Как да намеря осиновеното ми дете? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (77342)
 Избор на редактора (66)
 Любов и изневяра (17198)
 Секс и интимност (9434)
 Тинейджърски (17879)
 Семейство (3591)
 Здраве (6374)
 Спорт и красота (3392)
 На работното място (1398)
 Образование (4170)
 В чужбина (914)
 Наркотици и алкохол (797)
 Измислени истории (690)
 Проза, литература (1227)
 Други (10206)
 
 

  

Споделена история от Семейство

Как да намеря осиновеното ми дете?
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 2193 пъти
Здравейте, аз съм на 15 години. Бременна съм и ще родя след месец момченце. Родителите ми не искат това дете, а аз по цял ден плача. Страхувам се, че ще ми вземат детенцето. Бащата на бебето ми, ми е обърнал гръб, но това не ме интересува. Моля ви кажете ми как мога да си върна детенцето след като навърша 18. Знам само, че ще бъде осиновено от хора които нямат деца и живеят в Пловдив. Моля ви дайте ми съвет искам да си върна детенцето, обичам го повече от всичко.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 8 месеца
hash: c90f72b3f3
гласове:
1 2 3 4 5
  (13 гласа)

1.   Мила, НЕ ДАВАЙ ДЕТЕТО СИ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ. Никой НЕ МОЖЕ да те накара да го направиш насила. Веднъж осиновено детето, ти нямаш право да го търсиш - дори е посъдимо, ако нарушиш тайната на осиновяването (5 г. затвор).
Най-добре потърси социалните служби и кажи, че искат НАСИЛА да ти вземат детето. Най-късно в болницата се довери на лекарите. РЕВИ, ПЛАЧИ, ВАЛЯЙ СЕ ПО ЗЕМЯТА, но не си давай детето и да те изведат без детето ти. Ако един не ти обърне внимание- продължавай. Можеш и сега да търсиш контакт с детска педагогическа стая да те настанят в защитено жилище, дом в който да отгледаш детето си.
Търси си правата и начин да живееш по-далеч от родителите ти, които един път са се провалили като не са образовали дъщеря си как да се пази от бременност, а сега не искат да поемат отговорностите си, а да скрият срама си, обвинявайки детето си за собствените си грешки.
Твоите родители заслужават да се махнеш от там и да търсиш начин да живееш в дом, в приемно семейство с детето си - където и да е, но не при тях.
НЕ ДАВАЙ ДЕТЕТО ЗА ОСИНОВЯВАНЕ. НЕ ПОДПИСВАЙ НИЩО!!!
Като го родиш НЕ ПОДПИСВАЙ НИКАКЪВ ДОКУМЕНТ, освен за да се издаде свидетелство за раждане. Ако се съмняваш, че те лъжат - и това не подписвай. После взимаш това свидетелство и не си даваш бебето - вашите да решават - или теб с детето, или сами да се прибират вкъщи. Не си давай детето - няма да завършиш на улицата - ще се погрижат социалните за теб и детето ти. ТЪРСИ СИ ПРАВАТА.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 5bf410a6e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Как може такива работи бе? Самият факт че си бременна ме кара да настръхна от ужас. Аз също съм момиче, на 16, ама за деца като че ли ми е малко раничко. Вярно е.. всеки прави прави своя избор, но какво мислиш да правиш като задържиш детето при себе си? Да плетеш чорапи докато то спи? Това нормално ли е? Та ти си 8-9 клас и ще друсаш дете в ръцете си след някой друг ден... Грешката си е единствено ваша, но според мен, за детето ще е по-добре да бъде осиновено. Успех!
К.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: d0f9dfd0ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Мила, запази си детето, защото после ще е късно. Когато това дете започне да расте в приемното си семейство и счита тези хора за своите майка и татко един ден ще научи всичко и е възможно да те намрази. Самата аз съм осиновена и знам какво е. Не знам причината, поради която съм изоставена, но знам със сигурност колко ненавиждам тази жена "родната ми майка " В кавички, защото не я считам за майка. Никой не може да ти отнеме детето! Но и още нещо. Къде ти беше акъла, когато започна да правиш секс? ! Затова се мисли!!!

От едно разумно 15 годишно момиче.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 месеца
hash: d0c6b42ad3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Няма да те коря, вярвам разбираш грешката си да направиш дете на толкова крехка възраст. Ще ти дам само съвет:
Докато ти, като майка, независимо, че си само на 15г, не подпишеш документа за отказ от бебето, никой не може да ти го отнеме. Подпишеш ли веднъж документа, че даваш детето за осиновяване, край, нямаш право да си го върнеш.
Има варианти или да поставиш родителите си пред факта, че просто няма да подпишеш и да са принудени да те приберат с бебето, или да го дадеш на приемно семейство докато навършиш 18, или да постъпиш с него в социален дом докато стъпиш сама на крака да можеш да се грижиш за себе си и него. Ако си убедена че родителите ти с детето няма да те приемат, иди в социалните по район и питай за възможностите, които ти предлагат те, питай къде на кой адрес в града ти да идеш. С рев и тръшакане нещата няма да се оправят. Действай още днес утре може да е късно.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: cedd0bbea5
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   не си оставяй детето. законът е променен - ако го оставиш и не го потърсиш в рамките на 6 месеца, детето ще бъде включено в списъците за осиновяване.
задължително потърси социалните, то и ти си дете, може да ви настанят заедно с твоето дете да живеете в едно приемно семейство, докато навършиш 18 години.

 
  ...


...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 9d6f4e5892
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

10.   Който каквотот и да ти казва социалните служби имат право да вземат детето ти защото си малка. Първо след като го осиновят ти не можеш да докажеш че детето някога е било твое, защото документите се изгарят и хората които са новите му родители ще имат пълни права над него. Детето ще носи тяхната фамилия и най вероятно те няма да му кажат за истинската му майка. Много е тежко това което ще ти кажа но по добре не го търси. То ще има вече родители и няма да го интересува защо си го оставила.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 5 дни
hash: 97d34616fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Здравейте. Аз съм майката на изоставения си син. Вече на 19. Живееща далеч от родителите си, без малкия си син, който е на 4. Историята беше такава, че докторите уредиха всичко. Детето не е било в дом, а в хора уредени от лекаря ми. Тоест по незаконен път. Аз знам къде е сина ми. Знам имената на родителите му. Знам дори неговото. Преместих се да живея в същия град. Не съм изгубила надежда, но не мога да го докосна и прегърна. Понякога ходя там, виждам го отдалеч, но до тук. Родителите му не знаят за това. Познаваме се с тях. Защото не знам как, но детето ми е осиноввно по незаконен път. Тоест бащата съответния човек, който преди бременноста никога не съм виждала се представи за роден баща и го призна, а аз след месец се отказах от майчини права и жена му го осиновява. Разбирате ли. Всичко това го направиха с цел детето да не иде в дом и да живее с тези хора. Вече съжалявам, че не бях малко по - смела да го задържа. Не съм спирала да мисля за сина си.

 
  ...
преди: 1 месец, 3 дни
hash: 7f1cda356d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Не губи никакво време-обсъди ситуацията с опитен адвокат, за да прецениш шансовете и възможностите си.
Потърси съдействие от родителите си-пред алтернативата да загубят на свой ред дъщеря си, вероятно ще побързат да поправят грешката си и се борят заедно с теб. Ако откажат, толкова по-зле за тях.
Те могат да ти обяснят най- добре какво точно е станало.
Свържи се с бащата на детето си за евентуално доказване на бащинство и се уговорете да си върнете малкия, а после да се разделите. Много вероятно и той да е размислил. Трудно ще ти е да преглътнеш гордостта си, но за целта си заслужава. Не разчитай, че ще го направи, но, ако се съгласи, шансовете ти ще нараснат.
Осигури си възможност да виждаш детето всеки ден, но щом осиновителите те познават, много внимавай да не те забележат-излишните конфликти не са в твоя полза.
Ако видиш нещо смущаващо в отношението към сина ти, снимай. И да, наблюдавай го, но от разстояние. Това ще те мотивира.
Просто вземи решение и действай. Няма смисъл да отлагаш и да се самоизмъчваш. Ангажирай и медиите, ако трябва, наскоро разглеждаха случай на незаконно осиновяване в "Открито".
Но, първо направи консултация с юрист, за да си сигурна, че процедурата е била незаконна.
Не си виновна, запомни! Съгласието за отказ от правата ти на майка, взето под натиск не е съгласие.
И майчинството може да се докаже- има ДНК-тестове.

 
  ...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: 9be78a8247
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Мила майчице, аз нямам деца и може би затова съм чувствителна на тази тема. Но помислила ли си как ще се отрази промяната на самото дете? То вече си има "майка и татко". Вярно, малък е, но не и във възраст, в която не помни. Момченцето емоционално е свързано с осиновителите си, а ти за него си непозната; представи си какво ще е да го откъснеш от тях. Битката ще е тежка. Не съм сигурна, че ще я спечелиш, това ще каже адвокатът. Но не съм чувала за прецедент родител да си е върнал вече осиновено дете, за което е дал съгласие. Законът в случая е на страната на осиновителите и това е за да бъдат защитени интересите на детето. Моят съпруг е осиновен. За това не се говори в семейството, но всички го знаем. Той е наясно още от тийнейджърските си години, но никога не е изпитвал желание да открие истинските си родители и някак е, как да кажа, дистанциран по въпроса. Нарича майка си и баща си мамо и татко и това са родителите за него. Питала съм го не иска ли поне да разбере етноса си, защото ми се струва, че има източна жилка - мургав е, с чисто арабски очи - ами не, не ще. Само се шегува по този повод, че ако е арабин, значи му се полагат четири жени и толкоз. Разбирам болката ти, разбирам лошия късмет и дори престъплението, на което си станала жертва, но майчиното ти сърце ще ти подскаже кое е най-доброто за детето.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 2 дни
hash: 15b26eedbd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Здравей, това което ще ти кажа няма да ти хареса, но мисля че така е правилно. Баща съм на две момчета, горе долу на възрастта на твоето. Първо не те съдя за нищо и съм сигурен, че би била страхотна майка. Разбери обаче, че детето ти не е някаква вещ, която може да сменя притежателите си както си искат. То е израснало там при тези хора, те са се грижили за него от бебе, сменяли са му памперсите, сваляли са му температурата, гушкали са го когато се удари. На тях казва мама и тати, и за него те наистина са такива и са целият му свят. Не можеш да се появиш изведнъж и да му кажеш, че те не са му биологични родители, а всъщност ти си истинската му майка. Едно 4 годишно дете няма да го проумее това, но пък целият му свят ще се срине за един миг и това ще нанесе непоправими щети върху психиката му. Точно по тези причини по закон бащинство се установява по съдебен път до 2 или до 3 годишна възраст на детето и след това чак след навършване на пълнолети. Т. е. и по съдебен и законов път не можеш да постигнеш нищо, съдът няма да уважи претенциите ти за доказване на бащинство, от там и че осиновяването е незаконно. Все пак се консултирай с адвокат, но моя съвет е да не причиняваш това на детето си. Грешките не могат да се поправят чрез направата на нови такива. По добре се опитай да се разбереш с осиновителите да присъстваш по някакъв начин в живота на детето си, а истината да му бъде съобщена като по-голямо дете. Задължително се консултирай с детски психолог преди да предприемеш каквото и да е било. Това е от мен, успех!

 
  ...

...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: 7b01d258f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

16.   Много е късно, миличка, да променяш каквото и да било, чудя се по-горният коментиращ в какви филми се опитва да те вкара. Очевидно синът ти е в добро семейство и си има двама родители, с които е свикнал- представяш ли си какъв шок за него ще бъде на тази възраст да му кажеш- здравей, аз съм твоя майка? ! И баща няма... Ако той е щастлив, и ти бъди, но... отдалече! Благодари, че е получил добър старт в живота и намери сили да живееш с това положение, мисли, че това е най-доброто за него, нищо, че за теб не е...

 
  ...
преди: 1 месец, 1 ден
hash: 6c53f70dc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Благодаря ви, че отделяте някакво време за мен.... Просто гадно е много гадно всичко това. ☹☹☹

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 22 часа
hash: 66731b20e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   А откъде е очевидно, че семейството е добро, макар и с двама родители, N 16? Това може да каже самото дете и не сега, а след много години. А нейния живот?
А, ако не може да има други деца? Ако никога повече не се довери на човек до себе си? Ако не прежали сина си?
Не мисля, че може бъде добър родител, човекът, който с очите си е виждал, как душата на едно младо същество се разкъсва, и въпреки това, се е съгласил? Просто не вярвам в щастието за сметка на чуждото нещастие. Той прекрасно е знаел, че момичето дава родителските си права си насила, още, когато е отишъл да се запознае с нея.
И не е вярно, че шокът за детето, ще бъде сега, когато научи истината рано. Всичките драми с осиновените деца, се случват, когато научат, че са осиновени, когато станат на десет и повече години.
А иначе истината не може да се скрие- той рано, или късно ще я разбере и не е изключено сам да потърси биологичните си родители, след години. По-добре е да расте с мисълта, че не е забравен с лека ръка и завинаги изоставен от родната си майка, както сигурно ще се опитат да му внушат. По-добре е отрано да знае, че има човек, който го обича и на който винаги може да разчита.
Идеята на N15 да се споразумее с осиновителите е прекрасна, но много рискована. Много зависи от това, какви хора са те. Защото, ако подходи директно, могат да и отговорят с ограничителна заповед, преместване в друг град, или чужбина, заплахи със съд, т. е. да направят така, че да не може да го вижда, което не пожелавам. Може да опита, но много внимателно, под формата на уж случайна среща и види ли и най-малка отрицателна реакция да се откаже. Като начало да не признава, че ги е издирвала, а просто, че се е устроила в техния град без да знае, че те са там.
И после много смирено и деликатно да се опита да се сближи, и помоли за нови чисто приятелски срещи, докато я опознаят и й се доверят.
Ако градът е Пловдив, има вероятност да не се усъмнят.
Друга идея е да ги проследи тайно и започне работа в детското заведение, което детето посещава, така ще го опознае най-добре и ще прецени доколко е щастливо.

И все пак, авторке потърси адвокат, който най-добре ще ти обясни как стоят нещата. Не знаех, че бащинството се доказва до третата година. Пиши!
Ако решиш да действаш, моментът е сега, а не след години.

 
  ...
преди: 1 месец, 2 часа
hash: 6c53f70dc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   Точно така искам да действам. И да намирам се в Пловдив. А това за работата е страхотна идея... Страхувам се осиновителите да не ми направят нещо лошо, когато жената малкия още като беше бебе ми каза: "не го търси, да не се стреляме с пушката".... Искам да говоря с тях искам да го виждам макар и просто като приятел, но просто не знам по какъв начин да го кажа на "родителите"

 
  ...
преди: 29 дни, 9 часа
hash: 7b01d258f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

20.   Мила, авторке, пак съм аз, номер 16. Пишеш, че незаконно са ти взели детето, но ти си се отказала от него, доброволно. А законно ли е ти да знаеш тайната на осиновяването? Значи все пак най-доброто за детето е сторено- не е попаднало в дом. Ти си само родителка, детето си има майка и баща, вероятно и баби и дядовци- нормално семейство, което го е искало и се грижи за него. Не обвинявай лекарите и хората, осигуряващи му добър живот, ти можеше ли да му дадеш това? А сега можеш ли? Имаш ли дом, образование и добри доходи? Ами баща му? Нещата не са толкова прости, за съжаление. Урокът ти е да мислиш преди да предприемеш нещо- за всеки наш избор си носим последствията. Виждаш ли колко много хора са потърпевши от твоя избор преди 4 години? Браво за това, че си го родила, но не е само това... като виждаш, че ти самата нямаш късмет с родители- защо не си гледа уроците, да придобиеш професия и да се устроиш отделно, ами тръгна да правиш секс и то с неподходящ, както става ясно. Но това е минало. Днес ти пак си в същата ситуация- пак ти се иска да се месиш в живота на други хора. Даваш ли си сметка за евенуалните последствия? Ами ако детето не те приеме? Ами я се постави на мястото на майка му и баща му- ти как щеше да се чувстваш на тяхно място? ! Разбирам те, наистина ти е болно, но гледай напред и не се меси в живота на тези хора, много е егоистично да искаш детето само за себе си, обаче така ще го сринеш емоционално, и не само него. А и никоя институция няма да ти го върне, независимо от обстоятелствата по осиновяването. Няма как, ти ще живееш с мисълта за него, ще съжаляваш, че не си намрила начин да си го гледаш, но това е цената, която трябва да платиш. Винаги така става- всеки избор се плаща и това е природен закон, само ти го напомням. Не те съдя или обвинявам, най-добрият вариант за детето е сегашното положение, а ти искаш най-доброто за него, нали? Млада си, постави си цел и я преследвай, бъди благодарна, че детето ти е добре, животът продължава!

 
  ... горе^

...
преди: 28 дни, 19 часа
hash: 6c53f70dc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Към номер 20 и 16. Вижте знам че допуснах грешка, знам какво съм направила и не се оправдавам с това. Бащата на детето знае за него. Отначало реагира много остро, но след това страдаше заедно с мен. С него се разделихме още докато бях бременна и все пак 2 години ме подкрепяше и искаше да си върнем детето. Аз реших да се отдалеча окончателно от него, защото и аз смятам, че сина ми е щастлив и е добре, а не исках баща му да направи някоя глупост. За това дори не съм му казала къде съм родила, кои са родителите и тн. Нищо. Сега аз живея с друг човек, студентка съм и се опитвам да си изградя нов живот. Аз нямам средства да гледам сина си, защото и мен родителите ми ме издържат все още, но те имаха и имат възможността да го гледат. Затова ми е гадно. Знам сгреших, бях малка ( не е оправдание), но те подариха сина ми на други хора и аз страдам за него вече 4ри години. Не съм правила никакви действия да го взимам, просто го наблюдавам и това в коментарите за работата ми хареса като идея. Знам, че там ще е щастлив, знам че 3 свикнал при тези хора. Не искам да го травмирам, просто ме боли много, че ми го взеха, а имат възможността да го гледат. Родителите ми съжаляват за него, плакали са за него, били го обичали дори, но те го дадоха и цял живот ще търся аина си и ще страдам. Дано един ден ми прости и приеме в живота си две майки... :)

 
  ...
преди: 28 дни, 19 часа
hash: 6c53f70dc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Забравих да допълня, че не искам сина си само за мен. Искам да говоря с родителите му и да бъда малка част в живота му. Един приятел. Това ми стига. Просто ме е страх как ще го приемат те и дали няма да избягат на друго място, да живеят....

 
  ...
преди: 28 дни, 18 часа
hash: 15b26eedbd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   от Н15
Схемата по която е осиновено детето е известна от отдавна и е следната. Със съдействието на лекарите когато има родилка, която иска да се откаже от детето си, в случая авторката, мъжът осиновител отива след раждането и припознава детето като свое извънбрачно дете. След това биологичната майка се отказва от детето си, а съпругата на мъжът осиновява детето на неверния си съпруг. Така по документи всичко е точно, в акта за раждане е записан мъжът като баща на детето, биолог. майка не знам под каква форма фигурира и дали изобщо се вписва в него след като се е отказала от правата си.
От там нататък вече след навършване на определена възраст вече по закон не може да се оспорва бащинството по съдебен път. Така, че според действащите закони осиновителя се явява законен баща на това дете и по никакъв начин това не може да бъде оспорване до навършване на пълнолетие. Преди време имаше една тема тук в този раздел, където един мъж беше припознал детето на приятелката си, което не е е негово. Били много влюбени и мислел, че ще са заедно за винаги, обаче след време се разделили и мисля, че го съдеше за издръжка на това същото дете. Той търсеше начин да докаже, че не е негово това дете, обаче му обясняваха какви са законите и кога може да се откаже от бащинство чрез днк тестове. Може да се разровите в сайта и темата ще излезе.
Авторката, както ти казах в предишния си коментар единственото възможно в случая е да се опиташ да постигнеш някакво съгласие с осиновителите. Можеш да използваш като коз да бъдат по отстъпчиви факта, че по документи той е биологичния баща, следователно е правил секс с теб когато си била на 14, което си е престъпление предвид, че разликата в годините ви е 15-20. По този начин можеш да им навлечеш един куп проблеми и тогава сам ще трябва да доказва, че не е бащата на детето ти, но не те съветвам да го правиш в действителност. Казвам ти го само защото ако отидеш при адвокати ще те посъветват точно същото. В предишния си коментар съм написал достатъчно за това как тези неща ще се отразят върху детето ти. Трябва да приемеш факта, че за това дете ти вече не си истинската му майка. След време може да те потърси сам, може да имате близки отношения, но в момента детето си има друга майка, която не трябва да му я отнемаш.

 
  ... горе^
преди: 25 дни, 13 часа
hash: 14a3b0e47b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   22 ти в качеството на каква ще се цопнеш в живота на детето и родителите му? ! Да бъдела малка част от живота му, с родителите му да говорела...
Веднъж си проявила краен егоизъм като си го изоставила, сега пак ще цъфнеш със същият този егоизъм да се наместишв чуждият живот!!! Какво, поостаря и търсиш бъдещ гледач ли?
Я, марш! Остави семейството на мира! Кукувица.

 
  ...
преди: 23 дни, 18 часа
hash: 89667e1fe3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Детето ми беше взето. Не искам да му провалям живота и психиката. Аз му дадох живота и скрих от родителите си, че съм бременна за да не направя аборт. Исках сина си. Те ми го отнеха. Сега не искам да го имам само за себе си, а понякога да присъствам в живота му. Не говори така безчувствено и безсърдечно. Дано никога нямаш моя проблем или децата ти..... Повярвай отстрани е лесно да плюеш, но реално не знаеш болката на човек. Ако имаш сестра или дъщеря на 14год. така ли ще се държиш. Ако искаш я остави на пътя. Не, тогава ще разбереш. Така като чета коментарите повечето хора са на мнение, че трябва да стоя по - далеч, но ти беше просто ужасен/ужасна с това отношение.... От сърце ти желая да нямаш такива проблеми....:)

 
  ...

...
преди: 23 дни, 58 мин.
hash: 51ce8b817d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

26.   Съветвам те да гледаш филма "Да изгубиш Исая" с Хали Бери. Разказва се за младо чернокожо момиче наркоманка, която оставя новороденото си бебе в кашон до боклука докато отива да търси дрога. Един бездомник намира бебето премръзнало и едвам го спасяват в болницата. Социалната работничка работеща по случая на момченцето се привързва към него и го осиновява, понеже със съпругът и така и не успяват да имат второ дете. След 4 години изведнъж биологичната майка им цъфва на вратата и с цялата си наглост започва да води дела да си върне детето и съдът и го връща понеже смята че чернокожо дете най - добре било да бъде сред себеподобни. За детенцето беше голям шок да го откъснат изведнъж от хората, които са се грижили за него и да отиде в следа която му е непозната. Гледай го и си помисли хубаво какво е най - добре за сина ти! ж. 24

 
  ... горе^
преди: 22 дни, 21 часа
hash: 14a3b0e47b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

27.   24 съми естествено, че нямам подобни проблеми, не бих си зарязала децата за нищо и никого. С дракони бих се биа за тях, ок "многострадална"?!
Пак казвам, остави детето и РОДИТЕЛИТЕ му на мира! Едиствено ако е навършил пълнолетие можеш да се пробваш да се натресеш, поне да му обясниш причината си. А след това той решава дали те иска в живота си! Ако имах сестра или дъщеря на 14 (нали питаш) за разлика от теб, аз НИКОГО не зарязвам, бих помагала с каквото мога. Стига си се правила на многострадална, че такива сте най-лоши. Вечните жертви, вечно изискващи от другите нещо на голия си отгоре, енергийни вампири.
Ето, даже и на мен ми тръгна с колко си "горката" ти, НЕ, не те съжалявам, няма "душевна" храна за теб тук.
Ти не мислиш за доброто на детето, а как да се натресеш с цялата си "мъка" и издевателстваш с постоянно циврене, да смучеш чужд живот и енергия. Гадно същество си и ти личи.

 
  ...
преди: 22 дни, 21 часа
hash: 14a3b0e47b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

28.   Току-о писах н 25, но ще допълня за плиткият ти мозък. Ти нр спря да се вайкаш как искаш да се наместиш в неговият и на родителите му живот. Как и колко много ТИ си горката!
Никъде обаче егоистке не спомена, че те притеснява къде и как е той. Дали е добре, дали има нужда от нещо, дали е щастлив! Никъде също не спомена да искаш да му обясниш защо не си го отгледала ти, че искаш да освободиш душата му от такива въпроси. Нее, само ТИ, ТИ и пак ТИ!
Ти не си майка, само си го "пръднала" дори нямаш майчини чувства, а грозни намерения да се набуташ и някой да ти слуша "кахърите" и ако може на стари години да те обслужва, нали? !
Не, не си майка!

 
  ...
преди: 22 дни, 17 часа
hash: 7b01d258f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

29.   Авторке, стига повтаря, че детето ти е ВЗЕТО! Никой не може насила да отдели дете от майка му! Ти си го ДАЛА! Минало! Кофти ти е, защото твоите родители можели да го гледат, не ти, не и сега даже. Може и да могат, но не са длъжни. Да, човешко е, те не са постъпили човешки да те подкрепят, но разбери най-после- не можеш да върнеш времето назад, не можеш и в бъдеще да се месиш в живота на родителите- моля, не пиши думата родители в кавички! Защото те са родители, не ти. Защо продължаваш да се самозаблуждаваш, че можеш да си макар и малка част от живота на малкия?! Ти даваш ли си сметка за чувствата на това семейство, ти какво би направила на тяхно място?! Та те съвсем реално могат да избягат от тормоза, независимо какво ще им коства това! Цял живот да се крият и да живеят в страх и несигурност! Стига! Не им го причинявай! Ще трябва да живееш с тая болка, но само ти, защо въвличаш и други хора?! Те са проявили разбиране и не са се крили, знаеш всичко за осиновяването, а не би трябвало, сега прояви и ти разбиране и спри контакти! Наблягай на учене, гледай да имаш професия и да си независима, не чакай пак вашите да ти гледат децата! Успех и умната!

 
  ... горе^
преди: 22 дни, 23 мин.
hash: ce31795f75
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

30.   авторке, аз не те обвинявам за решението ти да дадеш детето. ти самата си била дете и родителите ти са били прави да те съветват да го оставиш. финансовите възможности далеч не са всичко, едно дете има нужда от семейство (по възможност 2 родители), дом, сигурност, нещо, което ти не си била в състояние да му дадеш.
и съжалявам, но сега също не си в състояние да гледаш дете - студентка, на издръжката на родители, с гадже, но не със стабилно семейство. моят съвет е да гледаш напред, да завършиш образованието си, да работиш, да създадеш собствено семейство. детето ти вече има такова и ти нямаш място в него. в бъдеще можеш да присъстваш в живота му под някаква форма, но той си има родители. остави сапунките, в които всички стават голямо щастливо семейство. съсредоточи се върху собствения си живот

 
  ...

...
преди: 21 дни, 16 часа
hash: 89667e1fe3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

31.   Отново към 27. Прочети пак какво съм писала. Следях го и знам доста неща за него и семейството му. Просто не съм го споделяла тук за да запазя малко или много анонимността си... Не ме познаваш , не знаеш що за човек съм. Да съди този, който може да хвърли чист камък... Моля те не се занимавай повече с мен.. Весели празници! Към всички останали хора благодаря за съветите и мненията ви. Ще гледам този филм който ми препоръчахте и ще си живея студенският живот... Весели празници и на всички други!!! :)

 
  ...
преди: 21 дни, 15 часа
hash: 5e72a045ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

32.   Казваш, че е незаконно? Нищо незаконно няма, ти сама си се отказала от детето. Лекарят може да е помогнал да бъде осиновено, нищо повече. Ти смегчаваш вината си с измислици от американски филми.

 
  ... горе^
преди: 20 дни, 1 час
hash: 15b26eedbd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

33.   Н.32, я ми кажи ти на 14-15 год. възраст можеше ли поне връзките на обувките си да вържеш сам, че сега си тръгнал да съдиш момичето какво и как е постъпила тогава? Мислиш ли, че едно дете на тази възраст може да вземе адекватни решения и да се опълчи срещу всички? Бременността и е била голяма грешка, но за нея вина имат преди всичко и родителите и. Направила е всичко възможно да роди и да си опази детето, но просто не е имала шанс. В тази ситуация и родителите и не се знае дали са имали възможност да гледат това дете, просто в случая полезен ход няма. Сега момичето заслужава поне да вижда и има контакт с нейното дете и най-малко заслужава да слуша упреци точно от хора като теб, много далече от подобна ситуация. Не се правете на големи съдници за неща, които не сте изпитали на свой гръб, това е съвет към всички много знаещи и много разбиращи, ама преди всичко от чуждите работи....
от. н15/23

 
  ...
преди: 16 дни, 1 час
hash: d2f3810127
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

34.   Една библейска история : Две жени спорят за едно дете.
Отиват при цар Соломон, за да определи коя от двете да получи правото да го отгледа. Царят изважда меча си и казва: "Разделям детето на две половини и всяка от вас ще получи своята". В този миг една от жените изкрещява
"Не, ваше величество! Не аз, а тя е истинската майка"
Царят отговаря: Напротив, истинската майка си ти, защото, за да спасиш живота на сина си, си готова да се откажеш от него. Присъждам ти го, можеш да го отведеш. " Оттам идва изразът Соломоново решение.
При това старозаветният автор никъде не е споменал, че жената, спечелила детето е била родната майка. Не е споменал и, че е приемната.
Прочетете отново, но задълбочено темата и коментарите на авторката и се замислете...

 
  ...
преди: 16 дни, 1 мин
hash: d2f3810127
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

35.   Специално до номер 24, 27, 28:Не съм авторката, но, когато прочетох циничния ти коментар, изпитах срам, че тези мисли принадлежат на жена. Силно се надявам, че не си майка и още повече, че не разпознаваш себе си в осиновителката от историята, или друга подобна, защото, предвид злобата и първичността ти, като изключим правописа, не завиждам на това дете.
Не е ли по-правилно, преди да оплюваме и квалифицираме с грозни епитети хора в беда да се преборим със собствените си " дракони "?
Съжалявам, че не успях да се въздържа.

 
  ... горе^

...
преди: 15 дни, 18 часа
hash: d2f3810127
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

36.   Спомена се за тайна на осиновяването. Недопустимо е биологичните родители да се представят като такива пред малолетното си дете, но не и да не го търсят, виждат, общуват, участват в отглеждането, възпитанието и дори издръжката му. Нерядко в подобни случаи детето се осиновява от роднини, а често и от по-възрастни братя, или сестри на майката. Родителските права могат да се вземат и от самите родители на момичето, бабата и дядото на детето, т. е. да бъде записано като негов брат, или сестра и това, за да остане в семейството. Е, и в тези случаи ли контактите са забранени?
Друг спорен момент е, че авторката се отказала от детето си доброволно. А дали доброволно е било? Едва ли. Представяме си младото 15-годишно момиче самата тя още дете, напълно зависимо финансово и значително емоционално от родителите си, към които до момента на изпитанието, вероятно е била силно привързана и е изпитвала безусловно доверие. Момиче, сринато психически, след кошмарна бременност, превърната в такава от домашните й, след рисковано и вероятно тежко раждане, след което не е ясно дали бебето й е било показано и дадено да го подържи дори за един ден.
Съкрушена от тройното предателство-на майка й и баща й, на лекаря, който е следил бременността, на любимия човек, вероятно първия, когото е обичала.
Колко от вас биха имали сили да се борят сами срещу целия свят в такъв момент и на тази крехка и чувствителна възраст? Колко от вас, критикуващите биха понесли толкова много зло и то във най-важния от живота на една жена момент? А тя дори не изглежда озлобена от живота, срещу никой от посочените хора не каза лоша дума. Напротив, усетих благодарност, дори за малкото добро, което е получила.
От втория текст прави впечатление, че се е отказала месец, след като детето е било изтръгнато от ръцете й.
Цял месец, лишена от сина си, в безсънни нощи, постоянни мисли за него, изпитваща страхотна болка и празнина. А не допускате ли, че може да е била хитро манипулирана от близките й хора, че ако не даде съгласието си за осиновяване, синът й ще бъде приведен от приемното семейство в неизвестен за нея дом, откъдето ще бъде взет от напълно непознати хора и няма да може да го види втори път. И предвид непреклонността на родителите й, не е ясно дали точно това е нямало да се случи. Т. е. , избрала е по-малката злина. Това ли е вашата представа за доброволно съгласие? Не и моята.
Така, че нямаш никаква вина, авторке. Изборът за съдбата на сина ти е направен не от теб а от други
хора. И остави, че се разкайвали, не вярвай в мелодрами. Ако действително се разкайваха, щяха да заведат дело още преди година. Не, просто се мъчат да те размекнат, защото ясно са почувствали, че след стореното, си справедливо отчуждена и все по-голяма ще става вероятността да не ги погледнеш на старини и то с пълно право. Обичали детето ти? Щом е така, отидоха ли да го видят поне един път, поговориха ли за него с отговорните лица, поинтересуваха ли се за здравето и развитието му? Както при първа възможност направи и смяташ да направиш ти. Едва ли.
Тези хора са те осакатили, отнемайки ти, най-святата отговорност , която ти си искала да поемеш с цялото си сърце и душа и си била сигурна, че ще се справиш.
Дори и да нямаха възможност да гледат бебе, в което не вярвам, можеха да направят компромиса да го дадат в приемно семейство, където да можеш да го виждаш свободно и да вземеш решение сама след пълнолетието си. Но, не, те, както сама казваш го подариха и не за твоето добро, а заради собствения си егоизъм. Чест ти прави, че не си се озлобила спрямо тях, както и желанието да простиш. Не го прави повърхностно, обаче.
Обичай ги, уважавай ги, почитай ги, грижи се за тях, но спри да търпиш манипулациите им.
Другата болезнена тема-осиновителите.
Авторке, преди да прочета коментара ти под N19 се надявах, че става дума за все пак интелигентни, разумни, образовани и чувствителни хора, с които винаги можеш да се разбереш цивилизовано. Бях готова да ти дам съвет да опиташ да влезеш в контакт, но по околен начин, примерно да изчакаш един от тях пред работата, или всеки от тях поотделно, да благодариш за грижите, които полагат за малкия, да ги заведеш на кафе, или на разходка и дълго да разпитваш за общото ви дете от първия ден, в който са го взели като новородено до ден днешен, развълнувана и дори разплакана от вълнение. После отново смирено да благодариш, да обещаеш, че няма да извършиш нищо против волята им, да оставиш телефона си и да ги убедиш, че винаги могат да разчитат на теб, ако се наложи. След това на всеки празник, или всеки месец да ги посещаваш на същото място, за да донесеш подарък за тях и детето и пари, с които да им помогнеш. Дори това да ти коства да се прехвърлиш да учиш задочно и да започнеш работа на едно, или две места. И така бавно и упорито, докато сами предложат среща. Най-малкото, дължат ти го. Сега обаче съвсем не съм сигурна, че това е възможно.
Надявах се, че дори ще ти позволят, да участваш в отглеждането му, като го взимаш от време на време, или стоиш при него, докато те са заети.
Но когато прочетох думите " не го търси, за да не се стреляме с пушката", казани от бъдещата майка на сина ти, която, става ясно, е станала свидетел на трагедията ти, разбрала е ситуацията и не само не е проявила милост и съчувствие към теб, но и си е позволила да се гаври и заплашва в подобен момент, всичките ми очаквания изветряха. Нещо повече, вече съм убедена, че синът ти, пък бил той и силно обичан и нежно обгрижван, е попаднал сред хора, които са на много ниско ниво - елементарни хора. В този смисъл не само твое неписано право, но и твой майчински дълг е да влезнеш във връзка със детето си и да продължиш връзката през всичките години на детството, юношеството и младостта, а дай боже и цял живот. И тук под връзка разбирам, не просто наблюдаване от далече, а системно и непрекъснато общуване, поне един път седмично, а най-добре всеки ден.
Защото сега е още малък, но потребностите му ще нарастват с годините, далеч повече от това да бъде здравословно гледан, нахранен, облечен и задоволен с играчки и удоволствия. Той ще има нужда от теб, авторке, тези хора никога няма да му дадат тази истинска и силна обич, която можеш да му дадеш ти. Те никога няма да създадат пълноценна връзка с детето ти. В техен интерес е да ти го позволят. Синът ти ще бъде привързан към тях, ако в живота му участваш активно ти, голяма работа, че няма да те нарича "мамо", а леля... , или по име. Дано го разберат навреме. Ама той животът е велик учител, може вече да е започнал да ги поставя на място.
Защо по този начин за тях ли?
Ами да вземем обстоятелствата около осиновяването.
Първо, дошли са да се запознаят с теб, докато си била бременна, представили са се, разговаряли са с теб насаме и са знаели твърдата ти позиция по въпроса. Отказали ли са се? Не, минали са през трупа ти.
Е, сега ще трябва да си понесат последствията.
Второ, те не са избрали сина ти единствен от много деца. Когато са го видели за първи път, между тях и него не е възникнала специална връзка, както става при избиране на деца от дом. Те са се възползвали от случая ти , за да се снабдят с дете и задоволят егоистичните си инстинкти и неизключено, да закрепят, или направо да спасят разклатения си брак. Т. е. по лесния начин.
Те не са се водили от мисълта, точно това и никое друго дете, а от критериите, че синът ти е чисто българче, от средно интелигентна млада майка, а не наркоманка, алкохоличка, или проститутка, какъвто риск има при дете от дом, правено е с голяма, чиста и идеалистична любов, а не е плод на насилие, носено е с желание и обич, макар и в мъка, а не с безразличие, или страх. Е, признавам, ако лично реша да осиновя, предпочитам да е по този начин, но не и с цената на това да опороча един чужд живот и да причиня трагедията и унищожа бъдещото щастие на едно, вероятно до момента прекрасно семейство. Не и на тази цена.
Така че, каквото и да правят за сина ти, са поели риска, той никога да не се привърже към тях, и това още от люлката. Известна истина е, че подсъзнанието помни всичко. А всяко дете се нуждае от връзката с родител, дори да не знае, че това е родителя.
Трето, точно заради тази амбиция и елементарност, която е била демонстрирана към теб в деня на изписването, ако съм те разбрала правилно, ти никога няма да спиш спокойно през нощта, защото не можеш да бъдеш сигурна, дали не е системно пердашен, или просто удрян, сексуално употребяван, унижаван, жертва на свръх критичност, или студенина, или небрежност, неразбран, или просто преразглезван - волно, или неволно. Наскоро тук в сайта имаше тема на осиновителка, която говореше за 16 годишния си първи син като за кукувичето в чуждото гнездо и то заради най- обичайни момчешки лудории. Та да не стане и с твоето съкровище така.
След като са ти дали негласното обещание, че ще го отгледат и възпитат далеч по-качествено от теб и са готови на всичко за него, не виждам причина да се страхуват от желанието ти да провериш това лично. Та нали съвестта им е чиста.
И все пак, въпреки, че не вярвам в успеха ти, съветът ми си остава да пробваш първо с добро. Бъди артистка, подмазвай се, величай ги, ласкай ги, ако си правила сцени като дете, започни с извинение и разкаяние, и дори кажи, че прекалено неразумна и незряла си била, и, че към днешна дата не съжаляваш, а си благодарна, ако ще отвътре да ти гори. И най- важното винаги с искрена усмивка, или абсолютна доброжелателност. Ако предложиш финансови средства, направи го така, че да не ги обидиш- кажи, че са наречени за детето ти, в тези трудни времена могат да им дойдат в помощ.
Този вариант ми се струва оптимален, или поне много по-добър, отколкото, ако те хванат случайно да ги следиш. Синът ти не е тийнейджър, който може да прецени с кого да общува, а малко момченце, и е абсурд това да стане извън контрола на родителите. Най-малкото сам ще им сподели, ако предприемеш своеволни действия.
Та в заключение, искам да кажа само: не забравяй детето си, не спирай да се бориш, докажи се като истински родител, макар и лишен от родителски права, не го изоставяй окончателно, не спирай да следиш живота му и да му помагаш в трудни за него моменти. А когато му дойде времето ( стане пълнолетен ), той сам ще избере своята истинска майка.
Но... ако те познава по делата ти. Няма как да му обясниш колко си го обичала и страдала за него от разстояние, ако не го е изпитал лично и то в моментите, когато е трябвало.
Защо вярвам, че можеш да успееш ли? Просто, защото не спря и не се отказа в душата си, когато беше беззащитно 15-годишно дете, а мина през ада издържа досега.
Първо, защото още в мига, в който разбра, че си бременна, нито за момент не се поколеба, нито за момент не се усъмни, че грешиш, защото за теб живота на сина ти беше толкова свят, че не само не помисли за аборт, но кри и от родителите си и от гаджето си, без да те интересуват сериозните неприятности, които можеш да си навлечеш. В името на бъдещото си дете забрави да мислиш за себе си.
Второ, независимо, че, най-близките ти хора го изтръгнаха от ръцете ти, за да го подарят на непознати, ти нито за момент не се примири, не се опита да го забравиш, не се отказа от плана си.
И знай, отказала си се от него само на хартия.
Отказала си се на цената да можеш да го видиш втори път. Каквато й вина да ти втълпяват дамите псевдо моралистки по-горе... неслучайно цитирах библейското сказание.
А ако знаеш колко много момичета, изпаднали в твоето положение, биха се самоуспокоили, самоизлъгали, че мама и татко никога не грешат и винаги знаят кое е най-
добро за тях, че така било най - правилно, че там някъде далеч от теб синът ти е щастлив, без да си сигурна и да си го видяла в очичките му обаче и т. н. , биха се опитали да приспят съзнанието си и забравят спомените си, а след това просто биха си гледали нормалния тийнейджърски живот, така все едно, че нищо не се е случило и преживяното е било само един лош сън.
Ти не се оказа една от тези момичета, пое отговорността да пораснеш, а не просто да се скриеш в детството.
Трето, нито ден през всичките тези години не спря да мислиш за сина си. Повече, всичките ти действия бяха мотивирани от мисълта за него. И когато разби отношенията с родителите си, след като разбра, че семейството, което си имала е било само една илюзия, а после се помири с тях, в името на това да останеш добър човек и дори им позволи да плащат студентската ти издръжка. И, когато започна нова връзка ( надявам се не само, за да избягаш от дома)и завинаги остави старата в миналото ( дори и в думите ти за него, въпреки това, което ти е причинил, прозира любов и благодарност ). И когато държеше матурите и кандидатстудентските изпити. И все така досега. А не едно и две момичета в ситуация като твоята
биха се отдали на отчаянието, гнева, отмъщението и само разрушението, т. е. най -първичните си човешки инстинкти, независимо дали под формата на алкохол, наркотици, безразборен секс, безкрайни депресии, съсипан успех, училищен и всякакъв само и само да превърнат живота на родителите си, но и своя живот в ад.
Защото знаеше, че синът ти не заслужава това. Ти устоя на чувствата си и се самосъхрани. Защото нещо друго, а не егото ти беше много по-важно за теб(за разлика от втората майка).
Така, че, авторке, смятам, че заслужаваш своето щастие, дори, ако то дойде в живота ти късно и много, много, много трудно.

 
  ...
преди: 14 дни, 22 часа
hash: 6c53f70dc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

37.   33 и 34 хора като вас ме карат да се усмихвам от авторката. 33 благодаря за подкрепата и разбирането и аз се опитах да обясня това, което написа... :) Все пак има хора с човечност!

 
  ...
преди: 14 дни, 22 часа
hash: 0fc2784b20
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

38.   Много ми е любопитно тия дето плюят с пяна на устата авторката, ако попаднат в нейното положение дали толкова ще се пищолят? Да, сега времената са други, сега на никой не му пука кой родил и от кого родил. Сега е много лесно да се изкарваме герои. Но аз помня онова време, когато беше нечуван позор момиче да роди. И за самото дете не беше лесно, моя братовчедка не си остави детето и знам как порасна то, въпреки, че родителите и я подкрепиха, всъщност те го изгледаха. Но не се мина без обиди, подигравки и прочее екстри. Лично моето мнение, без да ангажирам никой с него е, че единствено родителите са тези, които могат да помогнат на сгрешилото дете-стига да искат, разбира се. Защото моя близка приятелка ми разказа нещо, което ме изуми. Тя е лекарка, но още като била ученичка, забременява. Майка и започва да се прави на бременна и когато се ражда бебето го внася в къщи като свое трето дете. Това бебе е вече голяма, омъжена жена с деца, но и до днес вика на майка си"како"-просто не знае. Тук е за мен истината, без да се бяга от отговорност-подкрепят ли ги тия момичета родителите им, едва ли някоя би си оставила детето. Изоставените деца никой не ги знае къде са-но за майките им съм сигурна, че са в Ада..

 
  ... горе^
преди: 13 дни, 23 часа
hash: 6c53f70dc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

39.   До номер 36 от авторката. Благодаря ти. Не знаеш просто колко много ми помогна с подкрепата си. Може би съм имала нужда да видя тези неща, които така и не чух от близките си. Помогна ми доста психически да не се предавам и отчайвам макар и да е трудно. Не, не съм с приятеля си само за да се махна от дома си. Нямах търпение да завърша средно и да се махна като цяло от вкъщи. Той реши да дойде с мен, за което съм много щастлива. Чувствам се по добре далеч от родния град. Уча и се старая от мен да стане нещо. А колкото до осиновителите те са много богати. От дълго време са искали дете, а доктора по някакъв начин е имал връзка с тях и до колкото знам те са платили стабилна сума за да уреди той нещата... Първоначално бях при един доктор, който беше много добър и мил с мен, но човека каза: " аз не се занимавам с такива сделки" и ме прехвърли при другия.... Накратко казано те му платиха да имат син, а той продаде моето бебе, защото моите близки не го искаха. И както каза ти за това, че всеки би искал да има бебе от чист български произход, от здрава майка, която не е алкохолик, наркоман и тн. беше много права, че между осиновителите и детето не е имало никаква връзка, а просто спокойствие, че детето евентуално е добре и е здраво. Точно, когато родих след 2 дни имах рожден ден ставах на 15 и не исках никакви подаръци, нищо материално, поисках само да го видя. На една акушерка и стана мъчно и ми обеща, че ще направи всичко за да го видя. Така и стана. Видях малкото си бебе. Успях да го целуна и след това ме изведоха, а то почна да плаче. До ден днешен смятам, че това е бил силен инстинкт между нас с бебчо. Помня и лошите хора, помня и добрите, но някак си се опитвам да запазя хубавите спомени, като тази акушерка. Наистина е много трудно, но вярвам, че един дем нещата ще се подредят. Нямам намерение да крада детето или нещо такова. Повтарям го за тези, които мв плюят. Аз не искам да нараня собствения си син, който едва опазих за да живее. Страшно много благодаря на човека под 36ти коментар. Благодаря за разбирането, благодаря за подкрепата. Дано повечето хора са като теб. И към всички хора искам последно да кажа ако на някое от вашите деца се случи подобно нещо, хора чуйте ги, изслушайте ги, не ги оставяйте без подкрепа, помогнете им. За това сте родители.... дано никой няма моята съдба, защото да ти вземат бебето е най - голямата болка...

 
  ...
преди: 19 часа, 58 мин.
hash: f926ce0fe7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

40.   Признавам, прочетох отговорите надве-натри, но дори така, не мога да проумея повечето от вас - значи, свещено право и на майката, и на детето е да са заедно. Родила на 15, ами какво толкова, биологията позволява да родиш на 15, не е мъдро, но не е чак пък грях!!! Грях е на родителите й, дето не я подкрепят, и на бащата. После закона какво казвал, абе законът ли е по-важен или майчинския инстинкт? Иска ли жената да гледа детето си - иска. Направила ли е няколко поредни грешки - направила е. И въпреки тях, иска ли да го гледа - продължава да иска. Какво я обвинявате и й сривате и без това смачканата психика, че сте се загрижили за осиновителите и за закона, те ли имат превес на една майка, която иска да гледа детето си!?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker