Помощ! Невъзможната любов! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (100924)
 Любов и изневяра (23926)
 Секс и интимност (11784)
 Тинейджърски (20541)
 Семейство (5097)
 Здраве (8096)
 Спорт и красота (4228)
 На работното място (2316)
 Образование (6220)
 В чужбина (1344)
 Наркотици и алкохол (962)
 Измислени истории (742)
 Проза, литература (1531)
 Други (13990)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Помощ! Невъзможната любов!
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1484 пъти
Накратко-младо момиче съм, преди две години завърших гимназия, влюбена ( или не, вече не знам ) в мъж, няколко години по-голям от мен. Разликата съвсем не е фрапираща и никога не съм и обръщала особено внимание. Моят проблем е че имам чувства към друг и сега съм адски объркана.... искам съвет, защото ситуацията е като пъзел и единствения изход от нея-да забравя завинаги другия.... сега ще Ви обясня.

Срещнах човека до себе си в много ранна възраст, винаги съм го обичала, дадох всичко от себе си за нашата връзка, простих наистина много и никога не съм му изневерявала. Когато не можех да дишам без него той се промени толкова много, че дълго време отричах истината и все се навивах, че "Този път е за последно". В него имаше една болестна ревност, която започна да избива в скандали, заплахи и накрая удари. По мен разбира се. Всеки път му прощавах, защото казваше, че съжалява, и по дяволите, показваше го по всевъзможни начини... до следващия път. Не знам дали съм била прекалено малка или прекалено глупава, но прощавах и го обичах така, както и в първата година, когато всичко беше прекрасно. Както и да е, в един момент вече се страхувах до такава степен от него, че излизах от вкъщи едва ли не насила и не смеех да прекъсна тази връзка.

Бях ученичка и в осми клас се оказах в една паралелка с момчето, което просто промени коренно схващането ми за мъжете- пълна противоположност на приятеля ми той беше чувствителен, донякъде малко романтик, разбираше ме и просто можех да му споделя всичко. Малко дръпнато се държеше, но после разбрах, че той просто си е такъв. Харесах го много още първата година, но съм си донякъде комплексарка и никога не му казах какво изпитвам към него, а се бяг привързала адски много. Е, казах му-чак преди да завърша, говорейки в минало време, пък и честно казано, след 4 години в един клас сметнах, че не искам да рискувам приятелството ни.
Така до деня, когато го видях за последен път преди две години (малко преди бала )- дори не ме поздрави и аз реших, че е крайно време да си го избия от главата. Пък и... аз имах сериозен приятел откакто се помня, той си мислеше, че е влюбен....

Преди седмица го засякох в интернет пространството и реших ей така да го питам защо в онзи ден дори не ме поздрави. Каза, че не ме е видял отдалече и че не е било нарочно... Заговорихме се, впрочем си говорим почти всяка вечер оттогава, а той е голям майтапчия и на шега ме задява... Не мога да не призная-на няколко пъти реших да проверя доколко се шегува и доколко е сериозен и... ето някои негови думи "И аз те харесвах по едно време", "Ти си страхотно момиче", "Приятелят ти се държи като идиот" ( впрочем той не ми е посягал от около година и успях да му простя почти всичко ). А онзи ден с моят бивш съученик се шегувахме на тема секс и го питах ( на шега) "Добре де, дори да не бяг с ***********, ти никога не би предприел нищо спрямо мен". Отговора беше "Ако не беше с ************* не бих се замислил и секунда, но нямаше да си еднодневка, щеше да е по-сериозно.. ".

Не знам вече какво да мисля, той ми каза, че има планове един ден да замине за Лондон, мисля си че ще загубя шансовете си завинаги ако не направя нещо сега! Той е просто уникален, най-добрият мъж на планетата, просто друг като него не познавам и съм сигурна, че никога няма да мога да го забравя.... Той ме кара да се смея от сърце, понякога дори само мисълта за него ме кара да се усмихвам сама... Като глътка свеж въздух е и днес цял ден мислих за него... От друга страна са страховете ми, че ще ме отблъсне, приятелят ми и какво ли още не...
Накратко, хора, помагайте, какво да правя????

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 1 месец
hash: de1d08a2b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

1.   Тръгни с романтичното и мило момче за, което си мислиш! :)

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: db8c006865
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

2.   Не се и чуди. Щом това момче те кара да се усмихваш дори само при мисълта за него, то какво повече да иска човек. А и изглежда, че наистина те харесва и не е като другите "момчета на 21 век" Все пак послушай сърцето си. :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker