Споделена история от Тинейджърски |
Омагьосан кръг/Мания за отслабване/Депресии/Качване на килограми
преди: 4 месеца, 2 дни, прочетена 297 пъти
Здравейте, мили хора! Аз съм момиче на 16 години. Нека започна отначало. Винаги съм била добре изглеждащо момиче. Харесвах се, и не че съм била слаба (плосък корем), имах леко коремче, но приемливо и приятно за гледане! Едно лято- преди 2г, бях на море. Знаете това е времето и мястото да разпуснеш. Никога не съм брояла калории, не съм се и ограничавала…. Чипсове, енергийни напитки, шоколад и т. н… Обаче въпросното лято нещо стана - свикнах да ям по повече и така след морето се прибрах с няколко килограма отгоре, не знам колко, видимо 2-3 или 4, в рамките на 1 седмица. Бях разширила стомаха си, ако сега се върна 2г назад, щях да действам веднага след морето, но уви, вече е късно. От 2 години насам аз се намирам в един омагьосан кръг, в който мисля само за някакви крайни диети, не предприемам нищо, а искам нещо!! Да, аз напълно осъзнавам това нещо! Не съм ходила на фитнес, но от известно време ходя, а иначе крачки на ден правя по много.. Онзи ден бях на тренировка, направо бях като преродена, заредена физически и психически… Но всяко чудо за 3 дни… Проблемът ми е храненето. Аз не мога да ям нормално, или ще е много, ама наистина много или въобще нищичко. Гладът ми влияе много зле! Не издържам!!! А този глад след себе си държи и ръчичката на депресията, в която се намирам, и от която излизане няма…. Моят главен проблем е, че почвам диета, която трае по 1 седмица, дори и по-малко по някой път. Казвам, , някой път”, защото такива експерименти си правя с тялото от 2 г., на края на седмицата не издържам и не да прегреша с 1 шоколад, ами направо си се тъпча (с каквото се сетите), и така пак почвам седмицата с диета и седмиците завършват винаги с един и същ край.
По време на карантината пак бях качила някое кило и аз го забелязах, но дори и не съм предприела нищо, ами просто си ги свалих неусетно без промяна в навиците на хранене, но тогава бях по-малка и дори не съм се впечатлила от тези 2-3 килца, дори не съм се обвинявала. Аааа сегаа направо съм в задънена улица. Изключително много ми повлия и все повече започва да ми влияе на психиката. Не виждам как мога да излезна от това положение и да подобря външният си вид, като аз трябва да живея цял живот с диети и в същото време да се запитвам, , Ама аз как ще издържа цял живот да не хапна от любимата си храна”? Да, любимата си, защото изобщо не харесвам Healthy Foods, каквото и да разбирате под това …( чия, гранола, броколи, ), и все такива неща, излизащи и препоръчвани ми в интернет от фитнес, , маняци”. За мен това са здравословни неща, а аз като не ги ям, съответно трябва да гладувам …. Ако искате ми вярвайте, онзи ден направо щях да се изям, заради това, че хапнах една купичка супа, да това за мен е вредна храна, щом фитнес инструктура в интернет не ми я е препоръчал и не ми е казал, че в тази супа има 20 грама протеин (примерно) и тя ще ми помогне да отслабна.
Да стигаме до заключението, че за мен няма смисъл фитнесът и спортът като цяло, ако не се храня с тези храни и подобни изброени по-горе, и съответно от там идва липсата на мотивация …. Бих искала да ви попитам дали ще отслабна и ще имам напредък във фитнеса и подобряването на своята форма, ако ям супа, боб, леща и така нататък, дори и суха храна, но домашно приготвена. Вие как се храните? Изпадали ли сте в такива ситуации? Аз си мисля, че е заради възрастта и все се надявам наистина това да е един период и да отмине, не говоря за (отслабването), защото това за мен не е период, няма как да отслабна от днес за утре, ами говоря за моето мислене, което е пряко свързано с негативни мисли и се питам “ Ще обичам ли храната, както преди, без да се боя от нея, защото в момента тя за мен е враг).
Благодаря ви предварително! Чакам вашите отговори, размишления и мнения по темата! Много неща изчетох тук (не само от тази категория), и виждам как хората дават своето обективно мнение и вярвам, че ще ми помогнете! Хубава вечер ви желая! ❤️
|
