Споделена история от Тинейджърски |
Имам ли дислексия?
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1698 пъти
Здравейте, пиша тази история защото не намерих сходна. Аз съм момиче на почти 16. Отскоро се замислих за дислексията. Винаги съм си мислила, че имам нещо като лека форма на дислексия. Запозната съм със симптомите. Също майка ми ми казва, че имам. Спомням си как като бях малка в детската градина имахме упражнения за азбуката и числата. Винаги бърках 6 със 9, а азбуката така и не я научих по ред до ден днешен признавам си. Също така от малка и сега понякога пиша "и" наобратно. Веднъж мама ми каза, че съм писала думата "мама" - "амам".
В училище последна се научих да чета. Дори госпожата никога не ме вдигаше да чета защото знаеше, че не мога. Все още сричам и се затруднявам да чета на глас. От 2ри клас имам 2ки и 3ки по математика. Така и не научих таблицата и до днес. Понякога използвам пръстите си за да смятам. Научила съм се да умножавам и деля на пръсти. Когато госпожите проверяват тетрадките ми винаги ми ги връщат целите в червен химикал. Разпознавам ляво и дясно като погледна ръцете си. Също така при смятането, когато някой ме пита колко е 14+8 не мога да отговоря веднага. Трябват ми около 10 секунди за да сметна без пръсти.
Аз съм голяма противоположност на семейството ми. Те са били добри в ученето най-вече математиката и спорта. Аз не съм добра в училище, изкарвам горе долу прилични оценки и то ако съм учила цял ден. Много трудно запомням и не мога да се концентрирам в час. От друга страна съм добра в изкуството а в семейството ми няма такива. Мога да рисувам, като бях малка всички ми казваха, че рисувам хубаво и ме молиха да им помагам с това. Свиря на китара 1 година и отначало не разчитах нотите и свирех по слух и като гледам как го прави учителят ми. Сега разчитам нотите много бавно но не ги използвам за да свиря.
Преди дислексията беше по-зле. От около 3 години чета адски много книги. Това ми помогна и вече не ми е толкова трудно да чета. Но на глас не мога да чета гладко.
Хората около мен не забелязват признаците, които имам.
Въобще не ми е гадно, че може да имам дислексия. Без нея нямаше да съм същия човек. Знам, че мисля по различен начин и съм добра само в изкуства но това много ми харесва. Няма нищо лошо в това да си различен, въпреки, че е голям стрес за мен в училище се справям добре.
Съжелявам за дългия роман но исках да споделя това нещо някъде. Извинявам се ако има грешки. И още не съм сигурна дали имам дислексия.
Моля модераторите да публикуват историята защото е важно за мен.
|
