Ревност
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1638 пъти
Здравейте. Моля зя вашата помощ и съвети. Нека започна от начало. Аз съм майка на едно объркано двадесет и една годишно момиче. Казват че любовта е сляпа но за хората който обичат, но не мисля че е сляпа за всички около близките които обичаме. Че така моята принцеса се е влюбила до уши или не знам какво е точно. Но прекарва времето си с момче което за мен е болно от ревност. Беше щастлива и усмихната в началото а сега е като ходещо зомби. В очите и виждам само сълзи. Постоянно трепери. Не е от глезените и превзети деца. Винаги е устоявала позициите си и това което е казала и постигнала. С този младеж обаче нещата се промениха. Сега само слуша. Отиде да живее в тях - Не излиза никъде изтрила си е всички възможни комуникации. Няма скайп, Фейсбук, Вайбър и т. н. Когато се прибере започва едно звънене през 10 - 15 минути. Къде е какво прави. Чувала съм как и крещи и я обижда а то патето само слуша и му се моли да не прави така.
Кажете ми моля ви как да я измъкна от лапите му. Пълнолетна е. Много се надявам, но мисля че не греша че и е посягал. Той е дете на власти родители и предполагам че това го е направил такъв. Предполагам но не съм сигурна че я заплашва по някакъв начин. Говоря с нея, обяснявам и, цялото семейство но тя гледа през мен и не чува. Когато я попитам как е тя мълчи. Не контактува с никой. Не разговаря с приятелките си. Не зная какво да правя. Как да постъпя. Моля за съвет. Ако някой е имал подобен проблем да сподели. Всеки съвет ще ми е от полза.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 9 месеца hash: af6ed17f8a

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Трябва като родител да осъзнаеш че проблема не е твой! Че трябва тя сама да осъзнае, че има проблем и да се бори сама с него за да се изгради от нея силен човек. Спри да я правиш зависима от теб, как очакваш тя сама да открива и решава проблемите си като ти се мъчиш да ги решиш преди тя да ги е открила? До колкото разбирам от разказа ти, тя все още не е решила че има проблем, тя се моли на поробителя за прошка. Това й поведение, да се чувства виновна, щом не е уточнила къде е и какво точно прави е вкоренено в детството й, познай от кого. Поробителя използва това че вие сте възпитали момиче, което когато го нападат словесно и физически се чувства виновно и се моли, вместо да отвръща на удара. Лошо няма покажи й подкрепата си, кажи й например че винаги е добре дошла у вас и ще бъдеш до нея ако тя не се чувства добре. Но да нападаш ти хората, които са я наранили, дори пред нея да говориш лошо за тях това е голяма грешка. Прегърни я мълчаливо нека си поплаче, ако иска нека разкаже какво и се случва, но ти като родител не трябва да даваш съвети, гушкането е достатъчно, то ще й даде сили да се справи и след това тя ще бъде силна жена, защото ще остане с впечатлението и самочувствието, че се е справила сама.

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: d1f42cb300

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Проблема не е във детето ти - а в теб - отиди на Психолог, дано да се оправиш.

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 14f4ebc351

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Говорете, кажи и как трябва да се държи един мъж и какво да не търпи в една връзка, но все пак е голяма и тя взима решения за живота си.

 

...

горе^

преди: 8 години, 9 месеца hash: a5b5de0642

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ой милото ти дете карай я да излизате двете говори с нея обясни и че колкото и да го обича неможе да се тормози така цял живот няма да издържи той е болен за мен моя приятел преди беше същия за щастие като видя че и аз мога да викам и не съм като предишните му и аз мога да удрям и не ми прече да си тръгна се стресна сега ме слуша е понякога си позволява да се развика но любов прощавам му съжелява после ама такъв си е поне се слушаме то на човек винаги му се случва да прикипи да извика но в нейния случай щом и посяга и неспира щом и вика щом си е изтрила всичко аз съм убедена че е заради този човек той не и дава явно но как може така и моя се сърдеше но видя че са ми приятели и млъкна но този явно не е наред я отивайте с баща и при него и му кажете че ако не се държи с дъщеря ви подобаващо въобще няма да му дадете да я види баща и да го пита той яко има дъщеря и тя има такъв мъж приятно ли ще му е така някакъв келеш да се сържи с детето му намесете се и помогнете тя е влюбена до уши и ще му се моли все да е с нея той ще я бие ще я гони тя ще си моли и аз бях преди такава глупачка имаше един гонеше ме обиждаше аз ревях и се молех да спре че го обичам и че неискам без него една вечер доста бой ядох но сърце не ми даваше да го ударя и аз неможех толкова го обичах че и след над час бой пак неможех само ревях и му повтарях че го обичам и неискам да свършва всичко той ме обиждаше удряше псуваше където му падне каквото му падне без да му пука един ден ми писна и му пожелах да има един ден дъщеря и с нея да се случва това да реве да я правят така да я обиждат удрят да я вижда и да неможе нищо да направи и си тръгнах обиди се след години се сприятелихме малко покрай компании и как съм можала да му желая това и тогава му го казах че бих му пожелала и тир са го блъсне но ако станеше нещо щях да скоча аз пред него казах му че не съм му го пожелавала и не бих а просто го казах за да се замисли какво е извини се за постъпките обичал ме но няма файда аз като го видях благодаря тогава бях найвна глупачка но сега не съм както и на бъдещия си съпруг когато ми повиши тон и аз викам усеща се и млъква ама докъто не скрънцнеш с зъби ти се качват на главата кажи и го разкажи и като история от твоя позната че колкото повече се молиш на един мъж толково повече те мачка и отдалечете я мойте родители не им давах право да се бъркат но ако се бяха намесили нямаше онзи и 2 минути да ме прави на глупачка сега като искам да се женя се сетил че ме обича абе изроди всякакви!! Траех траех обичах го но неиздържах то небеше ден не бяха два небеше месец година то постоянно а да се обрека с такъв човек до живот да живея е безумие. И с бъдещия ми съпруг както казах имаше подобни неща имаше и писания с други ама тогава вече не бях онова найвно дете развиках се тръгнах да си ходя той хукна да търчи след мен обичал ме поне 1 час ми се молеше той да се върна аз не накрая ме взе ме носи нямало да ме пусне и до днес ме слуша ама ако и него го бях оставила така щеше пак същото да се случи мисля :) Друга история на една позната на майками тя все траеше мъжа си той все я биеше тя все синя черна лъжеше в работата си че паднала ударила се накрая мъжа и спря но от всичкия тоя бой и тормоз хич не е добре такаче ако дъщеряти иска такова бъдеще да продължава ще трае ще се поболее после кой ще я гледа той ще хукне при други ами тя ами деца семейство и те ли ще гледат това за пример скарайте и се да се усъзнае абе аз защо направо не ви кажа за една друга жена приятели на семейството мъжа и беше животно направо бие я ходи при други тя идва в нас плаче и обичала го ама нея я беше страх да го остави да не я намери да я пребие накрая неиздържа и се разведоха той я имаше за боксова круша направо имаха и проблеми с зачеването понеже искаха дете но нямаха и затова я биеше също но то от стрес от притеснение не и идваше и много време замина накрая в чужбина тал си намери един свястен мъж дойде и и дори си имат детенце :) такаче дай и примери надали ще иска и нейния живот да протече така надявам се да се осъзнае и да го остави :) едно толкова младо момиче да си съсипва живота излишно е безумно

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: bc7af3f68e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравейте! Прочетох историята ви. Не знам дали ще мога да ви помогна, но знам, че не само на вас ви е трудно в този момемнт. Не съм 22 годдишна, нито пък съм майка не знам какво е да виждаш всеки ден как детето ми е със сълзи. Коя майка би го искала!? В момента си имам приятел и прижевявам същото, което и вашата дъщеря. Нормално ли е това и аз не знам. До колкото разбрах тя търпи всичко това и тъпчи собственото си достойнство, заради човека, който обича. Крие и не казва как е само и само да не ви тревожи. аз също никога не съм споделяла на майка ми какво се случва. Казвам това, което мисля, че ще я накара да си мисли, че аз съм добре. Не бих искала тя дда се стревожи. Но после си казвам, че тя е жената, която единствено ще застане до мен каквото и да стане. Опитайте да я накарате да ви сподели.. сигурна съм, че има нужда точно от вашата подкрепа. Надявам се съм помогнал.

 

...