Пътят на изкуството
преди: 1 месец, 29 дни, прочетена 253 пъти
Здравейте читатели! Както знаете, в 8 клас средата се променя, учите в училището за което сте се борили и учите в насоката, според която искате да се реализирате. Разбира се, не всички са облагодетелствени с този сценарии, но за щастие при мен се разигра по възможно най-добрия начин. За разлика от моите тепърва кандидатстващи връсници, насочени към езикови гимназии, науки или икономика, аз съм насочена към изкуство. Текстът се очертава много дълъг, затова го разделям на абзаси, да преминете към интересната за вас информация по-лесно.

Как поех по този път?
Рисувам от 4 годишна възраст, също така пея от 3 годишна и имам някои много големи постижения от музиката, но в продължение на години изящните изкуства са голямата ми страст. През 7 клас не се скъсвах от учене и частни уроци, защото гимназии като гимназията по изящни изкуства, гимназията по приложни изкуства и гимназията по фотография и полиграфия не изискават оценки по нищо, освен по задължителния изпит по рисуване за кандидатстващите там. Благодарна съм, че семейството ми не са ме натискали да уча науки и езици, да ме тласкат към най-често научна или езикова сфера, защото от това се изкарвало пари. Знаейки за влечението ми към изкуството, правят всичко възможно, да постигна това, което искам. Ходех на уроци при учителка от приложната гимназия, която ми беше цел номер 1, готвейки се за изпита. Конкуренцията, обаче беше жестока. Заради така наречения бейби бум през 2009, миналата година имаше най-много кандидати за първи път от много време, тоест се съревновавах с многото 09 включително и представителите на 010, към които съм част. Това повлия положително на мотивацията ми, вълнувах се, че ще бъда подбрана сред такава конкуренция. През 2 срок постигнах похвален напредък, схващах бързо критиките на учителите, бях от децата, , с най-голям потенциал". Минаха матурите, без да уча успехът ми беше 5, доста похвално, на матурите имах голям брой точки. Разделих се със стария клас, лесно го загърбих, никога не съм се вписвала сред тогавашните ми съученици. Не след дълго минаха и дългоочакваните изпити по рисуване. Бях във възторг, когато видях, че съм в списъка с приетите в националната гимназия по приложни изкуства. Надеждата, че ще започна живота наново, се сбъдна!

Стигаме до въпроса който загатва моята предистория. Защо изкуството е така масово незабележимо? Цели епохи от историята, Ренесанс, Античност са посветени на разцвета на изкуството, дори имаме пещерни рисунки, когато хората са били съвсем примитивни... А пък едно 90% са с маркетинг, инвестиции, IT, програмисти, езици... В ТОВА НЯМА НИЩО ЛОШО! -подчертано с големи букви. Няма лошо човек да се развива с това, което желае и да работи сигурна работа. Но за изкуство кой говори? Колко обекти из цяла България, че и в Европа, стоят нереставрирани, забравени от бога. Тук-таме направили реставрация, окей, но останалите 90%, нищо? Това са моите наблюдения, но с очите си съм видяла много разруха и занемареност из България, за чужбина не мога на 100% да твърдя, защото съм била в туристическите части, където всичко е уредено. Да не говорим колко много хора смятат, че от изкуство не се печели добре, родители, които когато видят, че децата им искат да свирят или пеят, или занимават с изкуство, веднага ги насочват към успещните сфери, смятайки, че в противен случай ще събират пари на улицата. Сблъсквала съм се неведнъж с такива хора, като много наши семейни познати също са скептични в това отношение, виждам го в средата си, съставена от хора на изкуството, разколебавани от роднини и прочие. Но също така съм виждала и интересни похвати на успешни хора, интелектуалци, чийто деца са записани именно в такива училища или се занимават с музика.

Въпросите ми към вас, читатели са: Според вас забравя ли се изкуството, как се възприема в 21 век според вас? Модерното изкуство може ли да се сравни с да речем ренесансовото изкуство? и ще се радвам да ми пишат хора, занимаващи се с изкуство професионално, къде, в коя сфера са намерили път, заплаща ли се добре и има ли бъдеще за изящните изкуства? Ще се радвам и да ми пишат от младото поколение, ако някой се занимава с това начинание и да изрази мнение по моите въпроси. С какво се занимавате и харесвате ли работата си? Добре дошли са всякакви мнения, стига не ме оплюват, разбира се!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 28 дни hash: caf3367b9e

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Работя в културна институция от 18 години. Професията ми от край време е подценявана и от обществото, и от управляващите. Имам поглед над трудностите, с които се сблъскват колеги от другите културни институции, хора на изкуството и т. н. И мога да ви кажа, че в България културата и изкуството са последната дупка на кавала. Ако нямате за цел висок доход, а го правите за собствено удовлетворение - тогава дерзайте.

 

...

преди: 1 месец, 28 дни hash: c58cdd6165

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Здравей! Много се радвам, когато видя че млад човек се интересува от изкуство. Ще споделя с теб моя опит и се надявам да ти е от полза. Аз съм пианистка, занимавам се професионално с музика от 5 годишна, сега съм на 33. Живея в чужбина от почти две десетилетия, родителите ми решиха да емигрират когато с брат ми бяхме още малки. От тогава не съм се връщала в България освен за почивка и една от причините е, че за съжаление в България ще ми е много трудно да работя по моята професия. Не че няма интерес към класическата музика, интерес има, но публиката не е платежоспособна. Моите колеги там, талантливи пианисти, цигулари и т. н. често свирят безплатно, от любов към изкуството. Бившите ми съученици половината емигрираха в Западна Европа или САЩ, а тези които решиха да останат в България, записаха втора специалност за да могат да намерят работа с която да се издържат. А музиката е покрай другото. Нали си чувала приказката "музикант къща не храни"? Ами точно така е и всъщност винаги е било така. Колко велики композитори са умрели в беднотия и недоимък. Изкуството е прекрасно нещо, но за съжаление трудно ще ти осигури постоянни доходи. Перспективата е учител, което е добър вариант, но в България, както казах, няма достатъчно платежоспособни хора. Да не говорим че класическата музика като цяло е ориентирана към по-тесен кръг от слушатели. В чужбина по-лесно ще се уредиш в някой оркестър или пък ще припечелваш от самостоятелни концерти. Все пак, хората в Западна Европа имат повече пари и не им стиска да дадат по 15-20 евро (най-малко) за спектакъл. Естествено че тук и стандарта на живот е различен, всичко е доста по-скъпо, та и тук няма да станеш милионер ако си музикант, но поне имаш реална перспектива за реализация и приличен живот. Естествено че има такива, които преуспяват, но това са единици. Не стига само с талант и много работа. Трябва си и късмет, а и връзките са много важни. Предполагам че и с изящните изкуства положението подобно. Имам една позната, художничка, в момента работи в държавен музей и е нещо като гид (разхожда посетителите и организира различни културни мероприятия). Картините ги продава, но по 20ина евро всяка, та не мисля че с парите които изкарва само и единствено от рисуване може изобщо да си плати наема. Та общо взето, не е никак лесно човек да се реализира в сферата на изкуството и да си изкарва прехраната само и единствено с концерти, продажба на картини или спектакли. Трябва да е готов да работи като учител (постоянен доход), да дава семинари, мастерклас и тъй нататък. Специално за реставрацията, поне в чужбина има работа, защото се отпуска определен бюджет за поддръжка на най-значимите туристически обекти: катедрали, картини и подобни. В България да се случи такова нещо, за съжаление на този етап не е възможно. Държавата не отпуска пари за къде-къде по-належащи нужди. Както казах, много мои познати свирят на доброволни начала защото няма пари. Много е важно за един артист да умее да се приспособи към стила на живот, да бъде в крак с новите технологии. В днешно време това означава да е наясно с дигитализацията, да види по какъв начин може тя да му помогне и как да я интегрира в своята работа, и в същото време, да знае по какъв начин заплашва тя неговото професионално бъдеще. Примерно, за изящните изкуства, изкуствения интелект е много сериозна заплаха. Съветът ми е да учиш това което ти е на сърце, но да бъдеш готова да изкараш втора специалност (за всеки случай). Задължително е да владееш перфектно поне един чужд език (то в днешно време е немислимо да не знаеш английски) и имай предвид че най-вероятно след завършване на академията, няма да сте подготвени за сблъсъка с реалния живот. т. е. ще ви липсват важни практически умения и познания които са необходими за да може реално да печелите пари с вашата работа. Битовизми от типа на: как да развия собствен бизнес, как да организирам културно мероприятие, как се отчитат тези доходи и какви данъци трябва да плащаш и подобни. Всички тия неща ще трябва сама да проучиш как стават ако решиш да започнеш собствен проект. И имай предвид че изкуството, за да носи доходи, трябва да бъде ориентирано към платежоспособна публика. В случай че се ориентираш към държавна работа в сферата, държавата трябва да финансира културните проекти. И в двата случая, за съжаление в България ще ти е доста трудно. Естествено че е важно хората на изкуството да не изоставят родната земя и да допринасят с каквото могат за културното развитие и съхранение, но все пак човек има нужда от прехрана. Желая ти много успех!

 

...

преди: 1 месец, 28 дни hash: a32fc244ce

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Всичко си е до човек, както си решиш сам, така е правилно.

 

...

горе^

преди: 1 месец, 27 дни hash: 57dbdb4dfd

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Аз съм от семейство на художници. Брат ми е изключително успял аниматор с много добри доходи и може да работи навсякъде по света. Той е нещо като пътеводна светлина в семейството, защото спокойно мога да кажа, че е успял. Последвахме примера му и подготвихме сина ми, горе-долу твой набор, за училището по полиграфия и фотография. Успешно влезе компютърна анимация, сега това учи. Какво ще излезе, от него си зависи. Но ще ти споделя от моя опит - винаги помни, че си замесена от друго тесто. И си много повече от обикновените материално ориентирани хора, които бърчат нос като им кажеш музикант или художник. Да, бъди интелектуален сноб, такава съм и аз, но не го показвай много. Аз често си налагам да падам на много по-ниско ниво, само да имам с кого да общувам…Най-добре е да си формираш среда от хора като теб, но те са голяма рядкост. И така - с изящно изкуство трудно ще стане, трябва да си извънредно добър или да си маркетингов шмекер. С приложното изкуство имаш повече шанс, но не казваш каква специалност си. И имай нещо друго пред вид - има реална заплаха изкуственият интелект да вземе хляба на дизайнери, аниматори и т. н. Поздравявам те за избора, но не очаквай да срещнеш разбиране от т. нар. common people. Нищо, че се захласват пред Милеланджело и Леонардо, те нищо не разбират. За успокоение кое е важно ще ти дам един цитат по памет - великите нации пишат своите авобиографии в три ръкописа - книга на делата им, книга на словата им и книга на изкуството им. Не можем да разберем нито една от тези книги, ако не прочетем и другите две. Но единствената, която заслужава доверие, е последната.

 

...

преди: 1 месец, 27 дни hash: ae3a7736ab

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   От авторката: Благодаря за коментарите! №1 - За съжаление съмненията ми се потвърдиха, хората на изкуството които са известни и богати се броят на пръстите на ръцете, българи - на едната ръка. Не казвам, че задължително ще работя това, имам много познания и в други сфери, но искам да се занимавам с изкуство, както от влечение, така и от умиление. Все пак и ако ренесансовите хдожници бяха вдигнали ръце от занаятите си и бяха отишли да стават войници или буржоази, сега нямаше да имаме никаква нагледна представа как са живяли хората, как са изглеждали, каква е била обстановката, 90% от информацията с която разполагаме произхожда от картините и скулптурите им. Дори и като културно наследство, както споменах изкуството е основната движеща сила на туризма в Европа, милиони хора от цял свят се стичат, за да посетят културното наследство, което съхраняваме до ден днешен. А парите, които тези милиони хора дават за екскурзиите носят и съответно доходи и европейските държави се изхранват от културния туризъм. Вярвам, че дори и да не ме изхранва, трудът ми ще бъде възнаграден и полезен на определени хора, но ще имам и предвид всички трудности, през които трябва да премина! Благодаря за споделеното мнение! №2 - Здравейте! Прекрасен коментар, благодаря за споделените насоки и опит, със сигурност ще ми бъдат полезни! Направо ми се стопля душата, когато науча, че някой се занимава с изкуство! Музиката е прекрасно нещо, едно от най-древните на света, знам и защото и аз се занимавам с музика - пеене. За съжаление, , музикант къща не храни" е вярно, освен ако не става дума за масово слушана музика като поп, рап или в България, чалга. Още в легендата за Орфей се наблюдават трудностите и мъките в живота на един творец. Това е въпросът, който си задавам от години, защо е такава участта на изкуството? Относно съветите, за които съм ви много благодарна, мисля че ще се справя с, , пътят на изкуството", тъй като разполагам с някои решения. Например, в моето училище много се набляга и на общообразователните предмети, обучението е на високо ниво, учителите са интелигентни и готини хора, каквито са и голяма част от учениците. Историята ме влече, но имам семейни познати, завършили история, които се налага да работят друго, защото историците взимат мизерни пари, за музеите да не говорим. Единственият начин за историята е да стана учителка, за което нямам против. Предприемачеството ми е интересно, разбирам работата на развитие на бизнеса, предприемачеството и иновациите, които са много актуални, да не кажа едни от най-успешните специалности, в този предмет съм пълна отличничка. Един от специалните ми предмети е Перспектива, която е основа на архитектурата, а с архитектура също не мисля, че, , ще остана гладна", никога не е бил излишен човек със строителство или архитектура. В химията съм добра и ми е сравнително интересна, майка ми също така е химичка. Любимият ми предмет, по който съм и отличничка е философия, като най-интересна ми е психологията и като цяло човешкото развитие, психологията сега е много актуална специалност и психолози напоследък започнаха да бъдат много търсени, за щастие или жалост. Така че за 2 специалност съм подготвена, винаги съм си казвала, че ще запиша и нещо допълнително, което също толкова да ме влече. По въпросът с езиците, говоря английски за сега на ниво B1, руски някъде А2, като ще го затвърдя, ще го уча в училище догодина, за 3 език за сега не мисля, усъвършенствам английския и до някъде руския. За България и неплатежоспособните хора съм чувала от познати, на които материалите за направата на творбите им струват почти двойно на цената, за която ги продават. Много жалък факт, но фактът си е факт. Бих се усъвършенствала и дори за малко работила в чужбина, но със сигурност да се върна в България след това. Ще се постарая да допринеса за културното и интелектуалното развитие на страната, на Европа, а може и на изток, кой знае. Благодаря ви отново, за споделения и интелигентно изказан опит! №3 - Благодаря за коментара, вече поех по, , пътят на изкуството", засега успешно!

 

...