Завист, комплекс или... какво?
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1013 пъти
Здравейте

Казвам се Иван на 19 г. и ви пиша, тъй като както знаете хората в тийнейджърските си години, а и не само, търсят себе си, какви са, защо реагират по даден начин и т. н.

Аз се смятам за, донякъде 50 на 50, хем съм отворен за нови приятелства и хем обаче ми трябва време да се "поразчупя" малко, в дадена среда. Спокойна и търпелива личност съм. Не смятам че съм затворен, обичам да прекарвам време с приятни хора, същевременно понякога имам нужда да бъда сам. Обичам да приказвам, но понякога изпадам в ситуации, където разговорът просто не върви. Но от малък съм се забелязал, но чак сега имам смелостта да си го кажа, че когато харесам някой човек, независимо дали момче или момиче (МОЛЯ НЕ вкарвайте нищо сексуално тук, нямам това предвид, говоря личностно и характер), и страшно много ми допадне неговия/нейния характер, някак си имам нуждата да съм само с този човек, само аз искам да си говоря с него, искам да ми обръща внимание, и например понякога вътрешно се дразня когато виждам че дадения човек започва да се сближава с другите повече (не казвам да не си говори с други хора), но примерно спира да ме вика да излизам с него/нея или го прави рядко, и започвам да се чувствам като изоставен, став му кофти, почеам да си мисля че не ме харесва дадения човек... Ако кажа предаден, ще е силна дума (но подобно чувство).

Разбира се всичко това са мои, тълкувания и се опитвам да не ги показвам външо, и се преструвам че всичко е наред, но когато се случи нещо подобно, ми става едно такова криво и самотно след това и като отхрълен, един вид. Иначе си имам кръг от приятели с които още от деца се събираме, но там не изпитвам такива чувства, не ми пука с кой ще говорят и с кой не. Имаше само едно момче от компанивта, което адски много ме грабна, като характер, беше много услужлив, комуникативен, накак си виждах в него упора и някаква сигурност, но когато виждах че един вид повече се сближава с други хора (не че с мен не си говори напротив), някак си му е по забавно ли или пп добре там, започвам да се чувствам кофти от вътре.

Подобна случка имах и с едно момиче от гимназията, когато с нея си бяхме много близки, и доста пъти сме излизали и после тя си намери някакви неини приятелки, а и след това приятел и.. да пак тези чувства.

Случвало ми се е, да изпитвам такива чувства, когато, дадено нещо свършва. Например, когато завършихме училище, отново имах такива чувства на тъга, на самота, на изоставеност, че вече няма да се видя с дадени хора. Съшо като съм работил и летата на някоя работа с която съм имал хубаво време с хората и когато се разделяме или виждам че явно не съм им интересен.

Та мисълта ми е, ако може да дадете някакви идеи, защо така се получава, случвало ли ви се? Дали това е завист от моя страна, дали съм злобен, че така, вътрешно не искам да дам свободна на определни хора които много ми жаресат, като характери? Не се смятам за завистлив или злобен човек, никога не съм завиждал на някой за материални неща, или нешо друго, но пък може да е нещо на подсъзнателно ниво... не знам. Дали е комплекс, който не мога да разпозная? Може би не съм достатъчни интересен на хората, може ли някакви съвети за това също?

Благодаря предварително!

Поздрави,
Иван