Родителите ми не ме обичат преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 2350 пъти
Аз съм на 15, но изживях много. Когато бях на 4 годишна почина майка ми и тогава започнаха да ме мразят. Аз поне опитвам да правя каквото искат, но те все ме мразят. Тях никога не им пука за мене все батко ми, все на него, все той, кат че ли аз не съм им дъщеря. Изобщо не съм свободна, не ме пускат никъде. Те не грижат за мене, когато има работа в къщи или трябва пари само тогава съм цитирам "дъщеричке" . Сега свърших 8-ми клас с пълно 6 и това не го интересува. НИЩО НЕ ГИ ИНТЕРЕСУВА ОСВЕН БАТКО МИ. Това вече ми омръзна вече мисля да се самоубивам. Искам и мен да обичат поне малко!!!
1. Здравей миличка, искрено съжалявам за загубата ти. Тъжно е, че толкова малка си усетила само болката от живота. Но не бързай да се отчайваш, а се опитай да намериш щастието си на друго място... Намери си някоя добра, мила и вярна приятелка и нека тя да ти бъде опора. Виждам, че си умно момиче, недей да пропиляваш или да слагаш край на живота си само защото семейството ти не те е оценило. Пожелавам ти много късмет, щастие,любов и само хубави неща да топлят твоята душа! :)
2. Нее не се самоубивай.. !! Не ли си говорила с него .. Говори с роднини ... ако трябва иди на психиатър ..
Отиди при баба ... дядоо.. леля .. :)
Какви такива родители имаш .. :)
Мойте дават всичко за мен (: .. се пак сам им едничка .. Не се старай толко като не те обичат ..
Един път страшно много ме бяха ядосали наще и мислех да избягам .. от нас и да отида в някоя приятелка .. но ;( .. вс. се оправи
Спокойно само говори с тях или отиди другаде :)
3. Според мен тва не е решението понякога и аз се чувствам така но все се опитвам да им правя на пук и след време ми минава...да се самоубиеш означава да ги олесниш ... ако наистина не те обичат опитай се да се правиш че не ти пука за нищо нито за тяь нито за нищо може и да се получи ;) успех все пак
4. Мила не се отчайвай от живота никой не може да избира родителите си продължавай да учиш така изгради си хубава професия и за напред всичко ще е нареб. Успех!!
5. Изопщо не си и помисляй да се самоубиваш. Всеки един човек си има проблеми, но това не означава, че трябва да си слагат край на жовота. Малко объркано си написала писмото си, кои те мразят? Щом не те пускат никъди, значи се притесняват за теб, а не защото те мразят
6. Миличка, не мисли за подобни глупости, като да си посягаш на живота! Вземи се в ръце и не позволявай на нищо и никой да те нарани повече! Всичките ти неволи ще те направят по-силна и ше видиш, че след време ще преодолееш тази мъка. Пък и не вярвам да не те обичат наистина, може просто да не знаят как да ти го пакажат.
Ще дойде време, ще създадеш свое семейство и ще дариш своите деца с обичта, зя която ти копнееш сега!
Аз наистина вярвам, че за теб красивите неща тепърва предстоят!!!
Много търпение и късмет ти желая!
Пиши от време на време, защото тук ще намериш хора, които да ти помогнат и подкрепят!
7. Съжалявам за майка ти, аз си имам и майка, и баща, ама все за него мислят-малкото ми братче, дето вече е на 40. Аз съм на 42, стара леля, но винаги са ме подритвали като второ качество. Но да се самоубия-абсурд! Не си струва! Живей си живота и не се ядосвай, всичко преминава.
9. Виж бъди силна. Не се предавай. Просто бъди силна и не прави глупости... Ако мислиш да правиш глупости най-добре избягай... Не се режи,нито пък се самоубивай... просто избягай при баба, дядо, леля... Все там къде ще идеш.. просто внимавай...
10. Какво ще спечелиш ако се самоубиеш? Не знам дали вярваш, но самоубийството е един от най-тежките грехове. Господ не ти е дал живота за да се самоубиеш.
11. Мила...много сажелявам за това което е станало...аз съм на 15 години...също исках да се самоубивам...мисля че при всеки тиинеиджър се е случвало това ! НО !!! помисли си...живота е пред теб...виждам че и семейстжото ти е разтроено заради загубата...но и те немогат да го приемат....вярваи си ! продалжаваи на пред !!!
12. Мило дете, как си сега?
Често ли се случва да те измъчва болката, че не си обичана, или попремина. Защо те питам ли? Защото и аз се чувствам отчаяна като теб и не виждам смисъл в живота.
14. Здравей аз съм на 14 и първо много съжалявам за майка ти. Аз смятам че трябва да продължаваш да учиш усърдно за да се изградиш като личност. Да докажеш на родителите си че можеш!
В семейства като твоето често се изгражда една злоба към "любимеца на родителите" опитай се да не намразваш брат си защото той не е виновен. И най-важното след време се старай да не допускаш същата грешка и с твоите деца!
15. Мила, съжалявам за загубата и знам какво е да не те оценяват и обичат, защото лично аз го преживявам..Но не бъди сигурна, че те мразят може би все още много ти липсва майка ти и нейната подкрепа и затова ти се струва, че всичко ти се струбва отгоре, но ако наистина те мразят говори с тях или се консултирай със семеен терапевт.Но не помисляй да си посягаш на живота, помисли си как като станеш голяма няма да позволяваш така да третират детето ти ПОМАГА
16. Моите са същитте... правя какво ли не за тях а на тях не им пука какво става с мен.. а приятелите ми се подиграват как могат родителите ми да не ме пускат никъде.. идея си нямам как да живея така
