Може би наистина с честния труд не става нищо голямо...
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1547 пъти
Здравейте всички, четящи темата ми. Не знам защо, но напоследък почвам да се замислям, че колкото и да се трудиш по честния път никога няма да имаш значителни успехи в живота. Казвам го като човек, когото е пълен отличник, рядко се случва да имам 5 или по-малко (11ти клас съм). Какъв е смисъла от всичките тези оценки, когато дори и не знам какво да уча и все съм си в мизерния живот? Не ми е помогнал с нищо този бележник, семейството ми е всичко друго, но не и семейство. Само дългове, скандали, алкохол,псувни.... просто грозна картина. На 5 места питам за работа и пак не ме взимат никъде, какъв е смисъла от хубавите думи от учителите, когато винаги ми е празен джобът? Аз съм този с шестиците, а разни познати даже не ходят редовно на училище, а от разни далавери се чудят в коя дискотека да си похарчат парите. И какво, да завърша някое висше, после да си търся работа за едни 1000-1500 лева, а тези необразованите с някакви тъпи схеми да ги правят за няма две седмици. Има ли смисъл да хвърлям тези усилия по учебниците? Какъв е смисълът, при положение, че хората, които нямат грам обща култура винаги са с многото незаконни пари и жените все са по тях. Не се лъжете, те не харесват тези по фитнесите. Аз съм 1.70см и съм 80кг с преса, еее, жените не ми се лепят, ако това очаквате. Не съм девствен отдавна, но момичетата като гледам все са с тези по дискотеките и кафетата. Мен не ме забелязват даже, дори и познати момичета често ме подминават, въпреки че съм двоен на физика в сравнение с техните любими. Не знам чудя се какъв е смисълът да се опитвам да уча, та аз едва намирам някакви къси пари, та да си платя режима и тренировките. Какво остава за някакви големи такси за семестри, квартири и така нататък. Софии, Студентски градове и тн. По 300-400лв и повече.Не ми излиза тооолкова скъпо колкото си мислите.(тренировките и режимът)Около 100-120лв макс на месец всичко. Тези пари или ми висят от някого или помагам на някого за има-няма 5-10лв. Баща ми има цял сервиз, не иска да ме научи да работя, колкото и да се моля, колкото и да се опитвам, сам не мога да се науча.Нямал време. Все едно да станеш добър в някой спорт, без треньор, без учител не е възможно. Чудя се дали да не се хвана и аз с нещо незаконно, писна ми да дължа някакви суми, не са големи, максимум да са към 50лв, но неудобно ми е, да знаете. Чудя се дали да не се хвана с нещо незаконно, поне веднъж да разбера какво е да си с пари. Родителите рядко ми дават някакви пари, нямали, а цигари и алкохол, има, та къса се. Ако се чудите защо тренирам и давам пари за режими. Е, колкото и странно да звучи, тренировките са единственото нещо, което правя дори и когато грам нямам желание. Поне тях не ги интересува, колко струва телефонът ми, дали дрехите ми са Найк, Адидас и тн, накратко тренировките не са материални и не ме критикуват за каквото и да било. Получавам много критика за лицето си, явно затова винаги съм се старал да имам хубаво тяло. Бил съм имал голямо чело, ушите ми били такива-онакива, носът ми бил гаден, не знам си какво. Съжалявам, аз не си избирам гените.
Извинете, отплеснах се... та чудя се, има ли смисъл да чета, да ми казват най-строготе учитрли, че съм интелигентен, аюбициозен, когато тази имтелигентност ми донася едни красиви, но празни думи и едни оценки, които явно са безполезни, вечно съм без пари, тъжен, сам без разбиране. За другите съм странен, не знам защо. Повечето хора не искат да си говорят с мен, но не мразя никого, аз не съм конфликтен човек, нито арогантен, държа се добре, но нямам приятели кой знае колко. Няма даже и кого да викна с мене да направим една тренировка. Доста самотен съм, чудя се какъв е смисълът от това, че съм с якото тяло, че мога да вдигна над 100кг от лег, че имам 160кг тяга, че разбирам всеки предмет в училище, когато не знам какво да правя с живота си. А той пък е толкова еднообразен, че не го усещам и как тече. Само ставане ядене, учене, трениране, заспиване. Това е животът ми накратко. Толкова е еднакво, че не усещам кога е дошло 23:00, времето когато си лягам. Бихте ли ме съветвали какво да правя с живота си, нямам насока към какво, изобщо дали да се трудя някак, като тези, които се занимават с далавери и бездействат пак са с големите пари, които само ги гледам, как ги харчат за всичко, което им пожелае ума, а аз здравия и уж този с ооогроомния потенциал (според учителите) си стоя и гледам, мечтаейки си, да имам толкова или пък поне да имам едно нормално семейство. А пък това за семейството, поне тук отдавна съм погребал илюзиите си и и знам, че това може винаги да е сън, но никога реалност. Благодаря, че изчетохте всичко.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 1 месец hash: b3c183a571

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Добър ден!

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 5a457ea751

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ами, това се случва, защото се залага на зубрене без мислене - научаваш тема по литература, трябва да присъстват такива и онакива думи, тук се пише по един начин, там по друг, както е описано в сборниците от разни нефелни светила. Наизустяваш и възпроизвеждаш, получаваш шестици и си мислиш, че това е всичко, че си изпълнил заръката и сега те чакат крупните заплати, възхитените работодатели и т.н. Аз израснах точно в такова семейство и среда, които държаха на отлични оценки, на декламиране. Майка ми редовно ходеше в училище да се осведомява, да прави дарения и прочее глупости, защото се интересуваше само и единствено да имам шестици. Според нея само с добри оценки се постигало каквото и да е в тоя живот. Но в същото време виждах съучениците си, които го караха съвсем през просото и, да ти кажа, в момента са доста по-добре от мен. И под това нямам предвид, че правят схемички и далавери, просто имаха мозък, креативност и акъл, които използваха. Когато имаш това и малко хъс, няма значение колко ти е дипломата от гимназията. Училището и университетът помагат само частично да развиеш и насочиш заложбите си. Ако тези знания няма на какво да стъпят, смисълът от тях е нулев. Трябва да имаш личностни качества, да ти сече пипето, а не да разчиташ да ти се налее с фуния от учителите и доцентите. Дори и за далаверите трябват мозък, усет, житейски опит, хитрост (и топки). Просто подходът към образованието е грешен - изключително полезно е, но зависи кой борави с него. Иначе просто ставаш посредствен, един от многото, завършили нещо си, работещ на някаква службичка с мизерна заплатчица. От съучениците ми всички, които имаха акъл, независимо от оценките, сега са финансово обезпечени. Някои са в сферата на фотографията, други в ИТ сектора, уеб дизайнери, свежи, млади учители и т.н. Социалният и семейният им живот също вървят. Тия, които чакахме на безцелното наизустяване и папагалско възпроизвеждане, не можем да се похвалим с нищо. Иначе в 12-ти клас госпожата по л-ра толкова ми хареса класното, такива хвалби бяха колко е издържано, че чак ми стана неудобно. Да, и? Не казвам да не се учи, напротив! Скъсвайте си задниците от четене, интересувайте се, бъдете любознателни, но не разчитайте само на това. Трябва ви акъл, идеи, оригиналност, живец, усет, с които да моделирате и използвате наученото, да прибавите и нещо свое. Иначе е само безцелно поглъщане на информация и излъгани очаквания накрая. Съветът ми е да не разчиташ на похвалите от учители. Много често ти дават фалшиви надежди. Помисли за какво имаш акъл и страст, независимо от сферата. Дай му и време, на тая възраст много хора си мислят, че твърдо искат да се занимават с Х, но след 2-3 години, променят на У. Във Финландия подхождат много по-адекватно: не може всички да са лекари, професори и шефове, някой трябва да кара и тролеите. Затова работят с децата според заложбите и капацитета им, а не с идеята, че всеки трябва да стане голямата работа. Не на всеки е писано, не всеки е подходящ да е нещо повече от продавач на зеленчуци. И това е ОК, но остава проблемът как да свикнем с тази мисъл...

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 47953d16fa

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Парите не са всичко, и не са мерило за щастие. Нито хубавите мадами. Приятел, не всеки става да върти далавери и схеми. Захванеш ли се, трябва много акъл, топки, и трябва да си готов да излежиш някоя година в пандиза, или да си жертваш буквално живота и здравето. Както и на теб, ще ти се наложи често да биеш, за да те уважават. Според мен не е това за теб. Цени това, което имаш. Здраве, хубаво тяло и потенциал за учене. И все пак някакви родители, които са покрай теб. Мойте отдавна починаха, нямам апсолютно никакви приятели и социялни контакти. Със здравето съм много зле, и психически и физически. Казвам ти го това, за да оцениш, това, което имаш, на време, и да не се косиш толкова за незначителни неща. Може би в училище, може да разговаряш с някой учител, който ти е по-близък, как най-добре да си продължиш бъдещето, коя посока ще е най-добра за теб, и евентуално как да го постигнеш. Постави си цели в живота още от сега!

 

...

горе^

преди: 4 години, 1 месец hash: 05add9b7e7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   С честност никой не е постигнал нищо! Реалността винаги е била такава , ако си лош арогантен и със самочувствие до небесата винаги може да бъдеш който искаш и когато искаш ! Докато ако си някакъв наивен добряк в очите на останалите си шматка и задръстеняк и реално малодушен човек! Повярвай ми такива хора всеки ги взима за подигравки и ги използва! Аз съм малко или много от втория тип за съжаление и всичко това го казвам от личен опит!

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: f05da3956c

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Във физически план-да,така е.Но в духовен ако правилно канализираш енергията на парите те очакват големи богатства.Но това е трудно да се разбере от съвременния дебилен човек,то и за това иде тая с короната я.

 

...