 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Заслужава ли си да се боря за него?
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 1933 пъти
Аз съм на 15, а въпросното момче на 19. Не бързайте да си правите изводи, не съм от момичетата, чиито единствен интерес са момчетата, напротив, не мога да каба че съм от най-красивите, не ходя по барове и дискотеки, но си имам много приятели и съм общителен и позитивен човек. Той е студент в по-голям град, типично красив, има много приятели и никога не съм очаквала че ще се поинтересува от момиче като мен. Но стана и се оказа че имаме много общи неща, веднага се появи така нареченото "кликване" между нас. Писахме си от рано сутрин до късно вечер, говорихме във всеки удобен момент. Бяхме заедно един месец. И както всичко беше толкова перфектно и уж разстоянието не ни пречеше, след една наша среща последвана от малка караница, всичко се провали. Колкото непредвидимо се появи в живота ми, толкова непредвидимо и си тръгна. Проблемът е че като си тръгна ме остави с разбито сърце. Две седмици след като се разделихме аз се чувствах по-празна от всякога, плаках всяка вечер, правих опити да му пиша, да му звънна, да говорим и да оправим нещата, но той просто не искаше. На третата седмица просто приех фактите. Край, точка, той не те харесва вече, не ставай жалка, спри да опитваш. И спрях. И една седмица по-късно той се сети за мен. Тъкмо придобих надежда че нещата ще се оправят и отново спряхме да контактуваме. Вече минаха почти два месеца от както се скарахме, но аз не спирам да мисля за него. Има дни в които се чувствам изключително зле, обмислям пак да му пиша, да звънна, колкото пак да чуя гласа му и да имам временно облекчение. Но се спирам, защото си припомням какво стана. Но в същото време не мога да го изкарам от главата ми. Само на 15 съм и се влюбих, а той ме остави просто така. Искам да ви попитам заслужава ли си да му призная че все още имам чувства към него?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 0ac47b8564 |
|
1. Не остави го и си потърси друг!
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: b8aba64662 |
|
2. Можеш да го преодолееш. Аз така се влюбих в едно момиче и тя изчезна, още си я обичам, но тя остана някакъв минал образ, ако я видя сега сигурно няма да е същото.
А човек който обича действа въпреки недостатъците на другият.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: dc930ab7c9 |
|
3. Малката, ти си на 15 годинки и си тръгнала да говориш за разбито сърце. Аз като бях на 15 тичах с децата на вън и хич не ми дремеше за сърца и такива глупости като твоите. Учи и наблягай на уроците, като станеш на 17 - 18 тогава мисли за гаджета и гледай да не търсиш такива дето да те издържат, че завинаги ще си останеш с разбитото сърце.
Данев
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 85172ea8e8 |
|
4. Привет, мила! Не искам да те натъжавам, но недей да се занимаваш с него! Знам че го обичаш и едното мнение няма да повлияе на чувствата ти, но от опит (не че съм голяма, на 15 съм, също като теб), знам че той те разиграва! Почти същата е и моята история, само където не сме били заедно, а той ми дава надежди и е на 17г. Обичал ме е, а в следващото време ме отблъсква. Недей, защото ще страдаш повече, ако задържиш чувствата си. Сега съжалявам, защото приятелите ми казаха че той си играе с мен, но обаче не ги послушах, а си вярвах на моята си "теория", че ме обича и т. н. Продължавам да го обичам и сега, но повярвай не искам тази любов, не искам да се бях влюбвала в него, но тогава послушах сърцето си. Но ейй, не отронвай сълзи! Просто си затвори очите и си кажи, че и това ще отмине. Горе главата, всичко ще бъде наред!
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 0d21ea68dd |
|
5. Здравей мило 15 годишно момиче, всъщност възрастта няма значение, когато става въпрос за болката от любовна мъка! Без значение на колко си на 15 или 60, страданието си е страдание. Разликата обаче, между теб и 60 годишната жена с любовна мъка е че, времето е на твоя страна. Имам в предвид че, животът е пред теб, колкото и абстрактно да ти звучи това сега. Моят съвет към теб е да си дадеш време и да го "преболедуваш" това първо любовно разочарование. Имаш право да си страдаш, та ти си преживяла първата си раздяла! Но ми се иска да помниш, че това е всъщност първият ти опит да създадеш отношения с някого от другия пол и това че, не се е получило не означава че, следващия път няма да срещнеш момчето, което ще те обича и цени, така както заслужаваш!
Горе главата и знай че, колкото и да боли и да ти се струва че, животът без него губи смисъла си, помисли че това е само един миг от твоя живот и не е възможно той да определя, неговия смисъл!!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
