Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   ИЗБЩО НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С ТЯХ... АМА ПРОСТО ЗАБРАВЕТЕ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ ТЕЯ ХОРА... мн ме дразнят такива неблагодарници, които само искат още и още, а в замяна получаваш среден пръст, съжалявам за това свое изказване).. Живейте си живота спокойно.. няма нужда от допълнителни нерви за нищо( буквално)... Успех :)

MJ

8.   Ми ако всичко е точно така, както го разправяш - хубаво сте я натирили! На зло куче - зъл прът!

Аз, на твое място, бих върнал на тъстовете си и жалките 400 + 200 лв., които някога са дали за "ремонт" на долния етаж (не че балдъзата не ви е направила беля за 5 пъти по толкова де...) ама ей-така - да нямат вече никакво основание и претенции да ви разнасят и клепят!

А жена на 35 години без образование, без работа, без собствено семейство, без деца, без кариера и без нищо зад гърба си, си е направо... и за е.ане не става, дето се вика!

Понякога човек да се чуди и да се мае как на 2 сестри (или на двама братя, или на брат и сестра...) Господ колкото дал на единия, толкова му взел на другия....

9.   Номер 1, съгласна съм с теб, само че не си чел внимателно съпругата на автора е на 35 и си има семейство, две деца и работа, сестра и е доста по-малка, авторът пише, че е на 25, т. е. и е време да си търси работа и да създаде семейство, но не е прекалено късно.
А иначе, какво да правиш, като се жениш/омъжваш трябва да имаш предвид, че освен със съпруг/съпруга се "обзавеждаш" и с куп нови роднини. Понякога имаш късмет и хората се оказват готини, ама понякога не... хубавото за автора е, че поне въпросните роднини не живеят близо до тях, ами в друг град и съответно лесно може да се намери оправдание да не се посещават. Че ако живееха през няколко улици, тогава щеше да е страшно!

10.   Ако мнението на жена ти е на 100% същото, като твоето имаш късмет. Ако обаче всичко това е само твоята гледна точка, все още не си се отървал от тях и ще имаш още доста проблеми, до колкото разбрах, според теб жена ти има по малки права да решава.
Ако въпросът ти е дали си постъпил правилно, отговорът е да, всичко си има граница, в дома ви вие сте тези които поставят границата, обаче е много важно дали жена ти е на същото мнение. Къщата не е само твоя и тя има 50% права да решава, дали да покани роднините си, за някакъв период от време с цел да им помогне. Хубави или лоши те са нейни роднини и само тя сама може да си прецени, колко им е благодарна за дните от нейното детство.
Ако тя не е на 100% на твоето мнение, тя е в пълното си право да отреже брат ти и родителите ти по същия начин, както ти нейните. Разбирам че твоите родители и брат ти са ви помогнали, но помощта в никакъв случай не е задължителна, всеки колкото е могъл е помогнал, който не е могъл не е помогнал, а и в крайна сметка, уважението не се измерва в парични суми и размера на помощите.
Разбери, че не само жена ти, а и децата ти имат кръвна връзка с тези ви роднини, тоест тук много по важно е мнението на жена ти, тъй като по голямата част от хората в вашето четиричленно семейство имат кръвна връзка с тези хора. Разбира се, ти имаш право на мнение, но натежава мнението на жена ти в случая, дали децата ви ще познават, и ще имат контакт с баба си, дядо си, леля си, точно както твоето мнение за твоите роднини натежава над мнението на съпругата ти за тях. Ти решаваш дали децата ще познават чичо си, жена ти решава дали ще познават леля си.
За теб чашата на търпението е препълнена, но жена ти как мисли по въпроса? Да отрежеш правото на децата ти да познават баба и дядо, почти винаги не е най-правилното решение. Както децата ти, така и родителите на жена ти, имат човешки права. Дори съдът може да даде права на тъстовете ти да виждат внучките си, колкото и да сте им сърдити. Помисли сам при повдигнато дело от тъстовете, с иск да виждат внуците си, какво би свидетелствал против тях във връзка с децата ти в съда. Не става да кажеш на съдията, не позволявам на децата да виждат тъстовете ми, защото те не помагат за къщата ми, или защото имат невъзпитана по моя морал млада дъщеря, а по възрастната им дъщеря е възпитана правилно и затова се ожених за нея.
Реално ако не можеш да измислиш причина за пред съда, която да ти издейства спечелване на подобно дело, значи правотата на решението ти е под въпрос.
Писах ти всичко това, защото аз съм жена в подобно положение, имам роднини, които мъжът ми не търпи, а живеем в курортно градче и те искат да идват на гости. Мъжът ми иска да скъсаме всякакви отношения, мен също ме ядосват някой техни прояви, но аз някак си може би по лесно им прощавам. Та казусът ми е подобен. Стигнали сме до там, че когато те са у дома той се прибира късно вечер и излиза рано сутрин, това на мен не ми харесва, защото когато дойде майка му сама на гости, аз не я изоставям и я посрещам, отменям ангажиментите си, дори да не ми е кой знае колко приятна.

11.   Както роднина ще те прецака никой друг не може. Няма мама няма тати щом не се отнасят с вас както трябва нямат място в живота ви. Добре, че с жена ти се подкрепяте и си помагате взаимно. Продължавайте все така и бъдете щастливи.

12.   Това с къщата - все едно за свекъра и за свекървата чета.... :)

А сестрата - и в нашия случай има, ми се дава като пример за майка, защото гласувала доверие на майка си и дала детето си до 3 г. да се отглежда в друг град на 120 км. - на чист въздух... родителите нали не са особено важен фактор за развитието на детето, къде ти ще се сравняват с бабината любов и въздуха. До ден днешен това дете го извежда само баща му, който го прибира след 21 ч. вечерта от парка. Примерната майка и моя зълва през това време "готви" - като човек редовно и разнообразно готвещ знам, че няма как да е необходимо да готвиш всяка вечер по 4 часа - освен ако не готвиш някаква супер специална празнична вечеря, в което се съмнявам предвид факта, че грах с месо се готви с телефонен инструктаж всеки път...

Още съм й черна на свекървата дето се трепя на работа, с децата и с домакинството /което включва и готвене за децата без пропускане на излизане с тях/, вместо да оставя отглеждането и възпитанието им на баба в пълната й с хлебарки къща и с нулевата й организация за каквото и да било... хем щяха всеки ден пържено тесто да хапват на закуска, хем на диалект да проговорят....

Кретените са си кретени каквото и да ги правиш. Аз и мъжа поне на моята периодично й обясняваме нещата по начина, по който ние ги виждаме, а със свекъра обяснението беше по - кратко и емоционално и по темата: "защо няма да ти позволя да ми ровиш, да отсядаш и да си каниш гости в дома, който изплащам без стотинка твоя помощ".

Живейте си щастливо, гледайте своя дом, правете вашите си празници незабравими и се поучете от преживяното: лично аз, на свое дете няма да се меся. Помощ ще предлагам и на двете си деца: "заети сте, когато искате, мога да ви сготвя каквото искате, да гледам децата, да ги заведа някъде". Ако не приемат - няма да съм обидена, животът си е техен. Интерес и желание да помагам обаче винаги ще имам, винаги ще ги каня на гости и в чужда къща никога нищо няма да променям. Може да се каже, че ми помогнаха да помъдрея, ползвайте и вие този житейски опит, защото не тези караконджули, а децата ви са бъдещето ви.

13.   Аз съм номер 1 и съм момиче хихи а ти пишеш в мъжи род номер 12

14.   Сладурче, преди да правиш забележки за рода, научи се да пишеш без правописни грешки :) Прочетох си коментара с № 12 и мъжки род не видях.

15.   Номер 12, то пък голяма трагедия децата като проговорят на диалект наистина :)

16.   Номер 15, за мен е трагедия не единичната думичка на диалект, а това, че баба вместо да опитва да възпитава детето да говори правилно, съвсем целенасочено си продължава да повтаря грешния вариант - да му го затвърди така да се каже. И когато аз казвам на детето, че трябва да слуша мен и нея, какво правим? Стигнали сме до момента, в който бабата казва някоя простотия и детето й казва, "не така, казва се по друг начин", а тя си продължава по нейния пак и пак.... Ако сте толерантни когато го прави Ваш родител, помислете за варианта да го прави тъща/ свекърва - май дразни, а? Също, ако прочетете в цялост написаното, ще разберете, че основния конфликт не е бил заради диалектите, а заради виждането, че е много добре за детето първите години от живота си да ги прекара далеч от родителите си, с баба...

17.   №12,16 Не съм съгласна с теб. Не знам как да го нарека твоето, но ми изглежда нещо повече от егоизъм.
Сама си избрала твоите деца да носят в кръвта си гена на свекърите ти, да продължат рода им, но забраняваш да опознаят традициите им, да познават както диалекта така и вида храна. Нямаш право да отказваш на децата си, близост с другата страна на рода си, тези деца не продължават само твоя род. Колкото и диалектно да говорят свекърите ти, децата ще говорят така както говорят приятелите и съучениците им, от това няма как да се страхуваш.
Бабините мекици, омесени лично от баба, сутрин са една от най-полезните за децата храни, дай да видим ти с какво ги храниш сутрин и да сравним, кое колко е полезно, знам за схващанията за пърженото, но не се притеснявай от бабина мекица гастрит не се хваща. Нямаше да съм аз, ако не бях яла като малка на баба гозбите /свекървата на майка ми/ лалангите, ръсеницата и шемеклията са вид закуски, които ще помня цял живот и ще правя сутрин за внуците си, когато са при мен, ако съм жива.
Разбира се не съм съгласна и със свекърите ти, да оставиш изцяло на тяхна грижа децата си, но през ваканциите, по месец и нещо лятото те имат право да опознаят родата си. Това че ти не си кръвна роднина с тях не означава, че децата ти не са. И по този начин рязко да отрежеш половината им корени, осакатяваш децата, а не бабите им. Всъщност за децата няма проблем къде ще живеят през първите 3 години, те дори спомен не остават, първите спомени на повечето хора са от 4-5 годишна възраст. По скоро ти ще имаш проблем от липсата на бебето ти и после трудно ще свикнеш с него.
А думите "няма да ти позволя да ми ровиш, да отсядаш и да си каниш гости в дома, който изплащам без стотинка твоя помощ" можеш да кажеш на децата си, те отсядат, ровят и ще канят гости в дома за който не са дали стотинка. Защото всъщност ти нямаш право да кажеш така на свекърите си, те са ти помогнали да изплатиш дома си, като са отгледали достатъчно кадърен и спестовен син, вложили са пари в него, двадесет и няколко години, възпитали са така сина си, че да съумее да ти помогне да купите дом. Разбира се това ще го осъзнаеш, когато порасте твоят син.

18.   Изинявам се на автора за "спама".

Номер 17, съжалявам, че има хора, които не се опитват да надграждат... не мисля, че научаването на диалект е метод за изграждане на връзки с рода. Бабините мекици също. За моето готвене не се притеснявай, наистина ми е хоби и определено е разнообразно, съобразено с нуждите им от калории и здравословно. Между другото, от всички гости и роднини получавам похвали за готвенето ОСВЕН от свекървата :) Дотам я беше докарала горката, че когато мъжът на зълвата и свекъра прехвалили една моя пилешка супа, попитала моя мъж как я готвя - да попита мен и да ме похвали е прекалено унижение за един "стар" готвач :)

Рода си децата винаги могат да опознават и в присъствието на родителите си - поне нашият семеен принцип е, че където ходим, ходим заедно. Достатъчно са ежедневните ангажименти, за да си спестяваме общуването с децата за по месец и нещо. Освен това, виждала съм и достатъчно примери на абсолютно неадекватно поведение по отношение на племенника ми докато растеше там, за да се доверявам.

Не знам откъде прочете, че ограничавам контактите им с бабата и май недоразбра, че бабата е съгласна кой както иска да се оправя и който ще да ги гледа /предложи примерно варианта да вземем бавачка от Бюрото по труда когато внезапно ни се наложи помощ- факт/, но тя да не се налага да мърда от дома си в извънредни ситуации.

Децата градят връзката с родителите си не от четвъртата година, а от първия ден. Ако нямаш още деца, 17, добре е да го осъзнаеш, а ако имаш - просто ги наблюдавай. Имам пред очите си три примера на деца расли при бабите си отделно от родителите в първите си години - до ден днешен домът на баба им си е техния дом, ти си прецени колко не разбират и не осъзнават.

А за правото на свекърите да се разпореждат из дома ми - явно с автора сме объркани и някак не го схващаме това изконно право.... нали са инвестирали в кадърната му жена все пак и на него. Защо така несправедливо се е отнесъл с хората - те му настанили човек в дома, а той го гони? Моят мъж е кадърен и работлив, сам се е отделил и в момента работи за да не започват и неговите деца от голата поляна като него. За паралел - на свекърите домът е купен от родителите, които живееха и починаха в други жилища.

На децата си няма как да говоря по начина, по който си ме посъветвала - тях аз съм ги "довела" на света и докато пораснат са моя грижа, която съзнателно съм поела. Ровенето и гостите им също съм ги предвидила. Пораснат ли обаче - те определят живота си, семействата си, къде да се гледат децата им, какво да се случва в домовете им. Имам подозрения, че имаш пораснал син и вече гледаш критично по други съображения.