Каквото и да кажете, прави сте, след като няма значение, прави сте!
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2789 пъти
Здравейте!


Видях една история добавена тук, "Бедноста чука на вратата", което ме мотивира да напиша следната. Ако сте някакъв фашист, а историята ми бъде одобрена, моля ви, не четете, спрете дотук, а и гнусните ви коментари няма да бъдат публикувани, така че... Модератора, всичко в историята ми е истина, прекалено емоционален съм, може би за това пиша тази история, за да видят хората какво имат, и след това да искат още и още. Ще е жалко, ако историята ми не бъде публикувана. Ще се постарая да максимално кратък и да не натяквам нищо, да задържа религиозните си убеждения за себе си...!

Искам да ви кажа нещо повече за себе си, (това не е лична информация, а част от историята). "Мангал съм, циганин, ром или там каквото и да е. Каквото и да кажете от изброените, прави сте". Живея в малък град, на 15 г., сега станах 10 клас. Уча в едно от най-тъпите училища в града, но преди време един коментар на една моя история ме мотивира много, "Където и да учиш, ако си тъп, си оставаш тъп! ', няма да крия, нямам добри оценки, 9-ти клас го минах с 3. 93. В моето училище зубърите ги смятат за задръстени идиоти. Много често организираме бягства и от 26 души в класа винаги остават само двама, които другите ги мислят за... "Когато идиотите станат повече от нормалните, нормалните стават идиоти". Всеки човек си има свой свят, но реалността е една, за едни сурова, за други отрова, за трети домът, от който не им се ходи, защото те са господарите навсякъде. Мислят си, че с пари се купува всичко. Ако си богат, човек във властта и в обществото, тръдно е да намериш някого, който да те обича заради самия теб! Хората си мислят, че щастието е на върха на планината, а не знаят, че то се крие в стръмното й изкачване. По дрехите приемат, по портфейла изпращат. Колкото и да си красив/а, богат/а и т. н., когато нямаш нищо в главата и в сърцето, за никъде не си! Аз учих до 8 клас в основното училище в едно село, защото там е по-близо до мястото където живея. Не съм и предполагал, че в града, в гимназията и не съм и предполагал, че ще се разочаровам толкова. Има едно момиче, което се продава за пари. Всички в училище знаят за нея, а и на нея не й пука, дреме й, такава си е, но е малко странно, че това да е такава каквато е е в самата нея, и няма причина, поради която е станала такава... Едно друго момче, от едно село, той пък е малко.. "смотан".. Не зная, някъде в средата на годината си е закупил телефон, някаква нокия, с камера и т. н. Когато някой от съучениците ми поиска да му види телефона той им отговаря: "това не е играчка". Изглежда този телефон му е първият, а като си помисля, че почти всички в класа ми имат телефони по 1000 лв. с тъч скрийн и т. н. Личи си, че не е в ред нещо, в смисъл, няма възпитание, държи се като 5 г. дете. Един ден си поговорих с него, и той ми сподели, че майка му ги е напуснала, него и баща му. Баща му е майстор, по строежите по цял ден, когато има работа, а когато няма, не знам. Всъщност това той да е такъв се дължи на това, че е нямало човек до него... Има и друго момче, когото често "лидерите" набиват и тормозят постоянно. Той си е малко лудичък, наистина. От онези, който постоянно правят нещо, постоянно се закачат, говорят и т. н. Та него постоянно го тормозят в класа ни. Аз не зная тези учители, то е ясно, че не са кьорави, но чак толкова да не го забелязват. Събират се 4-5-ма и викат и него заедно с тях. Седят на последния чин най-отзад и взимат една туба. Въртят я и към когото посочи, него го удрят всички, но само когато се спре към него, тогава го бият със всичка сила. Даже един го държи от другата страна, за да не падне. Понякога той започва да реве, питам се господина по география какво толкова интересно се е вкопчил в този лаптоп, сигурно гледа някое толкова яко порно, че не може да обърне внимание и да види какво се случва в клас. Винаги правят така, когато не пишем, имаме свободен час.. Евала единствено на госпожата по психология, тя единствено обръща внимание на проблема и се опитва да убеди биячите да не го тормозят повече... Веднъж той отсъстваше и тя говорела на другите, който го тормозели, че той имал баба фашист, която тя достатъчно го тормозела, а и те сега... След това реших да поговоря с него, и той ми сподели, че наистина него го отглежда баба му, не е виждал баща си от 2 годишен, а майка му е в Гърция, и го отглеждат неговия дядо и баба. Разказа ми той как баба му пушела по 4-5 кутий цигари на ден и как, ако няма или свършат, като няма какво да прави постоянно се кара с него, за какво ли не. Като чели той й е виновен. Има много хора, който се смятат за нещо, в положение, че не са нищо! Има всякакви хора, веднъж в тоалетната в даскало намерих спринцовка с кръв!

За себе си какво да ви кажа, живея бедно, плащам си интернета, само когато баща ми печели достатъчно добре, (работи като майстор, един от най в града). През зимата живеем на версия, а през лятото плащаме, тоест когато има работа! Живея откъснат от града, разстоянието от квартала ни, който го няма дори на картата, е 4 километра. Пътувам с рейс или автобус, по някакъв начин си направих карта за пътуване и отивам всеки ден на училище, а за какво ли с тези оценки. Имало е много пъти когато съм нямал пари за закуска, и тъй като пътувам с карта отивах и си идвах гладен. Колкото повече раста, толкова по гнусно става. А не може ли да бъда завинаги малко дете, от когото усмивката няма да падне, освен ако не си ожули колената, който си няма проблеми, и трябва да се притеснява само за това къде ще се скрие, че пешо жуми и брой до десет. Да, ние не плащаме ток, вода. Отоплението идва от печката. Когато можеш да не плащаш за нещо, за което нормалните хора плащат, а има и такива, който не плащат, а и ти досега не си плащал е малко трудно да започнеш да плащаш, дори и да си на редовна работа, което тук при нас е нечувано и невиждано! Ще кажа само, че съм от северозападна България, другото вие си го знаете! Почти е остава време за любов, хубавите моменти се превръщат в мъчение. Исках преди време когато се прибера от училище да има кой да ми обясни какво е фотосинтезата, уви, това е невъзможно. Тате има 8-ми клас, а майка 3-4... Но ще се опитам това, което сега го нямам, един ден да го дам на моите деца. Въобще много е сложно и оплетено. Омраза и завист, това се крие в погледите ни. Едва ли някога ще се промени това. Мечтите ни се разминават, моите и вашите. Гледам как ме възприемат повечето хора в моя квартал, като някакъв извънземен. Истината е, че аз никога няма да мога да съм като тях, нищо, че съм един от тях! Има ли смисъл, като няма значение!

Както и да е, стана късно, а мисля да си лягам, че стана време за ставане. Написах тази история с целта да видите колко много имате, и да го оцените, а не постоянно да хлемчите, че гримът не е както трябва, че маникюрът не ви харесва, че нокътят ви се счупи, че носът ви е крив. Има много по смислени неща. Живота си минава, а не стареем. Прочетох някъде, че смъртта не настъпва в резултат на преклонна възраст, а в резултат на забравата, че човек бива оправдан когато гледа някого от високо само тогава, когато трябва да му помогне да стане. Живота е щедър към едни, и "скръндза: към други. Питам се защо точно аз трябваше да изживея всичко това, което съм изживял, защо точно аз трябваше да се родя в семейство на мангали, тогава може би бъдещето нямаше да е толкова страшно и мрачно... Не си спомням кога за последно си купих дрехи, но май е някъде септември, миналата година, купих си някакви дрехи за училище. Почти не ми останаха дрехи, който да ми стават. Истината е, че забравяме себе си. Прочетох някъде, че не е важно от къде си тръгнал, важното е да знаеш къде отиваш, а пък аз казвам, че когато стигнеш донякъде, и се обърнеш назад, погледни откъде си тръгнал - от нищото... Това е, не забравяйте да казвате на децата ви колко много ги обичате, и не си мислете, че те нищо не знаят, напротив, те всичко забелязват! Не ги щадете и от прегръдки, и те са много важни. Говорете с тях често и за всичко, не ги оставяйте без надзор, възпитавайте ги така, както мислите, че е правилно. Деца, не бъдете толкова кофти настроени. Бъдете малко и песимисти, а реалисти само когато се налага. Не се вкарвайте във филми, а общувайте повече със близките, приятели, родителите си... Колкото по-богат и важна личност си, толкова по-труден живот имаш. Да, вярно, няма да се притесняваш за сметките, но няма да знаеш кога хората са честни и искрени със теб.

---
Нямаше с кого да общувам, бях тъжен и всичко в мен рухна.
Всички спомени бяха за мен, никой не взе от сълзите ми освен ти Исусе!
Виждах как противниците ми се умнужават. Виждах как, пътят ми 'се стеснява.
Нямах сили да продължа напред, единствено ти Исусе давше ми 'съвет.

Един сляп човек, ако се пита защо Бог реши точно той да не може да вижда, нека си отговори така. Бог е искал аз да съм по-близо до него, затова точно аз съм сляп!
---


Ако прочетохте тази история, добре, значи е била одобрена, ако ли не, жалко, жалко, че това което писах толкова време няма да стигне до никого.

Хайде това беше от мен.

Цеко*

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 11 месеца hash: f8f59b5fff

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Интересна история. Успех!

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: b18196532e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Дали наистина си ром, доста добре знаеш български, което не изключва възможността да си наистина такъв...

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: d4f009eef3

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Живея в София, общувам с българи /не роми или мангали, както ги наричаме обикновено/. Опитвам се да се държа общо-взето строго с децата си, постарали сме се с баща им да им дадем най-необходмото - прилични дрехи, компютър, телефони, почивка поне веднъж годишно, джобни и повече, ако ходят на кино или другаде, пари за уроци по езици и др. Имаме жилище, живеем в добър квартал, плащаме си всичко редовно. Но нагласата ми до момента, в който прочетох писмото беше, че живеем на ръба, че има много по-добре от нас и пр. Писмото определено ме развълнува. Не само, защото е написано от човек, определено интелигентен и много по-грамотен от други автори. Защото ме накара да се замисля за равния шанс, за това, че просто няма такъв, че много деца и младежи нямат и една десата от това, което примерно моите деца имат, но не го оценяват. Мисля, че човек като Цеко няма начин да не оцелее в живота. Да, в момента средата вкъщи и в училище не е от добрите, но все пак в писмото личи не отчаяние, а желание за нещо повече, за промяна. Цеко, мисля, че трябва да се опиташ да излезеш от тази среда, да отидеш в по-голям град, до започнеш непременно някаква работа, която ще ти даде известна самостоятелност. Задължително завърши средното си образование. Пак казвам - грамотен си, явно четеш, интелигентен си. С малко или повече усилия няма начин да не успееш в някаква сфера. Добре е да имаш професия, но незнам умееш ли нещо и какво би могъл да правиш. Има редица профисии, които не са свързани с висше образование, но ако си кадърен се изкарват добри пари. Но пак ти казвам без да съм расист или фашист - опитай да се измъкнеш от балатото, от тази дърпаща те назад среда. В строителството ли, във фирма по изолации, щори, дограми, автосервиз, в някоя от големите вериги магазини или дори някъде в чужбина, но завършиш ли се опитай да промениш нещо в живота си, да се бориш и вярвам, че ще успееш. Другото е, че явно си върващ. Незнам само да ли си православен или не. Това няма особено значение, само се сетих, че можеш примерно да опиташ в духовна семинария. Там става по-лесно, ти си вярващ и тва си е и професия, чрез която можеш да научиш другите на много. Знаем какво в днешно време е нивото на свещениците и църквата като цяло. Така, че ти пожелавам кураж, да вярваш, че много хора дори да не коментират ще са на твоя страна и успех!

 

...

горе^

преди: 12 години, 11 месеца hash: 544973d0d9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хареса ми историята ти пожелавам кураж. Най интересното за мен е в коментарите сега виждам несъзнателната дискриминация на българина. Ако не беше казал, че си ром за 30 часа щяха да се изсипят поне 10коментара с съдържание "стегни се, учи висше". Като си ром няма такива надежди за теб, няма такива насоки освен семинарията, макар да пишеш доста грамотно. Не разбирам оценките ти защо са толкова ниски, с такъв начин на мислене и този на изразяване би трябвало да покриеш поне 4, 5 -5. Или се притесняваш да говориш в училище или и там учителката пише оценката според произхода. Казвам го защото съм виждал писането на абитуренти завършили с 5 и е доста по назад от теб.

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: 1905d7cfcd

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Аз съм №3 - към коментара на №4. Да, вероятно съм изградила отношение или ако щете дискриминирам ромите като цяло. Но това не значи, че правилото няма изключения. За съжаление опитът на всички нас показва, че хора като Цеко са изключение. Не му давам съвет да учи висше образование, защото оценките му са доста ниски и защото все пак трябват средства за това. Дори да работи ще е трудно първо да го приемат /на база знания според резултатите в училище/ и после да съчетава съвсем сам двете дейности - учене и работа. Едно е до някъде родителите да те подпомагат, а друго е да разчиташ на заплата, която да покрива квартира, текси, учебници, наем, храна, а за дрехи и пътуване да не говорим. Иначе мисля, че има далеч по-неграмотни и неинтелигентни студенти, които са българи и разчитат изцяло на мама и тате.

 

...