 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Винаги ли ще бъде така?
преди: 6 месеца, 13 дни, прочетена 627 пъти
Време за малко среднощни размисли... и въпрос, на който знам отговора, ама не ми харесва много - Винаги ли ще бъде така?
Под "така" имам предвид празнотата.
Нещо близките хора покрай мен ги завъртя живота всеки по своему и взаимотношеноята ни не са същите, не са толкова топли колкото преди. Имам впечатление, че това се случва обичайно след като вече младите започнат да се установяват (работа, семейство и т. н. ) ама нещо не ми се искаше да го изпитвам и то толкова рано.
Тепърва съм още в гимназията и мислех, че това разпадане на отношенията ще ме очаква мноооого по-напред, но в крайна сметка съм 17 годишна пикла, която не знае какво да прави с живота си, всеки ден покрай близките хора се чувства вече непозната и невидима, и петък вечер не обикаля дискотеките, а си седи у тях и решава курсови работи на познати студенти математици и то не за пари, а от скука... социалният ми живот страда, умира...
Знам че и за напред ще е така, самотно някак си, но не искам да го признавам, по душа съм идеалист и много наивен човек, който не може да приема грубата страна на живота... но има време, тепърва съм само на 17. Изгрям от нетърпение да се изуча, да стана даскалица, да се омъжа, да стана на 45 с две отвратителни разглезени деца, мъж с млада колежка любовница, който вече не ме поглежда, защото годинките започват да личат, да мразя работата си и да се чудя къде сбърках в живота. При всеки възрастен е така, а този, който твърди обратното лъже, заради егото си, не признава че е нещастен. Има ли хора, които наистина си харесват живота, чувстват се обичани и обичат сами себе си? Излъжи ме и ми кажи, че ТИ си такъв, върни ми надеждата, че тази празнота не е постоянна, побърквам се последните 6 месеца, не усещам нито тъга, нито яд или пълно щастие, празно ми е и ми се пуши много.
От мен - лека вечер и хубав живот, все пак е кратък, макар и може би безсмислен
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 месеца, 12 дни hash: b2ffb3bfef |
|
1. В непоподяща среда си, затова се чувстваш така, търси работа, запиши се на рисуване или нещо което ти харесва, намери си гадже, това е решението.
|
| преди: 6 месеца, 12 дни hash: adc6afe1a0 |
|
2. Миличка, направо ме разби! Какво да ти кажа? Такъв е живота! Аз самият съм се замислял над тези неща.. Няма еднозначен отговор. Хората са различни. Но има и едно просто решение... трябва да следваш своя път... Да знаеш каква си, какво можеш, какви компромиси би направила за нещо или някого... Да знаеш какво те прави щастлива. Не гледай другите, живей за себе си! Има една максима - Битието определя съзнанието, доколкото съзнанието определя битието! Аз например обичам книгите! Щастлив съм! Сам със себе си! Другите не ме правят щастлив! Не са пример за мен! Да, младичка си. Намираш се на кръстопът, и не знаеш накъде да поемеш... Животът на възрастните е ужасен! Отговорности! Гонене на материални блага... Въобще, живот на заем... Приятелството е относително и абстрактно понятие... Животът е прекрасен! Бъди щастлива! Единствена и неповторима! Чакат те само хубави неща! Лошите само ще те правят по-силна! И ще срещнеш някого, който ще те обича! На 45 години е твърде вероятно да стане точно така както си мислиш... Все пак хората не са идеални. Но, това е твърде далеч... гледай тук и сега! Ти си това, което си мислиш... животът е огледало... Можеш да бъде във мир със себе си... опитай медитация и йога практики... гарантирано помагат. Успех! От едно момче на 26 години...
|
| преди: 6 месеца, 12 дни hash: 976bc1c6ab |
|
3. Имаш "грабващ" стил на писане :)
Само на 17 г и вече попиша горчивината от опита на възрастните?
Не е добре, но пък може да бъде твоят трамплин да не минаваш по техният път.
Защо пък не да пътуваш по света? ! След завършване на уни да поработваш даже в различни страни по няколко месеца или работа "хоум офис" която ти позволява и да пътуваш? !
Защо ще бързаш да се омъжваш, пък да ставаш даскалица за минава заплата и вързана за мястото, където учиш/работиш? !
Ти не, че не обичаш себе си, асоциираш собственото си бъдеще с хората около теб. Ами не, няма защо да си като тях. Ти си градиш живота, както искаш. Пиши си плановете от сега и се придържат към тях. Мечтай смело и слагай висока летва, от теб зависи. Ще изградиш себе си и своето бъдеще според твоите си мечти, не чуждите неуспешните животи... и ще имаш много поводи да се обичаш и уважаваш.
Живея на красив остров, обичам работата си (хоби ми е) обичам себе, следвам си моите си мечти, няма как да не се обичам :)
Най- важното, което знам и мога е да казвам категорично НЕ когато трябва, да поставям граници на други. Започни от там и ти.
Интелигентна си, не позволявай други да те завъртат по нужда в техният си живот, в техните мечти... разбра ме.
|
| преди: 6 месеца, 12 дни hash: 3c3e8d9669 |
|
4. Не, не е задължително да стане това което каза
|
| преди: 6 месеца, 12 дни hash: e5a810966e |
|
5. На 17 години си. Важно е да разбереш, че от теб зависи как ще мине животът ти. До 18-годишна можеш да твърдиш, че си ограничена - по закон родителите ти са отговорни за теб и ти със сигурност не можеш да правиш всичко, което ти хрумне. Оттам насетне с или без тяхната подкрепа, животът очаква твоите решения, за да ти се случи.
Можеш да бъдеш нещастна даскалица с разглезени деца и нелоялен мъж, разбира се. Можеш да бъдеш и самотна даскалица с десет котки у дома. Можеш да бъдеш в затвора, ако пожелаеш. Можеш да бъдеш и щастлива, стига да искаш.
Тук въпросът е какви избори ще правиш и до къде ще те доведат те.
Имам една много близка приятелка, с която страшно много ни се разминават възгледите за живота. От десети клас тя е залегнала над учебниците, за да я приемат специалност, която е нископлатена в България. Като я записа, техните отказаха да я подкрепят, наложи се и да работи четири години, като в повечето време караше 12-часови нощни смени, през деня беше на лекции и спеше по малко на работа и повече по градския транспорт. Допълнително имаше и 2 почасови работи по някое време. В четвърти курс, ако не й бях помогнала финансово, не знам как щеше да издрапа, защото стана направо невъзможно да си кара 12-часовите смени и да посещава лекции. След това замина в чужбина за магистратура. Пак същата схема - като не е в университета, ходи на работа. Сега поне е докторант и не й се налага да се занимава с допълнителни дейности за пари. Но тя през цялото време полага този труд, за да е щастлива някога. Кога ще е това някога обаче никой не знае. И дали ще го стигне това също не знаем. Отключи ментално заболяване, изпада често в депресия, много дълги периоди от време има суицидни мисли и аз все се питам струва ли си. Ще дойде ли момент, в който наистина да се радва на живота? Колко време ще има да бъде щастлива? Искрено се надявам, че ще получи възнаграждение за целия този труд, който положи. Вярвам, че ще ме мине финансово от раз, а по общоприети успехи - вече го е направила. Но просто знаейки през какво е минала и какво минава, никога не бих избрала този път.
А аз завърших даскало, записах в университет. Нещо не ми се понрави, пренасочих се да работя. За няколко години се утвърдих в работата, даже конкуренцията се бореше да ме прилапа (въпреки че както се разбира, работата е нискоквалифицирана). Не много постепенно стигнах добра заплата, уважение и свобода. Разбира се, заплатата ми не достига прокурорска, да речем, но би било ужасно да е така (спрямо хората, които са се трудили повече от мен). Купих си жилище (разбира се, на изплащане) и не съм спирала да се радвам на живота. В по-бедните си години пообиколих България, в по-добре финансовите кракът ми стъпи във всички европейски държави. За 24-а планирам две екскурзии до други континенти и лека-полека ще опозная света. Познавам много хора в чужбина, благодарение на това. Имам не малко познати и в България. На мен ми харесва да пътувам и се радвам на живота по този начин. Навярно моята приятелка един ден ще може да си позволи пет пъти по-голямо жилище от мен и то в чужбина. Навярно тя ще може да обиколи всички континенти наведнъж. Сигурно ще има възможност и пътуване до луната да си осигури, ако пожелае. Но тук идва любопитното за мен - ще има ли възможност наистина да се зарадва на възможностите си или нейният тип живот ще си остане чисто и просто борба за утвърждаване, за знание и за общоприети успехи?
Мен никой не ме приема за успешна, да ти кажа. Баба ми като ми дойде на гости казва, че е у брат ми, защото той се установи в София. Познатите ми ми се чудят на акъла що избягах в провинцията, като живеех в столицата. Няма да чуеш някой да ме похвали, че не съм си сменяла работата от 19-годишна. Само въпроси "Що бе, що не идеш във фирма Х? ". Но аз наистина съм предоволна от това, което имам. Щастлива съм с живота, който водя. Не мога да се похваля с кариера, космическа заплата и че разполагам с дворец. Често ми се случва да броя стотинки до заплатата, че съм се охарчила на някое пътуване. Но щом имам пари да си купя билет за някъде, за подслон и поне веднъж в деня да хапна нещо, не мога да се оплача.
Скоро само от теб ще зависи дали ще бъдеш щастлива или не. Само и единствено от теб. Дали ще разчиташ на някой друг да те прави щастлива. Дали сама ще си налагаш ограничения. Дали едно или друго... ти избираш. Запомни това.
|
...
| преди: 6 месеца, 12 дни hash: 4a57d98865 |
|
6. Дете, прекалено песимистично разсъждаваш!
Да, има и щастливи хора в живота си! Слава на Бога, и аз съм един от тях!
Минал съм и през много скърби в живота си, но всичко това ме накара да се замисля, да видя суетата на земния живот и да се обърна към Бога! И се въцъркових в Православната църква и водя православен християнски начин на живот!
Имам душевен мир и пълнота в душата си!
Имам нормална работа, а в извън работно време работя по свои компютърни проекти.
Имам и съпруга, която също споделя моите възгледи, и сме си създали добро, сговорно и задружно семейство и живеем в мир, разбирателство и любов!
Земния живот, макар и кратък, не е безсмислен! Той е подготовка за вечния живот! Защото човек е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот!
Но много е важно как човек ще изживее земния си живот, защото в зависимост от това на Страшния Съд ще се реши къде ще бъде през вечния си живот: дали в ада с демоните или с Бога в Небесното Царство!
|
| преди: 6 месеца, 8 дни hash: ce38994c30 |
|
7. Аз съм такъв човек, на 42 години, и не просто обичам, а ОБОЖАВАМ живота. Никога не съм бил по-щастлив, и правилно отбелязваш, обичта/щастието минава през self-respect и self-love. Първо заобичваш себе си, и едва след това и другите - ти такъв какъвто си и те такива каквито са. Без да искаш да ги променяш, със всичките им предимства и недостатъци.
Дълги години не беше така, преди 15 години много ясно си спомням момента когато "постигнах всичко" което се искаше от един мъж - сериозна приятелка, собствен дом, достигнах дори заветния 1 милион. Обаче нещо вътре в мен знаех че не е това нещото което искам от живота. Не беше МОЯ живот. И тогава започна всичко, цялата промяна. Всичко започна с промяната - външен вид, спорт, хранене, грижа за себе си (хигиена, постригване, да не изброявам) най-естествените неща за един мъж.
Няма да влизам в детайли, личи си че си умно момиче. И точно тук е корена на проблема. Прекалено умна си. Отиди си направи тест за интелигентност, но не онлайн, а официално МЕНСА си имат в София представителство и правят тестове - два варианта е направи си и двата (през една година можеш). Светът не е изграден за умните хора. Той е направен за средните - работата е от 9 до 5, ти описа перфектната житейска история за Средния човек. Когато си обаче 2 стандартни отклонения от нормата се появяват проблемите. Обичаш да работиш нощем (примерно), повечето хора ти се струват скучни, можеш да играеш шах/карти/табла сам със себе си. И както в твоя случай преди две години и аз захванах Висшата математика (calculus) просото защото ми беше интересно и имах свободно време.
Тъпото е че си на 17, и щеш не щеш ще заминеш в университет, така работи Средностан. Полагай минимални усилия (колкото да не отпаднеш), а се фокусирай ВЪРХУ ВАЖНИТЕ за теб неща в живота, а именно каква НЕ ИСКАШ да бъдеш. Основното докато учех беше да работя, първо защото имах пари да си правя каквото ми е кеф, макар и съвсем мизерни, и второ разбрах че от мен не става търговец. Мразех да общувам с хората, да виждам ежедневно колко смотани са процесите на работа, интриги, драми, как биха се подобрили нещата ако еди какво си, но си на 22 и нямаш никаква власт/мнение/ репутация. И много още неща не става, но успях с проби и грешки да разбера онова което е в синхрон с природата ми. Дали ще са цифрите, спекулациите, борси, казина, всякакъв тип игри. А най-голямата игра се казва ЖИВОТ.
Запознай се с основните правила, съобразявай се с тях, но знай че има цял един свят извън тях. Свят в който можеш да бъдеш приятел с цигани, да ходиш на техни сватби, да ходиш на лов с "престъпници", в планината с изпълнителни директори. Светът никога не е черно-бял.
Вероятно вече си разбрала - английският език е задължителен за да четеш най-новите неща. Няма какво да си кривим душата, всички нови/важни неща са пишат първо на английски. И художествената и не-художествената литература. Пред теб ще се изправят първоизточниците на Биологията, Социалните науки, психологията, математиката. Често преводите на Български език са потресаващи.
Стой настрана от наркотиците (засега). Остави мозъкът ти да се доразвие до към 24-25 и след това започни ако имаш още желание. Същото се отнася за алкохола и цигарите - ще трябва да си намериш правилната доза, аз не ги пипам не са ми интересни. Физически занимания - задължително - най-добрата анти-стрес терапия. Тренировки с тежести, Природа.
Мъже/гаджета - НЕ СЕ ОБВЪРЗВАЙ. В никакъв случай не прави тази грешка. Млада си, нямаш още опита/емоционалната зрялост да поддържаш отношения. А и сама ще се убедиш, че "не е за теб". Винаги прави безопасен секс, използвай презерватив, без значение колко неприятно е на тебе или партньора ти. Екстра мерки - няма да ти казвам за хормоналните контрацептиви, има и други методи. Избягвай на всяка цена нежеланата бременност.
За сметка на това - излизай и се забавлявай! Мъжете са най-интересните устройства които могат да съществуват стига да знаеш как да ги управляваш. Жените - също! Няма нищо по-приятно от компания на мъж/жена която знае как да бъде такъв/такава.
Да си сам и самотен са две коренно различни неща. Да си сам е избор, да си самотен - състояние на духа. Да, ще ти е доста по трудно защото си момиче/жена. За нас никога не е било проблем да хванем по неутъпканата пътека, на тебе ще ти трябва доста подкрепа и/или кураж. Намери хора подобни на тебе, няма друг начин. Социални групи, занимания, хобита, всичко което се сетиш и имаш време.
И да, нямам сериозна връзка, нямам деца (за които да знам) и ако утре умра, няма да съжалявам нито за момент от ЖИВОТА. Най-големия ми страх е, когато един ден съм на 95 пред умиране, да изрека следните думи "искаше ми се да бях (направил/бъда)... "
Заложи на сигурното! Избери младите девойки!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
