Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Тъжно ти е, че порастваш и че трябва да поемеш и други задължения освен ученето? Ех, ако можеше да се върнеш в детската ясла само да ядеш и спиш!

7.   До номер 5 от номер 4:
Как става номерът ли? Ами точно както съм описала. И не, не съм си намерила работа преди да удари кризата, защото станах студентка септември месец миналата година и ми се наложи да бачкам (о, какво чудо! ). Минало е по-малко от година значи откакто съм започнала да си търся работа, защото когато видях, че съм приета - бум, тряс, търся работа на момента. Защото знам че майка ми и баща ми ще могат да си позволят да ми дават 3 лв на ден, примерно като за джобни и знам че тези 3 лева мен не ме устройват. Знам също така, че за тези 3 лева трябва да се нахраня, да отделя от тях някакви пари за нормалните човешки нужди като шампоан, сапун, тоалетна хартия, паста за зъби, прах за пране и т. н., както и да отделя за кафета. Е, ясно е, че няма как да стане и още по-ясно става, че трябва да се работи.
Отплеснах се, извинявай. Та така... От онзи момент в който видях, че съм приета, започнах да кандидатствам за работа - продавачка, сервитьорка, чистачка, работник в кухня, не подбирах много - само пропусках тези които изискват квалификации. Е, не намерих, но много състуденти са си намерили работа точно по обяви. Явно е имало по-добри от мен кандидати. И все пак се озовах във въпросния град, защото и с 3 лева щях да се науча да живея, но не ми се наложи точно защото прочетох за съвета "чукай по вратите със СВ в ръка". Не ми се наложи да обиколя целия град, честно казано, обиколих само квартала около уни-то и в центъра. Влизах както в малките магазинчета, така и в големите. Пребродих заведенията, както и в два хотела се набутах. По вестникарските будки не можеш да намериш собствениците, но пък в тези, в които няма само вестници ами и цигари, напитки и/или нещо друго по принцип е възможно. Влизах в даденото място и питах за собственика - в малките магазинчета ги улучвах, в по-големите заведения говорих с управителите, които по принцип отговаряха и за работните места. ВСИЧКИ до един настояваха, че НЕ търсят работна ръка, НО аз все пак настоявах да си оставя листа със СВ-то (като свършиха, давах само тел. номер на обикновен лист с името ми). Никой не ме попита на колко години съм, уча ли, какво правя... Не се вълнуваха, само си знаеха, че не търсят работници и точка. Тази обиколка отне не повече от 3 дена и се бях отчаяла, но в крайна сметка ми се обадиха за сервитьорка в едно заведение след не повече от половин месец. След това два пъти ми се обаждаха за чистачка, но реших, че предпочитам сервитьорството - заплатата не е висока (поне моята), но поне има и бакшиши, които получавам ежедневно. Ама както и да е, и това не те вълнува, предполагам. Та така... А си спомням, че управителката докато й казах, че искам да работя при тях, ми каза "Ние не търсим сервитьорки, довиждане. " и беше готова да си замине. Може да те вземат за супернахален, но важното е да ги убедиш да ти вземат СВ-то или поне номера. Явно от много места не ми се обадиха, но все пак ми се обадиха за настоящата ми работа, така че явно СТАВА НОМЕРА.

8.   Ох, много съжалявам, понеже знам как се чустваш до някаде... по-малка съм от тебе и за мене е по-трудно защото за разлика от теб ти можеш да работиш да си помогнеш а аз не мога... : (

9.   Не мисли, че в България са педни повечето укриват данъци а после се осигуряват на минаималната заплата.

10.   Работа не се намира толкова лесно. Аз например нито съм богат нито беден, не гладувам. Гледам колегите си някои са много по добре, позволяват си много неща, други пък трябва да работят, за да си плащат квартирата. Например един колега работи от първи курс, а сега е трети и му правя евала. Но бих искал да работя, за да се социализирам, живея много самотен живот и това ме изнервя, почти нямам приятели, нито пък гаджета. Бих искал да работя и заради това, но факта, е че работа не се намира толкова лесно сега. За едно място кандидатстват много хора, и много кофти, че за най-простата работа работодателите искат опит. Имам опит от преди да съм студент по заведение, но много често на тази работа избират момичета. Дори един продавач да си пак искат опит, а аз като нямам опит, и трудно ще те изберат. Е сега не мога да лъжа, да кажа, че съм работил нещо, което не съм работил, но е факт, че нашите работодатели не дават шанс на младите да придобият опит в нещо, което не са работили. Задават един глупави въпроси, като че ли кандидатствам на директорска позиция. Много кофти от три месеца само пращам CV без успех. Уча в не чак толкова голям град, нито е София, Пловдив, Варна или Бургас. Явно ще трябва да наблягам на ученето, та поне да зная какво ще работя.

11.   №7
В моя град обявите за работа са точно колона и половина.
Горе -долу изравнена с тези за търсещи работа.
Няма лошо от оптимистични постове като твоя, но просто като видя вестника и след това скромното листче в бюрото по труда си мисля, че не си в час от доста време каква е ситуацията сега.
Очевидно живеем в различни градове и нивата на безработицата е различна. В моя град за едно място кандидастват 200 човека най-малко. Няма грешка 200 са.
Опитай се да се пребориш с 200 човека и ела ни се похвали или поне ако стигнеш до интервю за работа -обади се.

12.   До номер 11 от номер 4 и 7:
Същата работа е и във вестниците за обяви в родния ми град и в този, който уча. Само че и в двата има колонка "Работа", в която преобладават обявите "търся работа", а колонката всъщност е умножена по две и е доста дългичка. Определено е травмиращо и отчайващо, но както се вижда в предния ми коментар - аз не успях да си намеря работа по обяви. Нито със СВ, нито с обаждане, а сигурно нямаше да успея, ако ще и голи снимки да им пратя както разбрах че правят днешните младежи. Естествено, че по обявите избират най-най-"кадърните" или поне тези, които се прехвалят или пък които, както казваш, имат опит. Само че представи си следната ситуация... Дадено работно място се освобождава по никое време, работодателят/управителят предпочита да си спести интервютата с 50 човека, а има такава опция - преди седмица/две/месец ти си отишъл и си настоявал да работиш (значи наистина ще работиш свястно щом не си стоиш у вас да чакаш някой да ти се обади), изнамира ти СВ-то и/или номера и ти се обажда да види какво става с теб, търсиш ли още, а ти евентуално търсиш, вика те на сладки приказки (интервю, де) и почти е сигурно, че ще те избере. Щом имаш кураж да хлопаш на всеки прозорец за работа, значи едва ли ще окъкаш пейзажа точно на интервюто.

Според мен си струва да се опита. На мен ми се струваше абсурдно, защото си бях свита, но безизходицата може да те направи много отворен, ако се налага, но и още по-свит, разбира се. Ето, сега през лятото трябва да карам стаж по специалността си, така че ще се наложи да пообиколя - може да драсна дали съм намерила нещо платено или ще се трудя само за да премина във втори курс. ;)

13.   Номер 5/11, има една проста поговорка: Успехът идва при този, който е готов за него. Аз бих добавил - и който се е борил за него. Няма НИКАКВО значение колко безнадежнда изглежда ситуацията. Има значение дали се бориш или вдигаш ръце и си викаш "еми няма смисъл". Ама като се бориш наистина да се бориш със зъби и нокти, до кръв и до сгромолясване. Ако го направиш, един не твърде далечен ден това, което търсиш само ще се блъсне в теб, без да го търсиш. Ако само гледаш статистиката и си казваш как няма начин, начин няма и да има.

Номер 4/7 е класическият пример за това, което говоря: Когато човек се бори, драпа, упорства и с всеки шамар, който получава, се нахъсва още повече, тогава той заслужава да има. Заслужава да намери, каквото търси. И един ден нещото само ще го намери, вместо той да го търси. И тогава най-пагубното, което може да направиш, е да си кажеш "Еее, аз за кво се бъхтих до сега, пък то накрая работите станаха от само себе си, да си бях седял вкъщи и то пак същото щеше да стане". НЕ! Не са станали от само себе си - станали са, защото си се борил! Ако си беше седял вкъщи без да си мръднеш пръста, щеше още да седиш и да чакаш. Защото тези, дето седят и чакат, не са си заслужили щастието да им почука на вратата. И да беше почукало, те нямаше да го оценят.

Дано си ме разбрал/а. И ти, и всички останали, които си казват "Положението е тежко, защото <произволно оправдание>. Лесно ви е на вас другите, дето сте се уредили".

Кубрат