Споделена история от Тинейджърски |
Защо е толкова трудно?
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 2799 пъти
Историята ми е заплетена. Първо се запознах с група хора. Приятели на моя приятелка. Бяха готини, особено някои за, които ще спомена по-късно. И така, заприказвах се с три момчета и едно момиче. Интересни хора, забавни. Излязохме веднъж, два пъти, три пъти... Доста се сближихме.
Всичко беше на шест... Докато не хлътнах по момчетата!!! Не е за вярване че се влюбих, е влюбих е твърде силна дума, почнах да ги харесвам не само като приятели и то тримата едновремено. Продължавахме да излизаме, а аз продължавах да ги харесвам. Единия се открояваше - него го харесвах най-много, но въпроса е не в това.
След известно време разбрах от момичето (която беше доста близка с едно от момчетата ), че и те ме харесват като повече от приятел. За минута изхвърчах до небесата, но после вълнението ми секна. Ами сега! Как тримата, защо и тримата ! Не можеше ли само единия ! Какво ще правя ? А те да ли знаят, че аз зная ?
След месец един от тях дойде при мен и ми каза същото, което ми каза момичето и си тръгна, а аз нищо не казах. Когато те харесват три момчета, който и ти харесваш, направо си ударил джакпота, ала щом се случат и добри приятели... тогава става опасно !
Мина седмица и онзи, който харесвам най-много ми казва лично, че ме харесва. Аз не знавх какво да правя, стъписах се и пак нищо не казах. Оттогава мина почти цяла година. Четиримата се записахме на един лагер (, ох не трябваше да го правя).
Заминахме. Там нещата започнаха да се развиват много бързо. Беше минала цяла година и аз бях почти убедена, че онези двамата вече не ме харесват, а само онзи, който аз харевах най-много. Започнах наистина да се влюбвам в него. И... станахме гаджета ! Излизахме, целувахме се, гушкахме се. Прекарахме целия свети валентин заедно, а той ми подари плюшено розово зайче, което държи възглавничка с надпис " ОБИЧАМ ТЕ ".
Дотук всичко ви се струва супер нали ? Само дето чуствата ми охладняха. Беше неловко, но скъсах с него. Почна да ми праща разни неща, счупени сърца, едни човечета дето плачат и т. н. Странно, аз почнах пак да го харесвам и пак станахме гаджета.
Така се събирахме и разделяхме една камара пъти. Последния път вече въобще не го харесвах, харесвах един друг, който веднъж целунах, но не казах на гаджето ми. Но той разбра от приятел, който ни беше видял. (Не ми е смешно, но в този случай трябва да използвам думата "драматично". Ооо да, беше много драматично, както и да е. ) Поскарахме се, но той не искаше да късаме. Аз исках. Почнах да овъртам, но видях, че няма да стане и му го казах направо.
Тогава той ме дръпна за ръката и ме целуна. Цялата изтръпнах. В мен бушуваше водопад от емоции. Очите ми се напълниха със сълзи. Целувката беше дълга, нежна все едно с нея ми казваше всичко, което чуства. Усещането беше неуписуемо. Чуствах се ужасно за това, което му причинявам, но и тази целувка ме караше да го обичам повече от всякога. В този момент осънах, че не го заслужавам, не заслужавам любовта му. Сълзи потекоха от очите ми. Когато се отдръпнах и го погледнах, видях че сълзите в очите му напират. Казах само " толкова сажалявам за всичко " и си тръгнах. Неможех да остана.
Прибрах се, ревах, сърцето ми се късаше на хиляди пърченца. Не можех да се позная. В какво се бях превърнала. В безчуствена и страхлива използвачка ? Толкова се намразих, че поисках да умра. Взех един колан и го ових здраво около врата си. Стегнах го. Почнах да дишам много трудно. Едвам стигнах до банята. Единственото, което помня е, че ми се зави свят. Когато отворих очи може би бях припаднала, лежах на плочките плувнала в кръв. Цялата. Лежах в кървава локва. Устата и носът ми бяха пълни с кръв и усещах, че не мога да дишам. Надигнах се рязко като изплюх кръвта и опръсках цялата баня.
Омразата ми към мен не стихваше. Този случаи се повтори още четири пъти. Но желанието ми да умра не се осъществи. Бях отчаяна. Бях погълната и заслепена от омраза и разочарование. Започнах да рисувам с графит. Така успявах да изразя себе си, чуствата си и всичко което се беше натрупало в мен. Наистина ми помогна.
Сега момчето ме мрази. А аз не изкам и да си спомня за станалото. Понякога лягам в леглото и просто започвам да плача. Защо е толкова трудно да преглътна и да загърбя случилото се ?!?
Ако можете да ми помогнете със съвет би било чудесно. Благодаря ви предварително !
|
