Не виждам никакъв изход
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2044 пъти
Здравейте, момиче на 15. Ще Ви разкажа историята си на кратко, защото ако разпъна локумите ще стане като книга.


Чувствам се тъжна през цялото време. Всеки ден. Обвита съм от самота, сълзи и тъга като в пашкул.
Нещата в семейството ми не вървят. Нашите се разделиха когато бях на 13 и все още го преживявам. Баща ми мрази майка ми и всички разговори, които имаме за нея са изпълнени с омраза от страна на него. Вкъщи нямам доверие на никой - баба ми е като фурнаджийска лопата, всеки път когато споделя на баща ми какво ме мъчи излиза, че са глупости, а майка ми порти това, което й споделям на сестра ми, с която пък сме толкова чужди, че отношенията ни са сякаш играем в театър - две противоположности, които трябва да създадат хармония, а се получава пълен хаос. Постоянно се чувствам неразбрана, подценена и самотна. Прекарвам много време в стаята си, защото това е единственото място, което ме кара да се чувствам добре. Прекалено стриктният контрол на баща ми ме отчуждава от приятелите ми. Постоянно вкъщи има кавги и разправии. И по-лошото е, че ми харесва да съм сама. Ей така, сама, измъчваща се от проблемите си - здравословни и психически. А, още по-лошото е, че знам, че трябва да говоря с някой, но просто няма с кой.
И не виждам никакъв изход.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: c33b9ac452

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Оллл, ... неприятно, но миличка не тъжи, не си сама :) Никой не е сам, още не си намерила своето място! Ама те уверявам, .. ще го намериш ;) Времето е пред теб. Нали знаеш, точно когато всичко ти изглежда най-сумрачно, изниква лъч светлина и разсейва мъглата, като проправя за теб пък към нови пространства. Какво можеш да направиш ли? Не се съмнявай има какво?! Но първо,.. бъди търпелива! ... Родителите ти със свойте глупости, не осъзнават какво ти причиняват!!! Те просто си живеят своя безсмислен цирк, и си представят че всичко е наред както е. Не виждат какво е в душата ти, а и на този етап, дори не си помислят, че едно дете като теб, на 15, би имало така добре оформена предства и тъга. Предполагам, че повече време си сама, че никой няма време за теб, заети са със свойте си работи, а това те кара да се чувстваш самотна! ... Разтройва те още повече, че ти лисва компанията на твой връстници, липсва ти разбиране! ... Ммм... баща ти не знае как да се грижи за теб, и за да не си усложни живота, те държи под контрол, тъй като ти няма доверие и те мисли за неразумна!!! Или иначе казано възрастните, не те познават! ... (Малко отклонение - Бих казал, типично е за много семейства, да не познават децата си, да не им обръщат никакво внимание. Е вие "родители" които сте такива, виждате ли до къде довеждат вашите неразбирателства, и невъзможност да бъдете добри родители! Едва ли ще го разберете, но поне помислете за децата си :) Според мен, ... е добре да опиташ, да се довериш на един от родителите си! Например на майка си, да и разкажеш как се чувстваш, че това те измъчва! ... Кажи и какво точно ти е, не е възможно изобщо да не я е игрижа за теб! ... А на баща си кажи, че имаш нужда от малко повече свобода, за да се развиваш. Изглежда твоят баща си няма ни най-малка представа, до какво води изолацията и колко отрицателна е за децата! ... Ако те пита, кажи му че си 15 и имаш нужда да общуваш, имаш нужда от приятели. Мисля, е съвсем нормално! ... :) Какъвто и да е, като човек, няма как да не осъзнае, че не може да те държи вързана и затворена! ... Понякога, .. родителите са по-големи деца от децата си :D И като са големи, си мислят че всичко което правят е непременно правилно! ... Забравят че и те са били деца, забравят че и те са хора и също грешат! ... Зареди се с положителност и компеснирай времето си! Може да създадеш дори само едно приятелство, но го направи! ... :) Нуждаеш се от хора с които да общуваш. Разбира се, не се притеснявай, вярно че състоянието в което си, те е направило в пъти по-осъзната! Ама пак ще намериш обща приказка с някой ;) Ееее, не очаквай изведнъж всичко да се оправи, знаеш иска се време. Важното е да започнеш от някъде. Целта е да изградиш своята воля, да бъдеш уверена в което си. Така ще намериш и с какво да се разведряваш. Гледай го така, това е само един период от живота ти, а по натам, ще имаш прекрасни моменти! И знаеш ли защо? Защото ги заслужаваш :) (Не карам никой да му харесва което пиша, който мисли че не е така, да напише защо,.. а не, да се крие като страхливец зад гласа си :) Една темичка която ще е добре както ти да видиш, така може би и баща ти или и майка ти! ... :) Къде са децата ни? http://spodeli.net/6/story-25555.html П. С. Който иска да ми зададе въпрос, или каже нещо. Може напълно АНОНИМНО да го направи на [НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА] :) Не е нужна регистрация. Гарантирам, ще има отговори. ~winterfire~

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 02dd9018fa

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   от автора: благодаря ти много, winterfire

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: b65b52cb2a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Аз бих те посъветвала да започнеш да излизаш, да се разхождаш (много е отпускащо), да си намериш приятели, да не мислиш постоянно за проблемите си, да виждаш чашата на половина пълна ;). Помисли какво би искала да постигнеш и разбери сама животът колко е прекрасен. И не забравяй, че винаги има човек, който те обича и винаги може да е по-зле. Преди около 1 година бях депресирана месеци. Живеех при баба си (която се държеше с мен като роб понякога, не ми позволяваше много работи, дори ме е удряла) и дядо си с брат ми(който е по-малък), майка ми живееш от делно с нейният приятел и имах чувството, че не я интересувам, а баща ми - аз нямам баща, той почина преди почти 7 години. Беше спряло да ми пука от оценките, постоянно потъвах в спомени колко щастлива бях, когато беше тате... Какво ми помогна ли? Моите приятели, главно 1 моя приятелка, която винаги беше с мен, винаги беше готова да ме изслуша и да ме подкрепи. Дадох си сметка, че аз сама мога да контролирам живота си (до известна степен) със своите постъпки. Отново започнах да ставам позитивна и да се радвам на това, което имам. За това време, когато бях в депресия осъзнах, че баща ми беше, човекът, който най-много ме обичаше и уважаваше, както аз него, а така и никога не съм му го казвала. Започнах да се държа и по-добре с майка си и така сякаш от само себе си нещата започнаха да се оправят. Сега живея с мама и с нейния приятел (вече годеник), имам много приятели, имам и истински приятели, не съм вече отличничка в училище, но не съм и двойкаджийка, дори вече си имам гадже, към което изпитвам силни чувства. Та като цяло аз със сигурност казвам, че животът е прекрасен. Винаги може да е по-зле. Като например сираците, децата в страните от 3-ят свят, които страдат от глад и какво ли още не, бездомните тук в България. Ти трябва да си много благодарна, че имаш семейство, макар и то да не е идеално (то няма и такива) трябва не само да искаш да ти покажат обичта си, но и ти да покажеш своята към тя :) П. С. Извини ме за малко несвързаното писане и за правописните и пунктуационни грешки, ако има :) Като заключение бих казала ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН, НАСЛАДИ МУ СЕ! :)

 

...

горе^

преди: 12 години, 1 месец hash: b37f8a2a73

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Моя случей е подобен. Но знай, че не си сама! :) 100% съм сигурна, че има човек, който те подкрепя на 100%, но просто не си забелязала кой е той! :)

 

...