Депресия?
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 919 пъти
Здравейте!
Не съм сигурна как изобщо да започна цялата тази 'история'. Студентка съм първа година в София. Противно на очакванията ми не се вписах в средата, изгубих малкото останало ми самочувствие и се затворих в себе си. Харесва ми това, което уча, поне така мисля. Проблемът е, че покрай опитите ми да се справя, започнах да затъвам. Преди бях умно момиче, получавах комплименти за външността си, хората ме харесваха и общуваха с мен. Но сякаш нещата се преобърнаха и вече не съм онова лъчезарно момиче.
Намирам го за трудно да разговарям на най-общи теми, на всякакви теми. Независимо с кого, дори с майка си нямам какво да си кажа вече. Денят ми минава затворена сама в една стая, бездействаща и тъжна. Нямам с кого да изляза и си мисля, че ще съм досадна, ако попитам някого да излезем. А и да успея да навия някого, то като се срещнем нямаме за какво да си говорим. И цялото нещо се обезсмисля. Имам стара приятелка, с която понякога се виждаме, но не мога всеки ден да съм като лепка за нея. Ходила съм по дискотеки, но не са ми по вкуса. Не знам защо, но и там почти не съм се запознавала с хора.
Една приятелка ми беше на гости наскоро. За два дни се запозна с повече хора и създаде контакти, отколкото аз за почти година. Не знам какъв ми е проблема. Искам да съм социална, да се чувствам значима. А към момента единстяеното, което чувствам, е отчаяние. Отчаяние, че винаги ще е така, ще съм затворена и сама. Липсва ми да мога да се отпусна пред хората, да покажа коя съм. Въпреки че в последно време самата аз не знам коя съм. Някак изгубена съм. Не знам какво харесвам, филми, музика, книги, с какво обичам да се занимавам.. Сякаш не живея, не мисля. Искам да се развивам, а съм се забила и тъпча на това място.
На всичкото отгоре си позволих да напълнея, от ужасната храна, която погълнах, лицето ми пъпчаса и вече дори не искам хората да ме виждат. Всеки ден си казвам, че ще се променя, че ще започна диета, ще спортувам за тонус и самочувствие.. Но на сутринта съм все така смазана и чувствам, че няма смисъл. Щом аз не се понасям, защо другите да го правят? !
Не знам защо го пиша, може би е депресия, но имам нужда да осъзная проблемите си, да ги видя черно на бяло. Евентуално и да открия някакво решение, благодарение на вас.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: b7ebbc6d4b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   От колко време си така ? Аз като по-малка бях в подобно положение с разликата , че имам брат и покрай него имах социални контакти и прочие. Според мен е депресия. Може да имаш и проблеми с щитовидната жлеза , аз и майка ми сме така , почти всяка жена го има. Мисля , че целият проблем при теб е , че не си социална. Когато човек не общува с хора , той може даже и да полудее. Ще ти кажа малко за себе си - когато бях на 15 влязох в болница и доста трудно се излекувах , затова и стоях по-дълго , бях далеч от приятели , нито съм излизала и когато човек е в такава среда и живее между едни 4 стени той откача. После му е трудно да се социализира. Предполагам , че просто се притесняваш да се разкриеш пред хората. И аз бях така в един период. Опитай се да гледаш по-позитивно на нещата , излизай с приятелката си , даже поискай да се събирате с нейната компания ако има такава и си правете купончета. Може да си вземеш домашен любимец , чувала съм че и това помага при депресия. Но най-добре се консултирай с лекар-специалист, има много хора в твоето положение. Дано съм помогнала поне малко и успех :) Лъвчето

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: b861b0c857

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Повярвай в себе си, че Ти Можеш. В ТАКЪВ ПЕРИОД единствено вярата в Бог и в себе си ще ти помогне. Трябва ти желание за живот желание за развитие ч, социалната среда. Ми да ти кажа може би наистина не ти допадат хората, но нищо не пречи да излизаш от време на време. Да пиеш по нещо и да се прибираш. Престани си мило неща за депресията в интернет и мисли че ти си ок и ти няма нищо нито си в депресия нито социалната ти среда е на 0... просто трябва да го поискаш силно не може да седиш и да чакаш нещата да се нормализират тпялва да направиш нещо по въпроса знаеш къде е проблема... ПРОСТО ДЕЙСТВАЙ. ТИ си човека животът е в твои ръце. Радвай се, че си здрава че можеш да излизаш навън замисли се за това че има и хора които не могат да излизат навън зори без придружител, други пък са болни от каварна болест... Напълняла си ми ок отиди и си направи изследвания виж дали е ок и яко има нещо се лекува младо си хубава нищо ти няма. Заобича себе си започни да виждаш хубавите си качества и ще се оправиш желая ти да си здрава и усмихната Успех мило момиче От МЕНКА

 

...