Обичам го и ми е трудно, защото всеки трябва да поеме по своя път.....
преди: 16 години, 8 дни, прочетена 4194 пъти
Имам си приятел, който надминава всичките ми очаквания за истински мъж (честен, добър, нежен и всичко най най). Тази година завърших и октомври месец отивам да уча. Проблема е че ще се наложи всеки да поеме по своя път, а аз неискам това, обичам го и неискам да напускам живота му, нито пък той моя. Готова съм на почти всичко за да останем заедно, но немога да загърбя учението, а и той не би ми позволил. Единсвеният начин е да дойде с мен, в което дълбоко се съмнявам, не защото не държи на мен...... Мн съм объркана и нз какво да правя, мисля че ще се побъркам, ако не го виждам.....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 16 години, 7 дни hash: c5bee20032

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   ЗДРАВЕЙ МИЛА, аз имам същия проблем и не знам какво да правя... един път да срещна идеалния и сега ще трябва да се разделим... боже плаче ми се

 

...

преди: 16 години, 7 дни hash: 626218da1d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз също уча, а приятеля ми постоянно е в командировки, виждаме се много рядко, но иначе се чуваме всеки ден. Скоро тои ще заминава в чужбина, а аз ще мога да отида при него чак когато завърша. Но въпреки че живота ни разделя ние оставаме заедно защото си имаме доверие и се обичаме, а за любовта няма граници. Не виждам причина да напускаш живота на твоя човек. Останете заедно въпреки всичко, чуваите се често, виждаите се когато можете дори и да е много рядко, пък все някога ще доиде времето да сте отново заедно:)

 

...

преди: 16 години, 5 дни hash: 2aa22ef247

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Казват, че любовта не знае дистанции. Тя преминава време и място и за влюбените разстоянието не е пречка. Дори имаше една песен: "Невиждани очи уж се забравят, а твоите по - силно ме изгарят.. делят ни много, много километри, а всъщност с теб сме на сантиметри!" И така... здравей мила, аз съм момиче, което имаше твоя проблем ( и донякъде все още го имам). Срещнах любимия точно, когато бях първи курс студентка и трябваше да заминавам, а той да остане в родния град. Трудно беше защото когато нещата ти се струват приказка, раздялата е като кошмар. На мен лично дори ми се наложи да почна работа и доста често да отсъствам от страната с дни. Понякога не сме се виждали със седмици, но това не ни попречи да сме заедно сега, почти три години след това. Аз все още пътувам и уча, но се приирам всеки път, щом имам възможност, той също идва да ме вижда. В момента дори живеем заедно (лятото), а после пак заминавам. Е, има малко ревност, няма начин. Също така се караме от време на време, но когато се обичате, разстоянието е последния проблем. Затова, моя съвет е да не се отказваш от бъдещето и развитието си, защото на твоята възраст е прекалено рано правиш подобни компромиси. Имаше една много готина поговорка : "Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш." Та така е и в любовта - ако ви е писано да сте заедно, няма къде да си избягате!

 

...

горе^

преди: 15 години, 11 месеца hash: 1441d4e9e6

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Върни се в училище и виж отделно ли се пише "не" в "неискам", "немога" и т.н. Иначе няма да вземеш нито един изпит.

 

...

преди: 15 години, 11 месеца hash: a9a4b503da

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Да предположим, че правописните грешки са поради голямото вълнение и болка, които тя изпитва:) и да се опитаме да ги подминем със снизхождение... Един съвет по темата - каквото и да правиш в живота, винаги гледай то да е първо за твое добро и в твоя полза, както това да завършиш университет! Защото любовните чувства са толкова сложни и непостоянни, да не си удряш някое време главата, че си си пропуснала шанса да си осигуриш едно по-добро бъдеще заради поредния Жоро, Пепи, Цецо и т.н. (разбираш накъде бия)

 

...