Споделена история от Тинейджърски |
Влюбвам се в обвързано момче
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1333 пъти
Здравейте. Ще започна историята си от самото начало, за да ви се изясни всичко и да разберете защо е толкова сложно.
Момиче на 17 години съм от малък град, в който всеки е някакъв на другия и свестните момчета са дефицит. Така или иначе главната ми цел в живота никога не е била да си имам гадже. Срещнах най-добрия си приятел преди 1 година, той е от по-голям съседен град, но живее в Италия и е на 21 години. Лятото и зимата сме заедно, но през другото време той си е там, а аз - тук, като не спираме да поддържаме интернет връзка. Преди време го харесвах, но именно заради разстоянието се отказах, защото не вярвам във връзките от разстояние, пък и не мислех, че той би ме харесал, защото ме приемаше като сестра. Както и да е. Той ме запозна с един негов приятел, който си е тук само лятото, иначе живее и следва в Америка и е на 21 също. Тримата станахме нещо като трио най-добри приятели, които независимо от разстоянието не губят връзката помежду си. Е да, ама аз взех, че започнах да се влюбвам в другото момче, защото той беше до мен в трудни моменти, макар от Америка той ме подкрепяше, когато бях изпаднала в дълбока депресия заради омразата към малкия град и заседналия начин на живот тук. Той ме направи един по-добър, обичащ и жизнерадостен човек. Двамата сме като сродни души, разбираме се идеално. Проблемът обаче е, че той си хвана сериозно гадже тази година и аз започнах да се чувствам виновна. Дори да можех да преглътна разстоянието, възрастта (разликата не е голяма, но на такова разстояние е съществена), то това с гаджето нямаше как. Гузно ми е, че желая обвързано момче, но ми е кофти, защото той наистина е идеалният за мен, а в същото време заради това глупаво разстояние никога не бихме имали шанс, дори той да ме харесваше. На всичкото отгоре разбрах, че другият ми най-добър приятел от Италия се е влюбил в мен - и то това ми го каза момчето от Америка. Какво да правя? Честно казано предпочитам периода, в който всички бяхме само приятели и не бяха намесени чувства, пък и най-малко искам да развалям тяхното приятелство. Защото за мен винаги приятелството стои пред любовта и не искам да ги губя...
|
