти е лесно ама изборът си е твой и ще си носиш товара, щото сама си го качи на гърба.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 5 месеца
hash: 2c3fde531d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Аз съм от новоприходящите в София. Дойдох преди 2 години, за да продължа напред професионалната си реализация. Но съм на квартира, а ти споменаваш, че ние, които сме на квартира сме н`ам си какви си. Не си права за това. Работата ми е престижна, получавам добра заплата, но с честен труд жилище в София не може да се купи набързо. А, ето, че ти казваш тежки думи и срещу такива като нас - кватиранти в София. Според мен, тепърва има д асе париш, докато напипаш верния тон и не сееш обиди наляво и надясно.

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: d6e3e0ca08
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

14.   Здравей № 1.
Аз съм от провинцията и съм над петдесетте. Разведена след 17 годишен брак с деца тогава на 13 и 16 години .Сега вече на по 27 и 30. Бяхме 3 години на квартира само с моята заплата малко под средната за страната. Работех почти денонощно - шиех дребни неща, набирах дипломни работи на компютър и още какво ли не. Имах приятели които ми помагаха духовно -да съм силна, смела и издръжлива. И успях. Възпитах децата си на труд на работа на честност и отговорност . Завършиха висшето си образование без моя помощ -сами си плащаха таксите. Толкова зле съм живяла преди развода , че сега не искам и да помисля за нова връзка.Децата са всичко за мен. Те са смисъла на живота ми. Когато почувствам необходимостта от човек до себе си , надявам се да не бъде прекалено късно.
Бъди силна - имай вяра и ще успееш. Сега ще ти бъде трудно, но всичко преминава и се забравя. Надявам се вече да си се преборила с доста от проблемите.

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: b7c4c47b1e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   О,животът ми се промени коренно-после се събрахме за няколко месеца и преди 3 месеца се разделихме окончателно...Той просто стана и си излезе...нито дума не каза-пълна липса на отговорност,изниза се по терлици,даже аз му върнах багажа...той моя още не...Сега почнах работа,оставих детето да го гледа големия ми син/само му е да гледа сестра си,но няма избор../...иначе ще си умрем от глад...Боря се и ще се боря,докато съм жива...Жив човек няма да ми помага,ни сестри,братя,лели,баби...сами...



















<a href=http://www.savetubevideo.com/ >grab youtube audio</a>

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker