Крия чувствата си, но вечно ли ще ги изпитвам? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96971)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22806)
 Секс и интимност (11254)
 Тинейджърски (20214)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5938)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13190)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Крия чувствата си, но вечно ли ще ги изпитвам?
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1526 пъти
Като всяко дете се събирах с други хлапета да си играем. Беше много весело, но сред тях имаше и едно момче, с което се харесвахме съвсем по детски. Той ми дърпаше косата, гонехме се и т.н., ясно ви е за какво става въпрос. В ранна тийнейджърска възраст попаднахме в една компания и дори се замесихме в любовен триъгълник с една моя приятелка, но в крайна сметка той не избра нито една от нас. Изгубихме следите си.

Когато бях в девети клас, намерих скайпа му. Отдавна бях забравила детското си увлечение, но неговите чувства като че ли се обновиха и все ме канеше на кафе, постоянно ми пишеше, дори ми се обаждаше по телефона, но аз го мислех за досаден и го отбягвах. Накрая се стигна дотам, че го блокирах.

След две години отново се открихме във виртуалното пространство. Сякаш нищо не беше станало преди. Бяхме забравили всичко лошо и разговорите с него ми бяха много приятни. Още на другия ден той ми предложи да станем гаджета. За мен беше шок, защото не очаквах, но приех, без да се замисля. Този път и моите чувства бяха възкръснали. Всичко вървеше повече от добре. Понеже известно време нямаше интернет, си пишехме много смс-и и харчехме доста пари, но постоянно трябваше да комуникираме. Държеше се адски мило с мен, наричаше ме със сладки галени имена. Когато видех, че съм получила смс, стомахът ми се обръщаше.

Дойде да се видим. Единствената интимност помежду ни беше държенето за ръка и една невинна целувка по бузата. Тък е моментът да уточня, че той пътуваше, за да ме види, защото учеше в моя град, но после се върна в родното си място.

На следващата седмица пак дойде. Скарахме се, защото не можех да изляза из града. Малката ми сестричка беше болна и трябваше да я гледам, а той каза, че му въртя номера. Дойде до дома ми. Уж се сдобрихме, но аз не пожелах да го целуна, защото ми каза да не го търся на другия ден, тъй като бил на рожден ден и нямал време. Ядосах се и се прибрах.

Той започна да ми пише съобщения как рожденичката била много палава и щели цяла вечер да се целуват. Сдобрихме се и на следващата седмица отидох с него на кафе. Бях в компанията му - близо десет момчета. Чувствах се неудобно, защото само аз бях момиче сред тях, а пък и той не ми обръщаше внимание. Сети се накрая за мен и ме хвана за ръката и ме гушна. Изпрати ме. Аз го гледах настойчиво и чаках да ме целуне, а той ме питаше защо го гледам така. Аз го гушнах, но бях много срамежлива и не се осмелих да го целуна първа.

Оттогава всичко се промени. Той спря да ми пише. Заяви ми, че трябва да скъсаме. Реших, че проблемът е в мен, и му обещах да се променя. Той уж се съгласи и уж пак щеше да дойде, но ме излъга и се стигна до края на връзката ни. Изживях раздялата ни изключително тежко. Бяхме заедно само един месец, но аз бях привързана. Пред другите не показвах какво изпитвам, но вътрешно изгарях.

След две седмици той ме потърси. Искал да опитаме пак. Съгласих се. Гледах да му угаждам повече, за да е доволен. А той постоянно ми говореше с коя си пишел, коя го харесала, коя излъгал и колко момичета го преследвали и как дори му се сърдели, че избрал мен, а не тях. Вярно, че страдах, но никога не съм го карала насила да бъде с мен.

В крайна сметка отново се стигна до нашата раздяла.
Цял месец не се потърсихме, докато той не ми писа. Искал да си останем добри приятели, но понякога ми правеше намеци за секс, наричаше ме ,,бонбонче'' и с други подобни нарицателни. Аз обаче се правех, че не изпитвам нищо и не отвръщах. Макар да ме натъжаваше, за пред него и останалите бях добре. Иначе постоянно се обвинявах, че аз съм виновната за нашата раздяла.

След три месеца той отново пожела да се съберем и аз, глупачката, приех. Прегръщах го всеки път, целувах го и аз, за да е щастлив. Отначало отново всичко вървеше прекрасно, но той пак се отдалечи.

В началото на историята споменах, че като по-малки бяхме попаднали в любовен триъгълник. Той повдигна темата и ми сподели как само късал и се разделял с другото момиче, а аз си помислих, че и с нея е постъпвал като с мен. Исках да го изненадам и отидох при него, без да му казвам. Оставих училището и заминах, а той, като ме видя, ме изгледа и ме запита какво съм правела там.

Една вечер го чаках цял час да дойде напразно. Отново скъсахме, но този път не изживях раздялата толкова тежко. Бях му ядосана, исках да му върна цялата болка, която ми причини. Исках отново да се върне при мен. Така и стана. Държах се мило, сякаш нищо не е станало. На другия ден обеща да дойде да се видим. Обади се, че бил вече пред нас, но аз не излязох. Оставих го да ме чака цял час и накрая го разочаровах. Предтекстът ми беше, че бях видяла, че си е писал разни закачливи неща и е флиртувал с някакво момиче. Това беше идеален повод, за да изляза чиста, да прикрия отмъщението си и той да е виновният.

Беше много огорчен от тази ми постъпка.
Гневът се изпари от сърцето ми и осъзнавам, че още тая чувства към него. Знам, че той никога няма да ме потърси, защото засегнах гордостта му и го разочаровах. Аз също няма да го потърся, защото той не оценяваше нищо от това, което правех за него.

Въпреки това през главата ми понякога преминават налудничави мисли. В съзнанието си създавам заплетени отношения и любовни триъгълници, тайни връзки с него или пък се надявам някой ден да се промени. Пропуснах да спомена, че си пада женкар. Знам, че хората не се променят и винаги ще си остане такъв. Едно вътрешно чувство все ми подсказва, че това е момчето, с което си подхождам, и това е човекът, с който трябва да бъда, но това противоречи на всякаква логика, защото той никога не ме е обичал, както аз него. Само аз обаче виждах, че въпреки всичко дълбоко в него се крие едно добро сърце.

За пред хората съм тази, която се смее силно, шегува се и не се дава на никого. Но дълбоко в сърцето си съм друга. Избягвам да си спомням за него, защото ми се приисква пак да бяхме заедно. Никога не съм предполагала, че ще оглупея до такава степен. Докога ли ще съм в това нерадостно положение?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker