Споделена история от Тинейджърски |
Липса и гордост
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1686 пъти
От липса на любов
И ето дойде денят в който и аз реших да попиша малко, за бледият ми и еднообразен живот –живот мечта в кавички. Винаги съм се чудела, защо където и да бъда все нещо ми е липсвало. Но какво ли е това нещо, определено не е някой конкретен човек, а кой, може би той, човекът от американските филми с красивото бяло конче или пък, този който е в главата ми когато си легна, но всъщност кой е той? А май се сещам един красив, строен, силен мъж, със страхотни обноски и всички положителни качества, но нещо пак не се свързва, пак няма конкретен отговор.. Е да няма, няма го човека който така липсва, ами къде е? Може би в така заблудения ми поглед относно света и хората, може би в детската ми вяра, че винаги има и по добро и търсейки го нищо не откривам, може би вярата за принца, на който коня му е избягал и той идва по бавно към мен. Мм до тук, като оптимистка се представям, имам вяра и то положителна към добро вървя, но това добро до кога..? Защо никой около мен не се представя по начина по който се представят в филмите, че нали аз такъв търся, защо не идва… Колко се самозалъгвам, че живота е прост и толкова лесен, но явно не, явно от тук нататък идва и отрицателната частица, така да я нарека -Порасналата - частицата, която вече знае и се е научила благодарение на многото изпитания в живота, че всичко което лети не се яде. Нещата по филмите не са такива каквито са и в живота, няма пепеляшки с толкова красив край. А какво има? Болка, предателство, подигравки, лицемерие, подлост.. това за света, а в любовта какво? Ами подобно, но някак си не срещнато… част която липсва и неописуема поради без опитността, защото баткото който търся все го няма, все идиоти, а може би между тези идиоти има един истински, е защо ли не мога да се досетя кой е? Явно не се е разкрил, или пък аз много претендирам, може би да, може би не. Липсата на любов е доста болезнено чувство, някак си идва момент в който усещаш, че това е празнината която те кара да се чувстваш, някак си не на място.. но аз не искам просто любов, аз искам истинска, някой който дори и при мисълта за мен да се побърква, е не пък чак побърква, но да го боли при мисълта за загуба. Моята максима е: Аз не търся нещо истинско, аз търся нещо перфектно… е щом това търся, ще си стоя сама ето така, както съм…вечно с липса. Дали да спря да гледам американски филми, пф то и да спря и на турските същата работа, трябва да се заровя из книги.. не ми е любима част, бездействието ми е по любимо. Ако става дума за спорта, навита съм, това е единственото нещо, което ме кара да не мисля за друго освен за умората и за последните обиколки която остава. Не във фитнес имам си други начини..
Какво нещо е живота само, някой замислял ли се е защо сме тук на този свят, най вероятно всички сте, моят отговор е за да останем с хилядите неразгадани въпроси. За да се мъчим, да се трудим, да се борим. Аз съм готова с всичко да се справя стига около мен да има хора които си заслужават, а не заради които да се отказвам, поради факта, че са такива боклуци, че нищо не бих предприела заедно с тях. Както и да е, няма значение, аз ще се боря, защото съм лъвица, пък и темата не ми е за живота като цяло и хората в него, а за едни човек. Човек който да ми взима цялата мъка само с поглед, да ме кара да се усмихна, само като ме погледне, да знам че имам упора от него. А къде е той, няма го, нищо аз пак ще си го чакам, научих се да чакам. Но вече толкова дълго чакам мечтания, че не бих се нахвърлила върху един простак, това 17 – годишно сърце ще се пази още..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: b8f8e765d8 |
|
1. Хах, еми мерси, че си написала темата вместо мен... така де, почти :D
Не търси "батковци" и не спирай да вярваш. Звучиш като страхотен човек :)
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 90da635b6b |
|
2. Мацинки (авторката и №1), докато чакате някой ОТВЪН да ви направи щастливи и мотивирани - ще има да си почакате...!
ВИЕ бъдете за някого "човекът, който да му взима цялата мъка само с поглед, да го кара да се усмихна, само като го погледне, да знае че имам опора от вас.." - това е истината!
И вратите пред вас ще се отворят, и светът ще стане хубав, защото сте Източници, а не Консуматори, и като такива ще творите света и ще допринасяте за красотата му, вместо да я консумирате и изкарвате отзаде си...
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: e3935b6874 |
|
3. Аз съм момче на 15 години. Не мисля, че съм като повечето момчета на моята възраст, които живеят за да правят секс и да ходят да се натискат по дискотеките, защото съм някак си по-чувствителен (това не ме прави някой отчаян зубър). Аз бях влюбен (и може би още съм) в едно момиче от моето училище... само като я погледнех и сякаш се разтапях по пода от усмивката й. Знаех, че тя е момичето, с което искам да бъда и ме болеше при мисълта, че сигурно ще ме отреже. Един ден реших, че ще й кажа какво изпитвам към нея, с очакването да ми каже, че няма нищо да се получи и да останем приятели, защото тя не е човек, който да наранява хората. Е... тогава тя разкри "тъмната" си страна... след като й казах, тя започна да ме игнорира и да се прави, че не съществувам и съвсем се промени. Та мисълта ми е, че хората имат две страни... някой от тези "идиоти", може всъщност съвсем да не е идиот. Така, както тя беше много мила с мен и изведнъж започна да се прави, че не съществувам, при теб може би ще се случи обратното... не губи надежда, целият живот е пред теб! Дано съм помогнал :)
|
|
