Споделена история от Тинейджърски |
Отчаяние
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1536 пъти
Здравейте, на 19 години момиче съм, а съм разочарована от толкова много неща, мъча се да мисля позитивно, да прескачам неприятностите с лекота, но ми е трудно защото открих, че съм си чувствителна и тази чувствителност се отключи със самото ми порастване.
Заобиколена от свят, в който всички се интересуват от коли, пари и всичко що се отнася за лукс. Осъзнавам това и се мъча всеки изминал ден, семейството ми се е пръснало в чужбина, за да можем да свържем двата края, а тук има хора който се ''хранят'' от тази изкуствена криза и живота им тече като на филм. Момичета на моята възраст вървят, като че ли са на алеята на славата, момченцата с хубави коли и много пари се правят на шефове. Всичко е материално, защо трябва да е така? Защо за да си намериш работа, която да работиш с желание е нужно да даваш пари и да използваш връзки? Защо трябва да си облечен по предизвикателно за да те харесат? Защо нямаме закони? Защо ме е страх да отида до магазина, за да не ме закачи някой ром? Защо ме е страх да се разходя сама? Защо?
Също така имам приятел, който ме обича, прави всичко за да не се разделим, а аз пак не усещам подкрепата му. Чувствам се като някой психар всеки ден, докато му обясня къде е грешката му и после пак аз страдам защото на следващия ден пак е същото след това плача като малко дете. Казвала съм му хиляди пъти, че не ми е приятно докато е с мен да се оглежда по ''кифлите'' както ги наричаме в днешно време, а той отговаря, че го прави механично. Как да му вярвам и на него, като почти всеки един мъж си пада по такива жени? Нямам приятели, с който да изляза и да се смея без лицемерието в очите им, седя си в къщи и ме е страх да изляза. Просто понякога искам да избягам.
|
