Мачкай за да те уважават (?)
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1383 пъти
Аз съм от тези хора, които винаги са готови да помогнат без да искат нещо в замяна и може да ми се звънне в 4 сутринта и след 15 минути да съм на мястото за точните хора.. Когато видя че на някого му е трудно дори и да не ми е приятел а просто познат често ми се е случвало да помагам с различни неща.

С времето обаче докато наблюдавах хората около мен как се променят осъзнах, че в тяхните очи аз съм просто едно добро момче, което в 21 век означава шматка. За съжаление сме я докарали до там, че добър=удобен/заблуден.

Често съм карал колежки до тях след работа просто да не хващат такси без да искам нищо. Често съм давал пари назаем. Винаги гледам да споделям нещата които имам, примерно ако си поръчам пица на работа винаги черпя колеги и общо взето винаги съм насреща, такъв съм си.

Осъзнах обаче, че хората сме неблагодарни и само гледаме да използваме този срещу нас. Част от тези използвачи когато се засечем се правят че не ме познават. Има такива на които съм давал пари примерно да си купят едно кафе или нещо дребно и после се правят на ударени със седмици и тук ще кажете защо не си искаш парите... ами аз взимам предвид тези неща и не харесвам да влизам в конфронтации за пари, но май поговорката "Ако искаш да загубиш приятел му дай пари назаем" си важи с пълна сила. Да не говорим че дори на един приятел който го беше закъсал много и нямаше какво да яде буквално му бях дал към 50-60 лева като си стъпи на краката и отидох да си искам парите няколко пъти, последния път ме заплаши че го тормозя и ще извика полиция и изобщо все съм преебан..

Честно казано се отвратих от всичко това и се замислям дали просто да не бъде гадняр и да не ми пука за абсолютно никого, ебал съм ги, да се оправят, не съм им родител.. Факт е че за тях аз съм един удобен добряк, който може да се използва при нужда и до там.. после не ме познават и не са ме чували.

Попринцип не съм егоист или гадняр, винаги съчувствам когато на някого му е трудно и има проблем, но като гледам май ще ми се наложи да стана и да не ми пука за никого, ще се гледам само себе си и най-близките ми хора. Май истината в 21 век е, че за да те уважават просто трябва да мачкаш наред, без емоции, без чувства и да гледаш само себе си. Явно никой вече не вярва в добротата и приятелството. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 1 месец hash: 01f7496eab

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Винаги безразборното добре се наказва, използвай си главата и не помагай на сульо и пульо. По добре сам от колкото с лоша компания.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: e836159f05

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Защо изпадаш в двете крайности- или да си винаги помагащия или изобщо да не помагаш? Помагай на хората, върши услуги, но за по-близки приятели, роднини. Преценявай според конкретната ситуация как да действаш, дали да ги игнорираш или не. Мисля, че си човек, който заслужава уважение. Една известна сентенция: Единствената мярка за превъзходство е добротата.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: a71292c7b3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Помагай на тея, които на теб ти помагат. Не се превръщай в лош човек заради някакви идиоти. Гледай си твоето семейство и хоби...

 

...

горе^

преди: 3 години, 1 месец hash: 4f9d9854c3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Открил си ти топлата вода! Разбирам те много добре. Същата съм, но скромността и добротата вече се приемат за даденост. Това, което аз последните години промених е, че започнах да филтрирам хората около себе си и познай, като цяло останах сама с един-двама, на които имам вяра. Но искам да ти кажа, че по-щастлива не съм била никога. Добрият човек винаги ще си е добър, въпросът е да сложиш нещата в рамка. Преди се втурвах да помагам на всеки, използваха си ме редовно, усмивки, намигат ми, а зад гърба ми стават чудеса. Просто спрях. Отдръпнах се. Винаги ме е било страх да отблъсквам хора, дори такива които ми вредят, изправих се срещу страха си. Свикнах да съм единак и чувството е наистина прекрасно. Не общувам с хора, които не ми допадат с манталитета си, не излизам с хора, които дрънкат общи приказки и само нижат интриги. Търся хора със смисъл, с които да говоря. Тегаво е като направиш едно стабилно прочистване, много е гадно понякога, но ако си като мен и искаш смисленост, а не да си губиш времето, това е рецептата. Добра съм с тези, които са добри с мен. Не понасям неуважение. Виждам просто как понеже не тичам да помагам и съм просто възпитана и толкова, хората вече ме гледат на кръв, нали не съм им повече удобна. Просто не прави непоискано добро. Цени силите и енергията си. За моите хора съм готова на всичко, но за дребни душици време нямам. Опитай да си оптимист все пак, това си казвам аз. Не се озлобявай, недей, минала съм през това, ставаш токсичен и отблъскващ. Просто подбирай. Недей да изпадаш в другата крайност. Не ставай задник, с извинение. Имах чувства към такъв човек, не беше лош, но беше страшно объркан и се държеше като такъв. Третираше ме зле, защото беше озлобен от отношението на хората преди мен. Просто ми писна да съм му пристан и утеха и му показах пътя. Разбирах го и му говорех същото, но той си остана озлобен и токсичен. И като човек, който веднъж на 1000 години си позволява да се привърже и изпита нещо, ми беше адски трудно, но знаех, че цялата тази негативна енергия, която изхвърля върху мен ме убива. Да раняваш човека, който единствен те разбира и е винаги до теб е уникално тъпо. Но имах правило, никакво неуважение и съм щастлива, че не го знам къде е и така нататък. Просто балансирай. :) Соня

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 4f9d9854c3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Открил си ти топлата вода! Разбирам те много добре. Същата съм, но скромността и добротата вече се приемат за даденост. Това, което аз последните години промених е, че започнах да филтрирам хората около себе си и познай, като цяло останах сама с един-двама, на които имам вяра. Но искам да ти кажа, че по-щастлива не съм била никога. Добрият човек винаги ще си е добър, въпросът е да сложиш нещата в рамка. Преди се втурвах да помагам на всеки, използваха си ме редовно, усмивки, намигат ми, а зад гърба ми стават чудеса. Просто спрях. Отдръпнах се. Винаги ме е било страх да отблъсквам хора, дори такива които ми вредят, изправих се срещу страха си. Свикнах да съм единак и чувството е наистина прекрасно. Не общувам с хора, които не ми допадат с манталитета си, не излизам с хора, които дрънкат общи приказки и само нижат интриги. Търся хора със смисъл, с които да говоря. Тегаво е като направиш едно стабилно прочистване, много е гадно понякога, но ако си като мен и искаш смисленост, а не да си губиш времето, това е рецептата. Добра съм с тези, които са добри с мен. Не понасям неуважение. Виждам просто как понеже не тичам да помагам и съм просто възпитана и толкова, хората вече ме гледат на кръв, нали не съм им повече удобна. Просто не прави непоискано добро. Цени силите и енергията си. За моите хора съм готова на всичко, но за дребни душици време нямам. Опитай да си оптимист все пак, това си казвам аз. Не се озлобявай, недей, минала съм през това, ставаш токсичен и отблъскващ. Просто подбирай. Недей да изпадаш в другата крайност. Не ставай задник, с извинение. Имах чувства към такъв човек, не беше лош, но беше страшно объркан и се държеше като такъв. Третираше ме зле, защото беше озлобен от отношението на хората преди мен. Просто ми писна да съм му пристан и утеха и му показах пътя. Разбирах го и му говорех същото, но той си остана озлобен и токсичен. И като човек, който веднъж на 1000 години си позволява да се привърже и изпита нещо, ми беше адски трудно, но знаех, че цялата тази негативна енергия, която изхвърля върху мен ме убива. Да раняваш човека, който единствен те разбира и е винаги до теб е уникално тъпо. Но имах правило, никакво неуважение и съм щастлива, че не го знам къде е и така нататък. Просто балансирай. :) Соня (знам за анонимността, но моля публикувайте ми коментара)

 

...