Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Съжалявам за кученцето ти :( Но поне си имала кученце, обичала си го и знаеш какво да си имаш животинче и да го обичаш. Аз от години искам кученце или котенце но за съжаление един член от семейството мрази много животните и не мога да имам.... а толкова искам...

8.   офф... Много гадно... Аз имам котка, която честно да си кажа ми е много ценна и не знам какъв ще е живота ми без нея... Иначе според мен си вземи животинче... Съболезнования
Момче, 14

9.   Леле миличка... знам как се чувстваш!! И моят домашен любимец си отиде миналата година;( отлично те разбирам! Аз лично много тежко преживях смъртта на котката си.... чувствах вина също като теб, бях много привързана към нея, почти 10 години я гледах. Ще ти е много тъжно в началото... но с времето болката ще премине малко. Не бързай да си взимаш нов домашен любимец... аз например още нямам.. макар че много искам, не знам дали ще си взема, защото знам, че все някога ще си отиде.... или пък, ме с мен ще стане нещо и няма на кого да го оставя.. :(. За жалост смъртта е неизбежна част от живота....

10.   Аз съм имала много котенца които по една или друга причина са умирали. но всяко следващо коте заобичвах по своемо и постепенно взех да свиквам с загубата. За съжаление такъв е живота. Губим не само животинки но и близки хора. Но аз благодаря на Бог за всеки един подарък и за времето през което сме били заедно. просто си припомням само хубавите моменти. Трябва да си вземеш ново животинче. Опитай с коте!

11.   Здравей, мила.
Докото четох твоята статия, заплаках. Много ти съчуствам имам морско свинче, кучета - 3 (улични) на едното ми село. Много мили и добри. Страшно много им се доверявам. Имам на другото ми село много сладко кученце (плачеща болонка) страшно много ги обичам. Знам, че мога да разчитам на тях. Не ми се е случвало нещото което на теб, но когато си помисля какво щеше да се случи без тях найстина разбирам болката ти. Аз щях до почакм време да отихн тази болка в мен и когато реша, че вече съм се вкалила и съм готова да понеса нещо подобно, щях да си взема отнова животинче за "братче" :)

12.   От авторката:
Благодаря на всички за съветите и подкрепата :* Мисля, че ще си вземем друго кученце, но от приют :) И искам да ви споделя, че още същата вечер, когато той умря, се появи на небето една звездичка, по-ярка от останалите. И аз, и майка ми забелязахме, че има форма на буквата Ф (първата буква от името му). Мисля, че си въобразявам, но дали не е така? Дали това е някакъв знак?

13.   Вмомента съм на 15 и имахме доберман от 13 години. Виждала съм снимка като по малка с него, колко мил ми беше, ама и той си отиде. Гадно е, куче друго като него няма да има.
А това със звездичката на мен не ми се вярва, но кой знае.

14.   От авторката:
От един месец си имаме друго кученце, невероятна сладуранка и много си я обичаме :) Определено болката се преодолява, само първоначалния шок е голям.

15.   Статията е стара и няма нужда от обсъждане, и все пак единственото решение е било да си вземеш ново животинче! Радваме се, че си го преодоляла! :)

*Мади

16.   Моите съболезнования миличка

17.   Здравей, и аз имах същия проблем. Една сутрин(началото на март месец) баща ми пуснал котето да тича на двора(сутрин, когато ме караше на училище я пускаше и после я прибираше). Но просто, не се прибра повече. Силно се надявах някой да го е прибрал и да е на добро място, но когато изчезна чувствах нещо като празнота сякаш нещо в мен изчезна(колкото и странно да звучи). После си взех куче(бретон шпаньол ) то ми помогна да я преодолея. Не съм забравила котката си, но просто не мога да живея вечно с мисълта за това, че е изчезнала! Според моето мнение си вземи пак домашен любимец няма по-хубаво нещо от щастливата опашка след като се прибереш от училище! :)

18.   Миличката, напълно те разбирам! Толкова ми е жал за теб! Много хора те съветват да си вземеш ново животинче, но преди това трябва за си помислиш дали си готова да преживееш още една загуба, защото все пак и следващото ти кученце/котенце няма да живее вечно! Аз съм твой набор и миналата година загубих котето, с което съм живляла през целият си живот! До ден днешен си пускам домашните клипчета, където я има и нея и слушам как мяука и как мърка, това някак ме топли отвътре! А този месец кученцето на баща ми почина! На него също му беше тъжно, дори и плака. Ще ти кажа същото, което казах и на него - всичко се случва, защото има причина, всяко зло за добро! Плюс това и ти сама си стигнала до извода, че то е имало щастлив живот! Бъди силна и умна, ще се справиш! :)

20.   Здрасти искам да споделя подобна история и съответно да ми дадете съвет. Преди 3дни кученцето ни почина. Беше йоркширски териер и беше само на 1 годинка и 2 месеца. Беше си много здраво о жизнено кученце, с сестра ми я обичахме повече од себе си. Се указа че млечните зъбки не и са паднали на време и докторите казваха че по добре сега да се оперира щтото след това щте има проблеми и с другите. Каза че няма да е проблемна операцията. рисковите които са се случвали от 1 000 000 на едно било анафилактичен шок в следствие на опойката. Съгласихме се, и всичко беше ок. Тя се събуди от опойката и ни я върнаха, но след половин почна да кърви от дупето и тук почна сериозното. Никой не можеше да обясни какво и се случва на горкичката. остана една нощ в клиниката за да я наблюдават и да и дават медикаменти, но сутринта ни се обадиха да ни кажат че не е успяла... най мъчно от всичко ни е че не бяхме последните моненти с нея. не можеме да я забравим тя прекалено мн ни липсва, какво да правим, как да се справим с болката ни моля ви помпгнете ни :'(((

21.   здравейте, мили деца! ( обръщам се към авторката на историята и към написалия/написалата коментар номер 15). аз преживях същото. спомняйте си за тези животинки, обичайте ги, въпреки че вече не са на тази земя. мислете си как са на по-хубаво място и не се отчайвайте!

22.   Нашето куче Майк го блъсна кола и почина на място. Много ни е мъчно, липсва ни, къщата е празна без него. Миличкия той... Сутрин ни събуждаше и ни изпращаше на врата, вечерта ни посрещаше с играчка в уста.
Много ни липсваш!
Дано си щастлив там Майк! Обичаме те!

23.   Здравейте... имах две немски овчарки. Едната почина на 8. 03. 2012, сега другото... просто не може да с помогне с нищо. Как да се преживее такова нещо.. просто няма как. Гледам го сега и си мисля, колко ли още ще издържи?? Казват да го приспим, но как. Та той бе мой приятел, другар във всичко...

24.   Здравейте! Наистина ми е много мъчно за това, което си преживяла. Знам много добре как се чувстваш, аз вчера загубих кучето си-Хера, блъсна я кола. Още съм в шок! Много я обичам, не знам как ще преодолея липсата и, толкова бяхме свикнали с нея. Тя беше толкова игрива и умна, в душата ми е празнота...

26.   Здравейте, аз също преди 6 месеца загубих моята красива лабрадорка Тайра.. блъсна я кола и след 3 дни в болница, почина. След 1 седмица ще си вземем отново лабрадор и майка ми иска да се казва Тайра, но мен това ме притеснява.. какъв съвет ще ми дадете? :(

27.   От авторката
Здравей, №26! Честито за новото кученце, със сигурност ще ви донесе много щастие. И аз си взех кученце същата порода като предишното, но не мисля че е добра идея да е със същото име. Може би майка ти иска по някакъв начин да замести старото ви куче със това, но не е хубаво. Може би тя ще очаква и това куче да се държи по същия начин като предишното, но то е друго куче, с друг характер. Може да изберете подобно име, примерно Тара, но да не е същото. Не бива да възприемате това куче като заместител на старото.

28.   губила съм близки хора, но това, което изпитвам сега не мога да го сравня с нищо. Преди 45 дни си отиде моят 8 годишен боксер Спайк. Оставихме го в клиника една вечер да го наблюдавали и сутринта ни казах , че го няма. Чувството, че не съм била при него в последните му мигове не ми дава покой. То не беше обич, то не беше радост, то не беше игри, снимки. Взаимна безпределна обич! Удрям стената и крещя"върнете ми го", викам с глас "искам си го ", не ми се връща в нас- всичко говори за него, няма го, няма го, няма го. Говорехме си- без думи ме разбираше- с вежди, с очи, милваше ме, потичаше сълза от окото му- вярвайте, така беше... Той ми даваше сигурност- спокойна бях за детето си, за мен, аз му давах грижи, лекувах си го, радвах се, като оздравее...

29.   Разбирам те. Аз пък имах морско свинче да знам, че сега ще кажете какво общо има морското свинче и кучето, това е прсото един плъх. Да но не е така. В продължение на 6 години единственно той ме развеселяваше. Детската ми мечта е да си имам кученце, но след като видях какво се случваше с морското ми свинче не исках нищо друго освем той да се оправи, не исках да чуя за куче. Дори и сега се аргументирам, че каквото и да си взема отново ще умре, но това е живота и ние не сме вечни, животните са част от живота ни, с тях всичко е по - цветно. Дори и сега след 2 месеца без него, който се навършват сега чуствам празнина и ми е мъчно, но все пак сега е на по-добро място. Радвай се за него, живей с мисълта, че е жив, той винаги ще е с теб. Знам, че не е лесно да си вземеш друго кученце, защото просто сърце не ти дава, чустваш се всяка си пренебрегнал предишния любимец. Запомни едно : НИЩО НЕ Е ВЕЧНО, ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ. ЖИВЕЙ ЗА МОМЕНТА, ЗАЩОТО ЖИВОТА Е КРАТЪК. Кученцето ти сега е на добро място, но дори и да не е до теб сега ти винаги го помни, защото тази сила ще ви свързва винаги. :)

32.   В петък към 2 през ноща умря моят приятел. Гана.... кучешка чума. Това е то. Издъхна ми в ръцете. Великолепен пит, 30 кила мускули, зъби и много любов. Откакто се помня е до мен. Беше всъщност. За 4ри дни го свали гнусният вирус. Ваксинирайте си кучетата всяка година. Мъчението е отвратително.

33.   Здравей. Моето кученце също ЩЕ умира. От старост! С него съм прекарала целия си живот - на 12 съм - Толкова ми е мъчно в момента! Но постоянно си мисля, че там ще му е по-добре и ще го запомня завинаги! Просто такъв е живота.. Едни се раждат други умират. Няма какво да се направи. Аз не мисля да си вземам ново кученце... но ще трябва за да пази някой къщата :) е, дано там да му е по-добре! Знаех, че това ще се случи все някога! Просто си мисли, че нам ще е по -добре за него.. И винаги ще те запомни!

34.   Здравей, нищо, че е стара темата, но аз преживях същото. Кучето ми (лабрадор) се отрови с антифриз. беше само на 2 години аз го гледах от бебе, много го обичах. През 2012 декемри месец първата седмица всичко си беше окей разхождахме си я както всяка седмица в гората на дълги разходки. Точно тази седмица тя се бе напила с антифриз, оцеля две седмици. Първата отслабна ние си мислехме, че е от храната, викахме ветиринар и си оправихме проблема с храната. Отслабна, не искаше да яде да пие вода... нищо. Имаше ниска температура, всеки ден тя спадаше все по- надолу и по- надолу Взехме я и я заведохме в клиника там казаха, че е отровена, а по-късно разбрахме, че е от антифриз. Аз си казах "сега само надеждата помага". Бях най-надеждната в семейството, всички плачеха (най-много майка ми). Същата седмица(10-15. 12. 12) беше на системи. Петък бяха последните системи, след това късмета и надеждата. В събота ветеринаря дойде, прегледа я, температурата беше много ниска, каче ни да му се обадим ако има промяна и е по адекватна имаше тикове от мозъка. за повишаване на температурата и, слагахме двулитрови шишета с гореща вода за да я топлят отделно беше загъната с две вълнени дебели одеала и беше легнала на дебел килим. Дойде и неделята 16. 12. 2012 денят, който от една година насам мисля, че преживях отново. На сутринта всичко беше нормално станах си оправих се и искаш да видя Тара ( бяхме я сложили в гаража имаше дори и печка която топли и беше като сауна, вътре попринцип е топло... ) таа обличах си якето и дядо ми, който много се притесняваше да не ми стане нещо, ако Тара умре, аз още си бях с моята надежда "кучето ми е живо и здраво, преодолява всичко" ) Той се обади на майками и каза "Тара е починала. ", тя се разплака и дойде да ми каже... аз не се разплаках сякаш не бях себе си, когато научих това, щях да припадна не бях аз не бях в тялото си, най-големия шок, който преживях досега (на 13 съм). Отидох до гаража и дядо беше там... той плачеше, майка ми пла
чеше, дори тати се разплака братми ревеше и не спираше аз му се разкрещях и му казах да спре, не бях на себе си не знаех какво да правя. Не можах да и кажа дори "Сбогом", не можах (в момента рева ). аз и тати я завихме в едно от одеалата и я изнесохме сложихме я в колата и аз му казах да я погребем в началото на една гора в която много често ходехме. Отидохме до мястото където трябваше да я погребем. За последен път всички я погалихме, аз пуснах късметлийския си камък при нея, не знам защо... В този ден се опитах да бъда стабилна и да не плача, за да не разстройвам другите, но вечерта сигурно 2 часа плаках и не спирах. Сложихме снимки в стаята ни с братми и когато я погледна на снмиките знам че още е до мен и няма да ме остави. Тя няма да отиде при други хора аз го знам и вярвам.
Надявам се някой ден отново да се срещнем.
Казвам ти Сбогом!
Липсваш ми! (и до днес аз по малко си поплаквам за нея)

35.   Знам какво е! Аз всяка година имам малки котенца по 5 - 6. Някои ги даваме без мое разрешение, други изчезват безследно, трети ги намираме отровени или сгазени... абе ДА не ти разказвам какъв ужас. Оцеляват едно или две. Отделям си един ден, в който да плача за животинчето. На следващия ми минава, но не спирам да мисля за него. След време с носталгия гледам снимките им и плача. Дори сега пиша със сълзи на очи. Аз много обичам животните. Сега ще ти разкажа някои от малкото истории със щастлив край. Тъжните няма да ти ги разказвам.
По миналата година остана само едно котенце, но то се разболя, беше на 2 месеца. Нямахме пари за ветеринар... То се влошаваше. Приготвих се да плача, да плача и да плача. Започнахме да му даваме едно лекарство, което прочетохме в интернет. То не го искаше, но нямаше сили да се бори. Давахме му го всеки ден по няколко пъти и то се оправи. В момента е на 1 г. и е живо и здраво.
Миналата година имахме едно черно котенце, много го обичахме. Но един ден аз реших да карам колело. То се беше заплело (колелото) в един клон. Дръпнах, го но залитнах и без да искам настъпах котето. Много се уплаших. То измяука и избяга. Имаше нещо мокро на мястото не знам може да е било кръв. Хванах го и го завих в един парцал. казах да се обадим на ветеринар, че не мога да гледам как се мъчи. Казаха ми да чакам. Аз започнах да рева, но не помогна. Гушнах котето, помилвах го... и по чудо се спаси. Сега то е един смел котарак. Той се казва Гринго!
Чао. Хареса ли ти? Моля те, кажи!

36.   Ето и моята история: брат ми имаше кафяв пинчер, започна да си строи къща и се наложи да живее в нас 3 години. Баща ми обича кучета но не одобряваше те да се гледат в дома.... нямаше как обаче и се наложи и Брек да живее с нас. От начало не го приемахме гледахме да го държим в стаята на брат ми, да не ни "цапа" в къщи. Постепенно обаче се привързахме към него и то много. След 3 години, брат ми се преместиха в новата си къща заедно с кученцето. Брек обаче започна да ни липсва и ние го взимахме на гости за по няколко дни, седмици, като му се радвахме много, може би и заради това че не беше постоянно с нас, привързаността ни към него бе по особена. Когато стана на 12 години, му поставиха страшната диагноза Лимфон. Започна да се влошава, лекари, системи, грижи от моя страна но не можа да се пребори с коварната болест. Умря пред мен и смея да твърдя, че не е много приятно, така че тези които не са били до любимците си в последния им час да не съжаляват. Единствените ми угризения са дали е бил щастлив с нас. Мисля че обичта ни беше взаимна, дано да е така....

39.   Моята сладуранка Линда си отиде тази вечер, в ръцете ми, пред вратата на клиниката. На тринадесет години, от сърдечен проблем. Опитах се да направя всичко за да я спася, но не се получи, Поне бях до нея, и тя милата ме гледаше право в очите, като че ли си вземаше сбогом, а аз бях до нея абсолютно безсилна. Много я обичах, и много, много ме боли, Плаках, плача и сега докато пиша... Казвам си, добре си живя кутрето с нас, като принцеса беше, но дойде момента да се разделим. Завинаги ще остане в сърцето и спомените ми с неспирното трепкане на кокерската си опашка и с онзи поглед, който само кучетта го имат и който е в състояние да ти докосне душата. Съмнявам се да си взема друга животинка, тази болка не искам да се повтори още един път

40.   Темата не е стара, а вечна. Човек живее и докато го прави търпи загуби. Аз съм майка на 11-годишно момче и на 17(почти 18)-годишно момиче. На 5. 7. 2013 си взехме мопс. Дълго време се съпротивлявах, защото знаех, че неминуемо ще се стигне до загуба (рано или по-късно). Така се случи, че два дни след като взехме кученцето то се разболя от парвовироза(вероятно е бил болен още в магазина). Не даваха никаква надежда. Стоя на системи в клиника 1 седмица, като едва на 5-тия ден ни казаха, че има шанс. Всеки ден стояхме при него сутрин и следобяд с часове. Оцеля, но ни предупредиха, че сърчицето му е увредено от болестта, не трябва да тича и т. н.
Нашето мопсче, с име Спарк ни даде най-чистата и неподправена любов, която може да съществува и ние на него също. Той не беше наказван, непрекъснато го водихме с нас - на гости, на почивки... Беше спокоен вкъщи. Когато ни се радваше, а това се случваше ежесекундно, въртеше цялото си дупенце, не само опашката...
Хората от кучешката градинка се учудваха на неговата жизненост и енергичност. Той тичаше и играеше като за последно. Имаше си и любима - кокерката Кари...
На 21. 05. 2014 се наложи да му направим операция. Единият му тестис беше в стомахчето му, повърна пяна и ни казаха, че е абсолютно необходимо. Спарк усещаше, че нещо става. Сутринта като, че ли си взе довиждане с нас. Беше изключително спокоен. Аз и дъщеря ми го заведохме до клиниката. За пръв път той не скимтя, докато пътувахме дотам. Гушнах го, погалих го, той притвори очички от удоволствие, казах му, че го обичам, дъщеря ми направи същото... В 13:25 ни се обадиха от клиниката (ние бяхме пред нея), че нашето кученце е умряло, сърчицето му не е издържало...
Няма такава празнота, безнадеждна, отчайваща, бездънна. На мен ми е безкрайно тежко. Децата ми плачат безутешно. Спарки беше член на нашето семейство. Искам да ви кажа, че ме стресна начина по който реагира синът ми. Той си задейства компенсаторен механизъм и навън играе, тича, смее се(не дава вид, че се е случило нещо), а у дома непрекъснато плаче. То ме стресна. Вярно е, че е много прясно, загубата е голяма, но трябва да се погрижа за спокойствието на децата си.
ВСяко нещо се случва с причина. Не мога да разбера защо си отиде Спарк на 1 година беше само, но знам, че трябва да вървим напред, най-малко нашето кученце ще иска да ни види тъжни. То живя забързано, защото вероятно усещаше, че идва края
Ако може тази чиста, неподправена любов да я запазим това би било едно признание към голямото сърце на малкото ни кучене...
Незнам как ще се справим, но знам, че дадохме и ни беше дадена безгранична преданост и неопетнена любов. Това е привилегия. БЛАГОДАРЯ ТИ СПАРК!

41.   Милата, аз имам коте което толкова обичам!!! :( Понякога си мисля какво ще правя като умре старо е :( но трябва да го преодолееш

42.   Здравей! И аз имах кученце което много обичах. Но взе че загина
тази зима беше колкото твоето. Много чудно и аз не успях да плача за него. Сега вече минаха месеци и вече не мисля толкоз за него. Но още ми е тъжно и никога няма да го заменя. НО като са казали хората времето ликува всичко.

43.   Коментарите продължават. От 16-17 години си имаме нашето скъпо куче Сара. Винаги кротичка и внимателна. След като тя роди кученца, едничкото си го взехме за село. И него много обичах, но в съседната къща се бяха нанесли циганета. Изглежда са го отровили тези проклети ''същества'', или е изчезнало. Когато чух за това ми стана много тъжно, защото винаги когато си отида обичах да играя с него, но от както го няма там вече не е същото. Винаги ще го помня. От съвсем малка бях свикнала с него. Все още си имаме нашата любима Сара. Но и старостта й не е лека, но много се надявам още време да е с нас. Тя определено има късмет, защото колкото и да е към края на живота си тя все още показва малко жизненост за което съм благодарна, че тя достигна години, които не е лесно да се достигнат за възрастта.

44.   Това което ти се е случило и на мен ми се случи преди два месеца
Толкова те съжалявам дано ти мине

45.   Аз имах котка ,загина на 8 юли 2014 г. Но не беше отровена или убита ,а почина от старост ;( .Само след 28 дни щяха да станах 10 години от както я имах :( .Бях готов живота си да дам за това коте ! Израстнах с него ,бях на 3 като го открих .Немога да го забравя обичах го колкото 10 пъти себе си ! Рожденният ми ден беше 9 дена след като я видях за последно .Единственото нещо което исках е да се върне ... не ми беше много весело на рожденния ден ,гледах само към земята и другите като се смеехе аз си мълчах .Плачех и плачех ,и плачех ... Вече всички все ме питат ,, какво става '' защото преди се бях все щастлив и засмян и постоянно поздравявах всички ,но вече просто си минавам, покрай тях .Вече нищо не може да ме развесели от както почина съм се бил усмихвал само 2-3 пъти ... сягаш вчера беше като го видях за 1-ви път а минаха 10 години :(
... ПОЧИВАЙ В МИР САНЧО ! НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ !

46.   Чуй, мила защо говориш глупости? Животът е пред теб щастието едва ти предстои. Бях на 10 когато зайчето ми почина преживях го много зле! Чувствах се така сякаш всичко около мен е едно нищо по-точно сякаш съм сама в пустиня и никой не може да ми помогне с времето го преживях, разбира се сещам се за него и колко си играхме заедно и колко си го обичах. Изчаках 1-2 години и вече си имам ново, всъщност го имам от 2 години сега съм на 13, знам че все някога ще изживея този ужас отново! може би не помислих за това когато си купувах новото зайче но се надявам да не толкова тежко. Успех ти пожелавам съболезнования за кученцето <3 Знам ще го преодолееш не е лесно но не е и невъзможно Успех, мила :)

48.   Ще го преодолееш най-добре ако си вземеш ново.

49.   Аз съм авторката. Благодаря ви много за подкрепата и загрижеността, но наистина няма нужда вече да коментирате. Въпреки че съм вече на 16 години много добре помня момента, в който написах тази тема, няма да забравя и болката която изпитвах. Но от почти 3 години си имам друго кученце, което обожавам повече от всичко. Колкото и кофти да звучи кученцето за което писах в тази тема вече почти не го помня. Преживях го сравнително бързо благодарение на прекрасното малко същество което имам в момента и което ме радва всеки ден. Имам чувството, че я имам от цяла вечност а не от 3 години. Затова искам да посъветвам всички, изгубили домашните си любимци - вземете си нови. Те няма да заменят предишните, но ще ви помогнат да преодолеете болката и ще ви дадат стимул да продължите напред. :)

50.   Здравейте! Моето куче(ротвайлер) Мери на 6 години, снощи умря поради бъбречна недостатъчност и то не получена от самосебе си, а от злобата на някой толкова коварен да я натрови с антифриз... От този незабравим час 5:00 сутринта не мога да мигна, да проговоря и да чуя какво ми говорят хората... Единствено и само поисках да я оставят за малко, за да я погушкам за последен път. Преди да почине повръщаше кръв през няколко минути, получаваше гърчове, абе общо взето мъчително си умря ангелчето ми и с всеки изминал пристъп към смъртта сърцето ми спираше.. Но когато сърцето и наистина спря и я виждах как лежеше неподвижно просто загубих ума и дума.. Поплаках доста, а след това от тогава до сега съм като в нервна криза, не говоря, не мърдам, дори това е първото нещо което пиша от почти 11 часа... Ужасно е на никой не го пожелавам! А за тези кучета, котки или домашни любимци, които не са убити случайно, а с огромна злоба бъдете сигурни няма да останат ненаказани! Съболезнования на всички преживели такива загуби! Момиче 16г.

52.   Много неприятно миличка, съчувствам ти искренно... моето кафяво пинчерче почина от лимфон, направих всичко възможно да го спася но си отиде... неговата смърт беше от неизлечима болест(от самосебе си), само мога да си представя колко неприятно е някой да ти убие кучето... аз лично много тежко изживях смърта на кученцето си, но се вслушах в съвет, мисля че тук беше и си взех кученце от приют... много съм доволен, много е мило и красиво, естественно не замества първото но много си го обичам и то ми помогна да превъзмогна загубата на първото. Бъди силна...

53.   Към 52 , аз съм авторката на 50. Здравей, благодаря ти за подкрепата! И съжалявам много за твоето пинчерче.... Толкова тъжно... Класната ми сподели онзи ден, че тя също е имала две пинчеречета и след смъртта на всяко едно от тях е боледувала в продължение на една седмица.. Много наистина много е тежка загубата на най-добрия приятел , особено ако е убит .... Но да ти кажа аз не мисля дори въобще не искам да чувам за друго куче.. Няма да преживея още веднъж такава загуба, още повече след като не съм преживяла дори тази.. А относно майка ми не искам да знам как се чувства.. Като е била на моята възраст двете кучета (коли) са умрели пред очите, а тя, за да ми угоди на акъла като бях на 10 ми взе куче и преживя това нещо още веднъж, заради мен! Никога няма да мога да и се отблагодаря!

54.   И моята саричка почина; ( ;( беше всичко за мен
.знам какво ти е момче 13

55.   Здравейте много ми е гадно заради кучето ти горкото :(. Но искам да ви разкажа моя история котето ми почина. Беше болно от жълтеница и нямах възможност да го заведа на ветиринар. Взе да се гърчи неиздържах и го заведох доктора ми каза че е твърде късно. Просто имам го от 4години. Беше много игриво забавно преди пак се беше разболявал но сега закъснях не знам как да го преудулея. Такаче не си единствения/ната. И немога да го преудулея толкова лесно :(

57.   Току що почина кученцето ми! Много ми е болно! Такава добра душица и толкова ни обичаше всички! Прощовай Роки!

58.   Мойте съболезнования. За съжеление всичко това е живота и неусетно, когато нещо толкова сладко и мило същество си отиде имаш чувството, че част от теб си отива с него. Аз също го преживях с моето коте Перси;( беше само на 6 месеца и страшно много го обичахме.. Няма да го забравим, но ще си вземем сега друго коте, защото дом без животно не е същото за мен.

59.   Здравей! Аз имах котка която умря едва на 7 месеца... не беше много отдавна, както казваш котката и на мен ми беше като братче, много я обичах, но ето, че се случи бях много съсипана, но времето наистина лекува. Повярвай!!!!

60.   Знам каква е болката ти, вчера почина моето първо куче.. Умирам от мъка.. Моето куче беше външно ние живеем на село, но го гледаме много добре, даже и е пуснато да си ходи.. Почина от натравяне на кръвта, защото е била бременна, но преди имаше проблем с гърдата, и се е опитала да абортира, но не е могла и всичко от вътре се е пръснало.. Много съжалявам, за теб знам какво ти е.. Вземи си ново куче, поне ще запълни поне малко празнината в сърцето ти.. Аз искам ново куче, но все си мисля, че не искам защото, ще я забравя и, че все едно не ми е пукало за нея.. Но тя ми беше всичко.. Дано почиват в мир, всички починали животинки.. Знам на всички какво ви е!