Споделена история от Тинейджърски |
Нещастна, в това отношение...
преди: 1 година, 4 месеца, прочетена 867 пъти
Здравейте! Момиче на 14 съм. Тук искам да си кажа всичко, защото това нещо е от над година и половина. Просто се чувствам тъжно, заради хората около мен. Когато бях 6-7 клас, класът ми стана гаден, имаше 2 момичета, които мразя, но те бяха токсични използвачки и ги отписах накрая. Но имаше и още, които не ме харесваха по една или друга причина (нормално, няма как всеки да те). Но тогава също бях нещастна, че така ще си запомня класа с гадни хора и накрая вече останах с най-добрата ми приятелка и още една, с която се разбирахме, останалите или са неутрални или нормални отношения, или са отвратителни хора. Пак се обвинявах, че не ставам като човек, макар че винаги бях услужлива и добра, сега също е така, но се научих кога ме използват, кога не.
Сега съм 8 клас. Радвах се, че "отварям нова страница" в живота ми и ще съм по-пряма в изобра на приятели и въобще ще съм щастлива в това отношение. Винаги съм смятала, че не ми е "вървяло" с тези неща. Никога съм нямала много приятели, даже няколко на едната ръка, които мога да ги нарека изобщо такива (даже не съм сигурна). И мислех, че в мен е проблема, че не ставам, че повечето хора не ме харесват, че понякога ме използват, заради някои мои качества, но всеки си има недостатъци. Като станах 8 клас се научих, че няма "перфектни отношения", просто го осъзнах и в това е проблема, че съм търсила нещо такова и явно продължавам, защото пак се чувствам често тъжна. По-щастлива съм от преди, но във всички близки от класа виждам някои отрицателни качества, които понякога ме разстройват! Мразя драми, скандали и заяждания, а една от най-близките ми в класа понякога така се държи и ми е тъпо. Аз съм много чувствителна. Тъжно ми е, много хора понякога с това ме отблъскват и разстройват. Има и още неща, като някой се държи като 10-годишно и се дразня. Такива неща могат да ми развалят бързо настроението.
Не ме разбирайте погрешно! Аз не съм перфектна, никой не е, но мразя такива изпълнения. Не се случват всеки ден, но понякога даже на моменти често. И освен всичко това, с ндп-то се отдалечихме малко, имам проблеми с приятеля ми, с някои хора от новия клас, чувствам се ужасно!
От година и нещо често вечер плача, заради хората като цяло, изливам си душата, не съм ревла, просто чувствителна и в някои отношения по-зряла от останалите и явно това е проблемът! Защото никога не съм се държала гадно, без особена причина, не разсъждавам като 5 г., не се сърдя (освен, ако не е нещо сериозно и ми трябва време). Не мога да спра да ме мъчат най-различни неща и понякога плача. Чашата прелива! Знаете ли колко пъти съм искала да пиша тази тема, но съм се отказвала, защото си казвам: "Ами утре ще се събудя и ще съм окей, но после пак всичко се повтаря и няма симсъл"?
Извинявам се за романа.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 9f6fc22084 |
|
1. Намери си хоби и не плачи за маловажни неща
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: ae2aa4ae1b |
|
2. Приеми ги тези усещания и намери начин да ги пуснеш. Щом има драми и заяждания, ти стой настрана и изобщо не обсъждай. Напомняй си, че на тази възраст личността се изгражда и е нормално да си незрял, да не знаеш как да приемаш проблемите и затова постоянно да правиш от мухата слон. Някои хора ще го надрастнат това, други- може би не, но ти няма нужда да се замисляш толкова. Бъди с тези, които са ти близки- един- двама да са, но поне на тях ще можеш да разчиташ. Пожелавам ти успех!
|
| преди: 6 месеца, 12 дни hash: 6269a0440e |
|
3. Здравейте! Авторката съм. За тези 9 месеца толкова много неща се промениха (някои към добро, други към лошо). Пусках няколко теми за подобни на тези неща и проблеми. Наистина не искам да ми пука, като някой ме дразни. Искам приятелите ми да се държат по-зряло и да не ме обвиняват за глупости! Искам да си излея душата, но няма да пускам ново тема, няма смисъл. Искам просто да съм щастлива...
|
|
