Tрябва ли да живея? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90336)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20984)
 Секс и интимност (10560)
 Тинейджърски (19507)
 Семейство (4427)
 Здраве (7369)
 Спорт и красота (3856)
 На работното място (1899)
 Образование (5310)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12055)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Tрябва ли да живея?
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 3115 пъти
Какво е животът, какво е за МЕН животът?
За МЕН животът е война, ежедневна битка за оцеляване, борба за запазване на своето и опазване от чуждото. Надявам се след разискването на следващите въпроси да стане ясно на мен и на вас, какво ми се върти в празната глава.

Струва ли си да живееш и за какво, струва ли си АЗ да живея, а за какво? Вероятно има нещо, за което си струва да живея, просто не съм сигурна кое е то.

Единственото хубаво нещо в живота ми са хората, които ме подкрепят във всичко, изслушват ме когато имам нужда, помагат ми в трудните моменти, преживяват проблемите ми наравно с мен, хората, които си спомнят за мен, когато всички ме забравят, това са те – моите приятели.

Звучи критично, лаконично, може би и малко прозаично, но това е голата истина – на света са ми само те двамата. Само тях натоварвам с проблемите си, само тях тормозя когато ми е криво, само те очаквам да ме разберат, те и никой друг. Знам го аз, знаят го и те. Досега живеех само за тях и мисля, че си е струвало. Какво се промени сега, че вече не мисля така? Не занам. Това се опитвам да разбера и да поправя нещата, защото съм само на 14 и мисля, че имам право да поживея още малко.

Помагайте, че вече съм безсилна. Искам да живея заради това, което не съм изпитала досега, заради нещата, които не съм открила, заради новите хора, с които още не съм се запознала, но явно не ми е достатъчно, защото едновременно с това чувствам, че нямам сили и желание за нищо, а сили при желание винаги се намират. Ето един прост метафорично изразен пример за това как се чувствам. Да си представим, че вися от един лост само на ръце. По някое време започвам да чувствам, че ръцете ми отмаляват. Не искам да се пускам. Искам да докажа на себе си и на околните, че съм силна, че мога да издържа още. Ръцете ми отказват. Чувствам, че безсилието ме белязва все повече и повече, нахълтва в душата ми безмилостно с необикновена бързина. Падам. Безсилието е разкъсало обвивката на издържливостта ми, изтъкана от желание и е погълнало последните ми сили. Някои хора издържат повече, други по – малко. Аз успях само толкова.

Колко струва да живееш, на МЕН колко ми струва да живея?

Цената, която плащам аз, за да живея е много висока. Измерва се в нерви. Все по – трудно отделям нерв по нерв, за да я платя. Проблеми с нервите колкото искаш имам. Трябва ми заем, защото съм го закъсала. Да, ама с нервите не е толкова лесно като с парите. Заем от нерви не се дава. Когато човек се роди му се отпускат определен брой нерви, които са му за цял живот, пък той да си ги разпределя. Повечето умни хора са пестеливи. Аз както винаги попадам в графа изключения и съм от непестеливите умни. Затова съм много на зор с нервите. Вместо да си налягам парцалите и да наблягам на уроците си, аз си губя времето да размишлявам над такива глупави теми. Ето затова имам вземане - даване с данъчните, защото винаги си пъхам носа където не ми е работа и си пилея нервите напразно. А мога просто да си следвам плана и да не търся знания извън стриктно спазения план, и да се задоволя с нищожните знания от този образно наречен план. Да, ама не. Аз съм прекалено луда глава за да играя по правилата. То така не е интересно. Колко по – изкушаващо е да свърнеш от пътя. Обожавам да превишавам скоростта, затова си плащам и глобите, но въпреки real – feel-а, трябва да пребъде safety – first-a.

МОГА ЛИ ДА ЖИВЕЯ ТАКА?
И след всичко това още не мога да отговоря на този въпрос. Вие сте – убедете ме, че мога, моля ви, заради приятелите ми, убедете ме!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 7 месеца
hash: 14a8a0c4df
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Ами на практика можеш да живееш както искаш - имаш свободна воля за това. Струва ми се обаче, че искаш и така - и така, т. е. хем да не спазваш правилата, хем да си пестиш нервите, е не става...

Чест ти прави, че на тази възраст си задаваш такива екзистенциални въпроси. Те хич не са" глупави" - задават си ги хората и на 24 и на 34, та чак до 94 и 104 години (който устиска до тогава.. ), задават си ги още от зората на човечеството и философията, та чак до наши дни.

Струва ли да живееш? За какво? Коя си и какво всъщност си ТИ? Откъде идваш и накъде отиваш? Защо си тук? Ако ти споделя своите виждания за нещата верочтно няма да ги приемеш (всъщност писал съм ги неведнъж като мнения в този сайт), само ще се опитам да подскажа, че отговорът им на базата само на материалната представа за света, на предположението само за единствен живот, който живеем и на базата на полученото и преживяното само чрез петте ни сетива е наистина невъзможен.

Има една книжка" Светът на Софи" на норвежкия философ Юстайн Гордер, която наистина си заслужава да прочетеш. Ако се опасяваш, че е някаква сухарщина - не е! Много увлекателно написан роман е за хора точно на твоята въраст, които се интересуват от подобни въпроси.

Какъв е смисъла на живота? РАЗВИТИЕ, учене, трупане на преживелищен опит, развитие на творческите способности... Тук се сещам за един много хубав филм -" Да срещнеш Джо Блек" . Дръпни си го от Замундата и го изгледай. Заслужава ли си да го живееш? Определено - ДА! Иначе нямаше да ти бъде даден изобщо. Освен това той е единствения начин да си отработваме кармата, но това е друг въпрос...
И още - животът не е война. Дърветата, тревичките, насекомите и животните определено не воюват за да живеят - спречкват се понякога, или нуждата ги кара да си хванат нещичко за ядене, но войните и ежедневното драпане са си чисто човешко творение. Разумът, който ни е даден е нож с две остриета - той може да сътвори както гениални неща, така и може да измисли невероятни глупости и беди. Както се казва в една поговорка:" Ум умува, ум робува, ум патки пасе... " . От нас зависи как ще го използваме.
Освен разум обаче имаме и интуиция - добре е и в нея да се вслушваме понякога или поне да се научим как да го правим при желание.

Опитай се да разчепкаш загадката какво представляват всъщност животът и смъртта? Къде е границата? Какво представляват близките до смъртта състояния и извънтелесните преживявания? Какви са изследванията, събраните данни и разказите на преживели, очевидци и изследователи за тези наща? Какво е съзнанието и дали то се заключава само в работата на мозъка? Дали е едно цяло или е способно да се фрагментира и дефрагментира при определени обстоятелства? Какво става докато спим, какво са сънищата? Какво управлява птиците в едно ято, мравките в един мравуняк, пчелите в един кошер или рибите в един пасаж? При мравките например е доказано, че няма нито оптическа, нито звукова, нито химическа комуникация между отделните индивиди, и все пак те действат като едно цяло, строят огромни мравуняци, в които кипи социална дейност и т. н.

Трябва ти нова информация, нови опитности и преживявания, за да разшириш мирогледа си. Интересното пътуване тепърва предстои. Парченцата от мозайката ще се сглабят във все по-ясна катина... Малко дори ти завиждам, че сега тръгваш по този вълнуващ път и тепърва ще откриваш нови и интересни неща...

Относно приятелите ти - и там нещата със сигурност ще претърпят развитие: сега ги товариш с проблемите си, ще започнеш все по-малко да го правиш; в един момент ще узрееш за относителна самостоятелност; след което, да се надяваме, ти самата ще станеш опора за други търсещи хора - отначало ще ти е малко некомфортно да те товарят и да им помагаш, но ще ставаш все по-добра и с по-голямо самочувствие в това отношение.

Та така...
Желая ти успех по Пътя:
Ray

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 00c587ed2e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Сподели с Вашите, че ти
" само на 14"
" винаги си пъхам носа където не ми е работа и си пилея нервите напразно."

И е вече време-да ти се намери човекът, който ще отговаря за емоционалната ти настройка към света, който не бива задължително да ти е любовник, дори може да ти помогне в избора на такъв, но ще ти помогне. Това е нещо като роднинство, но без сделките-кой е по богати, хитър, зъл и прочие, които наподобяват, сватбите от преди векове, и са доста далеч от потребностите на младите, а трябва да е нещо, при което младите сами да се харесат.

"
Вместо да си налягам парцалите и да наблягам на уроците си, аз си губя времето да размишлявам над такива глупави теми
"
Ето с това да се занимава този човек (като допълнение и от няма как).

Любопитен съм-и ти ли си от София (и по-специално центъра).

p. s. : Това за данъчните, не ми стана никак ясно какво е.

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 21afcbe8eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Благодаря за коментарите, бяха ми от полза. Що се отнася до данъчните, те са тези, които събират таксата от нерви.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 21afcbe8eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Ray, мога да ти кажа, че се занимавам с психология и почти всички, които познавам ме затрупват с проблемите си. Това не ми тежи, напротив. Отраснала съм в културно и интелигентно семейство и почти всички, които ме познават казват, че на акъл малко съм минала годините си. И аз мисля, че съм по-зряла, отколкото трябва, но това само ми помага да разбирам по-добре околните. Радвам се, че имам потенциал да помагам на хората и проблемите им ни най-малко не ме натоварват. Често дори и аз се замислям над проблемите им, разглеждам ги от всички ъгли и обмислям какво ще направя аз. Въпреки че живея в София - големият град, не познавам почти никой, с когото да се отпусна и да намеря обща тема. Не знам и къде да търся.

От автора

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 14f0d07946
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Прегледът при псохолог е задължителен в случая !!!

 
  ...


...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: d9e760f03d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Аз съм автора на коментар "2.", това, което тити описах наподобява кумуването и не е изклчено да е нещо подобно, друг въпро е, че мъжете нямат токива емоционални дисбаланси, с които да се справят и за тях не е нужно да имат такъв човек.

p.s.:Моля, ако някой има пълният с хора (да ги наречем институции или герои, ако кумувете или атовете, могат да се нарекът институции), които в българските традиции, са съществували някога-да ми ги изпрати на viasat@abv.bg или да ги публикува тук (като друга тема, за която сме уведомени с коментар по въпроса или направо като коментар, в отговор на моя).
Може да публикувате и информация за такъв тип институции, по други традиции, на други народи.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 7 месеца
hash: eac79aef50
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Аз съм автора на коментари 2 и 7.
Съжалявам, че последния ми коментар, са го публикували чак сега.
но относно
"не познавам почти никой, с когото да се отпусна"-може да ме имаш в предвид, но само за лични съобщения и реални срещи.

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: eac79aef50
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Нека авторката каже няколко заглавия и автори по психология, които сега чете.

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: e0e7e7bb51
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   6ти номер :D, е хайде сега малко се поразпуснахме в изказа, все пак това не е есе или някакво съчинение, даже не ми прозвуча толкова искрено и все пак ако ти трябват философски размишления намери си ги сама а ако ти трябва просто внимание, ами тук може би има хора които биха ти обърнали такова, според мен най дълбоките размисли не се говорят на ляво и надясно и често си остават за теб, това тук някак си не ми се вързва с картинката, все тая това от мен засега

 
  ... горе^
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 30b28adcc4
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Животът е най-прекрасното нещо ;)

 
  ...

...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: b94757a8c9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   А, аз продължавам да съм все така сам.
А аз продължавам да съм все така неразбран

от автора на комантар 7.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker