Някой, който да се чувства като мен?
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 956 пъти
Нямах представа в коя категория да сложа написаното. Нямаше подходяща. Исках просто да кажа на някого как се чувствам. Но никой не ме слуша, не разбира. Аз съм едно момиче на 18 години, което е много тъжно, меланхолично, замислено. Трудно се познава, че съм такава, защото пред целият този хаос в главата ми се крие усмивка. Никой не предполага, че човек, които е толкова усмихнат би могъл да бъде толкова меланхоличен.
Давам цялото си сърце за семейството, ученето, приятелите ми. Амбициозна, симпатично дете съм, гледано, обичано. От задружно семейство. Всичко ми е наред и това най-много ме обърква. Не разбирам защо се чувствам толкова тъжна. Нямам недостиг на внимание от момчета, уча много, излизам, пътувам. Няма нищо, което реално да води до депресия.
Интересното при мен е, че както мога да излизам и всичко да е наред, изведнъж се затварям в стаята си с дни и не излизам. Обикновено през целия ден всичко е наред, но когато вляза в стаята си и затворя вратата.. Сякаш някакъв товар от мен пада и започвам да плача. Почти всяка нощ е така.
Моля се на Бог да ми помогне, тъй като аз не намирам отговор. Как е възможно да съм толкова подредена като цели, мечти, но същевременно да съм толкова хаотична. Иска ми се да избягам от всички. Нещо ми липсва, усещам го.
Мислите ми, ще ме подлудят. Мисля за бъдещето и ме плаши колко е несигурно то. Тази година завършвам, ще отида в чужбина, за да продължа образованието си. Странното е, че сякаш имам нужда точно от това, а именно да избягам от тук и да уча. Дори се радвам, че няма да познавам никого. Радвам се, че никой няма да знае коя съм. Единственото нещо, което ще ми липсва е семейството. Нещата, които са важни за мен са семейството, вярата и знанието. Имам нужда само от тези неща, за да съм удовлетворена. Ще спра да комуникирам с когото и да е било другиго. Мисля, че по този начин най-накрая ще се освободя от този ''товар'', който чувствам.
Вие чувствате ли се, сякаш не сте си на мястото?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 8 месеца hash: 64aaddf767

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не знам дали си чувала, но знанието в днешно време е пропаганда... За мен лично колкото по- "учен си", демек с повече оценки в даскало, толкова по податлив си на манипулация и си страхлив. И аз съм по подобен начин като теб. Също и вярвата е в същата посока- пропаганда за контрол на масите. Предлагам ти да направиш някакви връзки с хора, вместо да учиш, защото отново ще поредната завършила висше, работеща за 500лв. Аз мога да си седя с месеци в нас и не ми пречи. Даже след малко трябва да ходя на училище и се чувствам като войник от филмите. който трябва да отиде на война и е неясна съдбата му. Като цяло важното в моя живот съм само и единствено аз. Семейство- не го чувствам за важно, вяра- чувствам я като пропаганда, учене- същата пропаганда. И аз искам да избягам, да си живея в някоя хижа в гората, без никой и нищо. Е, явно не ти си най зле в този живот. :) Момче на 17г.

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 2b7e74a7a7

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Разбирам те, минавам почти през същото. Може би това е, защото всички са свикнали с тази грижа и внимание от теб, а ти имаш нужда от малко повече време за себе си. Но в момента всичко ти върви и може би се страхуваш, че ако спреш да следваш ясно очертаното, ако се отклониш или промениш, няма да е така. Сякаш не си открила призванието си. И аз съм от хората, които се раздават, а това често не е оценено и не се отвръща със същото. Затова лично аз се чувствам неудовлетворена от отношенията си с приятелите и колегите ми. Старая се да виждам положителните им черти, но в различни ситуации винаги изпъква егоизмът. Сигурно и ти си го изпитала. Затова ще бъде страхотно да започнеш на чисто. Отдели се, пътувай, опознавай нови хора, занимания и възгледи за живота. И все ще разбереш къде и каква искаш да останеш. Успех! Момиче на 23

 

...