Загубеният стих на един тийнейджър - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82823)
 Избор на редактора (108)
 Любов и изневяра (18756)
 Секс и интимност (9830)
 Тинейджърски (18662)
 Семейство (3971)
 Здраве (6804)
 Спорт и красота (3586)
 На работното място (1580)
 Образование (4665)
 В чужбина (1034)
 Наркотици и алкохол (832)
 Измислени истории (697)
 Проза, литература (1317)
 Други (10974)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Загубеният стих на един тийнейджър
преди: 23 дни, 1 час, прочетена 309 пъти
Небрежното началото на един изпипан край


Кристален ум...
Ледени ръце...
Стъклено сърце...
Студената вода изпълни белите ми дробове и нежно се понесох към дъното.
Всичко минаваше на лента, въртейки се пак и пак...
ТЕ изпиха душата ми...

Нещо ме смути! Чувах сирени и майчиният вик...
ТЕ дойдоха... Но ТЕ закъсняха... И сега ТЕ ще са лишени от присъствието ми...
ТЕ ме извадиха.
ТЕ ме заровиха.
Заровиха ме... ТЕ ме заровиха два метра под земята...
ТЕ ме убиха.
Убиха ме... ТЕ ме убиха със загрижеността си...

И така кристалният ум се замъгли, със заровените ледени ръце – стъкленото сърце се разби...



• За първи път ми е надявам се да е добро за вас! :)
Моля, стихчето да бъде одобрено! :) •

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 22 дни, 12 часа
hash: ff781e53d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Е това е то стихотворение.... да ти въздейства.

 
  ...
преди: 22 дни, 6 часа
hash: 95d719af59
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Харесва ми. Звучи като нещо, дошло директно от душата ти. Продължавай! :)
Alqska5

 
  ...
преди: 21 дни, 20 часа
hash: b57eedf1d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Пич, от една страна БРАВО! , че си се опитал да СЪТВОРИШ нещо САМ - със сърцето и ума си. В днешното консуматорско време всеки подобен опит за творчество трябва бурно да се аплодира!

От друга страна, обаче, ако търпиш конструктивна критика, имам страшно много забележки! Да, постигнал си някакво добро, образно описание - особено в началото, но ме "загуби" още на последния "стих" от първия "куплет"... Поантата и въобще идеята са повече от отвратителни, особено прехвърлянето на отговорността за решенията и действията си на ТЯХ (ТЕ), което издава една дълбока житейска и духовна незрялост на автора (е, освен ако не е някакъв метафоричен похват, което обаче не личи от никъде).

За стила изобщо няма какво да говорим.. Нито мерена реч, нито рими, ама грам... Дори за речетатив на рап-парче не става... Пълна скръб!
Виж примерно текста на "Fade to black" на Metallica, което също е на самоубийствена тематика от първо лице... Или ма "Спасение" на БТР.

Както казваше учителката ни по БЕЛ: "Намерение - (6), изпълнение - (2), та средно (4)! " :)

Препоръка - чети повече поезия! Чети класиците - и на български, и на английски. Може да ти просветне това-онова.
И най-важното - не прекъсвай творческите опити! Всяко следващо ще става все по-добро.

 
  ... горе^
преди: 21 дни, 10 часа
hash: 8e20bd7745
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Опитах, да го редактирам смислово, да премахна повторенията и излишните части. Виждам смисъл и потенциал, рядко има докосващи стихове, но определено още не си го развил/а достатъчно, за да твориш. Потенциала го имаш, но го развий!
Повторението, го прави банално и обезсмислено - дори дразнещо, не придава по голяма стойност, а ако редиш мисли, който пречат на гладкото четене - прецакваш го.
Имаш потенциал, чети, твори - старай се!
Ето моята идея, за смисловата част, но без пълна пунктуационна редакция :)


Кристален ум, ледени ръце и стъклено сърце...
Студената вода изпълни белите ми дробове и нежно се понесох към дъното.
Всичко минаваше като на лента.
Усещах как сърцето ми спира,
как душата ми напуска тялото, как си отивам.

Нещо ме смути!
Чувах сирени и майчиният вик...
ТЕ дойдоха, но закъсняха...
И сега ТЕ ще са лишени от присъствието ми...
ТЕ ме извадиха, но не ме спасиха.
ТЕ ме заровиха, на два метра под земята...
ТЕ ме убиха.
Убиха ме, със загрижеността си...

Заровените ледени ръце – вече не трепваха..
Стъкленото сърце беше спряло, а душата отдавна напусна тялото ми..
Вече чувах само тишината.

 
  ...
преди: 21 дни, 2 часа
hash: cca5e1c70b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Благодаря на всички за добрите отзиви и градивната критика на номер 3, но в един стих не е нужно да има на всеки ред рима... :)
А в случая аз съм фен на Металика и всъщност Fade to black ме вдъхнови... Също слушам и Слипнот и той допринесе с Till we die
Благодаря ви, ще се стремя все към по-добро и по-добро, имам и други, но реших това стихче да го пусна, защото изразява истинската емоция в мен и е от душа...

 
  ...


...
преди: 18 дни, 7 часа
hash: cca5e1c70b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Бравос!!! А до номер три мога само да му кажа на въпросният господин, че в литературата няма граници... Кой си ти че да поставяш такива? Всеки пише за каквото иска, а от теб се иска да бъдеш обективен!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker