Не си харесвам живота
преди: 11 месеца, 1 ден, прочетена 699 пъти
С този пост искам просто да споделя и да си излея чувствата.
Преди не смятах, че имам лош живот даже се мислех за късметлийка, но започнах да осъзнавам нещата.
Не знам дали мога да нарека живота си ужасен, най-вероятно не, защото имам подслон над главата, храна на масата и здраво семейство. Проблемите ми са други.
Когато започнах училище още от 1-2 клас започнаха да ме тормозят. Тормозът беше предимно психически, но се е случвало на няколко пъти да ме ритнат или нещо от сорта. Сега съм в гимназията и се разбирам с класа ми по-добре (в елитно училище съм), но знаете, че тормозът оставя трайни белези понякога. Хората са казали, че когато чуваш едно и също нещо постоянно рано или късно започваш да го смяташ за истина. И това е съвсем вярно. Постоянното натякване, че съм тъпа, грозна, смотана и мърша ми уби малкото самочувствие, което имах като бях малка. Всичко лошо, което чувах сега го смятам за истина. Нямам никакво самочувствие и всеки комплимент го мисля за подигравка. Не се смятам за грозна, но не съм и много красива. Не съм тъпа, но не съм и умна. Буквално съм средата за всичко и това боли. Досещате се вече, че не съм от готините мацки. На мен никога не ми е идвало отвътре да се глася, гримирам и неща от типа. Не изглеждам като "готините", а това в днешно време те прави да изглеждаш като загубеняк. Аз се чувствам смотана и дори на моменти бавна. Имам така казаното на английски social anxiety. Това ми пречи да общувам лесно и да гледам хората в очите. Също така постоянно съм под стрес за нещо (предимно е училище). Не знам защо, но винаги училищните неща ме стресират - и предметите, и хората. У мен има страх, че ще стане като в предното училище, а не знам дали ще мога да го понеса. Дори по улиците като вървя чувствам, че хората ме смятат за забила и ме критикуват вътрешно. Имам чувството, че походката ми е смешна и нея също обсъждат. Мисля си, че съм досадна на другите. Може и да не е така, но съм параноична.
Нямам много приятели. Излизам с 1-2 приятелки понякога, а останалото време съм вкъщи. Не е защото го искам, а защото няма с кого да излизам. Майка ми през цялото време ми повтаря как стоя само на телефона и вкъщи. Аз не го искам, но няма как. Какво да правя друго? Това лято, което идва ще е третото откакто не излизам. Пречувствам, че и това лято ще мине като другите- ще гледам сторитата на останалите как излизат и се забавляват, а аз си стоя у нас по цял ден. Това ме мъчи, мразя го. Аз обичам да излизам. Бих излизала дори и всеки ден. Като малка излизах постоянно и ми беше много приятно, но приятелите се смениха и останах с малко. Постоянно губя приятели. За това си признавам вината може и да е моя. Не съм перфектна, даже изобщо. Имам токсични черти и качества, но се опитвам да ги избягвам. Макар и тормозена, аз никога не съм тормозила друг. Знам колко е гадно и просто не бих. Опитвам се да съм мила и да помагам, когато мога. Като не успея се чувствам безполезна. Въпреки лошите ми черти смятам, че заслужавам приятели. Защо тези, които ме тормозиха сега излизат с големи групички и са щастливи, а аз не? Аз не заслужавам ли да се чувствам добре?
Сега може да си кажете - ами тогава си намери други занимания, запиши се на нещо, за да си запълваш времето. И това е трудно, защото първо съм притеснителна, но второ и по- важно - не съм с големи финансови възможности. Не се определям като бедна, но най-ниското ниво на средната класа да кажем. Родителите ми взимат по 800-900 лева на месец, а сещате се с тези пари колко може да си позволи човек. Те правят всичко по силите си и аз го знам. Оценявам го, но понякога и ме наранява. Не винаги в хладилника има неща, които ми се ядат, но много пъти се примирявам и ям каквото има. На училище се въздържам да си купувам скъпи закуски. Опитвам се да харча колкото се може по-малко, за да са по-добре нещата вкъщи. Често просто харча събраните си пари от поводи (рождени дни, празници). Не си купувам често нови работи, но това не ми пречи много. Наскоро имаше екскурзия, организирана от класа. На мен страшно много ми се ходеше, но цената беше към 200 лева. И затова не отидох. Нашите щяха да намерят парите, ако им бях казала, че искам. Но аз не го направих и сигурно пак не бих го направила, защото знам, че с тази екскурзия бих им затруднила още повече финансовото положение. Беше ми страшно тъпо след това постоянното повтаряне колко е било готинои хубаво, но знам, че постъпих правилно. Нямам възможност да си позволя спортни дейности или някакви клубове, които се плащат. Обмисляла съм психолог, но нашите няма да ме пуснат. Но и да ме пускаха не е като да мога да си позволя и това.
Относно приятелите - имам приятелки, но и там усещам някакви пречки. Напоследък една от най-близките ми започна при всяка възможност да избира другите и ако е възможно да стои най-малко при мен. Не знам с какво заслужих това държание, при положение, че същите тези хора преди говореха за нея всякакви неща и тя го знае. А за другите просто мисля, че са ми приятели, защото не им се е получило с по-готините.
Това е моят живот най-кратко казано. Ако ще пишете коментари като "Има и по-страдащи хора", "Някои хора нямат и това" или всякакви такива - по-добре си ги спестете. Аз казвам за моя живот и моите проблеми, не за чуждите.
Благодаря на всеки, който е стигнал до тук. Ако искате напишете някакъв коментар по случая - как вие виждате нещата като наблюдатели от 3-то лице. Пожелавам хубав ден на всички.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 месеца, 17 часа hash: faf6e31404

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Да не ти пука, това са хора без соц. живот затова говорят измислици за теб, като не познаваш, човека без коментар, така им кажи, другото е смешно.

 

...

преди: 11 месеца, 16 часа hash: e5e30c2139

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Всеки има неща, които не харесва в своя живот. Пробвай се вместо да търсиш нещата, които не харесваш, да напишеш на един лист нещата които харесваш в живота си. Спестих ти едно посещение при психолог :)

 

...

преди: 11 месеца, 10 часа hash: dc9080b2d0

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Извинявай за положението ти! Стана ми тъпо от прочетеното. Не те познавам и не знам какво много да кажа. Аз също си имам подобни проблеми. А и още нещо - понеже ти спомена, че си имала токсични черти, може ли малко повече да споделиш, защото не става ясно. Явно с нещо или с тези черти отблъскваш хората, но абсолютно всеки човек има такива и не знам, трябва да се правят компромиси понякога, но компромиси правят правилните хора за теб в живота ти, които някога със сигурност ще срещнеш. Както и ти за тях! Помни го това! Също така поговори с тези 1-2 приятелки, особено с тази дето те отбягва един вид. Просто кажи как се чувстваш и ги помоли да ти обяснят за тяхното поведение и на какво се дължи то. Комуникация, това е! Успех ти пожелавам, всичко ще е наред! П. С. не знам на колко си, но ако имаш 16 можеш почасова работа да започнеш, за да си задоволяваш нуждите.

 

...

горе^

преди: 11 месеца, 1 час hash: 5ab7b22a91

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Здравей, най-важното е да не се очайваш и другото нещо е.. просто да смениш средата! Не знаеш колко много познанства и промени могат да ти се отворят ако просто смениш средата. В училище и аз бя аутсайдер, но това не значи, че трябва да спреш да търсиш своята си компания и своите си хора. Аз ктато ученик прекарах доста лета ор при бабите ми и честно казано там май ми беше доста по-готино, друга среда, други хора. Защо вместо да киснеш у вас цяло лято не отидеш при някоя от бабите ти(ако имаш разбира се)? Хем ще разнообразиш, хем може да се срещнеш с други хора. Другото, за което се сещам е четене на книги лятото -сега е моментът да учиш и да се усъвършенстваш, винаги може да търсиш книги от библиотеката, не са ти нужни мниого пари. И пак да се повторя - животът е пред теб, тепърва ще сменяш среди, ще намираш различни хора - в университета после, на работа колеги, тепърва ще развиваш контакти, така че не си струва да се сдухваш заради разни глупаци в даскало. Външният вид не е нужно да е перфектен, а му трябва съвсем малко ако искаш да придобиеш повече самочувствие - правилно хранене, нов цвят на косата, малко грим ако решиш и като се видиш по-нагласена и самата ти ще имаш повече самочувствие! Успех и не се връзвй на глупаците в даскало :)

 

...

преди: 11 месеца, 52 мин. hash: f9a4423c4f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Излизай сама по светло и си говори с непознати хора на твоята възраст, по парковете е пълно с младежи. Не е нужно да си в групичка с други.

 

...