Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Само ОТДЕЛНО И ДАЛЕЧЕ от техните-това е моето мнение по принцип. Иначе бял ден няма да видиш там в чуждата къща. Все ще измислят как да те тормозят-"инспекции", "театри".

На първо време може да се преместите у вашите, които доколкото разбрах са ви на 5 мин път от неговите родители. А после бързо някъде на собствен терен, за да ти е мирна главата.
Дай му шанс, но се махнете от там, за да няма вмешателство в семейството ти. Той може и да е свестен, но явно под влияние на родителите си е груб с теб.

Моя приятелка така се махна и после той сам я търсеше и се молеше да се съберат заедно. И събраха пари от тук от там, купиха си апартамент и си заживяха самостоятелно и спокойно. Сега много я уважават и им помагат, ама тя не ги остави да и се качат на главата тогава и направи така, че те да я търсят и умоляват да се съберат пак и т. н.

8.   Реших да изброя разбраните от мен "грешки" на свекърите и да ги коментирам юридически, ако пропусна нещо моля авторката да ме поправи. Като ги прочетете сами преценете дали това са грешки.

Първа "грешка": Първоначално се съмняват "дали детето е от него". Те имат право на това. Дори аз имам това право, пука ли ти? След като мъжът ти не се съмнява, какъв ти е проблемът? Ако той се съмнява има ДНК тестове.

Втора "грешка": Не са се извинили! За какво трябваше да се извиняват, те на теб до колкото разбрах нищо не са казали. Лошите неща са казали на синът си и не са предполагали, че той ще ти каже. Въобще не знаят, че ти знаеш. Ако имат вина то тя е пред синът им, не пред теб.
А ти благодари ли им пред свидетели за предоставеният ти етаж, за приготвянето на храна всеки ден, за отглеждането и възпитанието на харесания от теб мъж. Не предполагам. Който иска извинения за несъществуваща вина би трябвало да може да благодари за съществуващи всекидневни подаръци.

Трета "грешка": Разхождат се из цялата си собствена къща. В интерес на истината собствеността е тяхна и ако искат и когато искат имат право да я ползват дори, това че са я дали на сина си да я ползва не ги лишава от правото им на ползване нали? Вече, ако са подписали договор за наем не би трябвало да влизат.
Четвърта "грешка": Свекървата контактува с приятелки и си споделя мислите и чувствата с тях! Не е добре за теб, но няма как да ограничиш свекърва си да контактува, освен да я вкараш в затвор в единична килия без право на свиждане.

Пета "грешка": Свекърът пие в компанията на синът си! Лошо е човек да пие, но да кани синът си двамата да се почерпят няма лошо. Има ли българин, който не би поканил пълнолетния си син да пият по едно, какво да правят семки ли да чоплят, двама възрастни мъже на маса?

Другите неща, или са твой предположения, или не са по тяхна вина, да те удари мъжът ти, не са виновни те, а той. Ако един мъж те обича и уважава достатъчно, не само че няма да прекрачва обещанието си, а и 30 литра алкохол няма да го накарат да те удари. Липсата на тоалетна до спалнята ти не е по тяхна вина, ти си си избрала мъж с такава къща, ако беше го избирала по къщата проблемите ти щяха да са други. Дали и какво са говорили на синът си след раздялата само предполагаш. А и те са в правото си да говорят каквото искат на синът си, негова отговорност е дали ще ги послуша.
Вижданито на внук не е заслуга, а тяхно право. Запитай се ти самата заслужаваш ли и с какво това хубаво дете, а то носи и 50% тяхното ДНК. Детето не е само твое и мъжът ти има 50% право на решение, къде ще ходи детето. Детето също има право да познава и вижда роднините си, искаш или не то вече има кръвна връзка с тях и вината за това е твоя. Така че като не го даваш не само лишаваш тях от правото им, а и пренебрегваш решението на мъжа си и правото на детето.
Съвети: Дай на мъжът си, щом желаеш втори шанс. Но излезте на квартира, за да може да ти е билзо тоалетната, да си готвиш сама, да не влиза никой след теб. Съжалявам но всяко изисване има цена. Те свекърите досега не са отнели твое право, затова и ти би трябвало да не отнемаш правото им да виждат внук си. И накрая "крайно нелепо" е да искаш от свекърите етаж за собствено ползване "в 21век". Не е нелепо те да разполагат със собствеността си както намерят за добре, нелепо е ти да разполагаш с тяхната собственост.
Така че ако е само това нямаш право въобще да се сърдиш на свекърите. На мъжъ си имаш право да се сърдиш или по скоро на себе си.

9.   Мило момиче, при свекърва не се живее, там човек се бори за оцеляване. Никога няма да можеш да им простиш, но бъди лицемерка преструвай се пред мъжът си и тях. Напрви се, че си забравила, ако можеш дори се направи на луда и се извини на свекървата за създалата се ситуация, но това пред мъжът ти, че да си каже колко си добра. На него му кажи, че искаш вашето семейство да бъде здраво като това на родителите му и че са за пример, но че трябва да се научите да се борите сами. Спомени бегло за името на детето, да се кръсти на майка му. Милата ще се разтопи хахаха. Бъди хитра, не се карай с него. Ласкай ги пред него, а на ум ако щеш ги и проклиняй. Кажи му да се изнесете, че да не ги натоварвате, че заслужават спокойствие след като цял живот са се грижили за децата си сега заслужават спокойствие. Нареди му такива приказки малко по малко и ще видиш как всичко ще си дойдие на мястото. И още нещо думата " мамо" размеква поне малко свекървищата, изчакай подходящ момент и кажи " Благодаря ти майко за.... " с моята така стана чудото :)

10.   Това, дето го описваш си е история и взаимоотношения със селски, изостанали хора. Преживяла съм същите истории, само с единствената съществена и много важна разлика, че съпруга ми винаги заставаше на моя страна. Омъжих се, направих спонтанен аборт, но това се знаеше само от семейството, за комшиите бях ялова, това се разказваше от свекървата на външния свят. Една съседка ме осведоми "доброжелателно". Интригите не стихваха и за ден, по телефона чувах с ушите си как говори със зълвата с часове и в думите и непрекъснато всичко свързано с мен. Влизаше в спалнята ни и правеше проблеми за неоправено легло, като никога не съм мислила, че там където се спи е място за гости и леглото може да си е в готовност винаги за спане, не, не било така, някой щял да дойде да види стаята на младите. Отделихме се в готвенето още в началото и като се почна дебнене, как аз готвя, защо не слагам еди каква си подправка и така... нямаше спокойствие и там. Бях възпитана от добри родители, които винаги са ме съветвали да си кротувам и да не говоря напряко с тях, така и правех, ама ако бях с тоя акъл, нямаше да е така. И аз като теб мислех, че като угаждам и си трая ще получа нужното уважение, ама не е трябвало. Там, където не си желан-не отивай никога. Всички снахи на познати и роднини бяха най чудесни, най-красиви, най, най, най... , а аз не чух добра дума за мене. Съветът ми е -по-далеч от родители и без сблъсъци със старото поколение, така ще сте си мили. Ако мъжа ти държи на теб, ще се съгласи. Имам двама сина и живот и здраве, когато се заженят ще посъветвам и тях същото. Защото, когато има две домакини в една къща, винаги има кавги. А за другите, които се разбират със свекърви, че даже си ходят по заведения и по магазини заедно, браво, със сигурност има отстъпчивост и от двете страни, така би трябвало и да бъде, като приятелки, стига да са осъзнали, че един живот живеят, няма нужда от интриги и борба за надмощие, какво да дебнат и делят, след като е нужно да отпуснеш душата и да изпълниш с любов света около теб.

11.   до № 8: излишно толерантно гледаш към свекърите. то и всеки има право да си развява мнението, ама няма право да засяга и обижда другите. по-голяма обида от това да се усъмнят в произхода на детето няма. аз на мястото на авторката щях града да мета с тях (а, и със скъпото им мамино синче, което на тези години им се води по акъла). да, вярно къщата си е тяхна, но семейството си е на авторката и сина им. да не би като им е син, цял живот да имат право да го следят и да се натрапват. истината е, че авторката описва едни егоистични и невъзпитани хора, които искат да направят всичко възможно да й съсипят семейството. затова ще подкрепя предишните коментари: махайте се надалече от дзверовете, най-добре в друг град, направи всичко възможно да ограничиш комуникацията им и му стъпи на врата на твоичкия и постави ребром въпроса: с маминка ли иска да живее цял живот и те да му се бъркат, или самички да си решавате? ако се колебае - по-добре сама си отгледай детето, подай жалба за психически тормоз (защото по описанието ти действително има такъв), осъди го за една здрава издръжка и повече не се занимавай с тези хора!

12.   Номер 8 ме провокира да изразя едно нещо, което съм забелязала отдавна. Много малко родители на пораснали вече деца(настоящи млади хора) се отнасят с уважение към тях -вече като с възрастни, като личности. То по принцип българина не е много по уважението, та камо ли към собственото си дете детето си, което е изгледал. Все иска да му се меси и контролира.... щото, нали "аз съм ти родител и по-добре знам кое е добре за теб". Това първо.
И второ- правото на лично пространство. Въпреки, че са предоставили част от къщата си, родителите при добро желание, разбиране и култура биха могли да не правят ежедневни проверки на младата снаха дали си е прибрала чорапите, дали е почистила стаите и дали си е изпрала гащите примерно. Или да влизат в ролята на Мара Подробната и да раздухват интриги за нея пред съседи и роднини. Едва ли какво прави снахата ще има отражение върху световния мир например т. е. не би трябвало изобщо тях да ги бърка... Ама за тия работи се иска култура и манталитет различен от ориенталския. :)

Към авторката
Ти казваш, че не те приемали още от началото. Имаш ли си на идея защо или просто защото са хора на принципа, че "няма достойно момиче за нашето съкровище".
Да не би да имат претенции за богати сватове и др. такива, а ти да им се струваш недостойна за синчето, защото си от по-скромно семейство и за това ти правят ядове и не те искат... Но то никой на никой не е угодил в чужда къща така, че не си първата или последната с такива притеснения.

Хайде със здраве!

13.   До 11 от 8 Свекърите не са обидили нашата авторка в лицето, ако въобще са казали такова нещо на синът си, той защо го казва на жена си, да я ядосва ли? И то докато е бременна!? Ако свекъри кажат такова нещо в лицето ми и аз ще мета с тях, но само ако говорят зад гърба ми това означава, че имат страх от мен. Ако те са казали каквото и да било на синът си, и той се е оплакал на жена си, то той е недорасъл и има нужда от техните съвети, ходи да докладва семейните си проблеми, не може да взема сам решения за живота си.
Проследете само: бременната му жена ще излиза нощем подчетавам сама на студа до тоалетна в двора, през 21век, когато и душ кабина в средата на хола на мястото на холовата масичка можеш да имаш, стига да искаш. Не може да построй, метър на метър гипс картон в коридора и да пусне две тръби. Да забременее булката може, а да скълъпи една баня не може. Дори не е задължително да е стройтел има си хора за тая работа и не е кой знае колко скъпо и ще стане за около седмица. Това мъж ли е кажете бе хора.
До 11 и12 Ежедневните проверки биха били безполезни и нямаше да се извършват, ако синът им не се интересуваше от събраната информация, ако той ги бе отрязал веднъж-два пъти при доклада, те нямаше да има смисъл да проверяват. Той е търсил тяхното одобрение за избора си, затова свекърите са търсили кусури на момичето, иначе не биха.
Забележете, че пред всяка лоша свекърва седи един несигурен в себе си нейн син. Ако той "като мъж" тупне с юмрук на масата и каже "тази ще е" "тя ще взема решения заедно с мен в съвместен живот" свекървите ще свият опашки и ще се умилкват за да може поне внуците си да видят.
От друга страна авторката прекалено дълбае кой какво на кого казал. Както й писах по горе "пука ли ти, че и аз имам право да се съмнявам" Би трябвало да й пука за тяхното мнение, точно колкото за моето. Но тя точно като мъжа си търси тяхното одобрение, защото е зависима за жилище. А кой я постави в тази зависимост, тя самата. Една малка гарсониера на квартира, всъщност не е толкова скъпо, а лечението на разстроена психика както на нея така и на детето й (по време на бременност) струва доста скъпо. Всяка нейна сълза по време на бременност налива в кръвта на бременната ензими, който действат и на детето.
мила авторке все още се надявам да има шанс мъжът ти да порасне но това зависи от възпитателя т. е. от теб.

14.   Допуснала си грешка като си се нанесла при родителите на приятеля ти. Втората ти грешка е, че си позволила да те убеждава, че те са в шок и какво ли още не, само за да те задържи(ти не си предмет! И не си длъжна да търпиш лошо отношение). Трябвало е още тогава да си вземеш нещата и да им кажеш както на него така и на тях - Довиждане. Колкото и гадно да звучи, може би най-удачния варинат е бил да абортираш или път да задържиш детето, но мъжа ти да застане като мъж, да се отделите някъде и да не позволява родителите му да се бъркат.
Винаги става така, когато другите се бъркат... а твоя приятел за мен е мамино синче. По-добре първо се увери, дали ще стане истински мъж от него, и тогава му дай втори шанс. Която и да се срещне, родителите му все яма да я искат, така че, ако все още иска да сте заедно, трябва да напусне родителите си и да създаде собствено семейство, без да се месят родителите му, нито твоите.

15.   Наистина в лицето никой нищо не ми е казал, но и когато са му говорили така той ги е предупредил, че ще каже на мен и след време ще каже и на детето и то ще ги намрази. Отговора е бил „ Нека, кажи му. “ Наистина мнението им не би трябвало да ме интересува, но той прекалено много се интересуваше, какво мислят те. Когато аз му казвах, че не са прави да си врът носа в нашите взаимоотношения, той отново ги защитаваше, че те просто искали да го предпазят, притеснявали се да не станел мъж под чехъл. Моята майка също се притесняваше за това как живея аз там. Първия месец като отидох да живея там свалих 4 кг. ( а бях бременна в 4 месец). Казваше ми, че ако не съм била добре там, мога да се върна у нас винаги когато искам и че напълно ме подкрепя. Обаче той я обвиняваше нея, че не била права, защото по тоя начин много кураж ми давала и аз съм щяла когато ми писне, да си разваля семейството, да си взема детето и да си тръгна. Какво ли не направих за да му докажа, че аз семейството искам да си го запазя независимо с колко трудности. Успокоявах се, че няма винаги да живеем в мизерия и един ден ще си построим собствена баня и кухня.

Аз му казвах, че ако ме защити като мъж пред тях и им заяви директно, че дори и на бардак да заприлича нашата стая, той пак ще е съгласен с това, но не. Той идваше и правеше забележка на мен. Аз не исках изобщо да отивам да живея там, но те си мислеха, че едва ли не го планирам. Дори казали, че съм махнала детето и сега лъжа, че съм бременна, за да съм у тях.

Когато мама дойде да ме забере от оная къща, той я напсува, пред майка му. Дори тръгна да посяга и на нея, но тя го спря. Моята майка, която толкова много ни помагаше за всичко, той не можа да я уважи, а аз на майка му лоша дума не съм казала, въпреки, че с ушите си я чух как говори против мен.

Вече 2 месеца си живея отново у нас. Банята и кухнята са ми на 2 крачки и планирам когато се роди бебето да си го гледам вкъщи. От силния стрес след раздялата получих контракции и сега съм на хапчета за задържане и пак не спират болките, но вкъщи ми е много по спокойно. Сега той се моли и казва, че никога няма да се повтори. Въпреки, че не съм му простила му казах, че ако сме далече от техните ще му дам шанс.

В добри отношения сме само от 1 седмица и той отново започна старата песен на нов глас. Те не били виновни, нищо не ми били казали, да съм им простила и да съм забравела, какво толкова съм си пазела тва достойнство, да съм се върнела, трябвало да виждат детето, той щял да им го води, не можело на пътя да се подминем, аз съм била виновна, защото като съм била у тях не съм ги уважавала ( защото не слизах доло да ги предупреждавам кога излизам и кога се прибирам, това било неуважение). И взе да става все по настойчив, в това, че те ще имат достъп до детето независимо от моето мнение.

Много благодаря за изказаните мнения. От всичко това разбрах, че съм допуснала няколко грешки. Първо, че много наивно се оставих той да ме пази. Второ, че когато забременях, не събрах сили да направя аборт. И трето- отидох в семейство, в което ми беше съвсем ясно, че не съм желана. Просто е нямало шанс да се получи. Някой по нагоре ме беше попитал на какво се дължало лошото им мнение за мен. Поне според мои наблюдения и според думите на сина им, се дължи на хорски приказки. Говорело се лошо за мен, че съм била много долна интересчийка, че с бившия ми приятел съм се държала много лошо (имах 5 годишна връзка преди да го срещна) и разни такива селски интриги, повечето от които пълна измислица. Много ме болеше и за това, че за всички тези глупости не ми се дава шанса да се защитя, да обясня, че това не е вярно. Но какво ли се учудвам, те цял живот са живели така, винаги е било по важно какво ще кажат хората. Цял живот са се пазели от хорски приказки и са живели за хорското мнение.

От Авторката

16.   Щом приятелят ти от сега ти говори за мама и тати и как те имали право, а ти не значи, че не си е взел поука, пак е заблуден и няма смисъл въобще да се връщаш при него. Теб да те нервират, семейството ти да развалят, пък и детето ти да възпитат по образ и подобие на твоето мамино синче.
Като ти каже нещо за майка му го конфронтирай директно за неговото поведение към неговата майка. Не живеем в мюсюлмански семейства, където жената трябва да не излиза сама, да се подчинява на мъжа си, да робува на него и неговите родители - все пак уж се води, че сме по-напред и имаме равноравни семейства. А то да беше и да слушаш думата на мъжа ти, а то ти слушаш тази не свекърва ти.
Въобще не прави грешката да се връщаш - на зелепената ваза пукнатините винаги ще личат и си отгледай детето спокойно.
Ана

17.   Сега ще ти кажа една истина за живота от опит
Дете не мрази баба си, защото някога се е съмнявала в биологичният му поизход, ако щеш всеки ден му го втълпявай, то баба си заради това няма да намрази, както ти я мразиш. Само ще се пита "възможно ли е мама да е била такава? " То ще е наясно, че хората които пораждат съмнение вероятно са прегрешили. И ще рови други мнения за теб, и ще пита чужди хора. Това ли искаш за себе си?
Дали ще се събереш с него и ще продължаваш да теглиш си е твой избор. Но човек посегнал и на майка ти, заради майка си не е дозрял мъж и много ще трябва насаме даго възпитаваш. Доста усилия ще ти коства. то йнаистина те обича, но не е пораснал.

18.   Авторке, БРАВО.
Сега гледай да се пазиш, за да родиш здраво дете, млада си, ще се справиш. Поизгледай си дететенцето и бягай в голям град, където селските интриги няма как да те хванат. В никакъв случай не му давай да признае детето, ще има родителски права, а и като самотна майка ще ти дават помощи, с което да можеш да скрепиш положението. Не се доверявай повече на мъже, а мисли с главата си. Нека детето ти се превърне в най-важният човек в живота ти, но не забравяй себе си и нуждите си. Научи се сама да се справяш, да не бъдеш в тежест на родителите си. Млада си, един ден ще поискаш мъж до себе си, но мисли другия път. Търси си зрял мъж, който да те оцени и приеме като самотна майка, постигнал е нещо в живота си, има свое жилище. Търси си образован мъж, гражданин, но най-вече търси себе си. НИКОЙ МЪЖ не бива да има повече такава власт в живота ти. Как си могла просто да правиш необезопасен секс с него, да те пазел. Събуди се и порастни. Подкрепям те иначе, че си избрала да родиш и не си абортирала. Ще се справиш някак си, ще се калиш и ще порастнеш. Ще имаш свое дете, което ще те обича много, но възможно най-бързо го изкарвай от селото и отивайте в града. Не поддържай контакт не само с баба му и дядо му, но и с мъжа, който уж му е баща. Бъди майка и баща за детето си, такъв баща не трябва на никого. Нито такъв мъж!

19.   Поддържам с две ръце коментар 18.
Какъв "втори шанс", какви пет лева. Мъжът ти е отрепка. Да те удари, да псува майка ти и да тръгва да удари и нея... какво още трябва да се случи, за да видиш що за отрепка е? !

А всички по-горе, които казахте "дай му шанс", в голяма заблуда сте.

Бягай далече и от него и от родителите му, ако имаш поне малко отговорност към детенцето си, да не пише и то един ден тук като другите тинейджъри какъв боклук е "баща" му и как страда заради "семейните" отношения.
Баща и съпруг ли? Ти явно не можеш да видиш това, което се вижда отстрани - какъв жалък мухльо е мъжа ти, не по-различен от родителите си.

20.   Това като го чета, ме побиват тръпки! Типична селска история! Ако не се измъкнеш от тях, ще станеш като тях! Никога няма да им угодиш, ако се върнеш, по-зле ще стане още след няколко дни! То сега са недоволни как си помела, а като ревне детето и ти се отвори работа - пелени, повръщаници, кое пуснала, кое хвърлила... Къде ще го къпеш и разнасяш-тоалетна и баня нямате на етажа... В кой век са тия и къде са тръгнали да се фукат, щом елементарни удобства нямате... Стой си при вашите и не ти трябва селенията... роди си детето, да се поочовечи, и бягай надалеч, сега може да си и самотна майка, светът не е като преди, много млади не се женят. Ония като не са сигурни чие е детето, да не го признават, не ти трябва. Отивай в по-голям град, помисли за себе си - не пишеш имаш ли някакво образование, професия, с какво си се издържала преди да се омъжиш и какво правиш по цял ден, освен дето си бременна... Постави си цел в живота. Бременността е чудесен период, ако не ходиш на работа, можеш поне език да учиш или една шофьорска книжка да вземеш, ако до сега не си... Или курсове за квалификация, или какво ли не още... Има и университети с дистанционно обучение, докато отгледаш детето току виж си и завършила... Мисли с главата си, че до сега си мислила с едно друго място... Аз не бих попаднала в такава ситуация, ама никога... И мойта свекърва ме нещя и все така ме не щеше докато умря, ама аз не й дадох гък да каже, само 2 седмици стояхме у тях, докато се преместим, в началото и после никога повече не й стъпих в къщата.. пущах децата, обаче, тя все пак им е баба. А тя подаряваше на моите 2 деца старите дрехи от децата на голямата си дъщеря... само че както са неопрани. Чорапогащници, памучни, с дупки на коленете и подметките вкоравени от мръсотията... Ще ми накриви ли на шапката? Само се излагаше. Обаче мъжът ми си беше на мястото и като пратят "подаръците" - от вратата, право навън при кофите и така... Важното е ти коя и, щото аз имах и професия, и образование, и на работа ходех и ходя, и децата образовах и образовам, а вкъщи цари доверие и мир. Свекърите са до време, семейството остава един ден само и ако не е градило, какво ще постигне... Айде и със здраве...

21.   До авторката!
Мило момиче, по далеч от родители и свекърви!
Това което пишеш съм го преживяла преди много години и то не в някое село а в голям град.
Когато се омъжих отидох да живея при свекърва. Тогава още на 2-ия ден започнаха проблемите. Аз работех в заведение и се връщах в 12ч. вечерта. Да излезеш за работа сутрин в 9ч и да се върнеш в 24ч ще имаш ли време да слугуваш на мъж и свекърва? Тогава започнаха проблемите. Свекърва ми очакваше че като има булка в къщи тя няма да прави нищо. Но не стана така. Тогава започнах да спя само по 2-3часа за да имам време поне да сготвя нещо. Като се връщах от работа тя заяваше че такова ядене не ядат/само че сина и ядеше всичко което съм приготвила/. Една нощ чухме шум и надникнахме от нашата стая и какво да видим-тя лапаше като невидяла направо от тенджерата-яденето което отказа на вечеря че не било по неин вкус. Голям смях падна с мъжа ми но нищо не и казахме.
Един ден бях сменила спалното бельо бед да мога веднага да изпера/тогава нямаше авт. пер. / и отидох на работа. Тя да го събере в една торба и го занесла на майка ми да види каква мързелива дъщеря отгледала-която държала мръсно пране. Тогава и вдигнах скандал и и казах че ако искам и червеи ще хвана и това не е нейна работа.
Чашата преля когато родих:Близнаци в 8-мес. Едното ми дете почина и когато мъжът ми и каза -хайде вече си баба имаш внуче-отговорът и беше:Не се знае дали още съм баба-може и другото да умре.
Тогава си събрах багажа и отидох у майка ми. На мъжа ми заявих да избира къде иска да бъде. Той избра да дойде при мен.
Имаме вече 37год. брак и деца на 36 и 34год. и всичко е ОК.

22.   Авторке аз съм мъж и все още не съм женен, но мога да ти кажа, че ВСИЧКО което ти описваш в историята си и последващите си коментари се е случило в моето семейство. И майка ми е помятала, и нея са я наричали ялова и коментари за това дали брат ми не е от друг мъж(с него сме си лика прилика и бабичките в махалата не ни различават, а по характер е същия гадняр като дядо, но това е друга тема) уважение към нея никога не е имало и все още няма. Баба(Бог да я прости) и дядо са учасни хора и винаги съм имал чувството, че само гледаха да навредят на майка ми и баща ми отколкото да им помогнат с нещо. Позната ми е и външната тоалетна и липаса на баня на етажа и ежедневните сутрешни проверки, които баба правеше като отваряше всеки възмошен шкаф и хладилника докато си мислеше, че с брат ми спим.
Като млад баща ми беше пълно мекотело, което беше страшен инструмент в ръцете на родителите му, които и към него нямаха капка жал и го правеха на изтривалка. Колко физически и психически тормоз е хвърлил върху мен, брат ми и майка ми не ми разказва. Той също бе надъхван срещу родителите на майка ми, които бяха изключително честни и справедливи хора. За разлика от тях родителите на баща ми са пропити със злоба и алчност и пренебрежение към останалите хора. Гледаха само да имат някаква изгода от семейството ми и както вече казах постоянно караха баща ми да бъде ИДИОТ в държанието си към нас. Как не се е разпаднало семейството ни незнам. Може би причината за това е майка ми, която всячески поняся и преглъща не просто лошо отношение, а понякога откровени ГАВРИ от страна на покойната ми баба и все още живия ми дядо.
Каквото и да правиш не се връщай никога при тези хора. Ако го направиш ще обречеш и детето си да им търпи тъпотиите. Щом сега съпруга ти ти посяга ако се върнеш той пак ще го направи. И друго нещо ще ти кажа. Тези долни хора ще научат детето ти на злоба към родителите ти. Мен и брат ми така ни учеха за родителите на майка ми и ние им вярвахме. Сега като вече голям човек разбирам всичко напълно и много съжалявам, че не съм прекарвал повече време с тях, но тогава всяко посещение ми беше като тягостно задължение, а както казах те бяха добри и честни хора и не заслужаваха пренебрежение от наша страна.
Никога с нищо не им се угоди на дъртите злобари. Майка винаги е мислела за доброто и развитието на семейството и подобряване на условията у дома и го пстигна с НЕВЕРОЯТНИ усилия да убеждава баща ми, да направят баня и тоалетна на етажа, да направят централно отопление, да сложат дограма, да сменят тапетите и такива нормални неща, за които в действителност парите не са били проблем. Просто дъртите хората като тях искат да живеят цял живот по един начин и да няма никакво развитие около тях. Ако се върнеш при тях те чака само страдание!
Най-искрено ти желая успех в живота и да не ти се налага да се разправяш с родителите на мъжа ти никога. Просто стой далече от тях. За мъжа ти ти си решавай, но имай едно на ум. Аз лично съм скептичен към него.

23.   Селска простотия

24.   сачуствам ти, аз сащо сам в подобно положение, сащто сме на друг етаж, е имаме си всички удобства и уж сме си самостоятелни докато тя не се обади или доиде, но и наз ни наблюдават и следят редовно за всичко, дори и до колко спим кога си лягаме какво си купуваме, държът ни сметка на парите по деликатен начин правят се все на добри и боквално тормозят собственият си син. От наблюдение ми е ясно че всички са такива, освен тяхните деца другите не са хубави и добри, мойе всичко да правим ние снахите да се обиваме от работа и чистене и изрядност но уви, пак няма да сме добри и достоини за тените семеиства, сякаш те на времето не са били снахи и т. н. колкото и да си гледаш работата и каквото и да правиш все си тая. Добре поне че са подобни саитове за да мойе да си сподели човек.

25.   Винаги съм го казвала ще го кажа и сега: Зависи на какво семейство ще попаднеш. Щом никога не са те харесвали не знам гледай да им създадеш добро впечатление. Не прочетох всичко до край, защото ми стана скучно, но до някъде и мъжа ти е виновен според мен както каза №1 (само нейния коментар прочетох) той винаги е има; възможността да заеме страна. Прецени си сама и, ако положението стане по-зле говори с него да се изнесете, ако имате тази възможност разбира се, това мога да ти кажа общо взето от прочетеното.






Анна- Луиза

26.   Съберете малко финанси и се изнесете ОТДЕЛНО на квартира! Това е единственият шанс. Според мен техните ако искат да идват понякога на гости да виждат детето ви, да идват. Но ти не прави отново грешката да живееш в техния дом, защото всичко ще си е по старо му.
Апък тоя твоя МЪЖ, нека да покаже малко зрялост и самостоятелност!
Човек, който вече има свое семейство и ще има и дете, не трябва да е
дотолкова подчинен на родителите си. Трябва да ги уважава, но не и да им позволява да се месят в личния му живот и да му развалят спокойствието. И защо той, като МЪЖ не те защити и не предложи да се изнесете досега!? Но на мъжете им е много лесно-маминият син никой никога няма да го убиди, да го нарани и да му накърни достойнството, те винаги ще го обичат и подкрепят, а снахата?
Нея никой не я пита как се чувства тя сред едни непознати хора, които непрекъснато я дебнат и изпитват дали чисти хубаво, дали подрежда, дали всяко нещо си е на мястото, дали се държи добре с комшиите.
В повечето български семейства(включващи свекърва и свекър), да си снаха, си е чисто бреме.

27.   Аз нямам подобни проблеми понеже със свекърва ми и свекарът ми не си говорим. Както и с моите родители. Свекарът ми и свекърва ми когато научиха, че съм бременна ме попитаха директно - Кога ще правиш аборт. Майка ми и баща ми ни казаха открито - А бе за вас презервативи няма ли. И така аз и съпругът ми вбесени до краен предел, понеже не сме малки деца аз съм на 25 години, а мъжът ми на 26. Първият месец спяхме в колата и общо взето беше ад, но назад не се върнахме. Сега живеем на квартира, заплатата му е 2 хиляди евро, защото живеем в Италия, за детето получаваме всеки месец 300 евро. Затова ти казвам не се предавайте и вие можете и вие с помоща на Господ ще заживеете нормален живот. А и детето ми е вече на 10 месеца, но досега никои от нашите обични роднини не се е обадил или е дошъл да види своето внуче. Е, не само по сериалите ги има тези издънки има ги и в действителността. Успех.

28.   Авторке, какво стана, разкарали го окончателно тоя индивид от живота си?