Грозни скандали в семейството и съседите.
преди: 11 години, 29 дни, прочетена 2812 пъти
От скоро живея в панелен блок и ВСИЧКО се чува перфектно... Дори нормалното говорене на съседите се чува, както и разговорите на хората пред блока. Проблема е, че майка ми е много неврозна, от мухата прави слон и то голям... Под неврозна имам предвид, че скандалите ни освен с обидни квалификации и удряния, преминават и със треперене, ръмжене и изпадане в някакви състояния от нейна страна. Не е луда, но не знам защо ги прави тези панаири... всичко е на наш гръб. Заради нея цялото семейство станахме за посмешище. Скандалите при нас са изключително често явление... Я ще се скара с баща ми, я с мен, и то за някакви тъпи неща. А дори и да не са такива - защо нещата не могат да се изяснят с нормален тон? Опитах се няколко пъти да засегна тази тема, но тя пак започва да повишава тон... Не можела да изяснява проблемите с нормален тон, ако има проблем той се решавал на висок глас, според нея.
След последния ни скандал, който го предизвика тя за нещо изключително тъпо, което можеше да се изясни с нормален тон, съседите ни гледат изключително странно. По принцип не се интересувам от хорското мнение, всеки е имал скандали на висок глас... Проблема е, че тя започва да ръмжи и да вика все едно съм направила нещо много лошо... все едно съм някакъв боклук:/... и със викането си ме кара да повишавам тон, и аз се поддавам естествено... опитвам се да й запуша устата по този начин, но вече се убедих, че не става по тоя начин. Всъщност по никакъв начин не става. Просто след няколко часа й минава и все едно нищо не е станало, демек имала е лош ден и си го изкарва на мен. За съжаление много късно го осъзнах, станахме за посмешище тук. Макар че дори и да не й повиша тон /аз или баща ми/ тя продължава да си вика, и естествено всичко се чува от съседите, дори до другите блокове 100%. Никой до сега не съм чула да се кара с някой, макар че тя казва, че е чула и явно се успокоява с т'ва. Дори омаловажава проблема, т. е гадното й викане.... вместо да спрем да крещим и да ръмжим пред всички, тя предпочита да стане по грозния начин. Дори и някой да се е карал с друг, не съм чула някой да вика като нея... Кой знае какво си мислят хората :/. Срам ме е да изляза. Дори се чува за какво се караме, вероятно всеки знае. Всеки на мое място вероятно би излязъл на квартира, да но аз не искам... нека това не звучи като "искам да си остана при мама и татИ цял живот", просто не искам да си напускам дома заради нея... заради нейните приказки. Защо аз трябва да мизерствам, а тя която е виновна да си живее добре? А ако се преместя заради нея и се уговорим поне те да ми плащат квартирата, за да мога да преживявам, няма да се съгласят, не защото не могат, а щото пак ще започнат самообвинения от нейна страна, че щом е виновна ще си сложи край на живота... Не може да признае грешките си по никакъв начин, за нея тя е невинна, аз или баща ми сме винаги виновните. По тоя начин потискам агресията си и всичко започва да се натрупва. Изкарвам си го на предметите като ги чупя или й посегна, защото тя ми е посегнала, или се опитам да й затворя устата по тоя начин, но не става. Та... ако реша да се преместя на квартира, освен самообвиненията, другата й страна е, когато е на кеф да омаловажава нещата и да ми каже "защо се махаш от рахата и си го правиш по-сложно"? ! Просто по никакъв начин не мога да говоря с нея... за нея аз съм за психолог/психиятър, понеже й посягам и изкарва още куп други причини, които нямат нищо общо с това, за което сме се скарали. Аз съм съгласна да идем на психолог, ама заради нея... за да й помогнат. Проблема е, че няма да има файда от ходенето и пред още един човек ще разгласим проблемите помежду си. Няма да понесе факта, че е виновна... а ако Недай се Боже й кажат, че има някакъв проблем и че е виновна и не постъпва правилно, ще си го изкара вкъщи на нас, или ще започне да се самообвинява. НО ако в случай че някой друг човек е на нейна страна - аз съм черната, проблемната... Просто не издържам. Смятам се за по-осъзнат и спокоен човек от нея. Мисля, че след години живот и здраве, тя би ми създала още проблеми... Ако се опитам да я отбягвям ще го усети и ще се отчужди от мен. Не знам какво да правя... Потисканата агресия е най-лошото нещо, а аз наистина не се чувствам виновна(поне не за всичко), и имам нужда да бъда права и тeзи негативи натрупани в мен да се изпарят... За съжаление имам чувството, че всичко се трупа и по този начин я намразвам и имам нуждата да я отбягвам, но по този начин наранявам себе си и нея... защото не искам да я отбягвам, но ме кара да се отчуждя от нея. Не знам какво да правя... Някой има ли близки с подобен характер и нрав? Скандалите помежду ви стават ли допустими за съседите? Пука ли ви?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 29 дни hash: 37a3f45262

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   При нас също стават скандали и честно казано, не ми пука много от това какво мислят съседите. Повече ми пука от това да се разберем, дори това да стане с повече викове. Просто когато това стане, кажи и че не искаш да си губите времето с глупости и да се карате. Кажи и че ти пука за нея и живота е прекалено кратък, за да се карате за дреболии. Или кажи и че от нейна страна на майка не и отива да вика така, защото ти очакваш, човек като нея да те подкрепя, да ти дава съвети и да е при теб в трудни моменти. Най-важното е като го казваш това или нещо друго.. да не ти пука или да не се спреш да го казваш, ако тя вземе че попадне в по-голяма истерия. Важното е да можеш да се изразиш и по-смело.. няма смисъл да чупите предмети, колкото и да е трудно нещо да стане или да се разбереш с някой.. знай, че винаги има начин. Все пак ти е майка и като човек я познаваш.. трябва да има начин да се разберете.

 

...

преди: 11 години, 29 дни hash: 7321f96af3

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Ха ха, аз съм в същата ситуация. На 27 години съм и отскоро живея в чужбина, но сега съм си тук, за лятото и промяна няма! Нали си чувала приказката "Криво дърво се изправя, крив човек - не. " Моята сякаш не е живяла сред хора, саможива, нали така им викаха... Съседите не са се оплаквали, но със сигурност ни чуват! Жал ми е за баща ми, като го оставя сам с нея, ама сам си я е избрал, търпи я някак си и като го гледам ще продължава да си я търпи... Ти просто гледай, когато имаш възможност да си оправиш живота, гледай това да не ти влияе много, макар че зная, че няма как да не ти влияе... абе махай се от там при първа възможност!

 

...

преди: 11 години, 29 дни hash: 5e3ee98ec6

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Съседите какво мислят и как гледат ти е последна грижа. Казвам го от опит. Това при майка ти е болестно състояние, в нашето семейство го имаше при баща ми, в тежка форма, получаваше кризи на лудост и го затваряха принудително в психиатрия за известно време, после си идваше. И както казваш, все едно, че не е било. Всички страдахме - майка ми, сестра ми и аз, и нищо не можеше да се направи. Като навърших 18 започнах работа и излязох на квартира. Не знам на колко си години, но това е решението, да не си в една къща с майка ти. Не се лъжи: никакви пари, комфорти и удобства не могат да заменят спокойствието, здравето и нервите, които съсипваш в такава среда при такива отношения.

 

...

горе^

преди: 11 години, 28 дни hash: 549fc38cc0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мойта майка пък си говори с по-висок тон от нормалното и крещи за всичко, нарежда, заповядва, даже като говори, не може да говори нормално и постоянно трябва да и повтарям да говори по-тихо. Но и това не иска. Та, като ми дойде на гости в работата, какво ли не трябва да правя, за да я убеждавам да говори по-тихо. Минава висшестоящ и тя си крещи по нейно му, аз я ръчкам, бутам, стискам по ръката, давам и сигнали, моля я... не, не и не! Така че- всеки луд с номера си....

 

...

преди: 11 години, 27 дни hash: 22742b5a9b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Свиква се :) като пораснеш, най-вероятно тъкмо преди ти да си хванеш живота в ръце и да се изнесеш, баща ти ще го е направил. В същата ситуация съм, само дето блока ни не е панелен, но толкова години минаха, че съседите 1000% знаят за какво се караме и за какво тя по-точно крещи :Д. Ако имаш стая, прекарвай повече време в нея като си у вас. Аз така оцелявам, за сега. Още няколко месеца до завършването и аз ще напусна дома.

 

...