 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Децата като личност
преди: 9 години, 1 ден, прочетена 1222 пъти
Здравейте. Нямам история, която да споделя, но бих искала да дам един съвет на родителите. Израснах в семейство с големи претенци за въспитание и честност, строг контрол и всички екстри в тази област, на пръв поглед все хубави качества, но когато бяха натрапвани ни смазваха (нас-децата на семейството). С цел да ни предпазят ни направиха плахи и уязвими, бих казала и до голяма степен безхарактерни, защото никога не получихме право на глас и мнение, когато започнахме да съзряваме и да се опитваме да изразим мнение получавахме крясъци и бой. Не ни даваха да излизаме, на 18 години когато се приберех след 21:00часа се започваха дебати за това какво съм правила и, че ако съм забременяла щяли да ме убият.. та аз дори не водех полов живот, просто се разхождах с приятелките ми. Пораснах и навлязох в истинския живот толкова неподготвена. Не познавах хората и нямах адекватни реакции спрямо тях, бях тъпкана и лесно ранима. Сега вече съм в съзнателна възраст и копнея за собствено дете, но въпреки всичко обсебващите ми родители продължават да се опитват да ми наслагат техните идеали и убеждения, но уви без резултат. Скъпи родители, приемайте децата си като личности още от ранна детска възраст, позволявайте им да имат собствено мнение, напътствайте ги, но им дайте нужната свобода, оставетеги грешат и плащат за грешките си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: a1e2c79e7b |
|
1. Да, това е масова грешка по нашите ширини. В резултат децата стават или плахи, или отиват в другата крайност и стават агресивни.
Даже веднъж по новините гледах за едно момче, което смазало от бой свой съученик и едва не го е убил. Интервюират майката и тя с недоумение казва: Ами баща му се държи толкова строго с него, дори го бие, а то колко агресивно било, при положение че вкъщи е като агънце.
Ами нормално, овцо, след като не му давате да каже ГЪК, без да си отнесе боя, вкъщи да е кротичък и да си мълчи, само и само да оттърве боя. Само че навън го няма тати, а и това насъбрано унижение вкъщи трябва да избие някъде.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 5708796f48 |
|
2. Права си! Тук масово на децата се гледа като на някакви нисши същества, които трябва да се учат на подчинение и страх пред висшестоящите (родителите и възрастните по принцип) вместо да им се помогне да станат независими, но и отговорни хора. Трудно е да се каже къде трябва да минава границата, а и не съм аз човекът, който да дава съвети за възпитанието (нямам деца), но със сигурност не е приемливо на едно малко дете да му се крещи и да се нарича с всякакви обидни епитети само защото си е позволило да наруши спокойствието на родителите си задавайки им един елементарен въпрос. Бях свидетел на тази случка и честно бях потресена, но разбира се си замълчах. Пътувах във влак в купето бях с младо семейство и 4 или 5 годишно момченце, което като всяко дете скучаеше ужасно и искаше да привлече вниманието на баща си като просто го попита нещо (не помня точно, но не и важно). Че като се почна: "Млъкни, бе олигофрен! Като ти казах да мълчиш, ще мълчиш! Че ще те пребия! " и т. н и т. н! Честно не знаех на къде да гледам от срам! За момченцето да не говорим! Е, кажете ми как очаквате, че един ден това дете ще е нормален и отговорен човек? И това е просто една случка, която се развива на публично място (явно за родителите това си е нормално и не ги е грижа, че има свидетели), ами какво става в дома им, а? Колко ли бой отнася същото това дете всеки път когато баща му гледа мач и то си позволи да го разсее? И после защо имало антисоциални и агресивни деца? Ами сетете се защо.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: e60d39f892 |
|
3. Съгласна съм с Авторката и с първите два коментара, но моля - дайте определение за „тук“ и „масово“.
Така се гледат само децата от по-ниските социални и/или образователни слоеве както и децата на родителите, които не са били готови за родителството по принцип. В провинцията по-скоро така растат децата, отколкото в София и големите градове, но масово?
Трудно е иначе на едни необразовани, прекалено млади родители, които сами зависят от родителите си да погледнат на децата си като личности.... защото те самите още не са се погледнали като такива. Честно на такива хора друг им е виновен и са склонни да прехвърлят дори такава вина върху собствените си невръстни дечица или просто да не могат да се справят с децата си и минават към агресия, защото само това са научили и от своите си родители.
Аз самата съм отгледана от любящи родители, които обаче не успяха да погледнат на мен никога като личност. Те самите бяха полусирак и син на алкохолик - с две думи с много тежко детство. Какво да ми дадат такива хора? Бързо се осъзнах и започнах да се ориентирам към учители, други възрастни от семейството (баба, вуйчо)
В крайна сметка и от нас зависи какви ще станем. Малко си е до характер, много е до среда и извън семейството, има и известна доза късмет. Например аз имах късмет, че имах добри учители, които запалиха у мен желание за развитие, дадоха ми трибуна за мнение и ме накараха да повярвам в себе си. В отделни периоди от живота ми голяма роля са играли дори бабите на приятелките ми или един съсед-баща на приятелка, който играеше с нас баскет и ни даваше много важни съвети за живота.
Някъде през 90те пък се заселиха цели семейства от Армения на моята улица - бежанци. Бързо научиха езика, но говоримо се затрудняваха, а нямаха приятели в България сред възрастните, затова часто играха с нас също на разни игри - баскет, народна топка, а един „чичко“ (може би е бил на 20! ) пък ни разказваше всяка вечер някаква история - ту приказка, ту нещо фантастично и все уж го е преживял той. Непрекъснато го гонихме за история.
Така много възрастни практически видяха в мен личносттта. АЗ ВИДЯХ В СЕБЕ СИ ЛИЧНОСТТА.
Родителите си обичам много. Обичат ме и те, но никога не успяха да намерят правилния език, не успяха да отговорят на въпросите ми и да - майка ми ме е удряла както и са ме наказвали многократно несправедливо заради обвинения на сестра ми, но и на други деца. Винаги взимаха страната на другите, никога моята... дори като порастнах и никога не съм могла да разчитам на тях за каквото и да е било, НО ние родителите си не можем да променим, а себе си можем.
Препоръчвам книгата „Отровните родители“ на Долто, за да не станем ние като родителите, които критикуваме.
И още - Авторката засяга много болезнена тема - темата за децата в саксия, но това също е израз на невъзможността на родителя да се справи с ролята си. Надявам се Авторката да се оправя някак си в живота, защото най-трагичен пример са сестрите Белнейски - те са точно такива деца на родители от ниските социални слоеве без идея как да възпитат и отгледат деца в 21 век.... много психолози след това потвърдиха, че семейната среда е била част от проблема на момичетата, че са поели глупави рискове и са били неподготвени за живота навън... затова и не даваха дете за осиновяване на това семейство, но под обществен натиск им дадоха накрая момиченце. Жалка история. Не сме озряли като общество и у нас винаги родителят е на пичит, майката особено е на почит дори да е най-голямото чудовище или дори да не се справя с ролята си изобщо. У нас доста млади жени под 20-25 г. раждат само, за да се окъпят в одобренито на обществото - сякаш да родиш дете е някакво неземно геройство.
Геройство е да отгледаш, да ВЪЗПИТАШ, едно дете като личност, но момичета - това вие си го знаете. Самият факт, че си задавате такива въпроси и наблюдавате какво се случва навън е показателен - един ден вие ще сте по-добри майки
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: fd81c310d9 |
|
4. Дано повече хора прочетат написаното от теб и най-важното да осъзнаят грешките си, ако ги допускат. Моята майка и до ден днешен смята, че е свършила чудесна работа относно възпитанието ми, просто аз съм си била "темерут" както обича да ме нарича пред всички. Искам да разкажа малко от моя живот и ще съм щастлива ако поне един родител се припознае в моята майка, за да разбере какви грешки прави за да спре докато е време, иначе последствията са непоправими.
Започвам още в началото, когато съм била бебе, разказа е от собствената ми майка! От 1 годишна възраст трудно съм заспивала на обяд, а майка ми е решила, че най-доброто средство за преспиване е боят. Разказва ми и ми се хили как всеки ден ме биела по два часа да заспя, но аз съм била "тъпан" и не съм спала. Така до 4 годишна. Не съм давала на никой да ми бърше дупето, освен на баба и дядо, а докато са го правели тя е стояла до тях и ме е биела, защото не и давам на нея.
После започваха обвинения, че аз съм виновна, че не работи защото не можела да ме даде на детска градина тъй като я е било срам от мен, че съм ревла. Е, днес съм на 25 и тя все още не работи. До момента в който тръгнах в първи клас не съм излизала никъде, не ме е водила на разходки и да си играя с други деца, защото "постоянно съм цапала и не и оставало време за нищо друго, освен да върви след мен и да чисти". Тогава не можех да завържа разговор със съучениците си, но изпитвах толкова много емоции от преживяванията си и когато се прибирах вкъщи и разказвах с ентусиазъм за училище чувах само "МЛЪКНИ", някой път последвано от шамар.
По-късно започнаха и обвиненията "заради теб съм дебела".
Най-големият си ужас изживях в пубертета, около 6-7 клас. Не ми даваше да си избирам дрехи, тя ми ги купуваше, а аз бях пълничко момиче. Купуваше ми дънки, които са ми малки и тлъстините ми изскачаха, отделно всичките ми блузи бяха толкова прилепнали и къси... можете да си представите как съм изглеждала. Освен това имам големи гърди, а тя ми взимаше по-малки сутиени, от които те изскачаха и това допълваше картинката. Всичките ми съученици ми се подиграваха ежедневно, дори една млада учителка постоянно ме злепоставяше и ми се присмиваше пред класа ми. Много пъти съм опитвала да говоря с нея относно подигравките, а тя ми отвръщаше "да не си малка, оправяй се".
Всяка събота и неделя идваше в стаята ми в 7 часа, дърпаше ми завивките и започваше да ме бие и да ми крещи "ставай, нещастницо да чистиш". И колкото повече ревях, защото ме болеше и ме беше страх и колкото повече я умолявах да спре и че ще направя всичко, което каже тя ми отвръщаше "спри да ревеш, че ме изнервяш още повече и ще те пребия".
Това, че никога не съм излизала, дори и на събиранията със класа даже и няма да го коментирам.
Съжалявам за дългия пост. Това са само част от спомените ми от детството. Не се чувствам като човек, а като изрод. Не мога да се излекувам, не спирам да живея в миналото. Не ми помагат книги и психолози. Само един пример ще дам. Като видя палка за мухи и започвам да се задушавам, защото като малка са ме налагали с такава.
Благодаря Ви, че прочетохте историята ми.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 6f191681a0 |
|
5. Не прочетох подробно коментарите, но и от това което прочетох разбрах, че всички упрекват родителите, че били строги и взискателни. Не забравяйте, че това е тяхно задължение, вменено им от закона. Те са длъжни да отговарят за децата си докато станат 18 годишни. Щом носят отговорност, имат право да определят правилата. След пълнолетие, децата им, ако се чувстват ограничени, имат право да напуснат дома на родителите си. Към авторката:- щом си вече пълнолетна, защо още живееш при родителите си. Като се чувстваш ограничена, напусни дома им и си изгради живот по свои разбирания, но не и да отправяш упреци към родителите. Никъде няма живот без задължения. Докато някой ви храни, ще се съобразявате с неговите правила, като станете пълнолетни, тогава живейте по ваши правила.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
