Споделена история от Тинейджърски |
Нямам приятели..
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1110 пъти
Здравей.
Ще се опитам да разкажа ''проблема'' си.
На 16 съм и като по-малка имах много ''приятели''. Сутрин излизах и вечер не можеха да ме приберат. Събирахме се големи групи и така всеки ден. Не сме пушили, друсали и т. н., просто си излизахме, споделяхме си, играехме. След време заминах извън България, по настояние на майка ми. Там си беше същото - имах си ''група'', излизахме си постоянно, всичко точно. Дойдох си отново в България и започнах училище. Първите години всичко беше добре. Почти в край на 2015 си хванах гадже, като връзката ни беше виртуална. Някой от ''най-близките'' ми приятелки отидоха в гимназиите, почнаха се едно излизане с турци, постоянно ''кифлеене'', излизане по кафета и т. н. В крайна сметка едно от момичетата 2014 се скара с мен, защото според нея не съм й обръщала внимание, а това не беше никак така - всеки ден си говорихме, излизахме и т. н, просто аз не исках да се натискам с различни.. когато си хванах гадже, спрях контакта си с някой момчета, което според мен е нормално. С момчето след няколко месеца се видяхме, и така си бяхме заедно две години. Почти не излизах във времето, когато бях с него. От училище, на фитнес, в нас. Това, че не съм излизала дори не ми е правило впечатление.. бях приета в една от ''най-добрите'' гимназии в града. Много исках да се сприятеля с хора от там ии отново да си имам своята ''група''. Отидох там и разбрах, че далеч не е това, което някога е било. Учителите се държаха гадно с мен, понеже идвам от малко училище. Почти никой не ми говореше от ''съучениците'' ми. Много голяма част от хората там са с богати родители, коли, скъпи телефони и ред други глупости. Аз не съм този вид хора, майка ми не може да си позволи най-скъпия телефон или всеки ден да съм с маркови дрехи. Водим си нормален живот, изкарваме си месеца с 1000 лева на месец, а и живеем сами. Не се оплаквам - благодарна съм. Въпроса е, че се чувствам самотна. Когато се преместих от онази гимназия, отидох в друга. Там всичко ми харесва, учителите ми са страхотни, съучениците също. Разбирам се с целия си клас, но до сградата на училището. Но.. проблема е, че съм единствено момиче в двата класа. Гимназията е Техническа. Искам просто да си намеря приятели, с които да си излизам всеки ден. Писна ми всеки ден от училище, на фитнес, в нас. Искам да бъда както другите - да чакам лятото, за да мога цял ден да бъда вън, а не да не го искам, защото нямам какво да правя през него. Искам като всички мои набори да излизам, да ходя по дискотеки, да играем футбол или да седим по беседките и да си говорим. Не знам как да си намеря тази компания. Не искам да си хващам гадже, само за да бъда част от ''група''. Искам да съм сама, просто искам компания. Искам както повечето мой набори да излизам сутрин и да се прибирам вечер..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: d671b0a4b8 |
|
1. А с някой от старата ти група не поддържате ли контакт. Сближи се с тях или си намери нови приятели, не е задължително да сте група от по 5-10 човека и един ще ти е достатъчен. А относно това, че си единственото момиче в клас... какво от това? Момче и момиче могат да бъдат само приятели. Аз си имам приятел момче с когото се познаваме от много години и чувствата ни са единствено приятелски. Даже стигнах до извода, че да си имаш приятел момче е много по-хубаво!!! Можеш да се запишеш и на някакви уроци или танци, там допълнително ще се запознаеш с още хора! Успех!!!
Момиче на 17г.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 76aadd7e5f |
|
2. Привет, начинът да се промени този проблем е да се запишеш например на салса или някакви танци, или на чужд език или на зумба, там се завързват контакти. Запознаваш се с някой, слушаш го какво говори, важно е да си добър слушател и оттам ще те харесат хората. Препоръчват ти и книгата на Дейл Карнеги-Как да печелим приятели и да влияем на другите.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: edf8f0c4c0 |
|
3. Какво от това, че си нямаш приятели. Д двешния век няма такова нещо като истинско приятелство, има само "клуб по интереси". Като завършиш училище ще си намериш приятел и ще създадете семейстмо. Това е най-ценното.
|
|
