Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Съжалявам, но твоето е малко прекалено състезателно и глупаво бих казала. Защо се занимаваш с 1000 неща и ходиш на извънкласни дейности и състезания? Готви се главно по учебния материал за УЧИЛИЩЕ, а не за тези измислени глупости. И се отдай на любимите ти предмети и това, което смяташ да следваш или с което искаш да се занимаваш сериозно. И да, поддържай ниво по всички предмети, но не се вманиачавай. Намери си приятни и интелигентни хора като теб и излизайте! Това са лудите млади години, живей. Какви състезания, какви глупости... Поне да бяха във важна за теб сфера, разбирам. Ти малко искаш във всичко да си велика, но не може. Живей бе, момиче!

7.   В България е абсолютно безсмислено да си посвещаваш значителна част от времето в учене. Просто един ден ще съжаляваш. То и аз преди имах желание да уча (вярно, че исках да постигна нещо в област, която ми е сред 3-е най-интересни), успях дори да спечеля конкурс на НАСА, но полза има ли? Отговорът категорично е НЕ. В момента съм студент с отличен успех, останал в проклетата държава Булгаристан, принуден да се издържам като хамалин, просто защото нямам връзки и пари, а и алтернативите не са по-изгодни тук. Ако можех да върна времето назад, щях да развивам своите умения и същевременно да се забавлявам през цялото време, с това че извършвам дейността, която най-много ми харесва, а не да мисля за училище и да гоня първи места и да си губя времето с това.

Изборът е твой. Хубаво е да печелиш, но ако не избягаш от тук в най-скоро време, ще загубиш мотивацията си, защото никой няма да ти каже браво (за пари/стипендии по-добре не си и помисляй), ако ще и Нобелов лауреат да станеш.
Затрупването с голямо количество знания, особено в много области е страхотно бреме и ще те увлече в спиралата, в която ще се чувстваш нещастна. А от там много трудно се излиза.

8.   Виж, ако имаш сигурен път пред теб, цел, която ще постигнеш след определен период от време, то ДА, тогава си заслужава.
Ако е просто - ще уча и ще изкарвам изпити и ще взема добра диплома, но преди това ще пусна тук тема, която е озаглавена "Право, Аргхеология или Корабостроене", то определено трябва да промениш начина си на мислене.

Аз лично, се затворих в себе си, 30 месеца здраво учене и след това, започнах да работя, високоплатена работа, която ми плащаше огромни суми, спрямо остналите ми връстници. Тогава, спокойно се отдадох на социалния си живот. Но имах план. Знаех точно какво да уча, как да го уча, защо да го уча и знаех, къде и как ще мога да почна да реализирам придобитите знания и изградените си умения. И въпреки това, пак смятам, че трябваше, да не бъда толкова строг към себе си. Разбира се, ние сме различни хора и имаме различни нужди За един, социалния живот е да се видят на кафе с най-добрия си приятел, два пъти в месеца, но за други означава, да са винаги сред приятели и роднини, всеки ден.

9.   Учи, за да имаш дбър старт в живота. Образованието е най-важното. Ако не, един ден ще съжаляваш много. После ще имаш колкото време искаш за социален живот.

10.   Чета коментарите и се чудя, как толкова много хора, всячески, дректно или като курви по заобиколен начин, се опитват да те вкарат в блатото. Не слушай никого. Имаш ум в главта си и го използвай, развивай го! Това няма да стане в кафенетата с пошли разговои за мода, звезди, музика и клюки, от които само ще затъпееш. Сега е времето да си напълниш главата със знания и не пропускай тази възможност, защото от това ще зависи целият ти живот. Колкото повече интереси имаш, толкова по-широк ще е мирогледа и познанията ти, което е един огромен плюс. Ще дойде време и ще го оцениш това.
За да подобриш концентрацията си, започни да прктикуваш ЙОГА, която също ще ти даде и добро здраве, както умственно, така и за цялото ти тяло. Сигурен съм че ще можеш да отделиш 20 - 30 минути на ден за това.

11.   Чудя се на номер 10 защо смята че социализацията се изчерпва с кафета и кифли. Хора има всякакви и подобни генерализации са абсолютно нелогични. Както има хора които предпочитат кафенета, така съществуват и тези които харесват разходки, добра литература и съдържателни разговори. А от всички натрупани знания не е известно колко ще влязат в реална употреба по-късно в живота. Или учението трябва да е самоцел, без да се гледа в перспектива ? Нека авторката прецени с какво иска да се занимава в бъдеще и да се фокусира върху тези науки които биха ѝ помогнали, но не за сметка на социалния живот. В крайна сметка няма професия "победител на научни олимпиади" в реалния свят. А изолацията ще доведе до по-трудно създаване на контакти на по-късен етап, което само по себе си създава проблеми.

12.   Прецени си приоритетите. На твоята възраст съм и до миналата година и аз участвах в почти всички олимпиади, училищни фестивали и т. н. Сега съм в ново училище и там ми е твърде натоварено, че да се подготвям и за олимпиади. Но дори да спечелиш първо място в най-престижното състезание, какво от това? Вярно, има мимолетно удовлетворение, но то изчезва бързо, а от всичките тези състезания си създаваш и не малко нерви и притеснения. Сега е времето да излизаме с приятели, да създаваме нови контакти, да се вълнуваме от типично тийнейджърски неща.. За постиженията има много време.

14.   №1, много сте прав/а. Тревожа се именно за това, че може да жертвам всичко в името на ученето и накрая да не успея да постигна онова, което искам, да изгубя всичко ценно за мен, но печели само този, който рискува нали, ако не опитам може би ще съжалявам цял живот и ще се питам дали съм можела да успея, ако не съм била избрала така наивно моментното си щастие. Да мисля че ще съм щастлива след 10 години ако съм завършила някой от най-престижните университети в света и имам много награди от международни състезания, дори и да съм напълно сама и ако бях сигурна, че това ще се случи, ако се откажа от всичко останало, което в момента ме прави щастлива, изобщо нямаше да се колебая, но проблема е, че няма как да съм, защото за това трябва не само много работа, но и много талант.
№2, вие явно мислите, че само за това си говорят днешните тинейджърки. Това далеч не е така, не ги подценявайте. А онова, което сте описали са забавните разговори не задълбочените:)
№3, ами ще ти кажа само моите лични причини иначе имам наблюдение над доста хора, но и без това става доста дълъг коментар. Първо родителите ми нямат нищо общо. Те никога не ми налагат мнението си за важните решения и ме подкрепят в решенията ми без значение какви са. Правя го, защото ме бива, невероятно е когато схващаш неща, които повечето хора не могат, а ако порешаваш допълнително направо ще ги шашнеш, а това чувство е прекрасно, уважават те. Невероятно е когато приятелите ти се гордеят с теб и те хвалят наляво и надясно, невероятно е как всички те слушат и очакват да кажеш нещо умно, невероятно е всички да те питат как успяваш и да ти казват че си гений, невероятно е когато труда се отплаща. А щом се усъмня в способностите си и говоря например колко искам да се класирам за състезанието, но нямам шанс приятелите ми ме подкрепят и просто казват, че вярват в мен и че знаят, че ще успея, а после казват казах ли ти. Още повече ме радва когато шашна с уменията си хората, които ме подценяват. И да обичам да карам роднините, приятелите и учителите ми да се гордеят, защото благодарение на тях постигам успехите си искам да знаят че съм благодарна за жертвите им в името на успеха ми и да са щастливи, но най важното е, че аз съм горда със себи си.
№6, това с което се занимавам задълбочено естествено е важно за мен и ми е много интересно и не са 1000 области, а 4, които имат доста общи черти. освен това знанията ми са наистина на много високо ниво само в една от тях. Аз си живея живота в момента, но мисля, че трябва да отделям още повече време на ученето, ако искам наистина невероятни резултати.
№7, напротив точно с първите места на международни състезания мога да си издейства стипендия за много престижен университет.
№8, ами да имам план, но той може да се окаже твърде нереалистичен, непостижим, а и тате ме е учил, че нещата в живота не стават по план и ме е страх, че е прав.
№10, много ви благодаря именно това имах нужда да чуя и ще опитам с йогата:)
№11, както вече обясних състезанията са моята перспектива те те отвеждат към добро образование, а дори и да не успея да стигна това ниво пак ще съм развила мисленето си изключително много.
№12, и за приятели също има време:) Това, което казваш е вярно за повечето тинейджъри, но аз не искам да съм като всички останали. Благодаря ви много и ще се радвам да чуя и още мнения.
Послепис: Извинявайте, че чак сега отговарям, но когато казах, че не ми остава и една свободна минута ни най–малко не преувеличавах:)
Авторката

15.   Авторке след последния ти коментар виждам че всъщност имаш противоречие в логиката си. Хем ще ти е добре напълно сама, хем искаш твоите приятели да ценят успехите ти. Ако се наложи да ги изгубиш за да постигнеш целта си, ще ти бъде ли приятно ако няма кой да те похвали. Защото хората които не те познават отблизо няма да са впечатлени особено много и неща от сорта на хвалби са мимолетни. Голите награди не печелят уважение в чуждите очи, ако не са подплътени с характер. Как смяташ ще погледнат на теб хората когато разберат че за теб са от по-малко значение в сравнение с материалните награди. Между другото не е нормално самооценката ти да зависи от подобни постижения и признанието им от трети лица.
Това което казваш за образованието не е съвсем така, защото едва ли по-нататък ще изучаваш единствено предметите които си избрала. За университетските стипендии предполагам имаш предвид чужбина, защото в България нещата не работят по този начин. Имай предвид че в най-добрите случаи те покриват изцяло единствено таксите за обучение, като парите нужни за ежедневен живот и евентуално квартира ще трябва да си осигуриш сама.
В социален план веднъж започнеш ли да се изолираш, в някаква степен ще отвикнеш как да комуникираш естествено и непринудено с хората. Дори да не се случи, нямаш представа как ще ти се отрази липсата на социален контакт, защото вярата е едно, практиката съвсем друго. Направи си прост експеримент - започни да избягваш всякакви контакти с приятелите си доколкото това е възможно за период от 1-2 седмици и виж как ти понася. Винаги бъди 'заета' за тях през този период. След това се опитай да възобновиш предишните си отношения с тях. Така ще получиш идея едновременно за чувството на изолация и трудността да се интегрираш отново след някакъв такъв период. Накрая умножи това по 1000.

16.   Наскоро попаднах на тази статия и вярвам, че ще имате повод за размисъл :)

Защо хората с по-ниски оценки успяват в живота

Съществува схващането, че трябва да завършите с отличие, за да си намерите хубава работа някой ден. За съжаление, реалността е друга. Никой няма да гледа оценките в дипломата, когато ви наема.
Тогава, защо хората, които едва завършват семестъра, успяват в живота? Ето причините за това:

1. Разбират какво искат по-рано от другите
Те не си губят времето с ненужни курсове. Например, ако искате да сте техник, няма нужда да пишете хиляди есета как сте прекарали лятната ваканция.
Световноизвестният иноватор и предприемач Стийв Джобс не беше завършил университет, но се издигна на върха на IT индустрията. В реч пред абсолвентите от университета Станфорд, той беше казал: „Единственият начин да вършиш отлична работа е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите! Не се примирявайте! “

2. Добиват опит от първа ръка
Повечето от „лошите“ ученици започват да работят по-рано от връстниците си. Така оценките им се понижават. В същото време, получават безценен опит, който „отличниците“ изпускат. Всички знаем, че е малко вероятно да ви наемат без никакъв опит.

3. Завързват познанства
Отличниците учат ненужни предмети, а тези с ниски оценки четат много полезна литература и общуват с много хора всеки ден. В истинския живот е важно да познавате влиятелни хора и да умеете да общувате.

4. Наслаждават се на живота
Студентите с по-ниски оценки ходят на партита и понякога идват с махмурлук на лекции, но се наслаждават на живота. Така правят и в работата си. Просто е: щастливите хора са по-успешни. Шефът ще избере забавен и активен човек, който развеселява другите, а не много интелигентен, но стресиращ и негативен.

5. Намират най-простите решения
Бил Гейтс също е сред хората, които не могат да се похвалят с отлични оценки. Въпреки това се издига, като построява Microsoft. Той е много отворен човек и никога не гледа дипломата или оценките. За него е важно нестандартното мислене. Както казва: „Винаги избирам мързелив човек да свърши трудната работа, защото ще намери лесен начин да я свърши! “

6. Следват мечтите си
Голяма част от успеха се състои в това да правите нещо, което обичате. Не е нужно да продължавате с това, което сте захванали в началото на студентските години или това, което родителите ви искат. Вземете за пример най-младата милиардерка Елизабет Холмс, която направи революция в медицината. Тя напуска един от най-престижните университети, Станфорд, за да следва мечтите си. Друг пример е сър Ричард Брансън, който напуска училище на 15 години, а сега управлява огромната авиокомпания Virgin.

7. Знаят какво е да се борят
За успеха са нужни емоционална интелигентност, упоритост и страст. Най-важното е да се научите да преодолявате провалите. Не само в бизнеса, а и в живота, ще имате добри и лоши ситуации. Хората с ниски оценки знаят какво е да се мъчиш с изпит или да събираш пари за бизнеса си.

Оценките са просто числа. Истинският успех е да станете някой в живота.

17.   Доброто образование ще ти даде добра работа и живот, за това дай приоритет на учението. Социалния живот няма да ти избяга. Тези общителните, нали ги виждаш че прекарват живота си в кафенета(ако имат някоя стотинка за лимонада) или висят по цял ден по скамейките в парковете.