 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
И никога няма да се предам
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1525 пъти
Здравейте. М 25г. От известно време насам следя сайта и чета темите от всичките раздели. Честно казано съм потресен от "проблемите" на някои хора. Слагам проблеми в кавички, защото някои от тях определено се оплакват за глупости. Ако преживеят това, през което аз съм преминал - сигурно половината ще си посегнат на живота или ще хванат по лош път с наркотици или пиянство..
А ето и моята история на кратко:
Когато преди време майка ми ме е родила - тя не е била грижовната майка, която се очаква от всяка жена. Не е готвила, не е чистила, прането е седяло със дни в банята накиснато без да го барне.. Не се е грижила за мен. Накрая се разбрало, че има връзка с друг мъж и баща ми се развел с нея и при развода съм останал при него и баба си. Тя (майка ми) е трябвало да плаща издръжка, от която нищо не съм видял. Бил съм на годинка и половина, когато са се развели и тя повече не ме е потърсила до ден днешен. Дори за рожденните ми дни не се е обаждала. Мразил съм я за това - цял живот. Няма да й простя това - никога. Баща ми е работил на две места, баба ми също е работила (това е дълги години преди да се пенсионира) а когато тях ги е нямало и са били на работа - са ме гледали едно приятелско семейство на баща ми, които са ни били комшии. Когато бях на 15 баща ми се разболя. Разви бъбречна недостатъчност.. Болестта го направи нервен и само крещеше, обиждаше и понякога ме биеше (поне в началото - по-късно почнах да му се противопоставям и не му давах да ме бие).. Но както и да е - влоши се и бъбреците му нацяло отказаха. Ходеше на диализа няколко месеца. Влезе в болница накрая и един ден връщайки се от даскало - леля ми ме посрещна на пътя (плачейки) - каза ми, че баща ми е получил гърч и не са успели да го спасят и починал.. Но аз на него не му се сърдя за нищо - той не е искал да бъде лош - болестта го е озлобила. Простил съм му отдавна.
Именно това, което ми се случи ме "събори" много жестоко и промени живота ми.. Ако баща ми не беше починал толкова рано (на 37 години) - щях да се изуча. Да следвам Висше, да изкарам книжка и да имам по-добра и платена работа. След като той почина - аз станах много проблемно дете. Почнах да бягам от училище, имах много отсъствия - дори бях пред изключване. Имали сме дълги разговори с директора, класния и училищната психоложка. В крайна сметка обаче се осъзнах на време и последните 2 години в даскало си ги прекарах без да отсъствам и си повиших успеха. Не ме изключиха, защото знаеха какво съм преживял и се отнесоха по-леко към ситуацията. Завърших (средно общо) и почнах да работя. Сега живея с баба си. Тя ме изгледа докато навърша 18 и почна сам да печеля пари работейки. Сега аз помагам с каквото мога в къщи, защото и тя е болна и честно казано не знам колко време още ще я има. Тя е на 74 години.. Едвам върви. Само заради това не съм се изнесъл да живея самостоятелно... Винаги съм се отнасял сериозно в работата и работя отдадено, защото така ме научи живота и искам да се докажа, че мога и искам да постигна нещо. Имам някои колеги на работа, които винаги ми се чудят от къде толкова енергия в мен за да си върша не само моята работа, но и да помагам. Дори да свърша моето - никога не стоя. Помагам където мога и работя с желание. Казал съм си, че каквото и да става - колкото и пъти да падна - ще се изправя и ще продължа па макар и на инат.
Опитвам се да гледам оптимистично на нещата и когато например изникне нещо (било то в живота или в работата) аз не го приемам като трудност а мисля за него по-скоро като предизвикателство и съм готов да го посрещна смело. Например на работа ако се очертае труден ден (в смисъл големи поръчки и трудни) аз не го приемам за работа а по-скоро като тренировка, която ме калява и ме прави по-силен. Така мисля и мислейки така - преминавам по-леко през него.
Това е историята ми - съвсем болезнено истинска.. А като чета как някой се оплаква например за пъпка на задника или за това, че "срещнал вещица в германия" или пък "как да си изчисти хронологията от нета"? Сериозно ли....? Това ли са ви проблемите..? Леле...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 0738d9864d |
|
1. Браво! За куража, за волята, не се предавай, бъди силен, ти го можеш, вярвам в теб!
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: a39862930f |
|
2. Виж, съчувствам ти на проблемите, но това не ти дава право да съдиш хората, когато имат някакъв действително незначителен въпрос - защо не?
Аз самата идвам от много тежко семейство (баща алкохолик, майка невротичка мизерия и много по-голяма сестра, която ме биеше, строга баба).... но за миг това не ме е накарало да оправдавам неудачи и неуспехи с алкохолизма или боя у дома.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: f2e95ecc4f |
|
3. Още не е късно да запишеш висше, но ако решиш да го правиш първо разучи пазара на труда (т. е. какви служители се търсят). Иначе подобно на 2 да кажа - браво за куража, но не съди другите. Сайтът не е направен само за сериозни проблеми, никъде не пише "само за въпроси на живот и смърт". Всеки може да пита каквото пожелае.
Успех!
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 575f936107 |
|
4. То си е до характер. Ти явно си по борбена личност. Успех в живота.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 494ee4cb54 |
|
5. Ще успееш. И добра жена ще си намериш и добри деца ще отгледаш. Важното е да не съдиш. "За лудо работи, за лудо не стой". Имаш нет, запиши се някъде задочно, върви си пътя, не спирай.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
