Споделена история от Тинейджърски |
Започвам да си мисля, че изобщо не се интересува от мен
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2425 пъти
Ами историята е малко объркана.. и аз самата също.. ще съм благодарна на всеки прочел това и оставил мнение...
От скоро си имам приятел по принцип сме от един и същи град, но той учи в друг така, че не се виждаме много често... на първия ни месец деня не го прекарахме заедно (бях го търсила през седмицата, но той ми казваше, че е зает и на въпроса кога ще има време за мен той ми отговори "когато тогава"), както и да е няколко дена след това излезнахме и ми обясни че бил болен (не съм много сигурна, но да речем че е било така) и не искал да ме зарази, както че му било гадно за станалото и ми обеща, че на 2рия месец ще го прекараме заедно.
Както и да е дойде си няколко дни преди датата, първия от които излезнахме за час-два, но той трябваше да се прибира, защото имал работа... попитах го утре как е с времето и ми отговори, че баба му имала рожден ден и имал някакви документи за оправяне, та нямало да има време за мен.. добре де не е длъжен вечно да е с мен, нямаше проблем не го бях търсила, нито се обидих... деня след този с рожденния ден на баба му му звъннах първия път още бях на училище, но той не си вдигна телефона, е очудих се малко, но какво пък толкова си казах, може би го е забравил? След 4-5 часа пак му звъннах пак нищо.. обади ми се чак вечерта, но някак си бях сънена защото беше късно а на другия ден пак трябваше да се става рано, та не му отговорих, че съвсем щях да се разсъня, а по принцип като се разсъня трудно заспивам. Е дойде и деня, който трябваше да прекараме заедно, какво се случи ли? Ами свърших училище, занимавах се с разни неща и след няколко часа реших да го чуя. Звъннах му, той ми каза че отивал на фитнес, а после сигурно щях да излиза и ми каза да избирам дали тогава да се видим или да прекараме другия ден целия заедно (този така или иначе беше минал половината), умълчях се и той се помайтапи колко "решителна" съм била и че утре сме щели да се видим. Да но на другия ден също не се видяхме. Станах доста рано сутринта и си мислех, че може би ще ми се обади, някакси ми беше писнало да му досаждам да търся вниманието му.. нищо не ме потърси... към обяд му се обадих и той ми каза, че нещо не му било добре и не знаел към колко щях да се оправи и ми каза че към 1, 1 и нещо щял да ми се обади да се разберем. Е облякох се и включих телевизора да се занимавам с нещо, стана 2 часа него никакъв го нямаше, обадих му се да го питам как сме щяли да се разберем, той ми отговори че още не му било добре и евентуално вечерта сме щели да излезнем. Казах му че ще излезна с една приятелка, прибрах се някъде привечер към 6-7 най-късно да е било и му се обадих, попитах го как е- каза ми че е добре, попитах го дали остава уговорката да излизаме и ми каза, че ще ходи да играе белот с някакви негови приятели, на които бил обещал... после ми каза, че другия ден следобед щях да си заминава и можело да се видим сутринта. Много гадно ми стана, защото на мен също ми беше обещал, но си замълчах.. поплаках си сама в леглото, никъде не излизах чувствах се като парцал. На другана сутрин излезнах да се поразходя сама, за да не си стоя вкъщи.. реших че няма да о търся ако той ми се обади добре, ако не здраве да е... Обади ми се час преди да си тръгне, излезнахме да се натискаме на 1 пейка (много романтично няма що) и после каза че ако не тръгнел сега щял да си изпусне влака.
На другия ден се чувствах малко по-добре, реших че може би не трябвма да ми пука, за човек който не се интересува от мен. Понеже все още не ми беше до измизане с хора след като се прибрах от училище, си стоях вкъщи- учих, после четох книга, привечер си влезнах в фейсбука и ми беше скучно викам ще си обновя статуса, на майтап написах нещо от рода на това, че не е нужно да си търся белята, защото тя сама ме намира. Доста хора го харесаха, един приятел отдолу коментира, че може би тайничко си търся белята, "защото е забавно да си играеш с огъня, но да не се изгаряш" Може би час след тази публикация приятеля ми се обади да ме попита какво правя.. започна да ми се обяснява как вече съм му липсвала (да бе той няма време когато е туд за мен, а там съм му липсвала), както и да е може би час сме си говорили... от тогава минаха няколко дена пак не съм го чувала...
Въпроса ми е смятате ли, че си заслужава да ми пука за него, дали изобщо се интересува от мен, защото все повече се съмнявам... Какво бихте направили на мое място? Бихте ли продължили да се занимавате с него? Все още го харесвам, но съм и много обидена, болно ми е и изобщо се чудя има ли смисъл... дали само не си вредя по този начин?
|
