 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Едно голямо НИЩО!
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2615 пъти
Здравейте, не мога да ви опиша как се чувствам, в много голяма депресия съм и наистина искам да сложа край на всичко вече. Ще се опитам да разкажа накратко своето жалко съществуване.
Когато бях малка имах запек и това ми попречи да общувам в детската градина... постояно лежах по килима заради болките в корема. След това дойде училището бях толкова уплашена... не можех да осъществя никакъв контакт с децата, постояно мълчах и отам дойде страшното, започнаха да ме приемат за страна и да ме тормозят.... как ли не са ме наричали, не ме приемаха за човек(обръщаха се към мен с думи като "нещото" "то"), най-ужасното беше че бях сама нямах нито един приятел, чувствах се безпомощна.. незнаех как да се защитя.. просто мълчах. В 6 калас вече бях в ново училище успях да се сприятеля с едно момиче, всичко изглежда се нареждаше, децата сякаш ме приемаха... НО веднага след като ме опознаха... моето ниско самочувствие, мълчеливост и неспособност да се защитя... тормозът беше на лице, може би тогава се появи и депресията... спомням си как съм се прибирала със сълзи и съм се молила да ме блъсне някоя кола. Ето че свърши 7 клас и идваше гимназията, ново начало, мечти че ще бъда друг човек... просто нямах търпение. Какво мислите че стана втората седмица вече всички бяха разбрали че съм слаба и пак станах аутсайдера на класа без никакви приятели.... тогава разбрах че неможеш да избягаш от себе си. В момента съм 11 клас вече никой не ме тормози по скоро съм невидима и много самотна. Вече съм много увредена, дори да отида до магазина ме страх, не мога да говоря с хората.. имам социална фобия. Как мога изобщо да се оправя с живота.. аз дори не мога да изляза от нас.. немога да съм сред хора имам паник атаки, на външен вид съм добре изглеждаща дори едни момичета ме питаха защо съм такава като съм красива. Мразя се всеки ден.. всяка една социялна ситуациая е кошмар и унижение. Искам да умра от много време го обмислям като вариант... просто незнам какво да правя!!
БЛАГОДАРЯ много на тези които го прочетоха.. не можех да го държа повече в себе си(съжелявам за правописните грешки.. не съм много грамотна :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: c5db085f22 |
|
1. Виж кво, не ви нито сама, нито пък си единствената с подобни проблеми. Въпросът, е че хората те възприемат такава, каквато ти се възприемаш. Ако се харесваш, и хората ще те харесват и уважават. Всеки със своите приблеми. Това е, ако ти не искаш да се промениш, няма да стигнеш доникъде. Ако ти не си помогнеш, и Бог не може да ти помогне. Ако желаеш, ми пиши на майл: posveteniar@abv. bg И аз имам такива проблеми, или поне подобни... П. п. Ако имаш свободно време и нямаш какво да правиш, започни да четеш Библията, нищо не губиш.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: de76887f26 |
|
2. Същата като теб съм, а съм студентка 3 курс.... И аз нямам приятели и май се оказва, че никога не съм имала истински такива. Изречението ти " всяка една социялна ситуациая е кошмар и унижение " общо взето ме описва почти напълно за съжаление...
момиче, 21
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 45212ea9d1 |
|
3. Здравей гадно е наистина, много ми стана тъжно, и аз съм такъв, дори по зле, ти поне учиш, докъто аз спрях. Имай надежда има и по зле от теб. Търся човек като теб, човек който би разбрал как се чувствам. Няма да те лъжа пиша ти, защото съм напълно сам, почти не излизам, страхувам се, искам да срещна любовта, да сещна момиче като мен, да споделим тишината но е почти невъзможно, знам че има едно момиче на този свят което е за мен, но как да го открия, то си седи вкъщи аз също, може ти да си моето момиче, не знам, за това ти пиша, искам да се запозная с теб и да проверя дали ти си човека който търся. Оставям ти имеил *********@gmail. com на който ще очаквам да ми пишеш, най вероятно няма да го сториш знам, но помисли, ако не съм човека който е достоен за теб просто ще спреш да ми пишеш и ще забравиш за мен, но ако ти си моето момиче а аз твоето момче и не ми пишеш ще се разминем и ще бъде гадно да съм бил толкова близо до теб и в същото време толкова дълеч. Ако все пак решиш да ми пишеш знам че ще се чудиш как да започнеш, какво да ми пишеш, как да подходиш, аз бих се чудил, затова просто напиши здравей
/Модератор7 - Съжалявам, но правилата на сайта забраняват публикуването на контактна информация.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: fc81dfaff2 |
|
4. Момичета не се шашкайте, всичко това ще свърши веднага след като приключите с училището. Казвам ви го от опит. Ще работите нормално, ще си имате обожатели, приятели, съпрузи, семейства... Просто в училище всеки се прави на интересен и то на гърба на най-слабите.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 16f8e457c9 |
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 27883e45ac |
|
6. От Авторката
Много благодаря на всички които са коментирали и прочели историята ми.
До номер 3, много бих искала да си пиша с някой който би ме разбрал, а мисля че ти и аз много си приличаме. Аз също исках да спра и училище и да мина самостоятелна, но сега нещата са по-добре, всички са по пораснали и се държат мило с мен. Ти на колко си години? ... Как така си спрял да учиш? ... жалко че модераторите не одобряват лични данни, разбирам че това е за нашата сигурност, но как ми се иска да поговоря с някого :(...
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 45212ea9d1 |
|
8. Здравей , аз съм номер 3 , на 21 години съм , от които много малко от тях съм изживял . Не знам защо номер 1 може да остави мейл а аз не , но ако все още искаш да се запознаем , има един начин без да оставям лични данни , надявам се редакторите да побликуват коментара ми целия , практически не нарушава правилата , има един сайт за паническо растройство и социална фобиа , няма да му казвам името ти ще го намериш лесно , излиза в търсачките , там има форум за социална фобиа , там ще пиша след като тук коментара ми излезе и ще те чакам да ме откриеш , ако не се получи пожелавам ти да намериш решение на проблемите си и да бъдеш много щастлива
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: ba665c2c69 |
|
9. Авторке, едно мога да кажа... Момче съм, прочетох историята ти, и просто съм в потрес. В смисъл такъв, то че е ужасно, ужасно е. Обаче се питам, как е възможно някой да има история досущ като моята, С някои съвсем малки разлики. Божеее... четейки всеки ред, просто все едно четях себе си. Разбирам уникално добре какво изживяваш, разбирам ви и всички останали, които сте в подобно положение. Самия аз го преживявам това нещо вече почти 24 години. Пълна дезадаптация имам аз, силна фобия от общуване с хората, както и непрекъснат срам, от всичко и всички. От дете бях такъв, и ученическите ми години бяха мега тежки. Преживях много удари, от съученици, от кого ли не.. При мен дори нещата в семейството са ужасни, още от самото ми раждане. В момента съм стигнал до ниво, в което вече се чудя кой съм аз, какво става, как да живея? И мога ли изобщо аз, (различното момче, социопатът и т. н. ) Възможно ли е да живея кат човек!? Освен всичко аз съм и слаботелесен (и това ме комплексира още повече), и операция съм претърпял сложна, и т. н. и т. н. Че и се озлобих, тъй като все повече виждам колко фалшиво е всичко, колко арогантни, нагли и покварени са станали самите хора! Просто е някакъв ужас, и днес никой не те разбира. Ако си по затворен в себе си, и по свестен, всички те считат за балък едва ли не... А не осъзнават че всъщност те са балъците..
Послепис.
Честно казано, бих искал такива хора да си общуваме! Нямаше да е никак лошо... Но за жалост е против правилата на Сайта, да се оставят контактни данни.
И все пак, ако по някакво стечение на обстоятелствата, модераторите направят компромис (За което едно голямо благодаря), и решат да публикуват ел пощата ми, ето: .........
И успех, на всички като мен...! ще ви е нужен!
Модератор - не публикуваме контактни данни. Без изключения!
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 22eff66b7d |
|
10. И аз съм била като теб, спокойно. Има много като теб. Хората се разделят на определени групички и принадлежат на някакъв стил (на поведение, на музика, на всичко каквото и да било), който следват и за това се получава така. Ти не се вписваш, това е. Съветът ми към теб е да си намериш нови хора, с които да общуваш нормално. Не ги търси в училище, там има само лекомислени тийнове, които си мислят, че светът се върти около тях. Потърси си хора, които не са ограничени като твоите съученици, да принадлежат към някаква общност и за това да не общуват с теб. От това, което разбрах в темата ти е, че искаш да си невидима... тогава със сигурност по-голямата част от проблема ти е заради теб. Поработи върху себе си... Иди на психолог, ако се съмняваш за социална фобия, макар че не мисля, че имаш социална фобия...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
