 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Страх от ковчези и некролози.
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 4093 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 11 години и ще ви споделя моя страх. На 05. 06. 2012 г. почина един дядо от нашия етаж. Беше възрастен човек (на 83 години). Сутринта мама ей така погледна през шпионката и ми каза че този човек е починал. Аз си казах:
-Това е нормално събитие. Това е кръговратът на живота.
И така с мама излязохме да разходим малкото ми братче (на 1 година). Когато видях некролога на починалия човек на външната им врата не се стреснах толкова много, само ме побиха леки тръпки. Но когато слязохме долу във входа, пред очите ми се разкри гадна гледка-кафевият ковчег беше опрян на стената и имаше кръст със името на човека, годините му и датата на която е роден и е починал.
С мама излязохме от входа и аз през цялата разходка си мислех за тази случка. Прибрахме се и през този ден аз не излязох да играя, нито пък някъде съм ходила. Само вечерта излязохме с мама, тати и брат ми. Имах шапка и като излизахме от входа си я сложих така, че да не виждм ковчега и некролога.
Просто от тогава започна моят страх от ковчези и некролози. Ако можете ми дайте някакви съвети как мога да излекувам страха си. Моля ви не ме съветвайте да ходя на психолог, защото едва ли ще отида.
Админи, моля ви публикуважте тази история.
~SuNsHiNe~ на 11 години.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: cdf4e760d9 |
|
1. Това е нормално, ако виждаш такива неща за пръв път. Ковчезите и некролозите винаги всяват страх или то поне неприятност при първия контакт с тях. При повечето хора този страх остава за цял живот. Не че се паникьосват като ненормални когато видят нещо такова, но на никого не му е приятно да се сблъсква с подобни атрибути. Все пак са си мъртвешки работи.
Спокойно, няма да те съветвам да ходиш на психолог, защото няма нужда от това. Има толкова по-сериозни проблеми, а това дори не го бих определила като проблем. Твоето не е някакъв особен страх, а както вече казах нещо нормално за голям процент от хората. Всеки човек се стресира вътрешно малко или много при първото си виждане на такова нещо. Това е все едно когато човек види змия за първи път. Змиите също като смъртта всяват страх. Много малко са хората, които са предразположени към тези неща и нищо не им трепва когато ги видят.
Моят съвет е просто да се опиташ да приемеш факта, че не е нищо сериозно, от което трябва да се страхуваш. Също така най-добре сподели на някого, например на майка си. Това наистина много помага в такива ситуации, защото ти олеква, дори когато проблема не е много сериозен както в твоя случай.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: c86bcdc4d7 |
|
2. Сладко. Само поправка към 1 - първия път като видях ковчег беше за роднина, нито се стреснах, нито нищо. Беше ми мъчно за човека, плаках реки, но не добих страх от ковчези и некролози, само се отвратих от един човек, който обръщаше свещи (знаете поличбите). А когато видях змия за първи път, исках да я пипна- никакъв страх не вся в мен, както и в доста мои познати. В смисъл страховете са нормални, но никой не е казал, че точно тези са най-често срещани. Е страха от змии си е един от най-често срещаните, но от ковчези и некролози са рядкост.
Към темата. Не се плаши, това не е нищо особено, трябва ти да осмислиш всичко. В крайна сметка няма никой да изскочи от некролога и да те дръпне към гърлото на ада, смъртта е нещо естествено, аз някой ден ще умра, ти някой ден ще умреш, роднини, приятели... живота не е вечен, физически е невъзможно да избегнем смъртта. Седни на входа, затвори очи и когато си готова погледни некролога, просто толкова. Начина да се преборим със страховете си е да ги преодолеем, да се предизвикваме сами. Всеки си има някакъв откачен страх. Аз например не мога да убивам бръмбъри, майка ми не понася да се намира около петли, а една приятелка изпада в истерия около мравуняк, не е срамно, човешко е. Поговори с някого, да е с теб докато го преодоляваш и всичко ще е наред. Ти си жива, здрава, малка си, живей си живота. Ако пък те е страх от духове, ще ти кажа нещо просто- нещо не материално, не може да нарани нещо материално... сега отдолу ще кажат, че те с енергията си местили предмети, но и хората имаме енергия, следователно, ако нашата е по-силна проблеми няма.
Зу-За
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 46d4c047c6 |
|
3. Спокойно, мила, този страх ще премине. Аз също съм била в твоето положение, но с годините го преодолях (сега съм на 20).
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: ba598441d0 |
|
4. Здравей! Нормално е да те е страх, не се притеснявай.. това не е болест, че да я лекуваш, просто е нормален, чисто човешки страх. И може някои хора да ме упрекнат, но според мен не е правилно ковчезите да се оставят във входовете, защото и за човек с най-силната псохика това е стресиращо. И аз не веднъж съм виждала такива гледки, но се опитвам да се преборя с лошите мисли и чувства. Все пак Бог да го прости човека, но ти не се тревожи както номер 3 каза с времето този страх ще отмине! 256
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: ad4ad85580 |
|
5. Здравейте, отново. Аз съм авторката на тази история. Първо искам да се обърна към номер 1.
-Казах на мама. Още в деня, в които се случи това събитие. Тя ми каза че това е съвсем нормално и един ден същото нещо ще се случи с тях, с мен и с всички хора на Земята. Аз и казах че е права, но страхът ми все още ппрдължава. Съветът ти ми хареса.
Номер 2:
-Съветът ти ще ми е много полезен и сега реших че ще споделя на една приятелка от моя блок. Много и искрено от сърце ти благодаря за отделеното време. :)
Номер 3:
-Ами, да знам.
Номер 4:
-Съветът ти ми е полезен.
|
...
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 67833aca53 |
|
6. Всички имаме страхове, които за някой друг са странни.
Ти сама каза, че смъртта е нещо нормално, крагъвратът на живота.
И аз съм имала случаи, когато нещо дребно ми е правело голямо впечатление и е оставало в съзнанието ми.
Просто се изправи пред страха си и разбери, че няма от какво да те е страх! Мъртвите не са опасни, живите са по-лоши!
~sad-baby~
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 3965c8ce01 |
|
7. На тази възраст е нормално да се впечатляваш силно от непознати до момента неща. Или ако не непознати то поне такива до каквито не си имала допир по рано.
И аз като бях колкото теб изпадах ужас от какви ли не неща, включително от ковчези, кръстове и неща свързани с погребения.
Постепенно с времето обаче човек претръпва и детските страхове бавно избледняват, заместени от други неща за които човек да мисли нощем...
Сега съм на малко повече от х2 на твоята възраст и отдавна мога да кажа "че ми е минало" Е, сега няма да стана и да ида да преспя на гробището, но пък и ако ми се наложи да мина от там не ми е проблем.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: ad4ad85580 |
|
8. Пак съм аз авторката. Номер 6: знам че наистина живите са по-опасни от мъртвите. Даже мъртвите въобще не са опасни, но нали съм написала по-горе че страхът ми започна откакто онзи човек почина :( все още се мъча да преодолея страха си от ковчези и некролози.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 1c6a9d8ac5 |
|
9. Дали не те е страх от смъртта?
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 385b600a46 |
|
11. Здравей, бих искала да задам въпрос на номер 2, 3 и 4! Още ли ви е страх от ковчези и некролози и ако не, как преодоляхте страха си от тях? Моята прабаба почина юли месец и за в тори път се сдобивам с такова нещо! Ще се радвам, ако споделите своите отговори
|
...
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 15775f26a4 |
|
12. Със времето този страх отминава!
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 6b958693fd |
|
13. Нормална човешка реакция. И мен като дете ме беше страх, за това и нашите не ме водеха на погребения, дори на роднини. Отидох чак на 18 и беше ужасно! С времето загубих баби, дядовци и да, кошмар си е, поне за мен, нищо че съм над 30. Като видиш някой, който толкова си обичал така... :(
Авторе, явно си просто по-чувствителна. Не мога да ти дам съвет, защото и аз не съм се преборила напълно. Е, некролизите не ме плашат, но примерно, като видя катафалка или минавам покрай погребано бюро и ми става гадно. А е странно предвид, че съм завършила археология и по разкопките съм копала скелети, но някак не е същото, онези хора са умрели преди 500 години, а бабата от съседния вход я помня и ми е гадно.
Поне с времето се научава да не се плаши, но гадно то чувство си остава.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
