 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Кое семейство е по-важно според вас, предишното или настоящето?
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 2449 пъти
Скорошен разговор с една приятелка ме хвърли в тази тема за размисъл. Оплака ми се как брат й заявил на нея и майка й по празниците, че не им е длъжен с нищо, защото си има свое семейство. Тя беше разстроена. Вярно е, че човекът им е помагал много до сега. Но все пак от 7 години е женен и има свое семейство. Издържа две деца, плаща ипотечен кредит за къща в покрайнините на София и работи на две места. Жена му и тя поработва и докарва по нещо. Тази ситуация ме хвърли в размисъл в друг контекст.
Според мен всеки има морален дълг към родителите си и е длъжен да им помага и да се грижи за тях докато са живи. Също така трябва да подава ръка в трудни моменти на братята и сестрите си, колкото и да не са се разбирали понякога. Обаче какво става когато този човек вече се задоми, не живее с тях и трябва да дава всичко за своето ново гнездо? Какво да прави ако всички усилия, време и финанси които може да даде не са достатъчни или едвам стигат за новото семейство? Редно ли е да загърби старото където е отгледан и израснал? Как да положи някакъв баланс?
Ще дам почти реален пример. Майка ми си счупи кост в края на миналата година. За щастие нищо сериозно. Аз обаче трябваше да взема отпуска няколко дни за да й помагам, да ходим по доктори, да чистя и т. н. Другия месец ще се наложи да се направи операция на баща ми. Сумата която е нужна за тази операция надхвърля всичките ми спестявания. Казах му, че съм готов да тегля кредит. Той пък се свърза със заможен роднина които ще ни даде нужните средства. Ще му връщам после без лихви.
Лично аз за момента съм необвързан, живея сам (родителите ми живеят в къща малко извън града) и имам добра работа.
След разговора с моята позната обаче се замислих аджеба какво би било ако имах семейство, жена и малко дете? Трябваше да давам всичко за тях, пари, време, нерви и прочие. Дали в труден момент бих обърнал гръб на родителите си, които са ме отгледали, изучили и са направили много за мене?
Дали в такъв момент когато и двамата са закъсали със здравето би било редно да си отида при семейството и да отделя минимално внимание на тях?
Всъщност като се замисля, ако ситуацията беше реална, може би бих изтеглил два или повече кредита, за да помагам и на двете домакинства. Тези пари естествено после щях да връщам с години.
Смятам, че не е редно да пренебрегваш партньора и детето, но в същото време не е редно да обърнеш гръб и на родителите си.
Моля споделете и Вашите разсъждения по този казус.
Благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: f78c4acf00 |
|
1. Дилема няма. Вълчицата отглежда своите вълчета, които поемат по пътя си и един ден създават своя глутница. Родителите дават на децата си, както са получавали от своите родители и както един ден техните чеда ще се грижат за собствените си. Това е естественият и нормален ход на живота. А за какво задължение говорим за брат/сестра, когато имаш собствени деца, а братът или сестрата е също работоспособен човек? Не говорим, когато става въпрос за живот и здраве или друга нротложна ситуация - изключения винаги има, но не е нормално да "отглеждаш" млад и работоспособен човек. Говорим за нормалните взаимоотношения без усложнения.
Скоро четох хубава мисъл на тази тема и не я помня точно, но смисълът беше, че децата получават от родителите, за да връщат един ден не на тях, а на собствените си чеда, защото така енергияъа тече в правилната посока, а не цикли в един и същи кръг.
Късмет и щастие на всички!
Ж 28 с две деца
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 32b64f18b9 |
|
2. Кратко и ясно: Приоритетът са настоящето семейство и децата - към децата си имаш дълг, защото си ги създал и носиш за тях отговорност, така както родителите ти са носели такава спрямо теб до пълнолетието ти.
Братът на твоята позната е напълно прав при описаната ситуация - той не е длъжен да издържа и семейството и детето на баща си, нито да влиза в ролята на бащата, ако той ги е напуснал или е починал. Аз лично бих се срамувала да искам пари от брат или сестра, ако знам че им е трудно и че лишавам децата им от тези средства.
Ако имаш възможност, естествено че и на родителите или порасналите си деца ще помагаш при нужда - случайте, когато обаче се стига до крайност и вече порасналото дете се манипулира и не му се дава възможност да живее пълноценно собствения си живот или се налага да пренебрегва и лишава собствените си деца и семейство, за да се грижи за родители - има за съжаление тук немалко подобни теми, смятам за извращение.
Не оправдавам раждането на деца, единствено с идеята да има кой да те гледа на стари години - за мен това е крайно егоистично и не бих си позволила да го изисквам от собствените си деца.
Има разлика и дали родителите ти са ти помогнали и са те подкрепяли по някакъв начин след като си се отделил от тях, или си се оправял напълно сам със всичко - но пак всеки случай е крайно идивидуален и не може да се обобщава.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 8ca9745879 |
|
3. Ами различно е. На мен ми помагаха родителите, когато имах свое семейство и живеех отделно от тях. Като под "помагат" не се разбира да ми дават пари - пари ние имахме достатъчно. Но примерно веднъж получих много остра болка в стомаха, толкова, че не можех да си поема дъха... и се обадих на баща ми,
той дойде, направи ми един специален масаж, и дори само с присъствието и вниманието си, ми помогна.
После, когато те вече бяха тежко болни, ние - аз, сестра ми и дъщеря ми, помагахме на тях. Отново не да даваме пари, по това време вече никой от нас нямаше достатъчно... но отивах, чистех, правех обяд или вечеря,
а сестра ми купуваше лекарствата им с нейни пари...
Майка ми ме гледаше как въртя метлата и казваше:
"Много шеташ, мила". Това беше деликатен начин да каже "благодаря".
Та това исках да кажа, важно е вниманието, отношението. Не ми е тежало, че ще напазарувам, изчистя и сготвя. Други неща ми тежаха - неправилното нехармонично общуване между хората. Моите родители вече не са сред живите, но лошите отношения - не в семейството, а навън, ще ми тежат вероятно до гроб.
А по темата, зависи от случая. Има много пораснали деца, със свои семейства, които мразят бащите си - пияници, които са тормозили майка им и тях, и са им нанесли тежка психическа травма. И когато този баща остарее и не може вече да се грижи за себе си, неговото дете не желае да му помага. Дори не иска да го вижда...
Така че много си зависи, различно е.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 1eb8455cc9 |
|
4. Всичко е въпрос на баланс. Така трябва да си подредиш приоритетите, че нито новото ти семейство (съпруг/ата и децата) да са ощетени, нито пък да изоставиш възрастните си родители. Да знаеш понякога е трудно и често има мрънкания, че мислиш повече за тях отколкото за нас, ама трябва да намериш някакъв начин. Аз например ужасно обичам родителите и сестра си и доста често отнасям критики от мъжа си, че им ходя на гости прекалено често, че ми пука повече са тях отколкото за него и т. н., но какво да правим такава съм си и никога няма да обърна гръб на родителите си. В крайна сметка, мъже има много, но родителите са само едни и ако на някой не му харесва, че ме е грижа за "старото" ми семейство това си е негов проблем. Все пак гледам да не прекалявам, но при спешни случаи веднага ще се отзова. А и ти си забравил още едно семейство, а именно роднините на съпругът/гата. Като прибавиш и тях в картинката, става още по-забавно. И се почва, "защото прекарваш повече време с твоята майка, отколкото с моята"... направо това бракът си е висша дипломация! И все трябва да внимаваш да не сгафиш нещо.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 3a14985c94 |
|
5. авторе, твърде малко казваш за ситуацията, в която братът на приятелката ти е заявил, че не е длъжен с нищо на майка си и сестра си, за да вземем отношение дали е прав или не. защото има и двете крайности - както неблагодарни деца, които забравят родителите си и не се интересуват от тях, така и родители-използвачи, които очакват едва ли не децата им да ги дундуркат доживотно. (дори в този сайт има достатъчно истории и в двете посоки). ако става дума за лечение например, не бих одобрила постъпката; ако обаче става дума за разход, без който може да се мине, братът е прав.
наистина неговото ново семейство е на първо място, особено що се отнася до ежедневните разходи. все пак човекът много им е помагал в продължение на 7 години, въпреки че има 2 деца и кредит. твоята приятелка и майка й не работят ли, нямат ли доходи, че в продължение на години разчитат на брат й? докога смятат да го правят? всички разходи ли са спешни?
мога да ти кажа моето мнение - за мен човек трябва да даде приоритет на новото семейство, като бъде опора на старото. под опора разбирам да помага където е необходимо за лечение и приличен живот. знам, че това е разтегливо понятие, но например не е нормално да оставиш родителите си без лечение, с оскъдна храна, на студено, при лоши условия. обаче не трябва да се отива в другата крайност - да задоволяваш всяка прищявка на родителите. новото семейство трябва да бъде самостоятелно, да взема решения независимо от старото. замисли се, че и в природата е така: старото отстъпва място на новото, ние гледаме децата си, които ще останат след нас. а иначе дано на никого не му се налага да прави избора дали да помогне на децата си или на родителите.
иначе правилно си помогнал на твоите родители и би трябвало да го правиш независимо дали имаш семейство или не.
Ж44
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 9288e56bb4 |
|
6. Какво има за разсъждение. Ако имате възможност, най добрият вариант е, цялото семейство да се събере при най възрастните, а това са родителите. Естествено, че трябва да им се помогне и финансово и с труд, подготовката за празненството. Такива семейни празници са няколко в годината, не вярвам, че младите ще се ощетят много. Но ако някакви пречки се появят, не бих се разсърдил, ако децата ми не са до мен. При възможност и желание, добре са дошли, ако са затруднени, проявявам разбиране. Не сме деца, че да се сърдим за това. Но при екстрени случаи, разбира се, че трябва да си помагат взаимно. Кой друг, ако роднини не си помагат, но не и да се чувстват задължени.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: ee5d40702a |
|
7. Моето семейство/родителите/ ме изхвърлиха от нас когато бях на 18, буквално трябваше да правя секс с един мъж, за да им къде да преспя за през нощта, защото нямах дори телефон с който да се обадя на приятелка при която да остана... на другия ден се прибрах у дома и ми връчиха всички ми багаж в две найлонови торби, като не помня какво имаше в тях, но това бяха само нещата които съм си купила сама и подаръци от други хора-малко дрехи и купчина плюшени играчки и разни такива дреболии... така че аз дълг към тези хора нямам! Имам дълг към всички други които ми помагаха след това! Всички приятели които ми купуваха по нещо за ядене когато нямах пари дори за това... приятеля ми който ме прие със ужасното ми минало, безпаричието ми и всичките проблеми които имах и който не веднъж е издържал мен и кучето ми въпреки, че не беше длъжен. Така че-това е моето семейство. За тях ще направя всичко. Сириус, който ме обича въпреки, че понякога нямах пари да го нахраня добре, но винаги делих и ще деля храната си с него, защото знам че каквато и да съм кучешкото му сърце ще приема и обича независимо дали в купичката му има няколко парчета сандвич или роял канин и приятеля ми който ми даде любов в момент в който самата аз се мразех.
От родителите си не получих дори любов още по-малко пък пари така че нека да са живи и здрави, ако някой ден мога-ще им помогна, но никога няма да поставя своето семейство на заден план, заради тях.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 0830c90251 |
|
8. Родителите са да те възпитават до 7 години и да те издържат до 18. После вече трябва всеки да работи и да има свои пари и някога да има собствено семейство. Когато има собствено любовта и времето с тях ще е много по-голямо отколкото към родителите си. Ако някога имаш твое семейство ще разбереш.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: d54815981d |
|
9. Що за дилема? Разбира се, че настоящето семейство, което ТИ си създал е най-важно и към него имаш най-голяма отговорност... Защото ТО е бъдещето, в него растат деца и т. н. Другото семейство е минало - то вече е изпълнило своето предназначение, отгледало е децата си (вас) и е на доизживяване... Това, разбира се, съвсем не означава да обърнеш гръб на родителите си и да не се грижиш за тях на старини, или когато НАИСТИНА се налага, но това не еприоритетно толкова, колкото отглеждането и образоването на собствените ти деца...
Примерно - живеете и работите в чужбина, някъде далече (Америка, Австралия... ), възрастните ти родители тук се разболяват, какво ти можеш да направиш за тях? Освен да пращаш пари и/или да наемеш човек да ги гледа... Кой колкото и по какъвто начин може!
От друга страна - за децата си би трябвало да си готов и живота си да дадеш, ако трябва, или поне единия си бъбрек :)
Та такива рзасъждения като твоите могат да се въртят само в главата на човек, който няма деца. За тези, които имат, то не е въпрос и на замисляне дори... Дето се вика - родителите ти са големи хора, могат да се оправят и сами. Ако не могат - малко помощ от твоя страна, но колкото ти е възможно, без да изоставяш и ощетяваш децата и твоето семейство заради тях. Какво ще стане ако баща ти не се оперира? Ще поживее малко по-малко може би... Но той вече си е изпълнил биологичните, родителските, обществените и т. н. ангажименти, а и едва ло би предпочел да живее болен и недоволен за твоя сметка... Аз, примерно, никога не бих си позволил лукса да тежа на децата и внуците си, и да ги принуждавам да се грижат за мен, да ми плащат операциите, каквато и неизлечима болест да ме е налегнала. В края на краищата си има държавни и частни институции - болници, старчески домове, пенсионерски клубове, хосписи и т. н., които би следвало да се погрижат за мен, още повече срещу парите от продажбата на апартамента или къщата, за които цял живот съм работил.
Всичко, което са ти дали и са направили родителите ти за теб, ТИ ГО ДЪЛЖИШ НА ДЕЦАТА СИ, а не обратно на родителите си! Иначе би се прекъснала веригата. Иначе би изчезнало човечеството. Грижа и дълг към възрастните родители - да, но с мярка.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 8c2b496353 |
|
10. Млади момко, хората са казали: Крава от теле не суче и това е природен закон. Разбира се че ще отидеш да почистиш, при добро желание, когато майка ти е със счупен крак, но баща ти ти е показал, че заеми заради него не трябва да взимаш, той си е създал през живота си доверие и връзка с богатия роднина, който ще му даде заем, той ще си го плаща от неговите доходи.
Брата на твоята приятелка е прав, "брат брата /сестрата/ не храни". Вече ако си достатъчно богат и можеш да отделяш, ок, помагай лишавайки се от екскурзия в Дубай, но да оставиш ипотеката си неплатена и децата си гладни и без покрив заради старото си семейство не е редно.
Такъв е живота, родителите ти са те отгледали, изучили, направили много за теб, обаче са направили същото което всички родители правят за децата си и техните са направили същото за тях. Решението да стане родител е на самия човек и дете не се създава за да му дадеш и то след време да ти е длъжно. В тези отношения само родителят е длъжен на детето, решението да има дете е само негово, задълженията ти по него продължават докато то се образова, от там нататък помощта в семействата е само морална и то пожелание, не е финансова, нито чрез физически труд. Може да я изслушаш, при добро желание по телефона, ако е далеч, колко й е зле, но до там.
Мислейки по въпроса ти се замислих, ок, ти искаш цял живот да помагаш на вашите, ами ако и родителите на жена ти имат същата нужда, ами ако тя има братя и сестри нуждаещи се от помощи, кога ще ти остане време и пари за теб, за твоите деца?
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 8c2b496353 |
|
11. И в библията пише "уважавай родителите си", което съвсем не означава отглеждай ги.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: d6e2dded8b |
|
12. А знаеш ли приказката за щъркелчето?
Имало едно време едно семейство щчркели. Когато през пролетта им се излюпило малко щъркелче, те били много щастливи, баща му ходел далеч за най вкусните жаби. Но в средата на лятото щъркелчето се ъдарило в един клон на едно дърво и си счупило едното крило. Крилствало бавно а идвал Август и щъркелите трябвало да отлитат. Тогава щъркелчето попитало татко си дали като се умори по пътя, татко му ще го носи. Таткотто обещал. И наистина носил малкото щъркелче през океана до топлите страни. Когато пристигнали, таткото му казал: Синко аз те носих през океана, защото беше слаб, но следващата година аз вече ще съм слаб, ти ще ме носиш ли над океаа? Не- отвърнало щчркелчето. Защо? - попитал бащата. Защото, казало щъркелчето, аз тогава ще нося моите деца!
Разбирам че искаш всичко, ама така няма да имаш нищо! Или родителите, или децата! Ти си избери! Иначе нито едниоте, нито другите!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 5408c94858 |
|
13. Ще го кажа кратко.
От благодарност към миналото семейство, човек трябва да се погрижи за новото.
Да това означава, че новото семейство е преди миналото.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 374518f5ed |
|
14. Аз съм малка още, около 20, но ще споделя, че съм напълно съгласна с разсъжденията ти, наистина моето семейство далеч не е перфектно, но когато става въпрос за здравето на някого никога не е имало дразги. Майката на майка ми умря от рак преди години, като баща ми помагаше на майка ми тогава и никога не е казал "ти оставяш нас с детето да гледаш майка си". Сега бащата на баща ми е болен, но когато се наложи майка ми ходи с него, това като че ли е единственото нещо, в което моите родители са така задружни и на едно мнение. Така че наистина не смятам, че ако имаш свое семейство трябва да оставиш "бившето", защото родителите за мен винаги оставаг част от семейството, независимо на колко години си. Много е важно в тези моменти да имаш пълната подкрепа на партнъора си и да взимате решенията заедно, защото ако човекът до теб остане пасивен, ще имаш точно това чувство, че едва ли не трябва да избираш между "двете" семейства.
Феникс
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 12d132d1b9 |
|
15. По повод номер 11, аз ще допълня: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът” (Битие 2:24).
Естествено, че семейството, което ти ще създадеш трябва да е най-важно. Това не значи, че трябва да изоставиш родителите си, ако имат нужда от теб, но всичко си има някакви граници.
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 0ea8d16af3 |
|
16. Здравейте,
Отново е автора. Радвам се, че се получи интересна дискусия по темата. Като се замисля може би сравнението с животните не е съвсем уместно. Ние като човеци сме дарени със разум които трябва да използваме пълноценно. Нито майка ми е крава, нито аз съм теле. Притчата за щъркелчето не ми хареса и не одобрявам действията му. Това е висша форма на неблагодарност.
Случая с брата на моята позната беше по-скоро упрек, че по празниците обръща внимание на собственото си семейство, а не на майка си и сестра си. Иначе финансово до колкото знам помага и на тях колкото може.
Опцията всички под един покрив никак не е за предпочитане. Стари и млади, на едно, не мерси. Поради разбираеми причини. Макар да имам възможност, защото къщата в която живеят родителите ми е голяма, това за мен не е опция.
Ще си позволя да дам пример с още една реална ситуация. Преди няколко години направих жесток ски инцидент. Последва операция и няколко месеца възстановяване. Баща ми извади няколко хиляди лева, а майка ми беше неотлъчно до мен. Сега след няколко години, пак карам интензивно и ми остана само неприятния спомен. В момента когато родителите ми се нуждаят от някаква грижа за здравето не мисля, че ще е редно да ги пренебрегна по какъвто и да е начин. За щастие съм сам и мога да им помогна в този труден момент. Но какво ако имах свое семейство? Дали върви да кажа, "Тате ще ти дам само част от сумата за операцията, защото трябва да си плащам сметките и да си гледам детето"? Или пък, "Майко няма да мога да те заведа на преглед, защото трябва да прибирам малкия/та от детска градина".
Е такива мисли се въртят в главата ми. Трудна дилема. Според мен не трябва да се пренебрегне нито едната, нито другата страна. Не мислите ли?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
