 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Обичам го и ми е трудно, защото всеки трябва да поеме по своя път.....
преди: 4 месеца, 19 дни, прочетена 525 пъти
Имам си приятел, който надминава всичките ми очаквания за истински мъж (честен, добър, нежен и всичко най най). Тази година завърших и октомври месец отивам да уча. Проблема е че ще се наложи всеки да поеме по своя път, а аз неискам това, обичам го и неискам да напускам живота му, нито пък той моя. Готова съм на почти всичко за да останем заедно, но немога да загърбя учението, а и той не би ми позволил. Единсвеният начин е да дойде с мен, в което дълбоко се съмнявам, не защото не държи на мен...... Мн съм объркана и нз какво да правя, мисля че ще се побъркам, ако не го виждам.....
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. ЗДРАВЕЙ МИЛА, аз имам същия проблем и не знам какво да правя... един път да срещна идеалния и сега ще трябва да се разделим... боже плаче ми се
2. Аз също уча, а приятеля ми постоянно е в командировки, виждаме се много рядко, но иначе се чуваме всеки ден. Скоро тои ще заминава в чужбина, а аз ще мога да отида при него чак когато завърша. Но въпреки че живота ни разделя ние оставаме заедно защото си имаме доверие и се обичаме, а за любовта няма граници. Не виждам причина да напускаш живота на твоя човек. Останете заедно въпреки всичко, чуваите се често, виждаите се когато можете дори и да е много рядко, пък все някога ще доиде времето да сте отново заедно:)
3. Казват, че любовта не знае дистанции. Тя преминава време и място и за влюбените разстоянието не е пречка. Дори имаше една песен: "Невиждани очи уж се забравят, а твоите по - силно ме изгарят.. делят ни много, много километри, а всъщност с теб сме на сантиметри!" И така... здравей мила, аз съм момиче, което имаше твоя проблем ( и донякъде все още го имам). Срещнах любимия точно, когато бях първи курс студентка и трябваше да заминавам, а той да остане в родния град. Трудно беше защото когато нещата ти се струват приказка, раздялата е като кошмар. На мен лично дори ми се наложи да почна работа и доста често да отсъствам от страната с дни. Понякога не сме се виждали със седмици, но това не ни попречи да сме заедно сега, почти три години след това. Аз все още пътувам и уча, но се приирам всеки път, щом имам възможност, той също идва да ме вижда. В момента дори живеем заедно (лятото), а после пак заминавам. Е, има малко ревност, няма начин. Също така се караме от време на време, но когато се обичате, разстоянието е последния проблем. Затова, моя съвет е да не се отказваш от бъдещето и развитието си, защото на твоята възраст е прекалено рано правиш подобни компромиси. Имаше една много готина поговорка : "Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш." Та така е и в любовта - ако ви е писано да сте заедно, няма къде да си избягате!
4. Върни се в училище и виж отделно ли се пише "не" в "неискам", "немога" и т.н. Иначе няма да вземеш нито един изпит.
5. Да предположим, че правописните грешки са поради голямото вълнение и болка, които тя изпитва:) и да се опитаме да ги подминем със снизхождение... Един съвет по темата - каквото и да правиш в живота, винаги гледай то да е първо за твое добро и в твоя полза, както това да завършиш университет! Защото любовните чувства са толкова сложни и непостоянни, да не си удряш някое време главата, че си си пропуснала шанса да си осигуриш едно по-добро бъдеще заради поредния Жоро, Пепи, Цецо и т.н. (разбираш накъде бия)
|
|
|
|
|
|
|
