Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Няма защо да плачеш. И нашите са разделени откакто аз бях на 3 години. Баща ми също си намери друга жена и аз като теб се притеснявах. В началото я харесах, но, когато разбрах, че е бременна ( защото те криеха седем месеца от мен ) ми стана много мъчно и болно и много се ядосах. Бях гневна заради това, че нещо толкова важно се случва без да знам, затова много се разсърдих и на двамата, въпреки че баща ми се опита по-късно да ми обясни какво става всъщност. ( тогава бях на осем години ). Мина време и се роди сестра ми. Първоначално не я харесвах, защото постоянно ходеше след мен, когато баща ми идваше да ме види и това доста ме дразнеше... Но! Дойде един момент, в който нещо ми "прищрака" и започнах да обичам сестра ми.
Всичко това ти го казвам, за да видиш, че не е страшно и фатално баща ти да има още едно дете. Новата жена на баща ти, ако не живее близо до теб и не създава проблеми, не трябва да те притеснява. Ако само търси пари от него, той рано или късно ще забележи това и сам ще се справи с проблема. Не се притеснявай толкова и остави баща ти да бъде щастлив, защото всеки човек има право на щастие.

7.   Това, че другата жена е с баща ти " само за пари" майка ти ли го каза? ! Ако искате баща ти да се замонаши, да бачка като роб и да праща вдичките си пари само на вас! Баща ти и майка ти са разведени и той има право да бъде щастлив! Мислиш много егоистично! И какъв е проблема да имаш брат или сестра? Ако имате добри взаимоотношения можеш само да " спечели"! Не пари! Човек с който да се разбираш и подкрепяш. Аз съм дете на разведени родители и имам сестра, която обичам и, която знам, че ако в три през ноща звънна и кажа, че имам нужда ще се притече без дори да задава въпроси! Знаеш ли, чувала съм че от инвитро много често се раждат повече от два бебока! Така, че приготви се психически! Шегата на страна, да знаеш един ден ще съжаляваш че дори тези мисли са ти минавали през главата, защото става дума за човешко същество и когато го видиш няма как да не трепне нещо в теб и да не го заобичаш!

9.   към 7 не не го е казвала мама ;)

10.   Авторке, номер 4 съм,
забравих да ти кажа, че и аз съм дете на разведени родители. Била съм и аз на 2, като са се развели. До 27 нито, бях чувала биологичния си баща, нито го бях виждала. Пораснах с втори баща и природена сестра, в следствие се сдобих с още една сестра и един брат когато се запознах с баща ми.
Никога не съм ги обичала, не съм ги и мразела, в крайна сметка само аз от четримата не съм била и с двамата си родители, но винаги сме се уважавали, ценили и подкрепяли. Щастливи сме когато съм с някой от тях, а също и като сме разделени. Имаме си свои семейства вече. Никога, ама никога не съм си позволила да упрекна някой за избора му или да чакам от някой нещо.
Не упреквай нито майка си, нито баща си. Уважавай избора им. Моите деца са на около 20 години и не бих им позволила да ми правят разбори или да ме упрекват за нещо Гордея се с тях, това което са в момента е моя заслуга, а от тук нататък живота е в техни ръце. Казвам ти го, за да бъдеш добра и независима -това ще ти донесе радост.

11.   Минали са много години и наистина си вече порастнала достатъчно. Ако баща ти иска да е щастлив и да има свое семейство, което да е винаги до него, защо не му дадеш шанс за това вътре в себе си. Опитай се да се поставиш на негово място. Ако искаше и ти да си щастлива, нямаше ли да търсиш път към щастието? А ако ти някой ден попаднеш в подобна ситуация? Опитай се да погледниш от гледната точка на баща си.
В.

12.   Благодаря за съвета от 10 :) като се замисля много ще се радвам да си имам още едно братче или сестриче и само като го видя ще забравя за всичко защото децата са най-прекрасното нещо...

13.   №2, има верни неща в написаното от теб, обаче констатацията ти, че баща й е бездетен направо ме разби! Това, че децата са пораснали, не ги елиминира. Отношенията родител-дете са си такива и след 18. Освен това зависи каква е връзката между детето и напусналия родител, най-често това е бащата. Ако тя е много силна по принцип, няма значение на колко години си, когато се случи да се разведат родителите. Връзката трябва да се съхрани, но това не е типичният случай в нашата родина. Отделен е въпросът какви са били отношенията между авторката и баща й през годините. Била е прекалено малка, когато се се разделили. Но ако след това баща й е участвал в живота й по всякакъв начин, е нормално да й е тъпо от факта, че може да има и и друго дете, това си е ревност някаква. До авторката- бебето не е факт все още, но ако се случи, ще трябва да го приемеш като такъв. Търси опората в себе си, защото тя е точно там, а не във в хора отвън.

14.   Н. 13 - хайде-хайде, навремето хората са имали по 10 деца, а понеже жените често са умирали при раждане - кой знае от колко жени, на възрастта на Авторката сами са сменяли пелени от поне 5 годинки. Много драматизираме.
В случая става дума за класическа ревност. Недай си боже да се роди друго момиче, Авторката ще се изяде от ревност. Четете малко Фройд.
След 18 г. човек е възрастен. След 13-14 г. нормалният човек вече не се интересува толкова от живота на родителите си, защото има свои живот. След тази възраст вече не е нормално да ревнуваш баща си от друга жена и от децата, които иска да има.
„Преди две години баща ми се ожени за друга жена, която е с него само за да точи пари. “
Това е или ревност, или е в резултат от пропагандата на майката, или е пресметливост. Надявам се да е второто, защото Авторката не може да влезне в мозъка на друг човек и да знае мотивите му - явно вече си е изфантазирала цяла история. Нищо чудно после да твърди, че бебето е от друг мъж и какво ли още не.

Авторке, много добронамерен съвет - имай свой живот, роди си свой деца от мъж, различен от баща ти и си гледай този живот, мъжа си и семейството си. Така постъпват големите хора, каквато по закон си от поне 4 г. Баща ти до сега те е чакал и се с съобразявал с вас, сега е време да живее своя си живот, а и сама ще видиш - може така желаното наследство да е по-малко, но няма по-голямо богатство от голямото, задружно семейство, от това да имаш братя и сестри, който ако щеш една свещ на гроба ти ще запалят. Не всичко е пари, иманета в този живот. Радвай се за баща си, за рода си, защото няма по-красиво и щастливо събитие от новия живот.

15.   Просто си живей живота, това че той ще има дете, няма да ти се отрази. Моя баща освен че не се грижеше за нас, ни и биеше. Искахме да си намери друга жена, ама той все при нас седеше. Сега като сме големи вече си намери и изобщо не се сеща за нас. Аз смятам себе си за сирак наполовина, имам си майка но баща ми все едно е умрял.

16.   №14, никакъв драматизъм няма тук. А и да ми сравняваш отношенията в семейството отпреди 100 години, когато са имали по 10 деца, за да има работна ръка си е направо тъпо. Фройд съм го чела, ясно е че става дума за проява на ревност, както и травма у авторката, предизвикана точно от раздялата на родителите й. Заради отхвърлянето понеже за нея оттеглянето на бащата е точно това, тя реагира по този начин, макар че е на 21-22. Тезата, че след пълнолетие всеки си заживява живота и трябва да уведомявам, че ще посетя родителите си в петък от 7 до 8 изобщо не ми е нормална. Поне на нашите ширини както ти е известно. Мисля, че за авторката посещения при психолог биха дали по-полезен за нея резултат, отколкото да чете написаното от нас тук. А ти пак прочети Фройд, защото с един път не става.

18.   Аз преживях същото като теб, но с една основна разлика, сама
съм и нямам брат или сестра, на които да се опра. Дръж се за брат си и майка си и остави човекът да живее. Ако той не ви обича, с дете или без дете това пак няма да се случи. Ако пък ви обича с брат ти, никакво друго дете няма да унищожи тази любов. Просто забрави омразата и се отърси от омерзението и не отмъщавай за грешките на баща си върху бъдещите мъже в живота си. Пожелавам ти всичко най-добро! На останалите ще кажа, че няма никакво значение дали човек е на 22 или на 42, когато става дума за родител и тъга, причинена от родител. Болката е една и съща, разберете. Понякога човек се опитва да се съсредоточи, но просто е трудно, ако не сте го преживели, не можете да разберете. И все пак, когато имаш твое семейство и твои деца, нещата ще заглъхнат, още си дете, макар и на 22:)

20.   Много разумен съвет благодаря много на номер 18

21.   Доста интересни мнения прочетох, но почти никой не обърна внимание за травма(и)те, които получава едно дете без родител. Ще дам пример с физическото инвалидизиране. Всички забелязваме, когато един човек има някакъв физически проблем или недостатък, нали? Дали има трудност с предвижване или не вижда, за всички е ясно, че този човек има затруднение, съчувстваме му и се молим негласно да не сме на неговото или нейно място. Възстановяването често е трудно, друг път е невъзможно. Човекът може никога да не проходи или прогледне. Обаче, когато човек преживее загуба на близък или раздяла на родител, раните са невидими, ако няма кой да поговори със страдащия човек, да му обясни, травмата си остава да се развива, няма значение на колко години е даден човек, няма как да "проходи" или "прогледне" отново? Това, което опитвам да напиша е, че със съвети чети Фройд, отиди на психолог, забрави го, изисква време и общуване в самото семейство!
Не редно било да се обвиняват родителите, да се оставят на спокойствие? Когато един индивид живее при липса на родител (и тя не е причинена от смърт), то същите си имат отговорност към грижата и изграждането на това дете, ако се извършва насилие или форми на тормоз, и това ли да забрави?
После да не се чудим защо се развиват психопатии и трудности в семейния живот. Когато липсват пример и модел на подражание за семейство, по-трудно ще е да реализира успешно такова. Хубаво е, когато създава семейство да е във възраст, която съзнанието е почнало да работи и да си е преболедувало неудовлетворените моменти и преживявания, в противен случай те се пренасят в отношенията с партньора и страда връзката.

Емоционалното инвалидизиране е невидимо или поне по-трудно забележимо и е добре да се отнасяме по-скоро с разбиране, отколкото менторски! Да се поставяме на мястото на родителя, при положение, че питащия е дете и няма как да знае какво е да си родител, докато родителя поне е бил дете преди това и му е по-лесно. Все едно да вдигнеш човек с прекършен гръбначен стълб от инвалидният стол!

22.   Това е или ревност, или е в резултат от пропагандата на майката, или е пресметливост. Надявам се да е второто, защото Авторката не може да влезне в мозъка на друг човек и да знае мотивите му - явно вече си е изфантазирала цяла история. Нищо чудно после да твърди, че бебето е от друг мъж и какво ли още не.

Сина ми има сестра от баща си. Той я обича. Радва се за нея. Плака от радост когато се роди. Нито веднъж не е помислил и капка от написаното от авторката. Но възпитавах у него едно: Т я ти е сестра. Още едно същество на този свят, което ще те обича и ти ще обичаш. Което ще се грижи за теб и ти за него. Той така растае. Обграден с любов и възпитаван да я раздава.
Виж ако му бях напълнила главата с: Той баща ти нищо не е дал. Сега като има бебе.... Можеше и друг да е резултата.

23.   Подкрепям н 21.

Никой ли не отчита психическата травма на това дете израстнало без баща? Всички са за това как бащата имал право да бъде щастлив и за това се бил оженил-да не помрачава радостта на човека за новото му семейство и желанието му за друго дете. Едва ли не се била опасявала за наследството му, била алчна за неговите пари и други подобни ала-бала... Някой да прочете че авторката казва, че през всичките тези години той не се е интересувал дали децата му имат храна в хладилника и как майка им се справя с грижата по тях-т. е. че и е било трудно? Възможно е въобще да не се е грижел или интересувал за тях-ето това е болното... И сега според номер 2 бил бездетен по закон... глупости -сега е човек с пълнолетни/самостоятелни деца, а не бездетен.
Децата са отговорност и на двамата родители по закон до навършване на 18г, а по емоционална връзка, ако я има - до живот. Така че не ми разправяйте глупости и аз имам деца и знам какво е.

Друг е въпроса, че след като баща и е разведен отдавна и вече децата му са порастнали и т. н. той е решил и има разбира се правото да си създаде свое ново семейство-това едва ли някой би го оспорил.

Аз темата я разбирам така-"Баща ни не ни е погледнал за толкова години при живи и здрави 2 деца, а сега е решил даже и инвитро да правят само и само за да има дете от новата си жена. " Т. е. нероден Петко или по-скоро незаченат още Петко е по-важен в живота му от нас... Просто момичето се чувства пренебрегнато от собственния баща-не го ли разбирате това? ...

Аз за това ще ти кажа-гледай си твоя живот, не се занимавай с него и не го мисли-това само ще те натъжава. Вземи поуките от миналото си и живей така, че да се чувстваш ти добре. Ти вече си голям човек -гледай само напред.

24.   Отново много недомислени коментари. Бащата го изкарахте ангелче с крилца, а авторката, че ламти за парите на тате и ревнува. Тук основния момент е, че този човек не е обърнал внимание на собствените си биологични деца в продължение на доста доста години, а сега прави невъзможното да има други. Естествено, че има право да е щастлив, естествено, че не можем да го упрекваме, че се е развел, но можем да го упрекнем, че не е погледнал собствените си деца, можем да го упрекнем, че дискриминира децата си за сметка на бъдещите си такива. Защо? С какво авторката е заслужила това отношение, защо тя да е по-малко дете на този човек от бъдещото? Това че е пълнолетна освобождава ли баща и от отношение? Не говорим за пари по дяволите, говорим за отношение и то за лошо и безотогворно отношение, каквото авторката и брат и не са заслужили. Всички я нападате, но не сте прави. Но и няма как да го разберете, защото през цялото си детство, когато вие сте имали семейство и сте прекарвали време с бащите си, тя е глдала такива като вас с умиление и благородна завист. Да, може би ревнува, но кой може да я упрекне за това? Това, че сега на 20 примерно с какво заличава травмите от детството? Този баща само на бъдещето дете ли е баща? Разводът нима го освобождава от отговорност и загриженост? За мен този не е баща. Казвам го от позицията на човек израстнал без баща и от позицията на баща. На хората, които са имали бащи, е много лесно да кажат "остави я тази, тя ревнува, иска пари, не иска баща и да е щастлив", ама то на чужд дръб и 100 тояги са малко, нали?

25.   Определено много криво разбрани неща има. И факт, докато майките не възпитават любов, децата ще имат проблем.
Човека е плащал издръжка, виждал ги е когато му е позволено... какво искате? Да спре да живее? В разказа прозират грешки на майката също. Това с парите и т. н. Как едно дете знае дали баща му дава пари и колко? Още повече, те знаят само ако им го кажеш и повтаряш.
Защо една 22 годишна вече жена се притеснява от бебето? Заради наследството? Мама сигурно е коментирала и това.... Ох, хора... учете си децата да дават любов, не да пресмятат пари и наследства при живи наследодатели.
Не е редно да се изпитват такива, чувства. Това говори за травма нанесена от двамата родители. Той няма да пренебрегне дъщеря си с друго дете. И когато авторката проумее, че това дете ще е и нейна кръв и ше носи частица от тях, ще го обича.
Нероден Петко има право да бъде доведен на бял свят, колкото и другите две деца. Как, защо, кога е работа само на двама.

26.   До № 25 : Какви грешки на майката, когато въпросният баща не е изплащал редовно издръжка най-вероятно или ги е държал на някаква мърлява такава? Защо детето да не знае колко пари дава баща му точно за него, НЕ за майката? Никой не е казал, че бащата трябва да спре да живее, а те и не спират де, така че бащите не ги мислете. Не е необходимо майка ти да ти казва, че опират нещата до наследство и пари. Можеш и сам да се сетиш на 22, защото в огромния случай с деца от последващ брак е точно така и обикновено втората съпруга успешно си е сметнала нещата. Значи тя може да мисли по този начин при жив съпруг, обаче децата не могат, щото било неморално?! Изобщо отстрани е едно, но когато това се случи на теб и касае точно теб, повярвай, че не е съвсем така.