Не знам какво да правя?!
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1060 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 15 години и преди да кажете нещо от сорта " Малка си, още не си изживяла нищо, нищо не знаеш за живота" и тем подобни.. Повярвайте ми, не ми се живее повече, но в същото време и не мога да се самоубия! Ще разкажа на кратко.
Когато бях малка, бях много щастлива. Винаги съм си мислела, че съм късметлийка, че имам добро семейство и най-вече приятели. Да си кажа честно винаги съм разчитала на приятелите си повече от семейството и не обичам да споделям.. Имах много приятели, излизахме, играехме какви ли неща не сме правили, просто наистина имам много спомени. В края на 2014 една от най-добрите ми приятели замина за Германия, други се преместиха в друг град и аз също се преместих. Тогава започна всичко.. Всяка вечер плачех и единствената ми мотивация да уча и да изкарам учебната година беше да се съберем отново през лятото.. Не стана нищо такова, всичко се промени.. След много плачене и всички тези страдания само като се сетя за тях изкарах 3 години в новото си училище.. Свикнах, така да се каже.. Бях отличничка както до тогава..
НО никога не бях очаквала това, което ми се случи после!
През лятото баща ми се разболя психически и изхарчи всички пари и съсипа всичко! По-късно видях снимките му с някви простит****, и какви ли не неща още, за които не ми се говори.. Тогава почнах да осъзнавам, че има много неща, които не знам за семейството си и почнах да търся стари документи и писма и разбрах много неща, за които са ме лъгали! От тогава насам всяка вечер се карам с майка ми.. вечее и аз не знам защо, винаги се намира причина и тя създава спора.. Като започнах да уча в гимназията оценките ми се понижиха и не е изненадващо, защото съм страдала много пъти от депресия и досега щях да съм мъртва, но не мога да го направя, защото от както разбрах за тази kpop група BTS просто не знам... колкото и проблеми да имам, те ме държат жива.. и искам някой ден да ги видя.. та да се върна малко назад..
С баща ми изобщо не общувам още от миналото лято и сега да вмъкна(той в момента е добре, поне така казва майка ми и с това се успокоява) ии много пъти ме е удрял и откакто се помня никога не се е отнасял добре с мен.. Цялата тази зима стоя вкъщи без да излиза и пуши по 3 кутии цигари на ден.. Не знам какво прави с майка ми, но тя стана като него.. Веднъж се скарахме толкова лошо, че си прибрах багажа, взех си куфара и тръгнах към баба.. А майка ми ме гледаше и се усмихваше..
Тези дни просто ме изкарва извън нерви и не знам какво ми става, но буквално днес счупих всичко в къщата и намазах стените в кръв от ръката ми.... не мога да се овладея не знам вече какво да правя.. сигурно довечера ме чака караница пак, но не ми пука и изобщо не ме е страх от нищо... Имах приятелка до преди 2 месеца, на която много държах и винаги ме мотивираше, имахме общи мечти и всичко, но тя спря да ме търси, заряза ме и точно он тогава аз изгубих буквално половината си сърце.. Много ме боли и от тогава не мога да се овладея.. Това е проблема в мен- привързвам се прекалено силно към хората и после ме боли ужасно.. просто не знам как да го опиша. Помогнете ми, полудявам ли какво ми става? !

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: 3387be7ab5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Разбирам те много добре, но не се тревожи всичко ще се оправи. В момента просто си в такова гадно състояние, което няма да трае вечно. Чета ти аз историята и си мисля колко си приличаме докато не стигнах до написаното за BTS.. е, разбирам те много добре в това отношение, защото и мен ме поддържат жива така да се каже. През най-трудния момент в живота ми им слушах песните, гледах видеа и т. н и все ми оправяха настроението. И аз искам много да ги видя ама от къде такъв късмет... Така де, това настрана. Да, някои наистина могат да ти кажат, че си малка за такива проблеми, че преувеличаваш и т. н ама на всеки се случва да мине през различни лоши неща и да страда от депресия. То и аз на твоята възраст бях така и още не ме пуснала депресията, но пък намирам някакви начини да не си мисля постоянно за глупости. Всичко ще се оправи, ще видиш. Не ти трябват много приятели, за да се чувстваш добре. Достатъчен е един, за да те разбира. А за депресията... просто не мисли за нея като нещо постоянно, от което няма да се отървеш. Занимавай се с разни неща, които да ти отвличат вниманието. Слушай музика. Виж го J Hope колко е забавен хД как да не ти оправи настроението това момче... Спортувай нещо. Наистина помага. Има толкова много варианти, просто не трябва да си мислиш лоши неща.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: a7cbec5aa1

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Винаги ще си отиват хората от теб, но после ще идват нови не забравяй. Знам, че е трудно да се разселиш с близки приятели, но това е живота не можеш да задържиш никого на сила. Не полудяваш, а просто минаваш през тежък период. Трябва да се съвземеш, защото ти предстоят още тежки неща през които да минаваш. Бъди силна, вярвам в теб! Аз също имах проблеми с моята майка, бягах от нас и ме търсеше приз ноща по улиците, но вярвай ми така няма да си решиш проблема. Кажи на майка си всичко в прав текст, не се страхувай, не си малко момиче говори с нея за всичко. Иначе BTS са страхотни и аз много ги харесвам.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: e9e0b7e342

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   В никакъв случай не мисли за самоубийства и самонаранявания, след 10 години животът ти ще е хубав и организиран :) Ако можеш изнеси се от вас и отиди при баба ти за известно време, за да се поуспокоиш, най-хубавите ти години тепърва предстоят. В различните етапи от живота и приятелите са различни, аз съм на 33 и все още създавам нови приятелства и се разминавам със стари, на работа също се създават приятелства, така, че имай търпение, няма да си все на 15.

 

...

горе^

преди: 5 години, 10 месеца hash: 45967983e8

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря на всички!!! Няма да се откажа! Пожелавам ви всичко добро <3

 

...