Споделена история от Тинейджърски |
Развода на родителите ми
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 945 пъти
Здравейте, аз съм на 14 години, а родителите ми вече са официално разведени. Преди 2 или 3 години, баща ми замина за чужбина, с идеята да изкара повече пари за семейството, защото имахме финансови проблеми. В началото, няколко месеца, той редовно ни пишеше и се чувахме. Един ден, видях на компютъра ми, че се изпращаха разни съобщения на неговия вайбър, защото беше оставил профила си. Извиках мама, в продължение на няколко дни тя четеше, какво той си пишеше. Понякога и аз успявах да прочета или чуя някое от съобщенията и просто не можех да повярвам, че баща ми изневеряваше на майка ми. Тя попадна в шок, започнаха скандали, дълги съобщения, разговори и често виждах мама разплакана или гневна. Не мислех, че някога ще се случи нещо подобно на мен. Да, карали са се, но пък не смятах, че ще се стигне и до изневяра и в крайна сметка развод. Имах чувството, че животът ми беше напълно провален, не знаех към кого изпитвам повече омраза, към любовницата или баща. Майка ми в продължение на година и нещо се тормозеше, пушеше цигари и в крайна сметка доста отслабна. Той беше вторият и мъж, тъй като първият - починал. Имам други близки, които в тези моменти опитваха да ме успокоят, разсеят или нещо подобно, включително и майка ми. Обичам ги. След като се разведоха, майка ми също започна да си пише с някого, който в момента е новият и приятел. Аз не мога да възприема всичко това, точно, когато мама се държеше нормално, се появи друг, който да навреди отново на семейството ми. Мама го описва като добър човек, но не мога да го приема и не искам да ми бъде баща. Не съм казала за нищо от това на моите приятели, постоянно ги лъжа или премълчавам истината. Какво да правя, те според мен се усещат понякога, какво се случва с мен, но аз просто се страхувам и притеснявам да им кажа какво ми се е случило и каква продържава да се случва. Моля, посъветвайте ме какво да направя или споделете ваша история. Също искам да споделя за едно психическо разстройство, което имам, но се страхувам отново да споделя, смятам, че го превъзмогнах до някъде, но ще говоря друг път за него. Предварително благодаря!
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 8 месеца hash: 3fdead64a4 |
|
1. Наистина доста гадна ситуация, но най-важното е да знаеш, че ТИ НЯМАШ ВИНА за нищо. Хората са казали "далеч от очите, далеч от сърцето! " и в момента в който баща ти е заминал за чужбина без вас, той е подготвил края на брака си с майка ти. Знам, че ти е ужасно болно, че си наранена и обидена от това, но такъв е животът. Колкото до майка ти, ами не я съди прекалено строго. И на нея не и е лесно. Останала е сама да се грижи за теб и за всичко останало и е съвсем нормално да потърси някой, който да и е подкрепа. Не вярвам да настоява да приемеш новия мъж в живота й като баща, по-скоро да го приемеш като приятел и подкрепа на майка си. Ти я обичаш, нали? И не би искала да остане тъжна и сама до края на живота си? За това, обичай я и и позволи да бъде поне малко щастлива. Не, не се страхувай, че някой мъж ще намали любовта и към теб. За нея ти винаги ще си най-важният човек, просто и позволи малко щастие. А тя, ако е разумен и отговорен родител, никога няма да те накара да приемеш новия мъж като баща, защото той не ти е баща и никога няма да бъде. Приеми го просто като приятел на майка си и толкова.
|
преди: 4 години, 8 месеца hash: 43387c22f3 |
|
2. Приеми, че в живота това се случва. Майка ти е жена и има нужда от човек до себе си. Гледай себе си и остави другите да живеят живота си. Имаш семейство, близки.
|
преди: 4 години, 8 месеца hash: d893b1404e |
|
3. На всяка цена говори с хората около теб.
|
|