Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Ще ти отговоря на въпросите подчертавам по мое мнение.
Когато гледаме малките си деца поставяме ли граници на любовта си към тях ? Да, ние сами поставяме граници на любовта си към тях. За доста родители е важно да има качествена техника у дома и затова работят повече часове, това си е чисто ограничение на времето прекарано с децата им. През живота си на младини правим милиарди избори, който ограничават показването на любов към децата ни. Работим повече или решаваме да изхарчим наличните ни средства не за захарно петле и сладолед, а за ток и нет за компа. Всички решения вземаме ние. Например Дали сега да пиша на теб или да ида с детето си в градския парк на люлките, решението съм го взела аз.

"Какви права имаме като родители и какви те?" Родителите по принцип имат право на избор дали да имат и колко деца да имат. Длъжни са да осигурят покрив /може и квартира/ до 18 годишна възраст. Длъжни са да обличат и образоват детето си, да се грижат за здравеопазването му, да го възпитават по избрания от тях начин. Децата по принцип нямат никакви задължения към родителите си, те все пак не избират дали да бъдат родени. Имат право, ако желаят да ги наследят след смъртта и това е. Всичко друго направено от дете за родител е по негово желание според неговото възпитание.

"Как да възпитаме децата си за да получим поне малко съпричастност когато имаме нужда от подкрепа?" Това е толкова широко спектърен въпрос, че ще се опитам да отговоря, но трябва да напиша доста дълъг пост. Начинът на възпитание се избира от родителя, детето възприема поведението на човека с който живее за правилно. При възпитаването на децата, от най-ранна възраст особено внимание трябва да отделяме на развитието у тях на съчувствие, съпреживяване и състрадание към околните. Ако тези моменти в културата на детето се пренебрегват се рискува в израстването си то да се превърне в егоист или нарцис, а възможно е дори в насилник.

Това не е толкова сложна задача. Например, когато запознавате малчугана с различни явления от обкръжаващия ни свят или му четете книжки, старайте се да му обръщате внимание на нравствената страна на нещата. Тъй като децата нямат знанията, за да оценяват действията на другите, давайте оценки вие: „Това момче постъпи лошо, като бутна другарчето си в пясъка.“,
„Браво на това момче - виж как помага на възрастната жена да премине улицата!“, „Момиченцето плаче! Може нещо да го боли или да е тъжно.“, „Хайде да дадем монета на този чичко – той има нужда от помощ.“, „Шоколадът ти изглежда много вкусен! Ще ми дадеш ли едно парченце, защото и на мен ми се яде?“. Също така насърчавайте детето към вежливо и добро отношение към близки и роднини: „ Сестричката ти си опари пръстчето и я боли, хайде да я целунем за да се почувства тя по-добре.“, „Говори малко по-тихо – баща ти спи и е добре да внимаваме да не го събудим.“ Не очаквайте чудеса – докато са малки, децата едва ли ще се съобразяват с вашите препоръки. Но ако прилагате тези техники методично и търпеливо, резултатът ще дойде. Разбира се, думите и насърченията могат да имат ефект само, ако детето вижда същото отношение и поведение у своите родители. Детето трябва да вижда загриженост, съчувствие и грижа в семейството си. То подражава на това, което вижда първоначално несъзнателно. Когато порасне, обаче, съзнателно изработва свои модели на поведение на базата на опита и примера, който са получили в детството.

" Кой на кого и с колко е длъжен?" След 18 годишнината на детето, никой на никого не е длъжен. Родител и дете си помагат по желание в зависимост от възможностите и възпитанието. Детето се ограничава с възможностите на родителя си /ако родителят няма пари да му помогне за висше за жилище/ то няма да получи колкото и да изсиква, а родителят ще се ограничи според това как е възпитал детето ако не е възпитал съчувствие няма да получи, колкото и да изисква.
Внимателно следете за оттенъците на своето поведение – децата много добре улавят чистотите на вашето отношение към другите хора. Помнете, че са важни не само смислите на посланията ви, но и тона, с който ги отправяте. Емоциите, които изпитва детето, често зависят от това, какви чувства предизвиква възрастния със своето поведение.

Старайте се да напомняте за необходимостта от грижи за другите винаги, когато имате възможност и отново ще повторя – давайте личен пример. Някои родители не обръщат внимание на интересите на децата си, разговарят с тях раздразнено, все намират поводи да ги смъмрят или упрекнат, позволяват им да обиждат своите братя или сестри. В тези случаи няма нищо чудно, че детето няма да проявява загриженост и съпричастност към другите, когато самото то не се чувства добре. Ако искате дете ви да е с добро поведение, нека и вашето бъде такова. Ако възрастните са вежливи един към друг, внимателни и загрижени, то и детето ще придобие този маниер.

Похвалата е един от най-добрите помощници при възпитанието. Всяко дете обича да бъде хвалено. Едно искрено „Браво!” от устата на родител, като стимулатор за добро поведение, е равно на поне десет порицания. Ако възторжено похвалите дете, което за първи път споделя своя играчка с друго дете, вероятността то да повтори това поведение нараства многократно.
В съвместната игра децата трупат опит как да общуват, учат се да зачитат интересите на другите, да делят и споделят, да си помагат, да изказват съчувствие. Тези навици ще бъдат от голяма полза за детето, когато отиде първо в детската градина, после в първи клас, в университета, на работното му място и, разбира се. в неговото семейство.

9.   Към №7, много увлекателно разсъждавате, бихте ли коментирали желанието на управляващите, децата задължително да ходят на детска градина от 4 годишни? Въпроса ми възникна от това Ваше становище:- "В съвместната игра децата трупат опит как да общуват, учат се да зачитат интересите на другите, да делят и споделят, да си помагат, да изказват съчувствие. Тези навици ще бъдат от голяма полза за детето, когато отиде първо в детската градина, после в първи клас, в университета, на работното му място и, разбира се. в неговото семейство. "

10.   на 21на съм. баща ми често пътува. пенсионер е. аз съм студентка. днес го видях за първи път от седмица. и отново ми беше обяснено, че съм боклук, животно, дървояд. винаги е обяснявал че съм му длъжна за нещо, винаги съм била най-отвратителното създание в семейството. да отбележа, той е само със средно, а аз вече уча висше. на първата година от брака вкарал майка ми в болница комоцио, от както се преселих да живея при родителите ми ( преди бях при баба) ме биеше, обиждаше, унижаваше. рядко даваше пари за мен, или въобще забравяше, а взимаше хубава заплата. и отново съм му длъжна. сети се, че има баща едва когато човекът беше на смъртен одър. вие ми кажете да го уважавам ли този, да го обичам ли?
хиляди пъти е обяснявал че съм курва, че майка ми е такава и че не съм му дъщеря. но когато ме приеха ходеше и черпеше квартала... НЯМАШЕ ПРАВО защото не даде пари за уроци, не даде пари за изпити, нищо никога не е правил.... освен да унижава и обижда. когато майка ми замина да гледа баба си позволяваше да се налива с приятели в нас и после да си изкарва селянията на мен. сега взимам едни изпити и си търся работа, с първата заплата се изнасям по живо по здраво и нито искам да го виждам, нито искам да го чувам този човек

11.   От №7
№9 За съм, за желанието на управляващите децата да ходят на градина от 4 годишна възраст. Разгледай програмата за обучение за 4 годишните и ще се убедиш и ти. освен това което съм написала по горе, мога да кажа също много други неща, но няма да побликуват толкова дълъг пост тук. А и на кой ли ще му се чете, като види дълъг пост.
Голямо значение за изграждане на социална компетентност при децата има общуването с връстници. Даже и в най-крехка възраст децата проявяват интерес към другите деца. Родителите трябва да поддържат и да възпитават доброжелателни взаимоотношения между децата, да изказват думи на одобрение и похвала за съвместна мирна игра, или думи на неодобрение и порицание, ако децата в процеса на игра започнат да чупят играчки, да се карат или бият.
Така или иначе сме социални индивиди и на детето цял живот ще му се налага да живее със свойте връстници. Добре е да свиква да прави социални конаткти с тях на 4г то е вече достатъчно развито, да се учи как да се отнася с обкръжаващото го общество и по добре, да трупа опит не само с възрастни индивиди, но и с равни. Тези контакти ще са му от полза не само в училище, но и по късно в живота. За колко младежи четеш тук и не само тук, които ги е страх да общуват с обществото си, чувстват се неразбарни и отритнати? Те нямат развит този социален контакт в съзнанието си и сами се дърпат или не знаят как да подходят, а на 12 е вече късно да се учиш и грешките към съученик не се прощават толкова лесно, като на 4-5г.
В градината под формата на игра децата научават цветовете, формите на геометричните фигури квадрат, триъгълник, кълбо, повечето майки/баби пропускат да запознаят малчуганите. А дори един пропуснат цвят една пропусната фигура после в училище личи. Там би трябвало да се запълват пропуските, както в образованието така и в възпитанието. Колко майки според теб показват картинка фламинго на 4 годишното си дете и му обясняват какво е това?
Там се учат да говорят правилен български, което е добре за деца с диалект, или чужд майчин език, или такива които са свикнали да им се говори по бебешки. Там се поставят наченките на математиката /в формата на игра/. Длъжни са да имат по два часа седмично български и математика. Имат театрален час, за изява /добиване на самочувствие/. Най хубавато е че точно 4-5 годишно дете ще сподели за семеен проблем касаещ детето с учителката и то може да бъде спасено от лоша семейна среда. И т. н. много е полезно за бъдещия млад човек.

12.   Цитат от номер 7 "Децата по принцип нямат никакви задължения към родителите си, те все пак не избират дали да бъдат родени. Имат право, ако желаят да ги наследят след смъртта и това е. Всичко друго направено от дете за родител е по негово желание според неговото възпитание. "
Това казва всичко!
от Авторката

13.   Номер 7, а мръснотите на общуването улавят ли ги както "чистотите" или това е начина децата да не ни засекат? Така ли обучи своето дете - че то има право единствено на наследство, когато умреш? Много хубаво било да си дете в твоето семейство! Остават два въпроса: Колко е наследството ти? И ако има такова, а не само дългове: ще ме осиновиш ли? :)
Иначе в другите отношения си близо до истината, но за това не мога да се съглася с теб. Не всички семейства са Гейтс, Рокфелер и Диор например. Едно дете с подобни внушения в детските години ще очаква от живота само да "пукнат дъртите, за да ги наследя" и няма да иска да работи, защото "и без това ще получа пари след време. Защо да се хабя? "

14.   Здравей, Авторе/ке,
В този форум пиша последните 2-а, 3-и месеца. Натъквайки се на много противоречиви виждание, както длъжни ли сме на родителите си, така и за изневерите. Тъй като аз съм родител и то изискващ елементарно уважение защото утре започва не от днес, а от доста години назад в отглеждането ви, Мили Дечица, така и в образованието ви. Не сте искали до ви раждаме, да ви гледаме, но и не сте ни задължени- това си е бил наш избор... Така, сега попадам на статия, която ще ви постна- кое е израз на любов и колко сме неблагодарни ние поколението на средна възраст или нагоре втора трета младост, Благодаря ви за вниманието! ААА отгоре една дама казва, че още един тук си търси болногледачка... ха ха ха, а ма тая или тоя дето си търси болногледачка- ясно ли ви е, че и без наследство ще ви остави, защото ако си взема някой да ме обгрижва слещу имот, а аз имам доста повече от това, което съм преписала и дала на Любимото си Дете, защото така ме посъветва моя Баща, който и до сега го Боготворя, та ако не и бях преписала и това, което тя го има- доста щеше да се умилква и да обгрижва, но утре ще иска и за нейното дете, а дали е сигурна, че ще им го оставя или ще си взема някой с доглеждане да го даря... тогава... а са доста все още мои, как ще се почувствате- глупачка съм било, и ми го каза и тате, че всичко е за детето- защо и го преписваш, но нищооо- все още съм уж млада- е работя де, та къде е истината?
http://www. samotniroditeli. com/site/взаимоотношения/съвременните-баби-са-егоистки-или-днешните-майки-не-могат-да-гледат-деца. html

Съвременните баби са егоистки или днешните майки не могат да гледат деца?

Сега кой е прав и кой не? Просто трябва толерантност, взаимно уважение и разбиране, а не егоцентризъм! Така аз смятам- поправете ме ако греша.

15.   №13 Ако ти не си чувал за "чистота на общуването", "чистота на отношенията" това говори само за теб.
А точно най-бедните знаят правилно да си възпитават децата на съчувствие. За колко изоставени баби и дядовци роми си чувал? Това не се дължи на многото деца нито на рокфелерското им богатство, а на начина им на възпитание. Колко баби ромки живеят по домове за старци? Като се има в предвид, че ромката става баба на 30-35 и пра баба на 45г-50г. Майката ромка от като роди поне до 10 годишна възраст на детето е неотлъчно до него. Показва му как да се грижи за близките си, не позволява децата й и племенниците й да се обиждат, показва им как да си прощават, учи ги как да си защитават семейството. Ако скочиш на 1 ром няма ли да се натрупат поне 20 да го защитават? Тези защитавещи го са братя, братовчеди, зетьове, синове, чичовци. Кой ги е учил да са така единни, не им е вродено вярвай ми, това е начин на възпитание.

16.   Аз пък мисля, че когато родителите са се грижили за децата си с цената на тяхното спокойствие, щастие и сън, то децата са длъжни да им отвърнат със същото. Аз съм жена на 26 години и не мога да си представя дори за секунда родителите ми да имат нужда от мен, а аз да не направя нищо, защото просто не съм длъжна. Точно за това сега сме на това положение, защото всеки живее с мисълта, че никой на никого не е длъжен и никой за никого не трябва да мисли.

17.   Напълно съм съгласна с №15. Всичко опира до манталитет и възпитание.