За влиянието на скандалите,обидите и семейното насилие върху децата и как сама жена може да се справи с всичко това.През моя поглед.
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1361 пъти
Имам дете на 6 години и тя ме кара да се замислям,да чета за възпитанието.И се замислих за отпечатъка от моето детство.
Спомних си за свободния изказ,за липсата на съобразяване с речника пред децата. Това как баща ми ми показва всяка жена и ми казва как това може да ми е следващата майка като начало. Още не мога да разбера защо ме намесваше.. Понеже тогава живеехме в Дружба,открих кв.Княжево,не заради това,че имахме фамилна къща тук,а защото си хвана гадже тук. После имаше и една рускиня наемателка с момиче на моята възраст.Да не казвам вечер на какво ставахме свидетели ние децата. И този човек,преди седмица-две ми казва,че възпитаните хора поздравявали...Чудех се как да му благодаря за възпитанието ми през първите ми седем години.
Имам и малко по-кошмарни спомени. Спомням си как хвърчат ножове и чинии и пиянските му изцепки, как при скандал майка ми го бутна и си ходиха с пребитата комшийка заедно в болницата.
Добре,че родителите ми се разделиха,защото ако се впусна в подробности за тези спомени... Лошото,обаче е ,че се събраха.Аз като дете не разбирах много и се застъпвах за баща ми.Беше като повечето...
Преместихме се в „Овча купел”.По едно време майка ми не работеше,след това баща ми. Но той отиде в Германия,след това си направи фирма. Роднините ми ни предостъпиха къщата на Княжево,да я ползваме и ужким всичко потръгна. Но човека по едно време спря да се прибира или ако се прибираше беше озлобен, крещеше.Понякога не спираше по цял ден,а майка ми, като спокоен човек не му обръщаше внимание.Оттогава заобичах тишината.И честно казано,за да не слушам скандали почнах да излизам с момчета дотам,че се пренасях в тях направо.
Като забременях не получих кой знае каква помощ,освен че след година баща ми си хвана любовница,тя роди и той се разсъди,че реших да подаря една количка на комшията,вместо на него.Помощ не видях.
Сега и за бившия съпруг. Забременях и в третия месец започна кошмарът. Сбихме се и влезнах в „Тина Киркова” за задържане. В комбинация с всички хормони с ядът,с миналото,с което се сблъсквах...Въпросите,бъдещето...в главата ми беше пълна каша. Аз не исках детето ми също цял живот да иска да избяга,точно като мен.Но беше късно.
Мина известно време и започнаха скандалите. Самовглъбих се в себе си. Живеех с човек,който единствено можеше да чупи,руши,беше свикнал цял живот да се върви и чисти след кочината,която създаваше.Не ставаше от компютъра,играейки на игри.Вече бях изгубила надежда и желание за живот. Изпитвах яд на себе си,че съм попаднала в същата ситуация,от която бягах. И тогава получих предложение да замина за работа в Холандия за месец. Стоях там 20 дни,отпочинах си.С пристигането се оказа,че съм ориенталска танцьорка,което малко ме шокира.Но го приех от позитивната страна.Поне можех малко да отдъхна,видях страна,в която не бях била.
Като се върнах нещата не се бяха променили и пак попаднах в ужаса.Вече бях премислила и бях сигурна,че искам детето ми да живее в спокойна тиха среда,без скандали и взех решение да се разделя с бащата.
Понеже бяхме теглили заем с бившия ми съпруг,той го плащаше и не можеше да помогне.Но казваше,че ако може би го направил за детето.И така ме убеди да преподпишем заема,за една година да плаща минимална вноска,за да може поне дърва да вземе и детето му да не студува. Тази студена зима просто я запомнихме.Да не говоря за заплахите,че ако съм си била намерела друг,щял да ми счупи капачките и други подобни.
Разведох се. Един ден се обади бащата.Не беше датата за взимане,която е в решението за развод и аз казах,че си имаме други планове. Дойде,нападна ме пред детето. Дотам,че и аз и тя имаме съдебно медицинско. И казва,че най тъжните и спомени са:когато с баща й сме се били и когато била с него при майка му и той бил,чупил,плюл,карал се е с нея.
И това ли трябваше да вижда тя всеки ден?
През последните две години ми беше трудно да се справя с неща започнати по-рано,с учене,работа,с това,че майка ми през деня работи,а от няколко дни-на две места...Ето аз исках работа в офис от 9 до 18 часа. Но днес детето ми е вкъщи,защото детската градина е в карантина.А дори и повечето места са до 19 часа...Някои хора разчитат на майките и бащите си.А на мен само майка ми ми помага с каквото може.И аз се опитвам да откривам начини да се справям,понякога е лесно,но в повечето случаи -трудно.
В момента съм доволна,че имаме покрив над главата,който дори е на името на момиченцето ми и й е подсигурено бъдещето,поне да не й се налага да се сблъсква с проблеми,като моите. А аз в момента,в който тя ще бъде с една идея по-самостоятелна,знам , че ще имам възможност и време да работя малко повече и то това,което аз искам.Засега и малко учене/квалифициране,малко работа,малко възпитание,малко поддържане на къщата са ми напълно достатъчни.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 9 месеца hash: 1d54e66b73

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Съжалявам за случилото се с теб, но много грешиш в емоционалните възприятия и главният ти проблем е там. Първо за баща ти, ти не си наясно с първопричината за неговите действия. Отговаряш ли си на въпроса защо той е имал скандали с майка ти и защо е търсил постоянно подкрепа при чужди жени, дори ги е възприемал за бъдещи твой майки? Защо той днес живее с новото семейство добре? Не казвам че изцяло вината е в майка ти, причината за това му поведение може да се търси и в неговите родители. Ако майка ти не е била неговата половинка защо той е създал семейство и дете с нея, ако пък е била какво се е променило в нейното поведение че да тръгне той да се кара с нея и да търси утеха при чужди жени. За бившия ти съпруг, сама си си отговорила "Изпитвах яд на себе си, че съм попаднала в същата ситуация, от която бягах. " Първо ти си търсила подобна ситуация, и за твой късмет си открила човек който може да ти я предложи. Когато двама човека се събират да живеят заедно трябва да се гледа не само сексуалното влечение, а живота от всичките му аспекти, затова се дава време да сте гаджета преди брака. Желаейки да имаш сериозна връзка завършваща с брак с даден човек, трябва да изпиташ всичките му поведения при различни ситуации. Границата на търпимост при всички е различна! Вината да се омъжиш за човек който не му пука за домашната чистота е в теб, нима си мислила че след брака той ще стане по голям чистник? При нова обещаваща връзка пробвай Напий го за да видиш дразни ли те пиянското му поведение или е търпимо, ядосай го за да видиш колко чупи и дразни ли те това, отиди с него на едно седмична почивка на хижа на самообслужване и виж колко ще се спуска той да помага в домакинството и достатъчно ли е за теб и би ли поела всичко останало през целия ви съвместен живот и така нататък. Макар разказа ти да не е много подробен, аз виждам колкото отрицателни толкова и положителни качества у мъжете в живота ти. Тук вярвам че ме четеш недоверчиво, но има факти които разкриват доста добри качества, както у баща ти, така и у бившия ти съпруг. Фактът че мъжът ти е теглил семеен заем, да ви предложи да ползвате нещо семейно преди да можете да си го позволите, говори че мислил много за вашия комфорт, фактът че го изплащал сам, говори че той може да поема отговорности и не играе на компютър 24/7 а работи, фактът че държи след развода ти да нямаш друга връзка с мъж, ни казва че той и след развода те обича и не е наясно защо си поискала развод, фактът че след като ти се е обадил че иска да ви види и след отказа е дошъл и те е бил, говори че той преди това е знаел къде и кога да ви намери, от уважение е звъннал, ядосал се е от лъжата ти че сте заети, дошъл е да покаже че знае че го лъжеш, надали е скочил на бой от вратата, най вероятно след словесен скандал е скочил на бой. Но както и да е всичко това е минало, просто е нужно да го премислиш за да го осъзнаеш. Днешният ти проблем е в това че очакваш като възрастен човек помощ от родителите си, въпреки че вече идва време ти да помагаш на тях. Уж искаме да живеем като европейци, но рядко има такива от нас които искат да поемат и отговорността на европейските хора, ние искаме родителите ни да ни смятат за малки деца до към 40г възраст. Виж европейците те са обгрижвани до пълнолетие и най-много родителите да му вземат една кола на старо, ако вземе книжка. Ожени ли се, европееца не очаква, нито да му осигурят дом на семейството, нито да му купят нещо, нито пък децата му да вземат от градина. Скоро говорих с възрастна 55 годишна германка, стана въпрос дали тя праща подаръци за рождените дни на 32 годишния си син и на двамата си невръстни внуци, тя сподели че праща на сина си по 50 евро по поща, а на внуците дава по 20 евра три пъти годишно. Аз като българка реших, че сумите са прекалено малки за нейните 3200 евро месечни доходи, тя определено смята че сумите са достатъчни и че не е нужно да ходи на 800км за да празнува със сина си заедно семейните поводи, но той като син е длъжен да присъства на Коледа у тях със семейството си. Представяте ли си родителите ви в България да имат изисквания към вас да пропътувате 1600км за да отидете у тях за празника, а да ви дават само по 100лв годишно, а на децата ви по 120лв годишно? Интересно е авторке кой предписа на дъщеря ти жилище и защо този човек няма доверие в теб и защо този човек очаква и дъщеря ти да не живее като европейка и да си осигурява живота сама в бъдеще?

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 3c681dfde8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Само ще кажа,че с новото семейство не са добре,всеки ден имало побоища между него и жена му...нищо по-различно,но не съм се интересувала за подробности.Просто дори и да не искам,чувам коментари,които не ми влизат в работата понякога.

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 30cbcc7e8c

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Авторке, съжалявам, но до голяма степен вината за това, което ти се е случило, си е твоя. Не говоря за детството - тогава не си имала контрол. Аз също съм живяла в семейство, където е имало насилие. И все още го има, но не живея с родителите си от 10 г. Станах самостоятелна, намерих си работа, изнесох се, завърших университет. Всякакви мъже, които потенциално могат да ми посегнат, ги отсявах много бързо. Първото нещо, което правя в нова връзка (след периода на първоначалното опознаване), е да тествам нивата на агресия. Макар да не одобрявам на 100% първия коментар, правилно ти казват - ядосай мъжа, напий го, идете някъде, където трябва да домакинства - така ще ти стане ясно дали ще си паснете. Е, някои се преструват добре, но преструвката е до време. В момента живея с човек, който ме обича и уважава, и никога, ама НИКОГА не би ми посегнал. Жалко за детето ти, ти не му даваш много добра среда и тези душевни рани трудно заздравяват. Постарайте се с бащата да се държите цивилизовано пред него, а той нека си спазва дните за свиждане, както са по съдебното решение. Не мисля, че той те обича, по-скоро си му наранила гордостта. Бори се повече, давай на дъщеря си повече, за да не получаваш упреци след 20 г.!

 

...

горе^

преди: 8 години, 9 месеца hash: 16f9a4ff90

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   До номер 2: твоето мнение направо ме хвърли в шах. Хем има в него доста логични неща и достоверна информация, хем за други неща направо не знам от коя планета идваш... Баща и алкохолик, агресивен, бие, "хвърчат нощове.. " Мажа и агресивен, троши и бие... И ти да кажеш - че имат колкото положителни, толкова и отрицателни качества!!! Ами може, но не са равни като сила. За един теглен кредит няма я да застрашава живота си и този на детето си... В подобна обстановка никой не трябва да седи. Авторката правилно се е ориентирала и се е махнала от тази обстановка. Какво точно се е случило на тези хора и защо са стигнали до там - не е нейн проблем. Тя има отговорност само към детето си. А ако това е твоята представа за любов: "Да не говоря за заплахите, че ако съм си била намерела друг, щял да ми счупи капачките" Бих те посъветвала да се замислиш над свойте собствени възприятия за околния свят...

 

...